35. Животът на Учителите 2-10

10

 

   В основни рамки нашата работа беше завършена и ние бяхме готови да се върнем в базата ни, от която тръгнахме, където беше планирано, че нашата експедиция ще се разпадне и всеки ще се върне в къщи, с изключение на една група от единадесет човека, в които бях и аз. Четирима от тях, включително и аз, бяхме приели поканата на нашите приятели да се върнем при тях в селото на предишните ни зимни квартири.

   Вечерта преди тръгване, докато гледахме залеза на слънцето, един от нас попита : От колко време цивилизацията и религията съществуват? Били ли са свързани те неразривно през хилядолетията? 

   Джаст отговори: Зависи от това, какво вие наричате религия. Ако говорите за вярвания, догми, за секти, и може би за суеверия, те са всичките скорошни и не датират на повече от двадесет хиляди години. Но ако искате да говорите за респект към истинската философия на живота, за самия живот, и следователно за възвишената чистота на Бог, голямата творческа Причина, тогава това чувство е предшествало цялата история, цялата митология и цялата алегория. Тя датира от първото идване на човека на земята, преди превземането на властта от крале и императори, преди подчинението пред правила, продиктувани от човека. 

   В сърцето на първият човек е горяло най-силното благоговение към източника и красотата на живота. Красотата и проявеното обожание от тази чиста душа, са блестели без да потъмнеят, хилядолетия, и ще продължат да блестят през цялата вечност. В началото, когато човекът е взел живота, той перфектно е познавал източника. И е имал към него най-голямо благоговение, и точно това благоговение е, което сега наричате Христос. 

   Но тъмните коридори на времето са разделили хората в безбройни секти, вярвания, и догми, докато са формирали един неразрешим лабиринт от недоверчивост и суеверие. Бог или човекът е провокирал това разделяне? Кой е отговорен за голямата вихрушка на грях и дисхармония, която то е родило? 

   Задайте си този въпрос за отговорността и помислете само един момент. Седнал ли е Бог някъде на небето, гледайки от високо тези перипетии? Намесва ли се той от една страна и оправя ли от друга страна състоянието на живота? Дали той провъзглася един и осъжда друг, протяга ръка на един и стъпква друг? Не. Ако има един истински даващ живот, той трябва да бъде всемогъщ, вездесъщ, всезнаещ, над, около и вътре във всичко. Той разпространява своя живот върху всички, чрез всичко и над всичко, без което няма да бъде истинският източник на целият живот. Без съмнение, има безбройни варианти на различаващи се форми. Но връщайки се към техния произход, намираме тяхната цел. Ансамбъла формира един цикъл без начало и край. Иначе не би имало нито база за разсъждаване, нито хипотеза, нито истина. 

   Накой попита: Опитвате ли се да триумфирате над смъртта? Отговорът беше: О! не, ние отиваме отвъд смъртта, оставяйки живота да се изрази в пълнотата си така добре, че ние игнорираме смъртта. За нас, съществува само едно по-голямо изобилие на живот. По-голяма част от хората правят фундаменталната грешка да се опитват да скрият тяхната религия зад воала на една тайна, вместо да я постелят в широкото пространство на чистото слънце на Бога. 

   Един от нас попита дали Исус живее с Учителите, които ние познавахме. Джаст отговори : Не, Исус не живее с нас. Той само е привлечен към нас от нашите общи мисли, по същият начин, както той е привлечен към всички, които имат общи мисли с него. Исус, както всички големи души, се намира на земята само за да служи.

   Джаст продължи : Това е било по време на неговият престой в Северна Арабия, когато Исус е имал достъп до една библиотека, в която книгите са били донесени от Индия, Персия и от Трансхималайската област. Това е бил неговият пръв контакт със секретната доктрина на братството. Това учение е имало за резултат преди всичко да закотви още по-силно в него убеждението, че истинската тайна на божественият живот се изразява чрез Христос във всеки отделен човек. Той е разбрал, че ако иска да се изразява напълно, му трябва да се откаже от всички форми на обожание, за да обожава само и единствено Бог, Бог, изразяващ се чрез човека. За да завърши демонстрацията, е трябвало да се отдалечи от своите учители, с риск това да не им хареса. Това не го е спряло нито за момент, тъй като той е бил неотклонно предан на своята кауза и е виждал безценните услуги, които е можел да направи на човечеството. 

