40. Животът на Учителите 2-15

 

15

 

 

   На другия ден по обяд всичко беше готово. Експедицията напусна селището между викове за довиждане и пожелания за добър път, тъй като повечето от жителите бяха излезли да ни изпратят. Ние спряхме същата вечер към шест часа на едно място, където трябваше да преминем една широка река. Решихме, че е по- добре да лагеруваме там, тъй като подготовката за преминаването щеше да ни отнеме по- голяма част от деня. 

   Тъй като нямаше нито мост, нито лодка, хората преминаха като се плъзгаха по едно дебело въже, изплетено от кожени ленти и опънато над реката. Нямаше трудност за тях, но беше съвсем различно за конете и магаретата. С презрамки от кожа им направихме солидна поддръжка, снабдена със здрава желязна халка, който можеше да се плъзга по дължината на кабела. Връзвахме животното, след което го избутвахме над брега. То оставаше увиснало над бурното течение, докато го дърпахме с помощта на въжета, тръгващи от другия бряг. Едно от въжетата служеше да теглим животното, а другото да върнем обратно коженото поддръжка. 

   Накрая преминаването завърши без произшествие и след това нямаше повече препятствия. Като изключим това трудно преминаване, ние решихме, че пистата за връщане е много по- добра от тази на отиване. След като пристигнахме в нашата база, експедицията се разпадна и бяха взети мерки, които да позволят на тези, които се връщаха у тях, да достигнат  пристанището за отплаване по редовния маршрут на караваните. На следващият ден сутринта Емил се присъедини към нас. Сбогувахме се с нашите другари и тръгнахме с него към селището на зимното ни лагеруване. 

   Починахме си два дена в лагера на бандитите. Двамата помощници, които бяха от тях, ни напуснаха там, и нашата част беше намалена на седем човека. Двамата предишни бандити разказаха на другарите си забележителното пътуване, което бяха направили и чудесата, които бяха видели. 

   Бяхме третирани безкрайно добре. Нашите трима велики приятели получиха изключителни почести. Лидерът на бандата ги увери, че в памет на вниманието, което Учителите са показали към тях, бандитите ще пазят като абсолютно свещено за тях мястото на погребаните градове. Между другото, имаше малка опасност тази банда да се отдалечи толкова от тяхната база.

   И наистина, бандитите от пустинята не навлизаха никога в планините, а тези от планините не навлизаха в пустинята, тъй като те са непрестанно във война едните срещу другите. Доколкото знам, те са спазили тяхното обещание до сега.

   Сутринта на отпътуването ни, лидерът на бандата даде на Томас един медальон от сребро с големината и тежестта на един английски шилинг, на който беше гравиран един любопитен надпис. Той каза на Томас, че ако някога сме нападнати в тази област от друга група бандити, е достатъчно да покажем този медальон, за да бъдем пуснати веднага. Неговото семейство го е притежавало от многобройни поколения и им е безкрайно скъп, но той желаеше да го види в ръцете на Томас, като свидетелство за уважението му към него. 

   След като внимателно разгледа медальона, Емил каза, че това е една много вярна репродукция на една монета, която се е употребявала на север от територията на Гоби преди няколко хиляди години. Датата показваше, че този медальон е на повече от седемстотин години. Монети като тази често са използвани като талисмани от местното население на този район, и те вярват толкова повече в ефикасността им, колкото монетите са по- старинни. Лидерът на бандитите и цялата му банда придаваха безспорно голяма цена на техния подарък.

   Продължихме пътуването си без друго произшествие и стигнахме до нашия зимен лагер в определеното време. Бяхме горещо посрещнати от групата на Учителите, които ни бяха посетили в пустинята и ни бяха напуснали в селището, в което срещнахме първосвещеника. За втори път бяхме поканени да живеем в къщата на нашата домакиня от предишната година, което ние приехме с радост.

