37. Животът на Учителите 2-12

12

 

   На следващата сутрин станахме в много добро време, и тръгнахме преди изгрев за рожденото място на Баджет Иранд, където пристигнахме дванадесет дни по-късно. Бяхме посрещнати от приятелите, които ни направиха посещението по време на нашият последен следобед в пустинята, и приехме с щастие тяхната покана да си починем у тях няколко дни.

   Заведоха ни в много луксозни стаи, в сравнение с нашите жилища в пустинята. Вечерята трябваше да е готова половин час по-късно. Оправихме външния си вид и влезнахме в съседната стая, където намерихме няколко приятели, с които вече се бяхме запознали, пътувайки по на юг. Те ни пожелаха добре дошли от все сърце и ни информираха, че цялото селище е наш дом, всяка врата е готова да се отвори широко, за да ни приеме.

   Управителят на селото ни направи едно симпатично приветствие за добре дошли с помощта на преводач. Той ни информира, че вечерята ще бъде у тях и че отиваме веднага там. Напуснахме стаята, водени от управителя и неговата гвардия от двама войници, един от ляво и друг от дясно, както е прието в тази страна. След това вървеше Раймонд с нашата домакиня, след това Томас с прекрасната дама, и накрая Емил, майка му Мари и аз, а останалите от експедицията ни следваха.

   Бяхме изминали малко разстояние, когато бедно облечено момиченце се отдели от тълпата, която ни наблюдаваше, и попита на езика на страната, дали може да говори на Мари. Управителят я бутна брутално, казвайки, че няма време да се занимава с хора от нейния вид. Мари хвана ръката ми и тази на Емил и ние излезнахме от редиците, за да чуем какво имаше да казва момиченцето. Виждайки това, нашата домакиня се поколеба един момент, след което каза, че иска да се спре. Докато тя излизаше от редиците, цялото шествие спря. Мари обясни на управителя, че тя желае всички да продължат своя път и да седнат на масата. Когато това бъде направено, тя сигурно ще се присъедини.

   През всичкото това време, тя беше държала ръцете на момиченцето в нейните. След тръгването на управителя и неговата свита, тя коленичи, за да приближи лицето си до това на момиченцето, прегърна го през врата и го попита: Скъпа, какво мога да направя за теб ?

   Мари откри скоро, че братчето на момиченцето беше паднало следобеда и сигурно си беше счупило гръбнака. Момиченцето се молеше на Мари да я придружи, за да види дали може да подобри състоянието на момченцето, което страдало много. 

   Мари се изправи, обясни ни ситуацията и ни помоли да се присъединим към управителя, докато тя придружи детето и ни намери по-късно. Тя каза, че можем да отидем и с нея, ако желаем. И ние последвахме Мари. Тя държеше за ръка момиченцето, което подскачаше от радост. Домакинята ни ни преведе думите й. Момиченцето казваше, че знае, че нейното братче ще бъде излекувано от голямата дама. 

   С приближаването на къщата, момиченцето подскочи напред, за да обяви идването ни. Видяхме, че тя живее в една особено мизерна колиба от кал. Мари сигурно е прочела мислите ни, тъй като каза: Макар че е една бедна къща, в нея бият топли сърца.

   В този момент вратата се отвори внезапно. Чухме един сърдит мъжки глас и влезнахме. Ако колибата изглеждаше мизерна отвън, тя беше още повече от вътре. Беше едва малко по-широка, за да ни събере, и тавана беше толкова нисък, че не можехме да стоим изправени. Една слаба свещ хвърляше странна светлина върху лицата на бащата и майката, седнали в мръсотията си. В най-отдалечения ъгъл, върху един сноп плесенясала слама и миризливи дрипи, лежеше едно момче на пет или повече години, със сгърчено лице, бледо като восък. 

   Момиченцето коленичи до него и взе лицето му в ръцете си, всяка ръка върху всяка буза. Тя му каза, че ще бъде напълно излекуван, тъй като прекрасната дама е тук.  Махна ръцете си и се отстрани, за да му позволи да види дамата. И точно в този момент тя забеляза и другите посетители. Изражението и изведнъж се смени. От цялото й поведение приличаше, че изпитва голяма уплаха. Тя скри лице в ръце и тялото й беше разтърсено от конвулсивни ридания, докато се провикваше: О, аз мислех, че идвате сама. 