   Той е имал видението на един човек въздигащ се до върховната власт на това огромно вътрешно присъствие, визията на един могъщ Божи син, притежаващ божествената мъдрост в своята пълнота. Той видял един човек, станал богат, защото е разнесъл богатството на всичките съкровища на Бога, направил е да тече фонтанът на Живата Вода, извадил наяве Господ в своята вяра на милост и мъдрост. Ако един такъв човек е трябвало да се въплъти на земята, е било необходимо да се представи освободен от всичкото си имущество. След което му е трябвало да живее свят живот с чисти подбуди, и демонстрацията ще последва. На изявеното присъствие на този живот, е дадено името на Христа. 

   Исус потвърждава смело пред публиката, че Христос се намира в него и във всеки един. Небесният глас, който го провъзгласява като възлюбен син, също провъзгласява, че всичките синове на Бога са сънаследници и братя помежду си. Тази епоха е била отбелязана с неговото кръщение. Духът е слязъл от небето върху него като един гълъб и пребъдва в него. Исус също обявява, че ние всички сме въплътени богове. Той учи, че невежеството е причина за всички грехове. Той живее само за да практикува науката да прощава, трябвало е да бъде добре осветлен върху факта, че човекът има власт да прости всички грехове, раздори и дисхармония. Не е Бог, който прощава греховете, тъй като Бог няма нищо общо с греховете, болестите и човешките раздори. Човекът е, който е направил те да се родят, и който е единственият, имащ властта да направи те да изчезнат или да ги опрости.

   Невежеството се състои в лошото познаване на божията мисъл и неразбирането на съзидателният принцип в неговите отношения с хората. Можем да имаме всичките интелектуални познания и целият възможен опит от нещата на света. Обаче, ако не признаем, че Христос е живата субстанция на Бога, която дава живот на вътрешното ни същество, ние се показваме като груби невежи за най-важният фактор, който управлява живота. Има несъответствие в това да помолите един баща, съвършено справедлив и хуманен, да излекува една болест или грях. Болестта е следствието от греха и прошката е важен фактор за оздравяването. Болестта не е, както обикновено се вярва, едно наказание, изпратено от Бога. Тя е резултат от това, че човек не разбира своя истински аз. Исус учи, че истината ни прави свободни и неговата доктрина надживя тази на неговите учители, поради своята чистота. 

   Когато Петър казал, че е простил седем пъти, Исус отговорил, че той ще прости седем пъти по седемдесет и ще продължи да прощава докато прошката бъде световна. За да прости омразата, той съсредоточава вниманието си към любовта, не само когато омразата се приближава към него, но и когато я вижда да се проявява в заобикалящият го свят. Истината за него е била една индивидуална светлина, податлива да води вън от тъмнината всеки, който я употребява интелигентно. Той е знаел, че всеки победител е правил съюз със своят Бог, за да прощава непрекъснато греховете, и да се изправи срещу всяка грешка, с истината. По този начин той се е грижил за работите на своя Отец. Живял е и е разбрал, че това е единственият начин да измени света и да направи да надделее мира и хармонията между хората. Ето защо той е казал: „Ако вие простите техните обиди на хората, вашият небесен Отец също ще ви прости.“

   За да оцените това изявление в пълната му стойност, вие може би ще попитате: „Кой е Отца?“ Отец е Живот, Любов, Мощ и Господство, всички неща, които принадлежат на детето по природно наследство. Това е, което Павел е искал също да каже, написвайки, че ние сме сънаследници с Христос на Божието царство. Това не означава, че един притежава повече от другия, че по-големият има по-добрата част, и че каквото остава ще бъде разпределено на останалите деца. Сънаследник на царството заедно с Христос означава да участваш еднакво във всичките благословения на Божието царство.

   Някои ни обвиняват, че искаме да се изравним с Исус. Те не разбират значението на общността на наследството. Аз съм сигурен, че никой от нас няма да си позволи да каже, че е постигнал, в белотата на чистота, същото ниво на просветление, като големият Учител. Сънаследник иска да каже да имаш същата мощ, същата сила, същото ниво на интелигентност. Въпреки това, всеки от нас напълно разбира истината на обещанието на Исус на всяко дете на Бога, да знае, че всеки истински ученик участва по същият начин като него в качествата на божественост. 

