34. Животът на Учителите 2-9

9

 

След едноседмична почивка събрахме оборудването си и цялата експедиция тръгна по пътя на старата столица на Уигур, където пристигнахме на 30 юни. Започнахме веднага работата по разкопките. Нашият пръв изкоп не беше минал дълбочината от двадесет метра, когато открихме стените на една стара сграда. Копахме до тридесет метра, за да влезнем в една голяма зала, където открихме мумии в седнало положение, с покрити със златни маски лица. Там имаше многобройни статуетки от злато, от сребро, от бронз и глина, всички прекрасно скулптирани. Направихме им снимки. Когато работата напредна до там, че да може несъмнено да се докаже, че това наистина бяха останките от един голям град, ние се преместихме на второто местонахождение, което открихме, благодарение на описанията в таблетките, за които вече говорих. Там копахме до около една дузина метра, преди да намерим сигурни останки от една стара цивилизация. Извършихме достатъчно, за да можем да демонстрираме отново със сигурност, че се отнасяше до руините на един голям античен град. След това се отправихме към третото местонахождение, където се надявахме да открием доказателствата за съществуването на един още по-стар и с по-голям обхват град.

За да направим икономии на времето и на ресурсите, бяхме се организирали в четири групи, като три от тях бяха съставени от един шеф и шестима асистенти, или седем човека в група. Работата по копаенето и поддържането на рововете беше даден на тези три групи, като всяка от тях работеше осем часа на ден. В четвъртата група беше останалата част от персонала. Те имаха за задачата да пазят границите на лагера и да осигурят изхранването на цялата експедиция. Аз бях част от групата, която се командваше от Томас. Ние работехме от полунощ до осем часа сутринта. 

След като завършихме първият ров, имахме достъп към четири подземни стаи, които изчистихме. Можехме да направим доказващата демонстрация, че се отнасяше за най-големият и най-старият от трите града, и че той беше пълен със съкровища. 

Една хубава сутрин, екипът, който сменяше нашият, ни изпрати сигнал, че от север се приближават конници към нашия лагер. Изкачихме се и видяхме, че се насочват към нас. Това трябваше да е още една банда от разбойници, тъй като те бяха следвали пистата, която ни беше довела до тук. Докато ние гледахме, дойде Джаст и каза: Това е една банда, която е решила да ограби лагера, но аз не мисля, че трябва да се страхувате. 

Оставихме ги да се приближат. Те се спряха на петстотин метра от лагера ни. Малко след това, двама от тях дойдоха при нас, и след като си разменихме поздрави, ни попитаха какво правим там. Казахме им, че се опитваме да намерим руините на един античен град. Казаха ни, че не вярват на нито една дума и подозират, че сме търсачи на злато. Те искаха да плячкосат нашата екипировка и храната ни. 

Попитахме ги дали са войници на правителството. Казаха ни, че не признават никакво правителство, и че най-силната банда е тази, която командва. Като не виждаха у нас нито огнестрелно оръжие, нито раздвижване, те решиха, че ние сме много по - многобройни, отколкото можеше да се види от пръв поглед. Тогава се върнаха при бандата да се съветват. Скоро двамата посредника се върнаха. Казаха ни, че ако се предадем спокойно, няма да направят лошо на никой. Но в противен случай, те ще се приближат и ще убият всеки, който им оказва отпор. Дадоха ни десет минути, за да решим, след което ще нападнат без предупреждение. Джаст им отговори, че няма да има от наша страна нито отпор, нито ще се предадем, което изглежда ги ядоса. Те накараха конете си да се обърнат и се върнаха при техните спътници, размахвайки оръжията си. След което цялата банда ни нападна в троен галоп. 