   Мари коленичи до нея, прегърна я и я притисна за момент. Тя се успокои, и Мари й каза, че ще ни отпрати, ако малката го желае. Тя отговори, че е била просто изненадана и уплашена, тъй като е мислела само за брат си. Мари й каза: Ти обичаш много брат си, нали? Момиченцето, което не беше на повече от девет години, отговори: Да, но аз обичам всички.

   Емил ни превеждаше, тъй като не разбирахме нито дума. Мари каза: Ако обичаш брат си толкова, ти можеш да помогнеш да го излекуваме. Тя я сложи в предишната позиция, с ръце върху всяка една страна на лицето на брат й и след това се премести, за да може да сложи своята собствена ръка върху челото на момченцето. Почти изведнъж стенанията спряха, лицето на момченцето просветна, неговото малко тяло се отпусна, едно пълно спокойствие настана над цялата сцена, и детето заспа спокойно в обикновен сън. 

   Мари и момиченцето останаха седнали в същото положение още известно време, след което Мари отстрани с лявата си ръка ръцете на момиченцето от лицето на момченцето, казвайки: Колко е хубав, здрав и енергичен! След което Мари махна ръката си с крайна нежност. 

   Така се случи, че аз бях близо до нея, докато тя протягаше лявата си ръка. Протегнах ръка да и помогна да се вдигне. В момента, в който нейната ръка докосна моята, почувствах едно такова разтърсване, че бях парализиран. Тя се вдигна с лекота и каза: Забравих се за един момент. Не трябваше да взимам ръката ви както го направих, тъй като се чувствах моментно поразена от необятността на енергията, която изтичаше чрез мен. 

   Тя едвам каза тези думи и аз си възвърнах моите възможности. Мисля, че другите дори не забелязаха инцидента, толкова бяха вглъбени от това, което ставаше около тях. 

   Момиченцето се беше хвърлило изведнъж в краката на Мари, хванала всеки един с ръце и целуваше трескаво дрехите й. Мари се наведе, повдигна с една ръка малкото й предано лице, покрито със сълзи, след това коленичи, притисна детето в прегръдките си и го целуна по очите и устните. Детето я прегърна около врата и двете останаха неподвижни известно време. 

   Тогава странната светлина, за която бяхме говорили вече, започна да пълни стаята. Тя ставаше все повече и повече брилянтна, и накрая всичките предмети станаха светли. Повече нищо нямаше сянка. Приличаше, че стаята стана по-голяма. 

   До този момент бащата и майката на двете деца бяха останали седнали върху отъпканата земя, в замръзнало мълчание. В този момент изражението на лицата им се промени. Те станаха бели от уплаха, след това мъжът беше обхванат от такъв страх, че се втурна към вратата, блъскайки Раймонд в бързината на бягството си. Майката падна до Мари, просната и цялата разтърсена от ридания. Мари сложи едната си ръка върху челото й, говорейки и тихо. Риданията спряха, жената се повдигна наполовина и видя промяната, която беше станала в стаята. Лицето й отново придоби изплашено изражение и тя се вдигна прибързано, искайки да избяга. Емил я хвана за едната ръка, докато прекрасната дама я държеше за другата. Те я задържаха така един момент, и ето, вместо в колибата, в която бяхме влезнали, се намирахме в една доста удобна стая, обзаведена със столове, една маса и едно чисто легло. 

   Емил прекоси стаята, взе заспалото момче от плесенясалата слама и го сложи внимателно върху леглото, на което отдръпна завивките. Той се наведе и целуна детето по челото така нежно, както и най-нежната от жените. Мари и момичето се вдигнаха и тръгнаха към майката. Ние се събрахме около нея. Тя падна на колене, хвана краката на Мари, и започна да ги целува, молейки я да не я изоставя. 

   Емил се приближи, наведе се, все ръцете на жената и я повдигна, говорейки й през цялото време със спокоен глас на нейният собствен език. Когато тя се изправи, старите изцапани дрехи, които носеше, се бяха сменили с нови. Тя остана мълчалива и като вкаменена за момент, след това се хвърли в протегнатите ръце на Мари. Те останаха така за известно време и после Емил ги раздели. 

