42. Животът на Учителите 3-2

2

 

   На другият ден сутринта закусихме в хана, след което се изкачихме веднага в горната зала на храма. Не забелязахме нищо външно, което да ни покаже, че сме затворени в една зала, нито някакви признаци за ограничение. Придвижвахме се свободно, без ни най-малко усилие. Когато бяхме готови да слезем в залата на документите, се намерихме там веднага. Тъй като бяхме постигнали това придвижване изведнъж, и без присъствието на приятелите ни, ние разбрахме урока на тяхното оттегляне, и бяхме много горди от нашето постижение.

   Първи април се приближаваше бързо. Бяхме свършили превода на документите и започнахме да скицираме многобройните знаци и скулптури, издълбани по външните стени около храма. Тази работа беше извършена в най-добрите условия, поради големият интерес, който ни водеше.

 

   Един следобяд, един пратеник пристигна в селото. По начина, по който жителите на селището се събраха около него, разбрахме, че се отнасяше до извънредно събитие. Напуснахме работата и слязохме в селото. Намерихме нашата домакиня, която ни информира, че една голяма група от бандити се намирала на известно разстояние по-надолу в долината. Това предизвикваше голямо притеснение сред жителите, тъй като в продължение на много години, опитите за набези на бандитите винаги са се насочвали към това селище. Надалеч се беше разпространила мълвата, че в Храма на Кръста във формата на „Т“ се крие баснословно богатство. Многобройните опити за ограбване на селището до сега са били неуспешни, и бандите от разбойници отдаваха своите неуспехи в голяма част на съпротивлението на селяните, живеещи по-надолу в долината.

   Днес, няколко от тези банди се бях събрали, за да съединят силите си. Една истинска малка армия от четири хиляди човека, на коне и силно въоръжени, ограбваше и опустошаваше долината, за да пробие съпротивата на най-близко живеещите до Храма на Кръста във формата на „Т“. Бандитите очакваха, че по този начин тяхното нападение ще има повече успех от предишните. 

   Пратеникът молеше също за помощ от името на останалите от жителите, тъй като голям брой от тях бяха вече избити, а останалите бяха в края на силите си. Нашата домакиня му отговори, че никой от селото не е на разположение да слезе в долината. Тя го успокои, че той може да се върне у дома си, и че нищо лошо няма да се случи на хората от неговото обкръжение. Ние се върнахме към нашата работа, със съзнанието за безпокойството на селяните, които ние споделяхме до известна степен.

   На другата сутрин, ние пак се върнахме към работата си, в желанието си да довършим рисунките на знаците, издълбани от външната страна на скалата, за да можем да съберем нашата собствена документация. Бяхме сигурни, че ще намерим пълната и точна връзка на някои исторически събития, както и препратки към други източници на документация. Всичко това трябваше да ни позволи да проследим историята на тази древна и изключително напреднала цивилизация, както и тази на народа, който е населявал тази обширна част от света, сега толкова пустинна. Възможността да загубим плодовете от нашият труд в една битка с бандитите, ни тревожеше изключително. Събрахме всичките записки в залата на документите на храма, която е устоявала на поредица от подобни нападения. 

   Вечерта ние обмисляхме с нашата домакиня планове как да отидем на помощ на селяните. Изказахме учудването си, че не виждаме нашите приятели. Тя ни каза, че след повика за помощ от пратеника, бандитите ще бъдат задължени да спрат нападението, за да не се унищожат самите себе си. Тази вечер отидохме да си легнем с ясното чувство, че страховете ни за нашата сигурност, са били доста преувеличени. 

   Станахме рано сутринта и се приготвяхме да започнем нашата работа, когато същият пратеник се появи отново. Той носеше новината, че нападенията срещу жителите на долината бяха спрели и че бандитите бяха събрали всичките си сили на около тридесет и пет километра надолу в долината, вероятно за последно действие срещу нашето селище.

   Докато нашата домакиня говореше с пратеника, вече обграден от известен брой селяни, един конник влезе в селото и се отправи към нас. По пътя си той мина покрай малки групи от жители, които като че ли го разпознаха и се разпръснаха веднага, като обхванати от ужас. Докато конникът се приближаваше към нас, пратеникът произнесе неговото име, след което веднага избяга с другите селяни, като сигурно се страхуваше, че бандитите следват наблизо конника.

   Ние останахме сами с нашата домакиня да изчакаме пристигането му. Той дръпна юздите на коня си и се обърна към Томас с много хъс, информирайки го, че бандитите знаеха перфектно, че ние сме чужденци и знаеха обекта на нашата мисия. Той говореше изцяло неразбираем за нас език. Виждайки нашето недоумение, той попита дали няма преводач. Нашата домакиня се обърна, за да застане напълно с лице към конника, все още на коня си, и го попита дали тя може да направи тази услуга. В момента, в който той я погледна, като че ли получи силен токов удар. Въпреки това, се съвзе достатъчно, за да скочи елегантно на земята и, втурвайки се с протегнати към нея ръце, той извика: „Вие тук?“ на езика, който ние разбирахме. След това той сложи двете си ръце на челото и коленичи пред нея, искайки прошка.

