43. Животът на Учителите 3-3

3

   След края на вечерята, станахме от масата, и нашата домакиня ни заведе в градината. За наша голяма изненада, намерихме там седнали Исус, Емил, Джаст ет Буд Рах. Седнахме до тях и изведнъж почувствахме неизказано облекчение, което ни накара да разберем до каква степен вече разчитахме на нашите приятели. Бяхме вързани за тях като със железни вериги. Разбрах, че това не е добре. Беше необходимо всеки един от нас да играе своята добре определена роля в големия театър на живота, за да не може никой да се превърне в един като кукли на конци. Аз разбрах, че трябва да стъпим на собствените си крака и да се осланяме на себе си, иначе те ще бъдат длъжни да прекъснат връзките с нас. Томас повдигна откровено този въпрос малко по-късно. 

   Слънцето тъкмо се беше скрило и нежното отражение на цветовете, които изчезваха, оцветяваше целия пейзаж с една неописуема пищност и красота. Нямаше дори полъх на вятъра. Никакъв шум не нарушаваше спокойствието, в което потънахме. Страхът от бандитите, който беше тежал толкова тежко върху нас до сега, беше изчезнал напълно. Всичко беше мирно и тихо, и ние изпитахме това прекрасно чувство на пълно отпускане, което трябва да се изпита, за да се разбере. Оставихме се, така да се каже, да се носим по течението на една голяма река. 

   Изведнъж си дадохме сметка, че чуваме гласа на Исус, но не с думи. Един вид ритмични и флуидни вибрационни въздействия ни идваха вместо думи. Не намирам друг израз. Ефекта беше много по-изразителен от този на думите. Ритъма и синхронизацията бяха неописуеми. Това беше за нас един напълно нов опит. Като че ли идеите ни заливаха и лягаха в нас. В момента на пристигането им, ние ги стенографирахме. След това ги преобърнахме в думи и фрази. Накрая събрахме по-късно всичко с одобрението на нашите приятели. 

   Ето мислите, за които става въпрос: Когато аз казах: „Ето Божият Христос е там“, аз виждам Човека - Бог, който е. Аз виждам моето тяло като истински храм на бог, инструмент, съвършеният канал, чрез който се проявява свободно великият Съзидателен Принцип. Тогава съответните творения са чист образ, форма, и подобие. АЗ СЪМ БОГ, и с тази нагласа, аз се представям като господар на всички ситуации и проявявам това, което харесвам. В никакъв случай не мога да проявя Бог, ако „АЗ СЪМ“ не представи Бог на цялото човечество. С тази позитивна нагласа, човек доминира всички ситуации. Христос е победител и триумфиращ. Бог и човек крачат ръка в ръка и се сливат в едно. Има само един Принцип, един Човек.

   Един от нас помисли за момент и после попита: Как можем да проявим тази светлина и да си служим с нея практически? 

   Отговорът дойде: Оставете вашето тяло да се превърне в един мотор, чрез който протича този велик, лъчист и Съзидателен Принцип, който е еманация на цялата сила. Тогава вашето тяло ще реагира като електрически генератор. Той ще събере и усили тази енергия, и вие ще я проявите под формата на лъчи от чиста бяла светлина, на която нищо не може да устои. При тези условия, никакъв опит, насочен против вас, не може да ви нарани. Също можете да изпратите по дължината на тези светлинни лъчи, толкова силни импулси от електрическа енергия, че те ще унищожат тялото на всеки, който се опита да ви навреди. Този, който се опита да се съпротивлява на тази енергия, съдейства да се засилят и увеличат ефектите й. Всеки, който противопостави своята егоистична воля, се наранява сам себе си. Ако никой не се противопоставя, тя разпростира своя лечебен балсам чрез този, който я изпраща, и чрез този, който я получава.

   Това е чист лъч на Бога, силата, която се слива с тази на другите всеки път, когато никой не поставя пречка за упражняването му. Вибрацията му се извършва с най-висок ритъм и всички, които го приемат, вибрират в едно хармонично и съвършено съзвучие. Нищо лошо не може да им се случи, тъй като те вибрират в унисон с Бога. Нищо не може да нарани този, който не се съпротивлява срещу вибрацията на Бога. Да вибрираш е да живееш. Виждате ли сега как вие живеете непрекъснато с Бога ? С тази нагласа, няма никаква възможност за отделяне. Единственото отделяне е съпротивлението, причина за дисхармонията. 

