39. Животът на Учителите 2-14

14

 

   Скоро разбрахме какъв е мотива за посещението на Учителите в пустинята. Те искаха да ни накарат да присъстваме на една голяма среща на коренното население, която бяха организирали по конкретното искане на големия лама.

   Точно преди часа на срещата, Емил, Мари и аз отидохме в къщата, където момчето беше излекувано. Искахме да видим майка му и сестра му, тъй като те бяха помолили да ни придружат. Между тяхната къща и мястото на срещата, ние минахме пред голям брой порутени колиби от кал. Момиченцето се спря пред една от тях, казвайки, че една сляпа жена живее там. Тя поиска разрешение от Емил да влезе и да заведе сляпата на срещата, ако тя е съгласна. Тъй като Емил кимна, момичето отвори вратата и влезна в колибата, докато ние чакахме навън. Няколко мига по- късно, тя се показа и каза, че жената се страхува и помоли Емил да отиде при нея. Той се приближи до вратата и след един миг на разговор, влезна в колибата с момиченцето. 

   Мари каза : Това момиче ще бъде една голяма благодетелка между тези хора, тъй като притежава силата и решимостта да изпълни това, което започва. Ние решихме да я оставим да води тази работа по нейно усмотрение. Обаче ние ще я съветваме и ще помогнем, вдъхновени от идеи, които ще имат по- голям шанс да увеличат нейната вяра в себе си. Ще видим метода, който ще използва, за да накара тази жена да дойде на срещата. Страха, който тези добри хора изпитват от нас, е невъобразим. Много от тях се отдалечават от къщата на момичето, вместо да ни обградят и да искат същите къщи. Това е причината, която ни задължава на толкова такт, за да не обидим техните чувства. Докато ние искаме да ги издигнем над обкръжението им, както го направихме с това смело момиче, те бягат далеч от нас, от момента, в който се опитаме да се приближим. 

   Попитах Мари, как е могла да помогне по този начин на момичето и родителите му. Тя отговори : Е добре, това беше благодарение на държанието на момичето. Чрез нея ние можахме да помогнем на семейството и. Тя е органа на равновесие в нейната група. Чрез нея ние ще можем да достигнем до тази скъпа душа и много други хора тук.

   След това Мари показа с жест колибите наоколо и каза : Ето хора, които бихме искали да приближим със сърцата си. Новата къщичка не беше построена напразно. 

   Емил и момиченцето се показаха отново, казвайки, че сляпата е помолила момичето да я почака и че двете ще се присъединят след това към нас. Ние продължихме нашия път, оставяйки момичето със сляпата.

   Когато пристигнахме на мястото на срещата, беше почти пълно с публика. Разбрахме, че първосвещеникът на манастира ще бъде главният оратор на вечерта. Емил беше срещнал този лама осемнадесет месеца по- рано и се беше сприятелил веднага с него в едно топло приятелство. Управителят имаше най-висшата власт след ламата. Емил каза, че тези двама мъже ще станат интимни приятели на Учителите от този ден нататък. Беше рядкост Учителите да имат възможност да влезнат в духовен контакт с хора с такава висока власт. Обикновено те се задоволяват да оставят случващото се да се развива по естествен начин. 

   Нашите приятели ни казаха, че предната вечер е билo за трети път, когато Исус и Буда са се появили, за да им помогнат видимо. Те бяха щастливи, че ние сме могли да бъдем свидетели на това. Те не разглеждаха този случай като допълнителен триумф, но като една възможност, която да им позволи да си съдействат с хората от този район. 

   В това време, момичето влезе в залата на срещата, водейки сляпата жена. Тя я настани на едно място малко отзад и отстрани. След като жената беше седнала, момичето застана права пред нея, хвана двете и ръце, и после се наведе, като че ли да и говори с нисък глас. После се изправи и сложи двете си ръчички върху очите на сляпата, където ги остави няколко мига. Това движение като че ли привлече вниманието на цялото събрание, като започнем от първосвещеника. Всички се изправиха, за да видят детето и сляпата. Първосвещеникът се приближи бързо и сложи двете си ръце върху главата на момичето, което получи видимо един шок, но не промени поведението си. 