   Ние разбираме възхитително Исус, когато той казва: „Бъдете съвършени, както вашият небесен Отец е съвършен.“ Тази голяма душа никога не е поискала от своите ученици едно невъзможно интелектуално или морално усилие. Искайки съвършенството, той е знаел, че изисква една работа, която може да бъде извършена. Много хора са се настанили удобно във вярването, че съвършенството на Учителя е недостижимо, защото Учителят е божествен. Те намират за абсолютно ненужно един друг член на човечеството да се опита да имитира прекрасните дела на Исус. Според тях, не остава, за да извайваш съдбата на един живот, нищо по-добро, по- опитно или по- научно, от човешката воля. Доктрината на големият Учител за този сюжет е ясна. Въпреки че е необходимо малко човешка воля, за да започнеш, тя не играе голяма роля в цялото. Божественият интелект е този, който играе главната роля. Колко ли пъти сме повтаряли: „Вие ще познаете истината и истината ще ви освободи.“

   Приложете това в обикновеният физически живот, който ви заобикаля. От момента, в който хората познават до основи един физичен закон, те са освободени от тяхното невежество в сферата на този закон. Когато хората са разбрали, че земята е кръгла и обикаля около слънцето, те са били освободени от остарялата идея за една плоска земя и едно слънце, което си ляга и се вдига. От момента, в който хората ще бъдат освободени от вярата, че са тела, подчинени на законите на живота и смъртта, те ще си дадат сметка, че не са по никакъв начин роби на човешките ограничения и могат, ако го искат, да станат синове на Бога. В момента, в който те разберат за тяхната божественост, те са свободни от всякакво ограничение и се намират в притежание на божествената сила. 

   Човек знае, че божествеността е мястото, където неговото същество има най-пряк контакт с Бога. Той започва да забелязва, че божествеността е истинският живот на всички хора. Тя не се инжектира от вън във всеки от нас. Идеалите, които ние наблюдаваме в живота на другите, хващат корени в нашия собствен живот. И според божественият закон, те се умножават в зависимост от техният вид. Доколкото ние вярваме в силата на греха и в реалността на неговите ефекти, нашият собствен живот ще бъде доминиран от наказанието на греховете. Но като отговорим  на всяка мисъл за дисхармония с истински мисли за правосъдие, ние подготвяме жътвата за голям духовен празник, който със сигурност ще последва след времето за посаждане на семето. Прошката, значи, има една двойна мисия. Тя освобождава едновременно и нарушителя, и този, който проявява милост, тъй като в дълбочината на закона за прошката, помилването, е налице дълбока и сияйна любов, основана на един принцип. Тази любов желае да даде за удоволствието да даде, без никаква друга идея за награда, освен одобрението на Отца според неговите думи: „Този е моят любим син, който ме радва.“

   Тези думи се отнасят за нас, както и за Исус. Вашите грехове, болести и дисхармония не са вече част от Бог или от вашата истинска личност, както гъбите не са част от истинските растения, към които те израстват. Това са фалшиви вярвания, събрани към телата ви, в следствие на грешни мисли. Идеята за болест и болестта имат причинно- следствена връзка. Премахнете, простете причината и следствието ще изчезне. Премахнете фалшивите идеи, и болестта ще изчезне. 

   Такъв е единственият метод за изцеление, към който Исус е имал достъп. Той е премахвал фалшивата картина от съзнанието на пациента. За това той е започвал да издига вибрациите на собственото си тяло и е свързвал своите мисли с божествената Мисъл. Той ги е задържал здраво в съзвучие със съвършената идея, зачената от Светият Дух за човека. Неговото тяло е вибрирало в унисон с Бога. Тогава той е ставал способен да повдигне вибрациите на тялото на болният, който се е обърнал към него. По този начин той е повдигнал съзнанието на човека с изсъхналата ръка до такава степен, че този човек е могъл да премахне от собственото си съзнание образа на изсъхналата си ръка. Тогава Исус е могъл да му каже: „Протегни си ръката.“ Човекът я протегнал и тя оздравяла. 

   Повдигайки вибрациите на собственото си тяло, виждайки божественото съвършенство у всеки един, той е бил способен да повдигне тези на болният, докато напълно премахне от неговото съзнание образа за несъвършенство. Изцелението е било мигновено и прошката пълна. 