   Този път бяхме само четирима, тъй като седем от нашите другари се бяха върнали в Индия и в Монголия, за да осъществят други търсения. Това трябваше да ни даде повече време за превода на документите. Всичко беше спокойно в малкото селище. Това ни позволи да посветим изцяло нашето време да изучим азбуката на документите, а също и формата на символите. Сложихме ги в реда, който ни позволяваше да ги използваме и ние извлякохме вътрешни данни за значението на думите. Чандер Сен ни помагаше. Въпреки, че не бяха с нас през цялото време, нашата домакиня или той бяха винаги там, когато трябваше да ни помогнат за трудните пасажи. 

   Тази работа продължи до последните дни на декември. Тогава забелязахме, че голям брой хора се събираха наново за годишната асамблея. Болшинството бяха същите от миналата година, но мястото на събирането беше друго. Този път празникът трябваше да се състои в храма на Кръста във формата на буквата « Т » , в централната зала от серията от пет зали, разположени хоризонтално над вече описания ръб на скалата.

   Вечерта на Новата година, се изкачихме рано в тази зала, за да си поговорим с тези, които се бяха събрали. Те идваха от много различни места и ни разказаха новини за външният свят, с който имахме наистина чувството, че бяхме изгубили контакта. Но нашата работа ни беше направила щастливи и времето беше минало много бързо. 

   Докато си говорехме, един от поканените влезна и каза, че луната е превъзходна. Мнозина от участващите, в които влизаше и нашата група, излезнаха върху натурално образувалия се балкон. И наистина, гледката беше прекрасна. Луната тъкмо се беше показала и като че ли плуваше в сбор от деликатни цветове, отразени върху необятната снежна шир, покриваща планини и долини. Цветовете непрекъснато се сменяха. 

   Някой каза : «  О, камбанките ще звънят тази вечер! «  И наистина, след малко започнаха. В началото като че ли една много отдалечена камбана беше иззвъняла три пъти. След това като че ли камбаните се приближаваха, ставайки все по-малки и по- малки, докато се превърнаха в малки камбанки, звънтящи в краката ни. Усещането беше толкова реално, че ние погледнахме към земята, очаквайки да ги видим. Мелодията продължи и се разнесе като че ли хиляди камбани бяха акордирани в съвършена хармония. Оцветената зона се повдигна до нивото на балкона, на който се намирахме. Стори ни се, че можем да тръгнем и да ходим по нея, така земята отдолу беше напълно скрита.

   Докато оцветената мъгла се повдигаше на вълни, звънът на камбаните се усилваше и мелодията запълни всички цепнатини. Като че ли стояхме върху сцената на един голям амфитеатър, срещу хиляди бледи силуети и внимателно слушащи звъна лица. След това един силен и плътен глас на тенор запя песента «  Америка «.  Веднага хиляди гласове подхванаха припевите, докато камбаните ги съпровождаха. Песента продължи така ярко чак до края. Тогава гласове зад нас казаха : «  Америка, ние те поздравяваме. « И други казаха след тях : «  Поздравяваме целият свят. « 

   Обърнахме се и видяхме зад нас Исус, първосвещеникът и Емил. Камбанният феномен толкова ни беше впечатлил, че ние изцяло бяхме забравили каквото и да е човешко присъствие. Всеки един се помести, за да ги оставим да минат. Докато Исус се приготвяше да мине през вратата, забелязахме тази необикновена светлина, която светеше винаги в негово присъствие. Когато мина през вратата, цялата зала се освети в бяла светлина. Всички влезнаха и заеха местата си на масата. 

   Този път имаше само две дълги маси, които бяха по цялата дължина на стаята. Исус беше седнал на първата маса и първосвещеникът на втората, която беше и нашата, с Емил от дясно и Томас от ляво. Нямаше покривка, но едвам бяхме седнали, и масите се покриха с бели ленени покривки. Чиниите се появиха веднага след това. Яденето дойде след това в подноси, с изключение на хляба. Един хляб се появи на масата пред Исус. Той го взе и започна да го чупи, слагайки парчетата върху един поднос. Когато подносът беше пълен, един блед детски силует го повдигна и застоя, докато седем подноса бяха напълнени по същият начин и държани от седем подобни силуета. Докато Исус чупеше хляба и пълнеше подносите, хлябът не намаляваше. Когато и последният поднос беше напълнен, Исус стана, протегна ръце и каза :  Хлябът, който ви поднасям, представлява чистият живот на Бога. Споделете този живот, който е винаги божествен. 