   Тримата останаха така известно време, след което момичето си махна ръцете и се провикна: «  Е добре, ти не си въобще сляпа, ти можеш да виждаш. «  Тя целуна челото на жената, после се обърна и тръгна към Томас. Тя изглеждаше озадачена и каза: «Аз говорих на вашия език, как е възможно това?« След което добави: «Защо жената не разбира, че вече не е сляпа ? Тя може да вижда.« 

   Погледнахме отново жената. Тя беше станала. Вземайки с две ръце дрехите на първосвещеника, тя каза на родния си език : «  Мога да виждам. «След което погледна около нея цялата зала с изгубен израз и каза: «Мога да ви видя всички.» Тя пусна дрехите на първосвещеника, скри лицето си в своите ръце, падна върху мястото си, което заемаше, и зарида: «  Аз виждам, аз виждам, но вие сте толкова чисти и аз толкова мръсна. Оставете ме да си отида. « 

   Мари отиде и застана точно зад жената и сложи ръцете си върху рамената и. Първосвещеникът вдигна ръце. Никаква дума не беше казана. Почти веднага, дрехите на жената се промениха в нови и чисти дрехи. Мари махна ръцете си. Жената се вдигна и започна да гледа около нея смутена и объркана. Свещеникът я попита какво търси. Тя отговори, че търси старите си дрехи. Свещеникът каза: «Не търси старите си дрехи, погледни, ти си облечена с нови. «  Тя остана още един миг като обвита в своята обърканост, после лицето и се освети от една усмивка. Тя се поклони много ниско и зае своето място. 

   Ние бяхме толкова превъзбудени, че се натискахме всички около жената. Междувременно Раймонд си беше проправил път до момичето и разговаряше тихо с нея. Той ни информира по- късно, че то говорело много добре английски. Когато разговорът беше на родния им език, нашата домакиня служеше за преводач. Научихме, че жената беше сляпа повече от двадесет и четири години и че нейната слепота е дошла от това, че е получила в очите малки оловни частици от изстрела, изстрелян от пушката на един разбойник, член на една банда. 

   Някой предложи, че ще бъде добре да седнем на масата. Докато се настанявахме, жената стана и помоли Мари, която беше останала спокойно до нея, да и даде разрешение да си отиде. Момичето пристъпи напред, казвайки, че тя ще я придружи, за да е сигурна, че ще пристигне добре. Първосвещеникът попита жената къде живее. Тя му обясни. Той я посъветва да не се връща на това мръсно място. Момиченцето взе думата, за да каже, че тя иска да настани жената при нея и двете напуснаха залата, хващайки се под ръка. 

   Когато всички бяхме седнали, чинии се появиха на масата, като че ли сложени от невидими ръце. Първосвещеникът гледаше около него изумен. Когато храната и ястията започнаха да пристигат по същия начин, той се обърна към Мари, която беше седнала от дясно на него, и я попита дали за нея е навик да се храни по този начин, на който той не е имал привилегията да бъде свидетел до сега.

   Той се обърна след това към Емил, който ни беше преводач, като да поиска обяснение. Емил обясни, че силата, която е била използване да излекува сляпата, може да бъде използвана, за да си набавим всичко, от което имаме нужда. Беше лесно да видим, че първосвещеникът оставаше объркан, но той не каза нищо до около средата на вечерята.

   Тогава той отново все думата и Джаст преведе : Моят поглед е достигнал до дълбини, където аз не мислех, че човешки същества имат привилегията да достигнат. Целият ми живот премина в ордена на свещениците и аз си мислех, че служа на хората. Сега констатирам, че съм си служил много повече на мен, отколкото на моите братя. Но братството беше удивително разпространено тази вечер и моята визия го последва. Само сега ми е позволено да видя ограничеността на нашия минал живот и презрението, което изпитваме към всичко, което не сме ние самите. Тази велика визия ми показва, че вие сте излъчени като нас от божествената сфера, и ми позволява да наблюдавам една небесна радост. 

   Той се прекъсна с ръце наполовина вдигнати, докато една приятна изненада го обземаше. Той остана в тази позиция за миг и после каза : Странно, но мога да говоря вашият език и ще го направя. Защо няма да го мога ? Разбирам сега вашата мисъл, когато казвахте, че способността на човека да се изразява е неограничена. Аз наистина открих, че мога да ви говоря направо и вие ме разбирате. 

