41. Животът на Учителите 3-1

Трета част

 

1

 

   След тръгването на присъстващите, моите другари и аз останахме, отказвайки да напуснем мястото, където бяхме станали свидетели на подобна трансформация. Думите са неспособни да опишат нашите чувства и огромното ни духовно издигане през тези последни часове. 

   Думите «  Всички за един, един за всички «  още светеха както в момента на появяването им. Беше ни невъзможно да издадем звук. Останахме така докато дойде денят, без да имаме чувството, че сме затворени в една зала. Телата ни излъчваха брилянтна светлина. Въпреки че се намирахме в зала, издълбана в скалата, можехме да се движим, без да бъдем спрени от стените. Подът като че ли не съществуваше под краката ни, и въпреки това се движехме във всички посоки. Невъзможно е да се изкажат с думи нашите мисли и усещанията ни. 

   Отидохме по далече от края на залата, дори на скалната издатина, без никаква пречка. Дрехите ни и предметите наоколо излъчваха чиста бяла светлина. Дори след изгрева на слънцето, тази светлина надминаваше по блясък светлината на деня.  Бяхме като в една голяма светлинна сфера и можехме да видим през стъклото и. Слънцето ни изглеждаше далечно и като че ли обвито в мъгла, студено и не много приятно в сравнение с атмосферата, в която се намирахме. И макар че термометърът показваше минус десет градуса, и че региона беше покрит от блестящ сняг, мястото, където бяхме ние, излъчваше топлина, мир и неизказана красота. Това беше едно от тези обстоятелства, при което мислите не могат да се преведат в думи. 

   Останахме там още три дена и три нощи без да мислим за почивка. Не чувствахме нито капка умора, нито отпускане, и ни се стори ретроспективно, че това време беше продължило само няколко секунди. Въпреки това, осъзнавахме нашето реципрочно присъствие и минаването на часовете. 

   Нямаше нито изгрев, нито залез на слънцето, а един прекрасен и непрекъсващ ден. Това не беше един несигурен сън, а една ефективна реалност във всеки миг. Един изумителен изглед към бъдещето се откри пред нас. Като че ли хоризонтът се отдалечи чак до вечността, или по- точно, както се изрази Томас, порасна в един безкраен и вечен океан от впечатляващ и вибриращ живот. Великолепието идваше и от това, че то не беше запазено само за нас, но беше дадено на всеки да го наблюдава. 

   На четвъртия ден Томас предложи да слезем до залата на архивите и да продължим нашия превод. Едвам бяхме направили жеста да слезем, ние се намерихме всички събрани в тази стая. Оставам на читателят да си представи нашето учудване и радостта ни. Без ни най- малкото физическо усилие от наша страна, и без дори да го осъзнаем, бяхме слезли два етажа по- долу, летейки над стълбите. И ето че бяхме в залата, между документите, върху които бяхме работили. Стаята беше осветена, топла и симпатична, и ние можехме да се придвижваме по желание без никакво усилие.

   Взехме одна таблетка и я сложихме да я проучим. Текстът и значението и ни бяха веднага преведени. Докато записвахме превода, се случи така, че цели страници изведнъж се запълниха от текст, написан с нашия собствен почерк. Имахме нужда само да съберем страниците и да ги подвържем в един ръкопис. Продължавайки по същият начин, свършвахме ръкопис след ръкопис. В два часа следобяд бяхме свършили и подредили дванадесет, по четиристотин страници всеки един, и то без да изпитаме ни най- малка умора от това приятно занимание. 

   Бяхме толкова погълнати от нашата работа, че не усетихме присъствието на други хора в стаята. Изведнъж Томас стана, придвижи се и започна да поздравява. Погледнахме към пристигналите. Това бяха Исус, Мари, нашата домакиня и Чандер Сен. Този последният беше човекът от документите, който първо бяхме нарекли старият мъж от документите, но който сега наричахме «  младият мъж « . Там беше и Баджет Иранд и един непознат, който ни беше представен под името Рам Чан Рах ( Ram Chan Rah ), но който всеки наричаше фамилиарно Буд Рах.