   Тогава момиченцето се втурна напред с протегнати ръце, казвайки: Вижте моите нови дрехи. Тя се обърна към Мари, която се наведе и я повдигна в ръцете си, докато момиченцето я обгръщаше през врата с ръце и подпираше лицето си на рамото на Мари. Раймонд се намираше точно зад тях. Момиченцето протегна ръце към него през рамото на Мари, повдигна глава и му подари една радостна усмивка. Раймонд се приближи с една крачка и протегна ръцете си, които момиченцето взе, казвайки, че ни обича всички, но не толкова, колкото тази скъпа дама, посочвайки Мари. 

   Емил каза, че ще види дали може да намери бащата. Той го доведе след известно време, уплашен и леко намръщен. Мари прекоси стаята и остави момиченцето близо до него. Въпреки сърдития вид на мъжа, ние все пак можехме да познаем една дълбока благодарност. Тогава напуснахме мястото. Преди да тръгнем, майката ни помоли да се върнем. Отвърнахме и, че ще се върнем на другия ден. 

   Побързахме към къщата на управителя, страхувайки се, че сме накарали да ни чака цялата компания. Имахме усещането, че сме прекарали няколко часа в колибата, но не се беше минал повече от половин час от момента, в който се отделихме, и момента, в който се присъединихме към нея. Всичко беше станало за по-малко време, отколкото беше нужно за описването му. Пристигнахме у управителя точно в момента, когато всички сядаха на масата. Раймонд помоли за разрешение да седне до Томас. Беше лесно да се види, че той е развълнуван до крайност. Томас ни каза по-късно, че Раймонд е бил толкова развълнуван от това, което видял, че не можел да стои спокойно. 

   Подреждането по масите беше следното: на единият край управителят и от дясно на него Мари, после Емил, прекрасната дама, Томас и Раймонд. От ляво на управителя нашата домакиня, след това синът и дъщерята на Емил. Аз отбелязвам това подреждане, поради това, което ще стане по-късно. След като бяхме седнали всички, сервитьорите започнаха да носят яденето и първата част на вечерята премина много приятно. Управителят попита Баджет Иранд дали не иска да продължи започнатото си изложение, което е било прекъснато от идването на управителя на един друг град. 

   Баджет Иранд стана и каза, че е говорил за приликите в живота на Буда и Исус. Той ни помоли за разрешение да продължи, но на език, разбиран от управителя. Не беше в навиците им да използват преводач с управителя, когато разбираха езика, който той говореше. Джаст се предложи като преводач за нас, но управителят настоя Баджет Иранд да продължи на английски, и Джаст да му превежда на него, тъй като по-голяма част от поканените говореха и разбираха английски. 

   Баджет Иранд тогава продължи: Представете си каква ще бъде мощта на човека, ако всички негови дела и всички негови мисли са доминирани от атрибутите на Светият Дух. Исус казваше: «Когато Светият Дух дойде върху вас…» Той имаше предвид епохата, когато мощта на Бог ще управлява живота на всички негови деца, иначе казано, в момента, в който Бог ще се изрази в плътта.

   Наистина, това духовно развитие е започнало, тъй като много хора започнаха да познават живота и учението на гадателите и пророците. Те ги познават горе долу добре, в зависимост дали тяхното духовно развитие се приближава до съвършеният стадий, с който Бог се проявява чрез всички негови деца. Има хора, които следват с постоянство истинският идеал, който са забелязали като идващ директно от Бог и свързващ Бог към човека. Тези хора са направили голям прогрес към благородство на характера, чистота на душата и морално величие. Техните дисциплини търсят да въплътят тези идеали в тяхната индивидуалност, с цел да постигнат същите дела като Учителите. Когато го постигнат, светът ще бъде длъжен да приеме уроците на Учителите, чийто живот дава да се предскажат латентните възможности на всички деца на Бога. 