   Той замълча отново, като да хване нишката на мислите си, след което започна да говори без преводач. По- късно ни информираха, че това е било за пръв път да говори английски. 

   Той продължи : Колко е прекрасно да мога да ви говоря на вашия език! Това ми дава една по-широк обзор за нещата и не мога да разбера как хора могат да приемат други като неприятели. За мен е очевидно, че ние всички принадлежим на същото семейство, идваме от същия извор, и служим на същата кауза. Това доказва, че има място за всички. Ако един брат има една различна мисъл от нашата, защо ще искаме да го направим да умре ? Аз разбирам, че ние нямаме правото да се намесим, тъй като всяко наше вмешателство прави да забавим собственото си развитие и ни изолира от света, правейки да падне нашата къща върху собствената ни глава. 

   Вместо една ограничена раса, аз виждам сега едно универсална съвкупност, вечна и безгранична, излъчена от Цялото и връщаща се към него. Виждам, че вашият Исус и нашият Буда са победили чрез същата светлина. Техният живот трябва да се претопи в цялото в същото време, както този на участващите в тази светлина. Започвам да виждам точката на събиране. Тази ярка като кристал светлина изсипва върху мен своите лъчи. Когато хора са се издигнали на една кралска позиция, те не разглеждат повече своите братя като еднакви на тях. Те искат само те да са крале и да държат другите в подчинение. 

   Защо това момиченце си сложи ръцете върху очите на добрата жена ? Защото тя виждаше по- дълбоко от мен, макар че аз трябваше да съм по в течение на нещата от нея. Тя показа това, което вие наричате силна любов, същата, която е накарала Исус и Буда да се съберат, което от начало ме учуди, но не ме учудва повече. Включвайки ви всички в нашата мисъл, не може да се случи нищо лошо, тъй като това включване ни носи доброто, което вие притежавате, и ние се възползваме от него. Мощта, която ви пази винаги, ще ме пази също. Бронята, която ме пази, също ще ви пази и вас. Ако тя е една защита за вас и мен, тя е защита за всички. Линийте за разграничение са изчезнали. Каква небесна истина! 

   Аз виждам вашата мисъл, когато казвате, че светът е светът на Бог и че далечните и близки места му принадлежат. Ако виждаме едновременно близките и далечни места, те са еднакви за нас. Живеем в нашият малък свят без да видим, че огромната вселена ни заобикаля, готова да дойде в наша помощ, ако я оставим да го направи. Помислете си, че Бог ни заобикаля и заобикаля всичко. 

   Разбирам мисълта на светия брат, казвайки, че вратите ще се отворят целите за всеки, който е готов да приеме Бога. Казано е, че човек не бива да се ограничава само да слуша. Той трябва да стане това, което прокламира, че е. Поглъщайки самият себе си, той ще бъде потопен в човешкото братство. Действията са тези, които имат значение, а не хубавите думи. Пътят на прогреса е затворен не само от вярванията на другите, но и от нашите. Всеки един претендира за благодатта на Всевишния, всеки иска да построи дома си, разваляйки този на другите. Вместо да използва енергията си да разрушава, трябва да я използва за да затвърди цялото. 

   Всевишният е сътворил всичките нации на земята с една и съща кръв, а не всяка нация с различна кръв. Сега сме стигнали до момента, в който трябва да изберем между суеверието и човешкото братство. Суеверието е омагьосването на човека. Вярата, която премества планини все още спи в стадий на зародиш в божия план. Човекът още не е достигнал височината и величието на този закон. Законът на просветлението, който предхожда този на чудесата, е по- висшият закон на любовта, и любовта е световното братство.

   Човекът има нужда само да се върне до извора на собствената си религия, да махне всички фалшиви интерпретации и да отхвърли всякакъв егоизъм. Зад повърхностните явления ще намерим чистото злато на алхимиста, мъдростта на Всевишния, вашият Бог и моят Бог. Има само един Бог, а не множество божества за различните народи. 