   Една маса беше разтребена и приготвена за ядене. Седнахме и след момент на тишина, Исус взе думата и каза : «  Всемогъщи Отец, Принцип, който прониква всичко, ти се излъчваш от най- голямата ни дълбочина върху целият свят, ти си светлината, любовта и красотата, на които ние изпитваме днес даровете. Можем да се възползваме вечно от тези дарове, ако само го искаме. Прекланяме се пред олтара, където свети вечният пламък на съвършената любов, хармонията, истинската мъдрост, на безкрайната преданост, и на чистото смирение. Този свещен пламък свети без да се затъмни. Той изхожда от дълбочината на душите на тези, които са се събрали в този момент в името на истинското бащинство, уважителното родство и преданото братство. Тръгвайки от тези, които са ни близки и скъпи, той се разнася из пространството, осветявайки най- отдалечените места на земята, за да може всеки един да види неговия блясък и да получи даровете на неговата безупречна и неизчерпаема любов. 

   Проникващите лъчи на тази светлина, на тази красота и на тази чистота, преминават през душите и възприемчивите сърца на всички, които са се събрали около Твоя олтар. Сега осъзнаваме тези лъчи на любов, чийто пламък се разпространява по целия свят. Ние ги изпращаме, за да преобразуват света, сплотят и хармонизират цялото човечество. Поздравяваме чистият и истински  Божи Христос, който живее във всеки от нас. Изправени сме лице в лице с Бога, равни с него, обединени с него. Отново поздравяваме Бог, нашият Отец, живеещ надълбоко в нас. « 

   Когато Исус спря да говори, някой предложи да отидем в залата, където бяхме присъствали при възкресението на Чандер Сен. 

   Едвам бяхме направили жест към вратата и вече видяхме, че бяхме пристигнали. Този път бяхме съзнателни за нашето движение, но неосъзнати за желанието. Макар че вечерните сенки вече бяха паднали, пътят ни беше прекрасно осветен. Намерихме залата осветена с такъв разкош и разточителство, както в момента, в който я бяхме напуснали. 

   Тази стая беше за нас един параклис и ни се струваше, че е осветена по всякакъв възможен начин. Беше едно свято място, където ни беше дадено да постигнем към духовността един етап, който беше преди немислим за нас като смъртни. От този ден нататък и до 15 април, датата на нашето тръгване, не мина нито една нощ и нито един ден, без да се съберем с всички Учители поне за един час. По време на тези срещи, залата никога повече не изглеждаше като твърда скала. Винаги ни се струваше, че можем да гледаме през стените до безкрайното пространство. В тази зала бяха унищожени бариерите, които ограничаваха нашето съзнание. Там беше, където се отвори за нас един широк поглед към бъдещето.

   Седнахме на масата и Исус заговори отново. Той каза : За да се създаде и изпълни, трябва да си движен от искрени мотиви и да съсредоточиш мисълта си върху една точка на усвояване, което ще рече, върху един идеал. Можете да станете този център. Нищо не се появява във форма, ако преди това хората не са изразили един идеал.

   Имало е време, когато човекът е бил напълно осъзнат, че той е този движещ център. Той е живял в пълното съзнание на своето наследство и на собствеността си в едно състояние на душата, което наричате небе. Но всички хора, със много малки изключения, са се отказали от този божи дар. Днес, голяма част от тях са абсолютно несъзнателни за това божествено качество, което е истинското наследство на човечеството. 

   Това, което един човек е направил един път, може да го изпълни отново. Такъв е принципът, който контролира след това неопределени животи и проявления, които наблюдавате около вас. Той управлява също и вашият живот и този на всяко съществуващо създание, тъй като всичко съществуващо притежава живот. Не след дълго, науката ще ви снабди с предостатъчно причини, за да може да потвърди, че материята не съществува. Всяка материя може да се разпадне до един единствен примитивен елемент, който съдържа безброй универсално разпределени частици, всички в перфектно състояние на равновесие, и който отговаря на вибрационни въздействия. 

   Само върху математическия терен е последвала необходимостта от определен импулс, едно първоначално действие, една съзидателна сила, за да събере безкрайното множество частици от това неутрално, универсално и ултра проникващо вещество, и да му даде формата на избраните обекти. Тази сила не се ражда единствено в частицата. Тя е по- голяма, и въпреки това е съединена с частицата.

   Чрез мисълта и едно определено действие, кооперираме с вибрационната система и избираме частиците. С логиката на предположенията си, физическата наука ще бъде задължена да приеме този начин на виждане. Учените ще признаят тогава присъствието на една още неразбрана сила, тъй като е неактивна, но е неактивна само защото не е разбрана.

   Когато човекът я разбере, общува с нея и материализира приложенията и, той ще види, че тази сила или принцип може съвършено да очертае конкретните области за конкретното прилагане на универсалната космическа енергия. Това прилагане води до едно логично еволюиране на сътворяването на това, което вие разглеждате като една материална вселена с всичките и проявления. 