   Въпреки това, никой от Учителите не е претендирал, че е достигнал крайното съвършенство, което Бог е избрал за децата си, тъй като Исус каза: Който и да вярва в мен, ще направи същите дела като мен, дори и по-големи, тъй като аз отивам при Отца. «Исус и Буда са казали и двамата: «Бъдете съвършени, както вашият небесен отец е съвършен.« 

   Тези синове на Бога не са измислени лица. От както те са се появили в историята, техният живот и техните дела силно са се запечатали в духа и сърцето на много хора. Измислени са митове и традиции по техен повод. Но за този, който се интересува от въпроса, истинският критерий  се състои в това да приемеш и да приложиш тяхното учение в ежедневния живот. Идеалите, които са изразили са същите, които управляват живота на всички изтъкнати хора. И това е едно допълнително доказателство за тяхната истина. Който и да се опита да отрече живота на тези велики хора, може също да се запита защо съществуват религиите. Те са основата на религиите и носят клеймото на една инстинктивна нужда, оставяща ни неустоимо да надзърнем в голямата дълбочина и истинската база на едно по-добро човечество. 

   Животът на Исус и Буда надхвърлят с много блясъка на всички опити, направени за освобождението на човешкия род от неговите ограничения и зависимости. Ние сме запазили аналите. Законно е да се използват, тъй като пазим отворено сърцето си, и правим търсенията си със свободен дух, за да можем да разберем тяхната доктрина и техните идеали. Иначе ние не можем да навлезем в техния характер, нито да комуникираме с техният живот. Такова е вдъхновеното послание на всички истински пророци още от започването на историята на света.

   Поне двама от тези духовно просветени хора, Исус и Буда, са довели до пълно развитие големите възможности на тяхната доктрина. Те са използвали почти същите думи за да кажат: «Аз съм пътят, истината, и светлината на живота за всички хора.« Те са заели една искрена позиция, в която са можели да кажат истината: «Аз съм светлината на света. Който и да ме следва и да живее като мен, няма да върви в тъмнината, но ще има вечен живот и ще бъде щедро освободен от всякакво ограничение.« 

   И отново двамата са казали горе долу със същите термини: «Аз съм роден в този живот с единствената цел да донеса моето свидетелство за истината. Който и да обича тази истина, отговаря на моето повикване.« Тези думи са имали едно директно влияние върху искреното развитие на живота на Христос у децата на Бога.

   Всички религии на света откриват съществуването на една по-висша сила у човека. И тя си служи с нейната по-низша интелигентност за да се бори против сетивните ограничения и да се освободи. Светите Писания на различни раси изразяват външно тази борба. Книгата на Йов, във вашата Библия, е по-стара от цялата ви история. Тя е била написана в тази страна и нейният мистичен смисъл е бил запазен през всичките политически промени. Въпреки това, й е било напълно изневерено с добавяне на легенди. Въпреки почти пълното унищожение на жителите на тази страна, мистичното слово на Йов няма никога да бъде унищожено, тъй като който остава в тайното място на Всевишния, остава също в сянката на Всемогъщия и притежава интелигенцията на Бог. 

   Трябва също да признаем и друго нещо, да знаем, че всички Свети Писания са произлезли от една религия, докато никоя религия не произлиза от едно Писание. Светите Писания са продукт на религиите и не тяхната причина. Историята на религията произлиза от религиозни факти. Предаността идва от известни преживявания, докато Евангелията идват от всички религии. 

   Скоро ще открием, че единството на това, което ни движи и положените усилия, е най-мощният начин да достигнем една желана цел. Тогава безбройните индивиди, които разпръсват техните мисли  във всички посоки дезорганизирано, ще мислят вече само като един и хората ще опознаят какво е значението на едно енергично, непрекъснато и общо усилие. Когато бъдат задвижени от една обща воля, всички неща ще им бъдат възможни. Когато отхвърлят от съзнанието си сатанинските мисли на егоизъм, битката на Гог и Магог ще спре. Но не трябва да се осланяте на една външна божественост, за да го постигнете. 

   Когато Исус е казал: «Моите думи са дух на живота«, той е бил влязъл в контакт с вътрешното слово, създател на всички неща. Той е знаел, че неговата дума е била пълна с квинтесенцията на живота и притежаваше импулса, можещ да реализира предмета на неговите желания. Ако тези думи резонират през всички души и всички нации, хората ще знаят, че имат достъп до извора на вечният живот, който извира от Бога. 