   Това е същият Бог, който се обръща от пламтящия храст към Мойсей. Той е отново същият, който Исус имаше в предвид казвайки, че чрез молитвата той може да повика легиони в своя помощ в смъртоносната битка, за да завърши работата, която Отца му е поверил. Това е отново същият Бог, към който отправя своите молитви Петър, излизайки от затвора. Аз усещам сега голямата сила, към която можем да се обърнем, за да помогнем на тези, които искат да посветят живота си на човешкото братство. 

   В този момент, първосвещеникът вдигна чашата си, задържа я за миг стисната в ръката си, и остана напълно неподвижен. Стъклото се превърна в пепел и първосвещеникът продължи : Армиите на Израел са познавали тази мощ, когато са зазвучали тръбите пред Ерихон и стените са се сринали. Павел и Сила са я познавали също, когато са избягали от затвора. 

   Отново първосвещеникът запази пълно мълчание, и сградата започна да вибрира и да се клати върху основите си. Големи огнени езици заблестяха като светкавици. Две огромни скални маси се откъснаха от планинската стена на два километра от там и паднаха като лавина в долината. Селяните излязоха уплашени от къщите си, и ние също имахме желание да направим същото, толкова силно беше раздрусана нашата сграда. 

   След това първосвещеникът вдигна ръка и всичко се успокои. Той каза още : За какво могат да служат армиите и морските сили, когато знаем, че Бог притежава тази мощ и неговите истински деца могат да я използват. Можем да пометем една армия, както едно дете ще гътне оловни войници, и можем да превърнем в пепел, както стъклото, големите военни кораби. 

   Казвайки това, той показваше към чинията, в която беше сложил пепелта, която представляваше всичко, което беше останало от чашата. Той я взе и духна леко към нея. Тя избухна в пламъци и изчезна напълно. 

   Той отново започна : Тези легиони не идват да свършат вашата или моята работа, нито да използват човека като един инструмент. Човекът е, който може да ги извика, за да му дадат кураж, да го подкрепят, и да го утешат в работата, която той осъществява като господар на всички условия на живот. 

   С помощта на тази сила, човекът може да успокои вълните, да командва ветровете, да угаси огъня, или да води тълпите. Но той не може да се възползва от легионите, ако не е доминирал над тях. Той може да ги накара да работят за доброто на човешката раса, като вкарат надълбоко в мозъка на хората чувството за сътрудничество с Бога. Който и да е станал способен да направи това повикване към тези легиони, знае перфектно, че може да ги използва само за истинско служене на човечеството. Те могат, ефективно, да унищожат човека, както и да го защитят. 

   Ораторът замълча за момент, протегна ръце и продължи с премерен и почтителен глас : Отче, това е едно голямо удоволствие за нас да посрещнем тези скъпи приятели тази вечер и ние казваме със смирено и искрено сърце : «  Да бъде волята ти. « Ние ги благославяме, и като ги благославяме, благославяме целия свят.

   След това той седна, като че ли нищо изключително не се беше случило. Всички Учители бяха спокойни. Само членовете на нашата експедиция бяха превъзбудени. Невидимият хор избухна в песен : «  Всеки знае мощта, която се намира в едно име. Човек може да се провъзгласи сам себе си за крал. С разкаяно сърце, той може да достигне до върховната сила. » 

   По време на тази забележителна демонстрация на сила, ние не бяхме осъзнали в какво състояние на напрежение бяха нервите ни. Когато хорът спря, го осъзнахме, като че ли краят на музиката беше необходим, за да се отпуснем. Когато и последното ехо спря, станахме от масата и заобиколихме нашите приятели и първосвещеника. Това беше възможността за Раймонд и Томас да задават въпроси. Виждайки колко са заинтересувани, първосвещеникът ги покани да прекарат нощта в манастира с него. Те ни пожелаха лека нощ и тримата тръгнаха. 

   Програмата предвиждаше да тръгнем на следващия ден на обяд. Разбрахме се, че само Джаст и Чандер Сен ще ни придружат до мястото, където щяхме да допълним провизиите си, и че Емил ще се присъедини. Колкото до тримата Учители, те ще се върнат с нас до селището на нашия зимен лагер. След като се разбрахме, ние се върнахме в лагера, но не си легнахме преди зазоряване, толкова беше голямо желанието ни да споделим нашите впечатления върху събитията, на които бяхме станали свидетели. 

Превод Цветанка Бернард

Следва продължение

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017