   Скоро ще откриете, че ако фиксирате вашите мисли към Бога, можете да повдигнете вибрациите на вашето тяло до точката, където те се смесват хармонично с тези на божественото съвършенство. Тогава вие сте едно с нея, а следователно и с Бог. Можете да повлияете на телесните вибрации на хората, с които влизате в контакт, по начин, по който и те да видят същото съвършенство като вас. Тогава вие сте изпълнили напълно вашата част от божествената мисия. 

   Ако, на обратното, вие виждата несъвършенство, вие намалявате вибрацийте, докато ги доведете до несъвършенството. Тогава неминуемо ще съберете жътвата от семето, което сте посели. 

   Бог работи чрез всички хора, за да осъществи съвършеният си план. Мислите за изцеление и любов, които излизат непрекъснато от човешките сърца, са собственото съобщение на Бог за неговите деца. Такива са мислите, които поддържат вибрациите на нашите тела в контакт с божествените съвършени вибрации. Това семе е Божието слово, което търси да легне във всяко приемащо сърце, съзнаващо или не своята божествена натура. Когато ние съсредоточим напълно нашите мисли върху божественото съвършенство, заченато от Бог за всеки един, нашите тела вибрират хармонично в унисон с Божията Мисъл. И тогава е, когато получаваме нашето божествено наследство.

   За да направим да расте богатата реколта на духовният интелект, трябва винаги да правим това. Нашите мисли, трябва, в определен смисъл, да уловят съвършено хармоничните мисли на Бог към човека, своето любимо дете. Чрез нашият начин на мислене, нашите дела и нашите думи, чрез вибрациите, пуснати по този начин в движение, ние имаме мощта да станем роби, или обратно, да се освободим, да простим греховете на цялото човечество. Един път след като изберем да моделираме нашите мисли, според една дефинирана линия на поведение, скоро ще забележим, че сме поддържани от самото всемогъщество. Да се подложим на нужната дисциплина, за да си осигурим матрица на мисленето ни. С това ще имаме победоносната привилегия да имаме силата, която освобождава от робството, чрез божествената мисъл. 

   Всички изцеления на Исус са били базирани върху премахването на менталните причини. Ние другите, намираме за необходимо да приведем идеализма на Исус към практиката. Правейки го, откриваме, че правим това, което ни е казал. Много грехове изчезват, веднага след като изпратим първите лъчи от светлина в тъмнината, в която се раждат. Други са по- солидно вкоренени в съзнанието, и трябва търпение и постоянство за да триумфираме. Милостивата любов на Христос винаги надделява ако и отворим широко вратата и не и слагаме препятствия. Истинската прошка започва в сърцето на индивида. Тя донася чистота и благословия на всички.

   Това е преди всичко една реформа на идеи. Разберете, че Бог е Единствената Мисъл, чиста и свята, и ще сте направили една голяма крачка към потапянето в течението на чистите идеи. Хванете се здраво за тази истина, за да може мисълта на Христос да намери един съвършен път чрез вас.  Това ще ви настани в тези течения на конструктивни и хармонични идеи. Дръжте се винаги по непрекъснатото течение от мисли на любов, които Бог разпростира над децата си. Бързо ще видите света по един нов начин, като един организъм на мислители. И ще разберете, че мисълта е най- мощното средство на света, посредникът между божественият дух и телесните болести или дисхармонията на цялото човечество. 

   Когато една дисхармония се повдигне, придобийте навика да се обърнете веднага към мисълта на Бога, вътрешното царство. Ще имате един мигновен контакт с божествените идеи и ще констатирате, че Божията любов е винаги готова да даде изцелителният балсам на тези, които го търсят. 

   Исус днес има за цел да изтрие от човешкото съзнание силата на греха и на реалността на неговите последствия. Създаден от сърцето на любовта, той идва на земята с интелекта на връзката между Бог и човека. Той призна свободно и смело, че духът е единствената мощ. Той провъзгласи върховенството на закона на Бог. Той преподава неговото прилагане във всички действия в живота, знаейки, че това ще измени слабите хора в лъчезарни същества. Той оповестява така правото на съвършено здраве, царството на Бог на земята. 

   След което Джаст замълча.

    

Превод Цветанка Бернард

Следва продължение

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017