   След което, докато си предавахме хляба наоколо, той продължи : Когато аз казвам, че бях възнесен и чрез моето възнесение ще привлеча всички хора към себе си, аз знаех, че това преживяване ще бъде за света една светлина, благодарение на която всеки ще види със собствените си очи и ще знае, че може да се възнесе като мен. Аз видях небето тук долу, на земята, между хората. Такава е истината, която разбрах, и Истината ще ви освободи. Всички вие ще я разберете. Има само едно стадо и един овчар. Ако една овца се загуби, добре е да се изоставят деветдесет и деветте и да се търси стотната, за да я върне при стадото. 

   Бог трябва да бъде всичко за децата си. Всички са негови, тъй като те са по- близки и по- скъпи на сърцето му от врабчетата и цветовете в полето. Ако той е доволен от разцъфването на цветята и забелязва песента на врабчетата, колко повече наблюдава израстването на децата си. Той не ги съди, така както не съди и цветята и врабчетата, но ги сближава с доброта към своята голяма цел. Никой няма да бъде оставен настрана, когато той установи съвършенството. 

   Аз имах видението, че ако този идеал можеше да бъде гравиран със златни букви върху стените на храмовете на Голямата Мисъл на света, той ще повдигне мисълта на хората над калта и тинята. Той ще постави нозете им върху скалата на една сигурна основа, от която те ще могат без страх да слушат воят на вятъра и прииждащите вълни. Докато са стъпили там здраво и искрено, те ще бъдат в безопасност. Заради тази сигурност, този мир, това спокойствие, те ще се стремят към височините, от които човекът вижда своята истинска кралска същност.

   Те могат също да се издигнат над себеподобните си, но няма да намерят небето, тъй като то не е между хората. Не можем да намерим перлата на голямата награда, ако ходим тежко по пътя на мъката, тъгата и на премеждията. Ще го достигнем много по- лесно, отхвърляйки всеки материален дух, и отказвайки се от законите, които приковават човека към тяхното вечно колело. Престъпете, вземете скъпоценния камък, направете го да стане част от вас и оставете да блести светлината му. Само една директна крачка ви позволява, ако имате волята, да спечелите царството, което иначе рискувате да оставите да ви се изплъзне за вечността. 

   Разгледайте една душа, която настоява да получи веднага и напълно духовното просветление и еманципацията, тук, сега, и която познава връзката на баща и син между Бог и човека. Не само че тя бързо ще види, че божествените възможности се изясняват, но тя забелязва, че може да ги използва, и че те работят за нея според волята и. За една такава душа, историята на Новият Завет не е нито една фикция, нито една неясна мечта, можеща да се реализира само след смъртта, но един висок идеал пред света, за реализиране на един живот в любов и служене. Този идеал е божествената реализация тук и сега за всички. 

   Тогава хората споделиха моето виждане, когато казах : « Много ще потърсят да влезнат, но не ще могат, тъй като е тясна вратата и стеснен е пътят, който води към вечния живот. «  Всеки, който не оценява в истинската му стойност идеалът на Христос, а също така божият и съвършен план на сътрудничество между човека и Бога, няма да може да ги реализира. За него, идеалът става една мечта, един мит, нещо несъществуващо. 

   Входната врата към тази всемогъща алхимична трансформация на Духа в човека е отворена за всички постоянно. Ключът се намира в общността на мисълта. Тъй като разликите в идеалите, методите за здраве, или в благодатта на Божията любов, са били предизвикани от човешката мисъл, а не от мисълта на Бога. Всеки, който затвори вратата на благословенията, които Бог предназначава веднага за всички свои деца, изолира самия себе си от тези, които Бог раздава на Детето Христос. Той губи ползите на духовното просветление, дължащо се на трансцеденталната алхимия на Светия Дух. Той спира да се ползва от силата, която му принадлежи, и която има правото да използва със същото право като Христос. 