Признавам си моя страх. Но почти веднага бяхме заобиколени от многобройни форми, приличащи на сенки, галопиращи на коне около нас. После тези форми станаха по видими, станаха по- живи и се умножиха. Нашите посетители, разбира се, ги бяха забелязали. Някой бързо дърпаха юздите на конете си. Конете на други се спряха спонтанно, разбуйстваха се, разбягаха се и се освободиха от контрола на ездачите си. Само един момент беше достатъчен да донесе ужасно объркване в бандата, която беше от около седемдесет и пет ездача. Конете започнаха да ритат и да се разбягват наляво и на дясно. Това завърши с едно объркано бягство, докато нашите ездачи фантоми бяха по петите на бандитите.

Когато възбудата се успокои, нашият шеф, един от моите другари и аз самият, отидохме до там, където бандата се беше спряла. Не можахме да намерим други следи, освен тези на бандитите. Това ни приличаше на една мистификация, тъй като нашите защитници ни се бяха сторили толкова реални, колкото и бандитите, и ги бяхме видели да пристигат от всички страни. Бяхме сигурни, че ще намерим следи по пясъка от конете им, разбъркани с тези на агресорите. 

След връщането ни, Джаст каза: Ездачите фантоми бяха само картини, които ние направихме толкова реални, че вие ги видяхте толкова добре, както и бандитите. Това са картини от миналото, които сме способни да възпроизведем с толкова живот, че те не се различават повече от реалността. Можем да възпроизведем тези картини за нашата защита и тази на другите, така че да няма лошо за никого. Когато една цел е фиксирана, резултатът повече не е вреден. Едно съмнение се беше повдигнало в духа на бандитите. За тях не беше логично една такава експедиция като нашата да рискува да отиде толкова далече без защита. Ние взехме предимство от това съмнение, за да ги уплашим. Те са много суеверни и се съмняват винаги за преследвачи. Този тип хора са поддават много на страха. Бандитите видяха точно това, което очакваха да видят. Ако не бяхме използвали този метод, сигурно щяхме да бъдем принудени да унищожим голяма част от бандата, преди оживелите да ни оставят на мира. Но сега повече няма да чуем да се говори за тях. И наистина, повече не бяхме нападнати. 

Когато бяхме убедени от разкопките в съществуването на трите големи града, имахме идеята да запълним рововете, за да ги прикрием от върлуващите банди, които биха намерили следите. И наистина, разкриването им би предизвикало едно генерално плячкосване заради самото привличане на съкровища, тъй като циркулираха легенди почти навсякъде, разказващи за съществуването на тези големи градове и късовете злато, които те съдържаха. Ние свършихме нашата работа, заривайки рововете и оставяйки възможно най- малко следи, осланяйки се на първата буря, за да заличи всички следи от нашето минаване. Пясъците в страната, непрекъснато движещи се, бяха една достатъчна пречка за откриването на руините. Без помощта на нашите приятели, никога не бихме ги намерили. 

Между другото бяхме информирани, че подобни руини се намираха чак до меридионален Сибир.

Виждаше се абсолютно, че едно многобройно население е просперирало в миналото и е достигнало една високо развита цивилизация. Имаше неоспорими доказателства, че тия хора са практикували агрикултура, така също минна индустрия, текстил и приложенията. Те са познавали четенето, писането и всичките науки. Извънредно ясно е, че историята на този народ се слива с тази на арийската раса. 

Вечерта преди тръгването ни, един от нас попита Емил дали историята на тази велика раса може да се проследи по документи. Емил отговори, че това е възможно, тъй като в скритият под лагера град се намират написани документи, които са абсолютно доказателство. Трябва само да се намерят и да се преведат, за да се извади едно директно потвърждение на историята на този народ. 

Разговорът беше прекъснат от появяването на един мъж в рамката на вратата на нашата палатка. Той помоли за разрешение да влезе. Емил, Джаст и Чандър Сен се втурнаха да го посрещнат. От продължителността на тяхното посрещане, ние разбрахме, че те се познават много добре. Томас стана и се присъедини към тях. Стигайки до вратата, той се спря за момент, изумен, след което излезе от палатката, протегнал и двете си ръце, казвайки : Ето една истинска изненада! 