   От момента, когато всичко се прави логично, всеки стадий трябва да подготви до съвършенство основите на следващия стадий. Когато напредваме в съвършен ред, в пълна хармония на мислите и действията, ние сме в ефективно съгласие със силата. Тя тогава ви дава в неограничен мащаб способността да изберете средствата за постигането на една цел. Ние разпределяме живота и енергията според една космическа прогресия, чиято цел е призната. 

   Така построеният свят не е материален, както сте го мислели. Вашата материална дефиниция не е добра. Светът е духовен, тъй като той произлиза от Духа. Това твърдение е логично, сигурно, основно. От момента, от който е логично, то е и научно. Ако е научно, то е интелигентно. Това е животът в съединение с интелигентният живот. Или, животът заедно с интелигентността и воден от нея, става воля, и от там става дори призвание. 

   Духът е вибриращата енергия, първична и оригинална. Можем да влезем в контакт с него и да си служим с неговата сила. Достатъчно е само да го приемем, да знаем, че съществува, след което да го оставим да се изяви навън. Тогава той е изцяло под ваша власт и става непресъхващ извор на вечно нов живот, извиращ от дълбочината ви. Няма нужда от дълги години на учене, на трениране, на страдания или на лишения. Познайте съществуването на тази вибрация, приемете я, след това я оставете да потече през вас. 

   Вие сте едно с великата субстанция на сътворяващата мисъл и това ви позволява да знаете, че всички неща съществуват. Няма нищо навън от великият и добър принцип на Бога, който изпълва цялото пространство. От момента, в който знаете това, вие сте този принцип.

   Вие разширявате неговата активност чрез мислите си, думите и делата си, когато ги изразявате, служейки си с вашата Христова сила. Колкото повече изразявате тази сила, толкова повече тя ще идва към вас. Колкото повече давате, толкова повече ще бъдете изпълнени с неща за даване, и това, без никога да можете да свършите всичките резерви. 

   Това не означава, че трябва да отидете на едно секретно място, за да се изолирате. Това означава да останете на мястото си, в спокойствието, дори в това, което наричате вихъра на бизнеса, или в най- трудните изпитания. Тогава животът спира да бъде един вихър. Той задължително става мирен и съзерцателен. Външната активност не е нищо в сравнение с голямата мисловна активност, която вие разбирате сега, и към която се присъединявате. Това означава да станете спокоен там, където сте. Почувствайте Бог във вас, по- приближен и от вашият дъх, по- близък от ръцете и краката ви, и съсредоточете върху него цялата си мисловна активност. 

   Кой е Бог ? Къде е Бог, върху който вие се съсрредоточавате така? Бог не е едно голямо външно същество, което трябва да вкарате във вас, за да го представите след това на света. Бог е могъществото, генерирано и увеличено от вашата собствена мисловна активност. Истина е, че това могъщество съществува вътре и около вас, но то остава неработещо до момента, в който мислим за него и разберем за съществуването му. Тогава то се излъчва от вас в неограничени количества. Вие го представяте пред света и това представяне носи добро на света. Трябва вие самите да го изпълните, взимайки като подбуда за всяка ваша мисъл импулса към всичко, което е добро, действието на Бог Отец, който е властта да се извърши. Тогава вие сте Бог, постигащ съвършенството. Бог Отец, работникът, усилващият и проектиращият, истинският и прецизен майстор. Тогава е, когато легионите идват при вашето повикване. Такъв е Бог, единственият и истински Бог, излъчващ се от вас. 

   Кажете от цяло сърце, с уважение и дълбока мисъл, че Бог се намира в своя Свети Храм. Този храм е вашето чисто тяло, такова, каквото го представяте, такова, каквото се появява днес в неговата искреност. Вие сте истинският Христос, който живее съединен с Бог във вътрешността на храма. Вашето прославено тяло е едно свято жилище, което включва света. Вие сте център на енергия, вие получавате истинския божи Принцип, за да му позволите да се прояви. Знайте всичко това и вие ще експериментирате все по- широко Бог, който сте и който обичате. Ще обожавате и възхвалявате, и вие ще разпространите над човечеството  винаги растящата си любов, за да му позволите да съзерцава Христос, Човекът- Бог, изправен и триумфиращ.  

   Тогава ще кажете с най- чистата си радост : « Ако някой е жаден, да влезе и да пие на големи глътки водите на чистия живот. Тези, които пият, никога повече няма да са жадни. » Могъществото, което използвате по този начин е Бог. Или, Синът незабавно постига всичко, което прави Отец. Това изисква смирение. Трябва да се поклоним пред това голямо могъщество. Истинското смирение се приближава със скромност, съчетано със силата, която го прави да действа. 