   Нашата домакиня му заповяда да стане и да предаде своето съобщение. Видяхме я да се стяга, и в един момент лицето и се изчерви от гняв. Тя показа така силно емоциите си, че конникът се ужаси. Същото беше и с нас до такава степен, че загубихме всичките си възможности. Думите „страхливец, убиец, приближи се и дай твоето съобщение“ бликнаха от устните на нашата домакиня с такава сила, че мъжът падна на колене. Отново тя го удари с думите си: „Стани, толкова ли си гнусен, за да не можеш да стоиш прав?“

   Не се изненадахме на жалкия терор на ездача, тъй като и ние като него бяхме като съвършено забити в земята. Аз съм сигурен, че ако това му беше човешки възможно, той щеше да избяга с пълна скорост. В момента, той беше като нас, неспособен да направи един жест, нито да каже една дума. Той падна на земята като парцалена кукла, с очи излезли от орбитите и широко отворена уста.

   В нашите отношения с Учителите, надарени с висши способности, това беше единственият път, в който имахме възможността да видим един от тях да покаже такава силна емоция. Ние бяхме също толкова ужасени като бандита. Вибрациите от гласа на нашата домакиня ни удариха физически, като сблъсък на огромен взрив, придружен с токов удар, който парализира не само нашият глас, но и всичките ни мускули. Не намирам други дума, за да опиша усещанията ни. 

   Читателят ще се изненада сигурно, че вибрациите, излъчвани от слабото, леко и крехко тяло на нашата домакиня бяха способни да ни направят безсилни, но фактът е такъв. И макар, че тази ситуация беше продължила само момент, имахме усещането, че са минали часове. Бяхме застинали като статуи, и въпреки това, изпълнени с голямо съжаление към бандита. Чувствахме голямо желание да му дадем помощ и съдействие. Това беше реакцията ни, но фактически, останахме прави да гледаме нашата домакиня с фиксиран поглед. 

   Изведнъж всичко се промени. Нейното лице изрази първо уплаха, след което се преобрази и доби обичайната си грация. Бяхме потопени в една толкова силна вълна от съчувствие, че се втурнахме към лежащото на земята тяло. Нашата домакиня се наведе също над бандита и му протегна ръка. Отново бяхме изумени и само можехме да кажем: „Никога ли няма да спрат чудесата?“

   Мъжът скоро дойде в съзнание. Помогнахме му да се повдигне и го настанихме възможно най-добре на една пейка от околностите. Той напълно отказа да влезе в която и да е къща. Тогава нашата домакиня, забелязвайки ефекта, който беше направила върху нас, се извини за нейното избухване. Ние още треперехме и ни беше необходимо известно време, за да се съвземем.

   Тя ни обясни, че този мъж е водачът на най-известната банда разбойници, която заразяваше тази част от територията на Гоби. Редките хора, които се осмеляваха да произнесат името му, го правеха с ужас, заради добре познатият му характер като безмилостно жесток. Псевдонимът, с който беше познат, буквално преведен, означаваше: „Съвършен черен демон, освободен от ада“. На много места са направени негови маски, за да се използват в ритуали за прогонване на лошите духове от селищата или от жителите им. 

   Нашата домакиня вече е била в контакт с този мъж, при други две несполучливи нападения. Той всеки път е показвал дълбока омраза към нея и в отношение като цяло към нашите приятели. Той се отклоняваше от пътя си, за да ги тормози, и от време на време, да им изпраща съобщения на насилие, на които Учителите не обръщаха никакво внимание. Неговото неочаквано появяване беше напомнило на нашата домакиня недостойните му действия от миналото с такава яснота, че тя за момент беше загубила спокойствието си. Но тя не се забави да си го възвърне и се отправи към мъжа.

   При нейното приближаване, той направи един несполучлив опит да стане, но най-много можа да се приповдигне малко и да седне малко по- изправен, изглеждащ жалък и ужасен. Омразата се четеше във всички движения на тялото му, което трепереше, като че ли ударено от парализа. Нашата домакиня в сравнение с него беше в необикновен контраст, тъй като тя си възвърна спокойствието и не показваше признак нито на уплаха, нито на каквато и да е емоция. Чертите на лицето и бяха така фини, като най-деликатната камея, и тялото и беше прекрасно изваяно. 

   Дойде ни идеята да отведем мъжа. Преди дори да проговорим, нашата домакиня беше прочела мислите ни, и вдигна ръка да помоли за тишина. Томас разбра, че тя взима отговорността за ситуацията, и каквото и да направим, щяхме да я поставим в несигурна позиция. Тогава се оттеглихме на известно разстояние. Тя започна да говори на човека с тих и спокоен глас доста дълго време, преди да получи някакъв отговор. 