   Който признае тази сила, вижда болният от лепра да се прочисти изведнъж, изсъхналата ръка да стане здрава, и всички телесни или психически болести да изчезват при неговия допир. Чрез концентрираният ефект на казаното Слово, хората, съединени с Бога ще умножат хляба и рибата. Когато те раздадат хляба или налеят олио на тълпата, провизиите никога няма да свършат, и винаги ще остане в изобилие. Развълнуваните морета ще утихнат, бурите ще се успокоят и гравитацията ще направи място на левитацията, тъй като заповедите на тези хора ще бъдат заповеди на Бога. 

   Те ще разберат тогава първоначалното ми съобщение, което отправих към света, когато казах на излизане от храма : «  Времето е дошло, Божието царство е на една ръка разстояние. « И също моята мисъл, когато казах : «  Имайте вяра в Бога, и всичко ще ви е възможно. «  Който и да вярва, че може да направи същите дела като мен, и иска да напредне, за да го направи, може да извърши дори и по- големи. Един свят живот, вярата и знанието включват една техника. Който и да я притежава, за него всичко е възможно. 

   Хората ще знаят, че Светият Дух, или целият Божествен Дух в тях, им говори днес, както в древни времена. Ако слушат неговия глас и не втвърдят сърцата си, те ще открият, че са светлината на света, и който и да следва тази светлина, не ходи в тъмнината. Те са вратата прес която всички ще влезнат в светлината на живота. Те ще влизат и излизат по тяхно желание през тази врата. Ще намерят вечният мир и голямата радост. Те ще открият, че подходящото време да се действа е днес.

   Христос само служи да отвори вратата на техните велики души. Техният дух е този, който е неограничената всемогъща алхимия като Божията вселена. Алхимията разтваря и трансформира всички болести. Тя пречиства смъртния живот от ефектите на греха и от лавата на всякаква вина. Тя осветява душата благодарение на съвършената светлина на Мъдростта. Тя разтваря тъмните елементи на човешкия живот, еманципира ги и ги превръща в светлина на живота. 

   Така хората ще видят, че те не са само деца на природата, но деца на Бога. Те ще се развият в тяхното индивидуално съвършенство и ще усъвършенстват така и расата. Те ще изразят идеала, боговдъхновеното пророчество относно окончателната съдба на човека тук долу на земята, самоличността на Отца и Син, което е повторното раждане, съвършената власт на човека над всички условия на съществуване и над всички събития. 

   Тук Исус замълча, и светлините ставаха все повече и повече брилянтни. Започнаха да се появяват картини, показващи сцени в сияещ блясък. Една трансформираща ръка се протегна да докосне картините, които се претопиха в един голям ансамбъл, и станаха още по- красиви.

   След това дойде една голяма бойна сцена. Видяхме мъже биещи се един срещу друг. Оръдията бълваха огън и пушек. Бомбите експлодираха над и между тълпата. Мъжете падаха от всички страни. Можехме да чуем бученето и шума на битката. Наистина, тя беше толкова реална, че ние бяхме сигурни, че присъстваме на един истински бой. Но трансформиращата ръка се приближи и го покри. И изведнъж спокойствието се върна, и мъжете, които се биеха с ярост преди малко, погледнаха небето. Ръката написа огнени букви, които като че ли покриха цялата сцена. Тя написа : «  Мир, мир. Благословеният мир на Бог е около вас. Вие можете да раните и да унищожите смъртната обвивка. Но не можете да унищожите това, което принадлежи на Бога, и вие сте неговите деца. Не бихте могли да се раните, нито да се унищожите един друг. « 

   Като че ли за един момент изглеждаше, че мъжете бяха решили да продължат битката. Това решение се виждаше върху много лица и по- специално върху лицата на водачите. Но колкото повече бяха решителни да отидат напред, толкова по- малко намираха мотиви да използват силата.  Колкото повече се опитваха да пуснат разрушителните оръжия в действие, толкова по- малко те бяха ефикасни. Те опитваха всякакви начини, но нито едно оръжие не работеше повече. 