   Един начин за божествено изразяване е да почувстваш Христос, на един трон точно отзад зад сърцето, седалище на любовта. Имайте визията за Христос, дирижиращ от този трон всички дейности на вашето тяло, в съвършено разбирателство с неизменимия закон на Бога, и знайте, че вие сътрудничите с него, за да изразите идеалите, получени направо от божествената мисъл. Представете си тогава Христос, седящ на своя трон, растящ и обхващаш, включващ всички атоми, клетки, влакна, мускули и органи на вашето тяло. Фактически той е пораснал толкова, че цялото ваше тяло е чистия Христос, единственият Син на Бога, чистия храм, където Бог си е у дома и обича да бъде. 

   От този трон, можем да се обърнем към всички центрове на тялото и да им кажем, че те са позитивни, обичащи, мощни, мъдри, безстрашни, свободни по дух. Ставаме чисти от чистотата на духа. Никаква смъртна мисъл, никакво нечисто желание не може да се приближи. Ние сме потопени в чистотата на Христос. Духът на живота в Христос прави от вас чист храм на Бог, където може да си починете и да кажете: «Отче, тук, както и във всички неща, разкрий ми Христос, съвършеният ти син.« След това благословете Христос. След като сме асимилирали Христос, можем да протегнем ръка. Ако имаме нужда от злато, в нея ще има злато.

   Багет Иранд тогава протегна и двете си ръце и в тях се появи по един златен диск, малко по-голям от един луи ( старинна френска монета ). Той ги предаде на гостите седнали от ляво и дясно от него, и те ги предадоха на своите съседи, докато дисковете обиколиха масата. Ние ги запазихме и ги дадохме след това на специалисти да ги изследват и те декларираха, че са от чисто злато. 

   След това Баджет Иранд продължи: Ако искате да помагате на другите, възприемете Христос, който е на трона у тях, както е у вас. Говорете на техния Христос, все едно че се обръщате направо към тях. За да изясните един сюжет или една ситуация, оставете вашия Христос да говори ментално на абстрактната душа за този сюжет, след което помолете собствената интелигенция на това нещо да ви говори.

   За да направи да се изпълнят съвършените му планове, Бог има нужда от своите деца, както и от всяко растение, цвете, или всякакво дърво. Необходимо е децата да си сътрудничат с Отца по съвършения път, който е сътворил за тях. Когато човекът не е изпълнил плановете за съвършено сътрудничество, той е нарушил равновесието на света и е предизвикал унищожаването  на голяма част от децата на Бога чрез огромни приливи. Обратното, съвършената мисъл на любов, в сътрудничество с равновесието и мощта в сърцата на децата на Бога, поддържа стабилността на земята. Когато хората са разпръснали тази сила в мисли за грях и похот, светът е бил толкова объркан, че огромни приливи са потопили човечеството и са разрушили почти всичките плодове на техният труд. 

   През тази епоха хората са били много по-напреднали от днес. Но Бог не може да командва нито човешката мисъл за любов и равновесие, нито тези за омраза и неравновесие. Това трябва да го направят хората. Когато силата на мисълта, която е направила да се наруши равновесието на земята, изчезнала вследствие на големият катаклизъм, който провокирала, Бог е използвал от неговата силна мощ и стабилизирал света. Но докато човешките мисли доминират, Бог е безсилен да реагира. 

   След като беше говорил така, Баджет Иранд седна. Бяхме забелязали, че управителя показва признаци на дискомфорт и възбуда. Когато Баджет Иранд спря да говори, неговото изнервяне избухна в едно възклицание, което означаваше: «Куче, християнско куче, ти оклевети името на нашият велик Буда и ти ще платиш.« Той протегна ръка и дръпна едно въже, което висеше от тавана. Веднага се отвориха три врати в залата, отсреща на управителя, и тридесет войника с извадени саби, се втурнаха в стаята. 

   Управителят беше станал. Двамата войника от охраната му, които го бяха придружили, бяха стояли зад стола му по време на вечерята, застанаха до него. Той вдигна ръка и даде заповед. Десет войници се приближиха и се подредиха по дължината на стената зад Баджет Иранд. Двама от тях застанаха от ляво и дясно на него, съвсем малко по-отзад от неговият стол. Капитанът на войниците се приближи до управителя по негова заповед. Нито един човек от компанията не беше казал нито дума, нито направил един жест. Ние бяхме напълно втрещени от внезапността на промяната. 