   Когато той започна да отговаря, нашата домакиня ни направи знак да се приближим. Седнахме на земята пред тях, щастливи да направим жест, предизвикващ вероятно отпускане. Бандитът обясни, че е получил от шефовете си позволението да дойде като мирен пратеник да преговаря за предаването на предполагаемото съкровища, скрито в Храма на Кръста във формата на „Т“. Ако жителите искат да дадат съкровището, бандитите обещаваха повече да не ги притесняват и да освободят всички пленници, броят на които, според него, надминаваше три хиляди. Те също обещаваха да напуснат областта и повече никога да не правят лошо на жителите от долината. 

   Нашата домакиня му обясни, че в храма не съществува никакво съкровище, което да представлява някакъв интерес за бандитите. Тя му даде подробни обяснения и му предложи да го разведе през всичките зали на храма, или в което и да е място, което той пожелае. Той отказа сухо, страхувайки се да не бъде задържан като заложник. Никакви успокоения от наша страна не успяха да му подействат. Нашата домакиня му потвърди пак нашата искреност, и той изведнъж се убеди в честността ни. 

   Но той се намери в една трудна и тревожна за него ситуация. Той беше подбудителят на конспирацията. Той е бил този, който е подпалил с голямо усърдие въображението на другите бандити, да вземат съкровището. Той им беше нарисувал една привлекателна картина на баснословните богатства, които ще получат в случай на успех. Фактически, обещанието за съкровището е било, което е позволило на него и неговият баща да държат бандата единна. Той беше водачът на една от петте банди, събрани за осъществяването на нападението. 

   Ситуацията стигаше до една ключова точка. Ако се върнеше при бандата си с новината, че няма съкровище, те веднага ще го заклеймят като предател и ще го третират по съответния начин. Той не можеше да попречи на бандата да премине в атака, тъй като след всичките усилия, които беше вложил, за да доведе подготовката до сегашния стадий, те няма да имат повече доверие в него. Неговата позиция беше наистина неудобна. 

   За наша голяма изненада, нашата домакиня предложи да го придружи в неговия лагер. Тя не обърна внимание на протестите ни и се приготви да замине веднага. Успокои ни, че няма да е в опасност, ако отиде сама, но ако ние я придружим, нашето присъствие ще предизвика съмнение у бандитите и ще ни постави всички в опасност. Поклонихме се смирено. Нямаше какво друго да направим.

   Мъжът се качи на коня си, и ние помогнахме на нашата домакиня да се качи зад него на едно приготвено вече седло. Двойката, излизаща от селото, подари на очите ни един незабравим спектакъл, който ще живее в спомените ни до края на вековете: бандитът, на който всичките черти изразяваха съмнение, и нашата домакиня, обръщайки се да ни се усмихне, давайки ни спокойно сигурността, че ще се върне в началото на нощта. 

   През цялата останала част на деня ние нямахме желание за работа, и до залез слънце се скитахме без посока около селището. След това се върнахме в хана да чакаме връщането на пътничката. Влизайки, намерихме масата затрупана от богати ястия. Читателят ще си представи нашето учудване, когато видяхме, седнала в единият край на масата нашата домакиня, която ни гледаше с нейната лъчиста усмивка. Ние останахме безмълвни. Тя прие вид на подигравателно достойнство и каза, преструвайки се на сериозна: „Господа, обикновено се казва добър ден на влизане“. След което всички се поклонихме и си върнахме говора, за да я поздравим.

   Тогава тя продължи: Аз напълно се провалих в опита ми да променя бандитите, но те са съгласни да ми дадат отговор след три дни. Аз знам сега, че техният отговор ще се състои в опит за атака, но поне спасих живота на това бедно същество, като минимум, за момента. Ще бъдем задължени да се подготвим да устоим на обсадата. Нищо няма да им попречи да се опитат.

   Представям си, че всеки от нас зърна реализацията на най-съкровените си мечти, отнасящи се до заслуженото правосъдие, с много малка яснота за начина, по който то ще бъде раздадено.  Четейки в най-интимните ни мисли, нашата домакиня рецитира тази поема: 

 

    Когато пристигнем в живота до брега на Червено море,

    Когато въпреки всички усилия

    Не можем нито да се върнем, нито да заобиколим препятствието,

    Остава само да го преминем.

    Тогава трябва да познаем Бог със спокойна душа

    За да отстраним мрака на бурята.

    Бог успокоява ветровете. 

    Бог успокоява вълните.

    Движи се напред, движи се напред, движи се напред.

   

Превод Цветанка Бернард

Следва

 

Wednesday the 19th. Spiralata.net 2002-2019