Повдигна се истински концерт от възклицания, докато мъже и жени разменяха поздрави с него и тримата учители, които го бяха последвали. Тогава всички, които бяхме седнали на масата станахме, побързахме да излезем и видяхме група от четиринадесет новопристигнали. В тази група влизаха Мари, майката на Емил, нашата хазяйка от селото на нашите зимни квартири, прекрасната дама, която беше оглавила банкета в къщата на Емил, синът и дъщерята на Емил. Всички бяха радостни и ние си спомнихме събиранията от миналите дни. 

Нашата изненада беше пълна и ние не я скривахме. Но тя беше доста по-голяма у нашите приятели от другите групи на експедицията. Гледайки ги, ние разбрахме, че те са заинтригувани отвъд възможното, тъй като те не бяха ставали свидетели като нас на тяхната поява и изчезване. Материалната работа на експедицията толкова ни беше погълнала, че бяхме пренебрегнали да им опишем нашите преживявания подробно. Изниквайки виртуално от едно чисто небе, появата на нашите приятели ги беше оставила напълно поразени, за което ги подиграхме леко. 

След представянето на всички, отговорникът за храната ни, дръпна настрана Емил и Томас и им каза с отчаяна безпомощност : Как ще изхраня всичките тези хора? Нашата храна още не е пристигнала. Остават ни едвам провизии за вечерята тази вечер и закуската за утре сутринта. И вече всичко е готово за нашето тръгване. Раймонд, нашият командир на експедицията, беше се заслушал в разговора им. Той се приближи и аз можах да го чуя да пита : В името на небето, от къде дойдоха всички тези хора?

Томас го погледна усмихвайки се и му отговори: Раймонд, вие уцелихте в десятката. Те дойдоха директно от небето. Погледнете, те нямат никакъв транспорт. Раймонд отговори: Това, което най ме учудва е, че те не прилича да имат криле. При тяхното приземяване в пясъка, би трябвало да чуем един глух звук, тъй като са много. Но ние дори и това не чухме. Аз правя тогава извода, че вашето предположение е логично и точно. 

Емил се обърна към всички и каза, че за да успокои страховете на отговорника за храната, той се вижда задължен да се скара на пристигналите, че не са си донесли провизии, тъй като нашите се оказват недостатъчно. Отговорника изглеждаше силно смутен и обясни, че не е било в неговите намерения да каже нещата по такъв безцеремонен начин, но фактът продължаваше да бъде такъв, че няма достатъчно храна за всички. Всички посетители започнаха радостно да се смеят, което го накара да се смути още повече.

Мари го успокои, да не се страхува от безпокойства и неудобства. Нашата хазяйка и прекрасната дама казаха, че за тях ще бъде удоволствие да вземат в ръцете си отговорността за вечерята, тъй като новопристигналите ни бяха направили това посещение с намерението да споделят тази вечеря с нас. Отговорникът се успокои и бързо се съгласи с предложената оферта.

Беше късен следобед. Беше един от тези дни, в които ти се струваше, че бризът буквално гали пустинята Гоби, макар и можейки да се превърне след един момент в адска буря с неумолим гняв. Взехме всичко, което можеше да ни служи за покривки и го разстлахме върху пясъка, точно извън кръга на лагера. За един чужденец, всичко би приличало на един радостен пикник. 

Другарите от групите, които се бяха присъединили по- късно към нас, все още показваха признаци на удивление и недоумение. Раймонд погледна тенджерите и каза : Ако виждам ясно, и ако е възможно да се разреди количеството на яденето, което се намира в тенджерите, дотам, че да нахрани тази огладняла тълпа, аз си отварям очите, за да видя да стане едно чудо. Един от нас каза : Точно така, отворете си добре очите, тъй като ще видите наистина едно чудо. Томас каза: Раймонд, ето че за втори път днес вие виждате вярно. 