   Но една дълбока тишина падна върху сцената. Силна светлина се появи в края на масата пред управителя и освети залата. Всички очи бяха вперени в него, докато той държеше ръката си вдигната, като че ли да даде втора заповед. Неговото лице беше придобило пепелна бледност и проявяваше израз на ужас. Сякаш една несигурна форма се появи права на масата пред него. Ние чухме думата «СТОП«, произнесена ясно и много енергично. Самата дума се появи с огнени букви между несигурната форма и управителя. Този последният изглеждаше, че разбра, защото беше застанал като вкаменен, твърд като статуя. 

   Междувременно несигурната форма беше станала по-явна и ние познахме Исус, такъв, какъвто го бяхме видели преди. Но изненадващото нещо за нас беше, че един втори неясен силует се намираше до Исус, като само той привличаше вниманието на управителя и на всички войници. Изглеждаше, че те го разпознават и се страхуват от него много повече от първият. 

   Хвърлихме един поглед наоколо и видяхме всички войници изправени и напълно сковани. Вторият силует стана ясен и вдигна ръка като Исус, при което всички войници пуснаха сабите си, които паднаха с шум на пода. Тишината беше толкова дълбока, че ние чухме екота в стаята. Светлината заблестя още по-интензивно. Наистина, тя беше толкова силна, че бяхме почти ослепени. 

   Капитанът се съвзе първи, протегна си ръцете и се провикна: «Буда, нашият Буда, Възвишеният.» След което управителят също извика: «Наистина, това е Възвишеният.« И се простря на пода. Войниците от свитата му се приближиха да го повдигнат, след това застанаха тихи и неподвижни като статуи. Войниците, които бяха наредени в най-отдалеченият край на залата, издадоха възгласи и се втурнаха безредно към управителя, викайки: «Възвишеният е дошъл да унищожи християнските кучета и техният шеф.« 

   При което Буда се отдръпна върху масата, докато можеше да ги гледа всички в лицето и после каза: Не само един път, нито два, но три пъти казах «СТОП«. Всеки път като я произнасяше, думата стоп се появяваше с огнени букви като при Исус, но буквите не изчезнаха, те останаха да стоят на място във въздуха. 

   Войниците отново застанаха като вкаменени. Те гледаха сцената с широко отворени очи, някои с вдигната във въздуха ръка, други с един крак вдигнат от земята, замръзнали в позата, в която се намираха, когато Буда беше вдигнал ръката си. Този се приближи до Исус и, слагайки лявата си ръка върху ръката на Исус, той каза: «В това, както и във всички неща, аз поддържам вдигнатата ръка на моя любим брат, който е тук.«

   След това той сложи дясната си ръка върху рамото на Исус и двамата Учители останаха така известно време, след което слязоха от масата с лекота, докато управителят, капитанът, охраната и войниците ги гледаха с бледи от страх лица и паднаха назад. Управителят се строполи на стола си, който беше бутнат до самата стена. Всеки от нас изпусна въздишка на облекчение. Мисля, че никой от нас не беше дишал по време на няколкото минути, през които траеше сцената. 

   След това Буда взе ръката на Исус и двамата застанаха срещу управителя. Буда му заговори с такава сила, че като че ли думите отскачаха от стената на залата. Той каза: Как смееш ти да квалифицираш нашите любими братя тук като християнски кучета, ти, който преди малко отхвърли брутално едно молещо дете, което търсеше едно състрадателно сърце? Голямата душа, която е тук, се отклони от пътя си да отговори на това повикване. 