   Нищо лошо не може да ви приближи, когато се изправите на Светата Планина, обединени с Бога. Вече не се отнася до една специална привилегия само за някои, но за една възможност за всички. АЗ СЪМ е великата абсолютна причина, изворът, в който всичките чеда са обединени в Бога. Те тогава живеят ПО ЗАКОНА, под режима на активната мисъл, вибрираща с най-висок ритъм. Никаква дисхармонична вибрация не може да достигне този ритъм, нито да проникне в тази сфера, където хората са у дома си, и на която всичко принадлежи. Тя представлява тяхното Божие Царство. 

   Можем също да си послужим с тази сила, за да върнем фалшивите мисли и вредните страсти, които отправяме към себе си. Ако поискате, може също да усилите този бял лъч от божествена светлина, да му придадете силата на Бога, да разширите и трансформирате енергията на нещото или мисълта, отправена към вас, след това да я сложите във вашия рефлектор и да я върнете и изпратите със скоростта на светлината. Това, което е било изпратено против вас с един ритъм на понижена вибрация, е върнато под формата на един лъч от чиста бяла светлина. Динамиката на този лъч е толкова мощна, че може, когато достигне изпращача, да унищожи тялото на онзи, който пръв е въвел в действие ниските вибрации. Няма значение дали познавате или не човека или мястото, от където излиза вибрацията, тя ще се върне безпогрешно при своя извор. Съдът, или денят на възмездието е дошъл. Според това, което сте дали, вие ще получите в същата мярка (мярката на Бога, натъпкано до горе и преливащо). 

   Можем да трансформираме силата на Бога и да я изпратим навън с неустоима мощност. Такива са лъчите от светлина, които виждате да се излъчват от моето тяло. Вашето тяло излъчва също, но не толкова силно. Докато продължавате да използвате тази енергия и да я асоциирате със Закона или Приниципа, вие ще увеличите мощността на вашата светлина и ще можете да я насочите съзнателно към осъществяването на всяко добро желание. 

   Когато художникът ме е рисувал в Гетсимания, лъчът светлина излиза от Мен вместо да идва от Небето към Мен. Тази светлина е силата на Бога, генерирана вътре в мен, след това прожектирана навън от моя рефлектор. Или, подобни лъчи се излъчват от всички тела, когато заинтересувания се представи като Бог в своето божествено наследство: Божият Христос, превърнал се един с всички. Такъв е между другото девиза на човечеството, и е възможно да се приложи за изпълнение. Може ли братя все още да се карат, когато се претопят в това Единство, което поглъща всичко? 

   Увеличете сега този бял лъч, лъча на Бога, върху който изпращате силата на Бога. Заредете го с трансформирана сила, десет хиляди или десет милиона пъти по-интензивна от енергията, изпратена към вас, в зависимост от това, което сте повелили. Оставете след това лъчът да се върне по пътя, по който е дошъл. Когато човекът, желаещ да ви навреди, получи върнатия лъч и го приеме като идващ от Бог, всичкото изпратено зло е изтрито, простено, забравено. Нищо не може да ви навреди нито на вас, нито на изпращача на лошата първоначална мисъл. Вие гледате и двамата Бог в очите. Вие сте вече едно, и една съвършена хармония е направила място на дисхармонията. 

   Ако напротив, изпращача на лошата мисъл не приеме белия лъч, който сте излъчили с пълна сила, неговото тяло ще бъде унищожено. Ако позволим на чистият бял лъч да довърши добре работата си, той ще унищожи всяка нехармонична вибрация. Ако му се съпротивлява, противника, закотвен в съпротивата си, е неизбежно обречен на унищожение. Той привлича към себе си тоталната съпротива на Съзидателния Принцип, пропорционално на квадрата на неговата съпротива. 

   Под този аспект, вие представяте Господ, разпространяващ Божията сила, Законът, отвръщащ на лошото с добро. Но дори тогава, бъдете искрено скромен и НЕ СЪДЕТЕ. Сложете любовта ви до последната трохичка в този чист бял лъч и се осигурете добре, че това е любовта на Бога. Докато вие правите това, легионите ще са на вашите заповеди. Вие оставате нежен и скромен, нетърпелив да се съобразите с чистата Божия светлина, която е живот, любов, чистота и красота, вечни и дълбоки. 