Тогава дамите започнаха да наливат от тенджерите, за да сервират на всички. Когато една чиния беше напълнена, можехме да видим безпокойството на Раймонд. Когато му подадоха неговата чиния, той я даде на съседа си, като каза, че е доволен от много по-малко. Нашата домакиня му каза, че няма от какво да се страхува, тъй като ще има достатъчно за всички.

След като на всеки бе щедро сервирано, Раймонд отново погледна в тенджерите и установи, че тяхното съдържание не беше намаляло. Той стана и каза : С риск да бъда разгледан като неучтив, държащ се зле и нахалник, аз моля да седна до вас, мадам. Доброволно признавам, че любопитството доминира мислите ми до такава степен, че не съм способен да хапна и един залък. 

Дамите отговориха, че ако иска да седне до тях, те ще приемат това като един акт на учтивост. Тогава той заобиколи групата и седна на края на покривката между Мари и прекрасната дама.

След като той седна, някой помоли за хляб. Оставаше само едно парче в капака, който служеше за кошничка за хляб. Прекрасната дама протегна ръце, и един голям самун хляб се появи почти изведнъж. Тя го подаде на нашата домакиня, която го разчупи на парчета преди да го сервира. Раймонд стана и помоли за разрешение да вида хляба такъв какъвто е. Дадоха му го и той го разгледа известно време с критично око, след това го върна. Неговата възбуда беше видима. Той се отдалечи на няколко крачки, след това се върна и се обърна директно към дамата, казвайки : Не искам да бъда дързък, но мислите ми са толкова потресени, че не мога да се спра да не задавам въпроси. Тя се поколони и го увери, че е свободен да зададе всичките въпроси, които би искал.

Той каза: Искате да ми потвърдите, че можете да пренебрегнете всичките природни закони, като минимум тези, които ние познаваме, и това без никакво усилие? Че вие можете да направите да се появи хляб от една невидима резерва? Дамата отговори: За нас резервата не е невидима, тя е винаги видима. 

Докато нашата домакиня режеше и раздаваше хляба, ние констатирахме, че хлябът не намаляваше. Раймонд се успокои, седна на мястото си , и прекрасната дама продължи : Само ако можехте да разберете, че трагедията на живота на Исус е свършила с разпъването , докато радостта на живота на Христос е започнала с неговото възкръсване! Всеки живот трябва да има за цел възкръсването по-скоро, отколкото разпъването. По този начин всеки може да последва Исус в безкрайно изобилния живот вътре в себе си. Можем ли да си представим един по-радостен и по-богат живот от единението с могъщата сила на вътрешният Христос? В нея можете да разберете, че сте били създадени да доминирате върху всяка форма, всяка мисъл, всяка дума и всякакво обстоятелство. 

Живеейки този живот, който задоволява всички нужди, вие ще видите, че той е точен и научен. Исус е умножил няколкото хляба и рибата на младото момче, докато е могъл да нахрани изобилно множеството. Погледнете, че той е помолил тълпата да седне подредено, с нагласа за очакване, готова да получи храната, умножила се чрез закона за проявлението. За да се намери радост и доволство в живота на Исус, трябва да се постигне законът на живота му, действайки в хармония с неговите идеали. Не трябва да се спреш и да се питаш как ще бъдем нахранени. Ако Исус е действал по този начин, множеството никога нямало да бъде нахранено. Вместо това, той благославя спокойно, благодари за това, което има, и порциите са се умножили достатъчно за всичките нужди. 

Животът е станал един труден проблем от момента, в който човекът е спрял да се подчинява и отказал да слуша своя вътрешен глас. Когато той се покае и се научи отново да го слуша, той ще спре да работи, за да живее. Той ще работи само заради радостта да създава. Ще изпита радостта на твореца, област управлявана от закона на Бога, или Словото на Бог. С това Слово, човек ще открие, че може да се движи в субстанцията на Бог, която загръща всичко в любов. Той може да конкретизира и да направи видим всеки идеал на мисълта си. По този начин Исус се е издигнал стъпка по стъпка и е демонстрирал върховенството на вътрешният Христос, върху ограниченото понятие на материалната мисъл. 