   Съзерцавайте, възхвалявайте, благословете и благодарете на това могъщество, вие ще увеличите прилива му на ефикастността му, и ще ви бъде по-лесно да бъдете в контакт с него. Ето защо ви казвам да се молите непрекъснато. Вашият ежедневен живот трябва да бъде една постоянна молитва. 

   Ставаме напълно осъзнати за това могъщество, в началото знаейки, че то съществува, и след това използвайки го с увереност. То е универсално. Оставете го да се прояви, и то ще потече към вас при всякакви обстоятелства. То потича в мярката, с която го разпространявате. Представете се като Бог, значи, и го разпространете. Той е « Бог, вашият Отец във вас », и вие сте едно с Отца. Вие не сте слуги, а синове, деца на Първопричината. Всичко, което притежава « АЗ СЪМ « ви принадлежи, тъй като вие сте «  АЗ СЪМ « 

   Това не съм аз, който върши работата, това е «  АЗ СЪМ « във Отца. И Отец в мен осъществява голямото постижение. Когато работите в съзнателно общение с Отца, вече няма ограничения и граници. Вие знаете вашето божествено право да постигнете всички неща. Следвайте ме до степен, в която съм Христос, истинският син, Единородният син на Отца. Чрез представянето на Бог, аз му давам живот от вътре, за да можем да кажем един ден : «  Всички са Бог. « 

   Най- голямата проповед на всички времена  е : « Гледайте Бога. « Това иска да каже вижте Бога в цялото му величие вътре в нас, излъчващ се от вас и от всеки един. Когато гледате Бог, и не виждате нищо друго, вие обичате Бог и го обожавате само него. Тогава наистина виждате Бога. Вие сте Господа, Законодателя, Дарителя на Закона. 

   Когато се молите, отдръпнете се в тайната стая на вашата душа, и там, молете се на Отца, който е там вътре. Той ви чува и ще ви даде публично вашата награда. Молете се и благодарете, че сте способен да разпространите Бог по- нататък върху света. Това не ви ли дава един по- висок поглед, една по- широка перспектива, един по-благороден идеал ?

 

   Срещата приключи тук и ние всички станахме от масите. Нашите приятели ни пожелаха лека нощ и си отидоха. Ние останахме още малко време да говорим за всичките тези преживявания и решихме да се върнем в жилищата ни в селото. Ставайки, ние си поставихме веднага следващият въпрос : Как ще намерим пътя без светлина ? 

   Всеки един, освен Томас формулира същата мисъл. Но Томас каза : Вижте колко сме затънали в нашите стари навици и как сме отчаяно привързани към нашите стари идеи. Тук сме напълно потoпени в една светлина, която никак не е намаляла след тръгването на приятелите ни, които ни станаха толкова скъпи. Не е ли това възможността да напреднем и да покажем, че разчитаме на себе си, на нашата вътрешна сила да постигнем същите дела като тях ? Поне да се опитаме да го постигнем и да имаме смелостта да направим една крачка към постигането. Ние се подпираме толкова тежко върху нашите прекрасни приятели, че се чувстваме като наранени, когато ги оставим за момент. Ако не станем самостоятелни в постигането на малките неща, никога няма да постигнем големите неща. Сигурен съм, че ни оставиха, за да ни подарят възможността да докажем нашите способности. Да се издигнем над трудностите и да триумфираме.

   Преди да тръгнем, един от нас предложи, че ще бъде добре първо да медитираме върху начина на действие. Но Томас отговори с твърд глас : Не. Ако тръгнем, ще тръгнем веднага. След знаците, които видяхме и събитията, на които присъствахме, трябва да действаме решително, или ние не заслужаваме никаквo уважение. 

   След което слезнахме по стълбите, минахме през различните зали, преминахме тунела, слезнахме по стълбата и стигнахме в селото. Докато се движехме, нашият път беше напълно осветен. Телата ни не тежаха вече нищо. Те се предвижваха с изключителна лекота и ние пристигнахме в жилищата ни, луди от радост за това постижение. След този момент и до нашето тръгване от селото, ние можехме да се движим през нощта където искахме, без да използваме изкуствена светлина. Спалните ни се осветяваха като влезехме в тях и светеха с неописуема топлина и красота. 

   Заспахме почти веднага и се събудихме доста късно на сутринта.

Превод Цветанка Бернард

Следва продължение

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017