   В тялото има седем центъра, които се използват като рефлектори. Можем да ги накараме да пламтят с много по-силна светлина от всякакво изкуствено излъчване. Когато искаме да излъчим тази светлина, тя свети с много по-силен блясък и притежава по-голям обхват, отколкото което и да е електрическо излъчване. Ако и седемте центъра започнат да пламтят едновременно, ние сме напълно обградени от една непробиваема броня. Тялото свети в блясък, много по-голям от този на слънцето на обяд. Ние сме пред Господа на Сътворението, Господа на Силите. Ние сме искрени и триумфални, и същевременно спокойни и обичащи. Бог е седнал на трона във вашето тяло, което тогава е прекрасно, духовно и божествено. 

   Докато тези мисли ни идваха като вибрация, светлината излъчвана от Исус и от неговата група, стана ослепяваща. Тя приличаше на разтопено злато, и нейният вибриращ блясък преминаваше през всичко. За нашите очи изглеждаше, че тя се разпростира в безкрайността, но за другите ни сетива, ние оставахме на солиден терен.

   Мислите - вибрации започнаха отново:

Можем да направим тялото си напълно невидимо за смъртните. За това, трябва да се съсредоточи цялата мисъл, с пълнота и точност, върху чистия бял Божи лъч, и да го оставите да се излъчва от седемте центъра, действащи в унисон като рефлектори. Можем след това да се екстериоризираме върху който и да е лъч и да представим картината, която искаме, на тези, които ни желаят зло. Може да се следва този лъч със скоростта на светлината и да се транспортираме мигновено на мястото, което желаем. Тялото тогава е невидимо за тези, които не виждат по-далече от материята. Те имат съзнанието за съществуването на нещо, което те не разбират, и това ги прави чувствителни за всяка картина, която им представите. Това, което не разбират им прилича загадъчно или свръхестествено, и е лесно да отклониш способностите, които се развиват чрез подозрение или суеверие.

   Изпращаме така любов на тези, които биха искали да правят зло, и енергията, която те използват се отразява към тях самите. Лошите мисли, които са изпратили, изразяват нисшата природа на всеки човек, борещ се срещу тези, които вярва, че са негови врагове. Истината е, че те се борят срещу образа на техният собствен вътрешен аз. Такива образи превръщат във врагове най-добрите приятели, и вдигат брат срещу брата. 

   Ако тази банда от разбойници продължава в своето намерение да нападне селището, те ще постигнат да се унищожат един друг. Беше им предложена възможността да напуснат областта без да правят зло на жителите. Ако не се възползват от нея, ще се обърнат един срещу друг. Човек не може да се опита да унищожи своя брат, без да привлече същата участ към себе си. Ние изпращаме на тези хора само чистото бяло излъчване на Божията любов. Ако те отговорят на любовта с омраза, с предателство, или с дух на отмъщение, те сами ще трансформират това излъчване в един пламък, който ще ги погуби. Вие няма от какво да се страхувате. Ние предлагаме само любов, но не можем да ги накараме да я приемат. Ако разбойниците пристигнат с любов, няма да има конфликт. Така или иначе, нашата кауза вече е спечелена. 

   Междувременно бяхме информирани, че един пратеник приближаваше селището. Отидохме да го посрещнем. Той ни каза, че бандитите бяха спрели да плячкосват и се бяха разположили мирно на тридесет и пет километра от Храма на Кръста във формата на „Т“. След молбата за помощ на жителите, те бяха спрели нападенията над техният живот и имущество, но, поради евентуална съпротива, те бяха задържали пленниците като заложници. Според пратеника, се носеше мълвата, че бандата ще нападне нашето селище на другия или по-другия ден, ако не им бъде предадено съкровището. Той ни носеше също и поздравите на пленниците. Всички жители бяха предложили живота си, за да предпазят селището, но пратеника беше информиран, че тази жертва няма да е необходима. Той беше поканен да се върне у дома си, с благодарностите и дълбоката признателност към селяните, заради техните усилия за опазване на общността. 

 

   Превод Цветанка Бернард

    Следва

 

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2019