   Буда пусна ръката на Исус, обърна се и се приближи с протегната ръка към Мари. Правейки това, той хвърли един поглед наоколо от управителя до Мари. Беше лесно да се види, че той беше дълбоко развълнуван. Гледайки управителя, той се изрази отново с думи, които приличаше, че излизат физически навън от него: Ти трябваше да бъдеш първият, който да отговори на повика на това скъпо дете. Ти не изпълни задължението си, и сега ти третираш като християнски кучета тези, които отговориха на тази молба. Иди тогава да видиш изцелението на момчето, на което тялото беше изкривено от болка и разкъсано от безпокойство преди това. Иди да видиш удобната къща, която се издигна на мястото на колибата. Припомни си, че твоите дела те правят частично отговорен за оставянето на тези добри хора в мизерията. Иди да видиш купчината мръсотии и парцали, от където тази скъпа душа (той се обърна към Емил ) вдигна тялото на момчето, за да го сложи толкова нежно в едно чисто и ново легло. Виж как мръсотиите и парцалите са изчезнали след пренасянето на малкото тяло. И през всичкото това време ти, тих фанатик такъв, ти беше удобно седнал в пурпура, пазенза чистите. Ти си позволяваш да наречеш християнски кучета тези, които не са ти направили нищо лошо и не са наранили никого, докато ти се приемаш себе си за последовател на Буда и първосвещеник на храма. Срам! Срам! Срам! 

   Изглеждаше, че всяка дума удряше управителя, стола, драпериите, които го обграждаха, след което отскачаше. Във всеки случай, тяхната сила беше такава, че управителят трепереше и драпериите се вееха, като че ли духани от силен вятър. Нямаше нужда от преводач, управителят нямаше повече нужда. Макар че думите бяха казани на най-чист английски език, той ги разбираше перфектно. 

   Буда се върна към двамата мъже, които бяха получили златните дискове и ги помоли да му ги дадат, което те направиха. Държейки дисковете на дланта си, той се върна към управителя и се обърна направо към него, казвайки му: «Подай си ръцете.« Управителят се подчини с мъка, толкова силно трепереше. Буда сложи по един диск във всяка една от ръцете му. Дисковете изчезнаха веднага, и Буда каза: «Виж, дори чистото злато бяга от ръцете ти.« Тогава двата диска паднаха едновременно на масата пред двамата мъже, които ги бяха дали. 

   След което Буда протегна двете си ръце, сложи ги върху протегнатите ръце на управителя, и каза с един спокоен и нежен глас: «Братко, не се страхувай. Аз не те съдя, ти сам се съдиш.« Той остана така, докато управителят се успокои, след това отдръпна ръцете си и каза: Ти си много забързан да поправиш със сабите това, което мислиш, че е погрешно. Но си спомни, че когато съдиш и осъждаш хората, ти се съдиш и осъждаш себе си.« 

   Той се върна при Исус и каза: «Ние двамата, които имаме познанието, ние сме съюзени за доброто на всички и братската любов на цялото човечество.« Той хвана отново ръката на Исус и заговори наново: «Е добре, братко, аз напълно взех от ръцете ти този случай, но ти го връщам сега.« Исус каза: «Ти вече реагира благородно, и не бих могъл достатъчно да ти благодаря.« Те се поклониха и двамата, след което, хващайки се за ръка, се оттеглиха през затворената врата и изчезнаха. 

   Изведнъж залата закънтя от множество гласове. Управителят, капитанът, войниците и свитата се събраха около нас да ни стиснат ръцете. Всички се опитваха да бъдат разбрани едновременно. Управителят се обърна към Емил, който вдигна ръка, за да настане тишина. Когато той можа да бъде чут, ни оповести, че управителят желае да ни види отново всички седнали на масата. Тогава седнахме на местата си. 

   След като спокойствието бе възвърнато, видяхме, че капитанът беше подредил войниците си от ляво и дясно на масата зад стола на управителя, който го беше приближил отново към масата. Управителят стана и, служейки си с Емил като преводач, каза: «Оставих се да прелее ревностното ми служене. Аз съм дълбоко объркан и двойно съжалявам. Може би е излишно да го казвам, след това, което стана, тъй като мисля, че вие можете да видите от държанието ми, че аз се промених. Аз моля моя брат Баджет Иранд да стане и да благоволи да приеме моите най- смирени извинения. Сега аз моля всички да станат.