   Тогава ръката написа с огнени букви : «  Ако хората искаха само да погледнат това, което се вижда зад всеки буреносен облак, или облак на война, те биха намерили Бог. «  

   Не е Бог, а е човекът, който е сътворил буреносните облаци, или тези на войната. Из отзад той ще види винаги ръката на Бога, вдигната в знак на мир. Когато хората правят войни, те дезертират от Божието царство. Те се потопяват изцяло в едно царство, създадено от ръката на човека, където Бог не може да се намеси в никакъв случай, и където те са принудени да продължат по този път, докато разберат, че всички битки са подвеждащи. Ако един човек е достатъчно интелигентен да разбера мощта, която той притежава от Бог, достатъчно силен да си сътрудничи с него, и достатъчно решен, за да иска да го направи, той може веднага да сложи край на една война, точно както видяхте да го прави на тази картина. 

   След един миг на тишина, Исус продължи : Аз избрах пътя на кръста. Това не беше моят Отец, който го избра за мен. Аз го избрах по мое собствено желание, за да покажа на света, че всеки може да усъвършенства живота и тялото си до там, че тяхното унищожаване не може да попречи на триумфалното им възкресение. 

   В този момент светлините станаха още по-блестящи. Всичките останки на ограничение изчезнаха. Нямаше повече стени около нас, нито тавани над главите ни, нито под краката ни. Ние всички заедно се намирахме в безкрайното пространство. Дванадесетте ученици дойдоха и се подредиха до Учителя, но без да го обкръжават. Присъствието на Исус привличаше всички погледи. Той превъзхождаше групата с незабравимият блясък на своята чистота. Невидимият хор гръмна в пеене : «  Неговото царство е тук и между хората. От сега, в бъдещето и за вечността, има само един човек, само един Бог. « 

   Трансформиращата ръка се появи отново и написа следващите думи: «  Неговото царство е тук и сега, между хората. За в бъдеще и за вечността, има само един човек, само един Бог. « След това следващите думи бяха написани точно над главата на Исус: « Всички за един, един за всички. « 

   Тогава се появи Буда, прав, от ляво на Исус. Първосвещеникът и Емил се запътиха към тях и коленичиха пред тях. Емил в дясно от Буда и първосвещеникът от ляво на Исус. Исус взе полуповдигнатата лява ръка на Буда, след което всеки един от тях протегна свободната си ръка на човека, коленичил пред него, казвайки : «  Мир, Мир, Мир. Един победен мир лежи върху всички. Скъпи братя, ние ви приемаме в Големият Съвет на доброжелателната Любов на Бог. Целият свят е приет в тази любов и това братство. « 

   След това всички членове на срещата си наведоха главите и се отдръпнаха и сториха място, през което четиримата Учители, неподвижни в техните респективни пози, извършиха предвижването си (прелетяха ниско?)  между събралите се хора. Учениците и един голям брой от присъстващи ги последваха и продължиха пътя си докато изчезнаха от нашия поглед.

   В началото на движението, невидимият хор беше запял: « Ние отстъпваме място на тези мощни братя на Любовта, тъй като тази Любов, голямата Любов на Бога, откупва цялото човечество и го интегрира в  Големия Съвет на Любовта на Бога, във братството на Човека и Бога.« 

   Докато Учителите изчезваха от погледа ни, голямата камбана иззвъня дванадесет пъти. След това другите камбани зазвъняха в един припев, и хиляди гласове ги съпроводиха пеейки: «Ние носим щастливата Нова Година и един по-светъл ден за целия свят. « 

   Втората ни година с тези велики души току що беше завършила.

 

Превод Цветанка Бернард

Sunday the 30th. Spiralata.net 2002-2017