   Когато това беше направено, той каза: Аз ви моля всички да приемете моите смирени извинения. Пожелавам ви на всички добре дошли от дъното на сърцето си. Очаквам, че винаги ще останете до нас, ако това отговаря на желанието ви. В малко вероятният случай да поискате един военен ескорт в който и да е момент, аз ще го приема като голяма чест да мога да ви го предоставя, и знам, че капитанът споделя моите чувства. Няма да добавя нищо повече, освен да ви пожелая лека нощ. Въпреки това, бих искал да ви кажа преди вашето тръгване, че всичко, което имам е на ваше разположение. Поздравявам ви, войниците ви поздравяват също, и ще ви изпратят до вашите домове. Още един път ви пожелавам лека нощ и почит на името на великия Буда, Небесното Същество. 

   Капитанът ни се извини много, казвайки, че е сигурен, че сме свързани с Върховното Същество. Той ни придружи с петима войници до нашата резиденция.  Оставяйки ни, те изпълниха един поздрав в полукръг около капитана, като обърнаха върховете на сабите си така, че да докосват върха на неговата. След което, обръщайки се живо те махнаха шапките си, покланяйки се много ниско и застанаха на едно коляно. Този вид поздрав се прави само при големи държавни дела. Отговорихме им както можахме и те си отидоха. 

   Влезнахме в къщата, веднага се разделихме с нашата домакиня и нашите приятели и се приготвихме да си отидем в палатката. Бяхме толкова много, че нямаше място за всички в хана. Тогава ние си направихме лагера в кошарата зад него и бяхме много удобно настанени. 

   Идвайки в нашите палатки, Раймонд седна на едно походно легло и каза: Макар и умрял от умора, е напълно безсмислено да отида да си легна, преди да съм разяснил тази работа. Предупреждавам ви, че имам намерението да остана седнал така цяла нощ, ако не получа някакво обяснение, тъй като няма нужда да ви казвам, че този въпрос ме докосна много по-дълбоко от повърхността на кожата. Колкото до вас другите, седнали наоколо без да кажете дума, вие имате такъв интелигентен вид като сови.

   Казахме му, че той знае толкова колкото и ние, тъй като не сме видели нищо да се приближава. Някой предположи, че се отнася до едно инсцениране, специално подготвено за нас. Раймонд без малко да му скочи на врата: Инсцениране! Трупата, способна да направи такава инсценировка , може да поиска да бъде платена един милион за седмица независимо къде. Колкото до управителя, да бъда обесен, ако той играеше комедията. Старото бонзе беше уплашено до мозъка на костите си. Признавам си, че се уплаших също като него за известно време.

   Но аз имам като една неясна задна мисъл, че са направили сценарий за едно съвсем различно посрещане в кървавочервен цвят. Тяхната ярост не беше насочена само към Баджет Иранд. Когато войниците се втурнаха в залата, техните възгласи приличаха много на викове на победа. Освен грешка от моя страна, старецът играеше един сценарий много по-дълбок, отколкото предполагаме. Имам идеята, че той повярва, че Буда е дошъл да му помогне. И наистина, когато видяха, че всичко се обръща против тях, те напълно се разпаднаха.  Като помисля, си спомням, че те даже изпуснаха сабите си.

   И после, какво ще кажете за силата на Буда? Видяхте ли как хвърли думите си в лицето на старият управител. Изглеждаше по-мощен от Исус, но накрая неговата част беше, която имаше нужда от подкрепа, тъй като в настоящия случай партията на християните доминираше ситуацията. Не намирате ли, че губернатора получи един добър урок? Бих се обзаложил, се той трябва да има в този момент усещането, че е повдигнат над една барикада от неговите връзки за обувки.  

   Когато Буда му взе ръцете, имах усещането, че астралното тяло на стареца напусна физическото му тяло. Ако не греша, ние ще чуем да се говори за него скоро, и ще отида дори до там да претендирам, че това ще бъде за добро, тъй като той има власт в тази страна. Ако случилото се вчера му е донесло същото прекрасно просветление като на мен, не бих имал нищо против да бъда на неговото място. 

   Ние продължихме да коментираме събитията от вечерта и времето мина толкова бързо, че ние всички бяхме изненадани от изгрева. Раймонд стана, протегна се и каза: На кой му се спи? Във всеки случай на мен не, след всичко, за което разговаряхме. 

   Само полегнахме облечени да си починем за един час преди сутрешната закуска. 

  Превод Цветанка Бернард

Следва продължение

 

Friday the 20th. Spiralata.net 2002-2017