Направено това, работата става едно радостно качество на съществуване. Исус ни е демонстрирал, че истинският духовен живот е единственият радостен живот. Неговата победа го е обгърнала с достойнство и слава, но в същото време оставяйки го свободен като едно малко дете. Светът още не е събуден за такъв живот. Въпреки това, той желае радост и големи благословения. Много хора търсят задоволството си в преследването на собствени цели. Те забравят закона, че всичкото това усилие, направено за лично благо, ще бъде загубено. Но последвалите загуби, ще им помогнат да разберат, че пропадането на личните резултати включва издигането на духовните резултати. Тогава, когато човек е в голямата крайност, е когато Бог има своя шанс. Случващото се днес е един от шансовете на Бог, и е една голяма радост за нас да участваме.  

Вие имате право на всички имоти и всички дарове на Бог. Бъдете готови да ги получите, благодарение на познанието ви за вашата божествена природа, която е Бог. Когато се отделяте от Бог в мислите си, вие се отделяте от него и в проявяването си. За да влезете напълно в радостта на живота, трябва да желаете живота и радостта, заради пълнотата, която тя ще донесе на човечеството. 

Дамата се обърна към Раймонд и каза: Исус е учил законите, предназначени да установят небето тук, на земята. Вие ги видяхте, приложени скромно. Те са точни и научни. Човекът, като син на Бог, и е наистина като него, съдържа в себе си истинският дух на Бог, неговият Отец. Той може да различи законите на този, който го е създал, да ги ползва, и да им даде пълно приложение в сферата на своите дела. Достатъчно е да го иска. 

Тя каза след това, че ще и е приятно да отговори на всичките въпроси на Раймонд. Той отговори, че е много дълбоко разтърсен, за да може да ги зададе. Нуждаеше се от време, за да може да помисли. Имаше да каже определени неща и очакваше, че няма да обиди никого, тъй като нямаше никакво намерение да критикува. Той още каза: Дойдохме в тази страна, вярвайки да намерим остатъци от население, от дълго време умряло и изчезнало. Вместо това, намираме хора, на които дори не можем да разберем прекрасният активен живот. Ако нещата, които можахме да видим, могат да бъдат публикувани в нашата страна, вие ще имате целият свят в нозете си. 

Трите дами отговориха, че те въобще не искат целият свят в нозете си. Те обясниха, че човечеството има вече прекалено много идоли, но му липсва идеал.

В този момент всички посетители, с изключение на този, който първи беше почукал на вратата на палатката, станаха, казвайки, че са задължени да си тръгнат. Стиснаха ни ръцете и ни поканиха да ги навестим когато пожелаем. След което те изчезнаха така изведнъж, както бяха дошли, оставяйки Раймонд и неговата група с облещени очи пред мястото, където се бяха намирали. 

След един момент, Раймонд се обърна към мъжа, който беше останал и го попита за името му. Той отговори, че се казва Багет Иранд ( Bagget Irand ). Тогава Раймонд му каза : Претендирате ли да бъдете способни да дойдете и да си отидете свободно, без да имате видим транспорт, както го видяхме, против всички познати закони на физиката и гравитацията? 

Багет Иран отговори : Ние не презираме никакъв закон, не насилваме никакъв божествен или човешки закон. Ние кооперираме. Работим според природните и божествени закони. Начинът на пътуване, с който ние си служим, е невидим за вас, но прекрасно видим за нас. Трудността идва точно от това, че като не ги виждате, вие не вярвате. Ние ги виждаме, и вярваме, ние ги познаваме, и можем да ги използваме. Имитирайте ни, отворете вашата интелигентност. Няма да се забавите да откриете, че тези закони и правила са съвършено точни и могат да донесат безкрайно повече услуги на човечеството, отколкото ограничените закони, които вие използвате. Вие само сте докоснали човешките възможности. За нас винаги ще бъде голямо удоволствие да ви асистираме с всички възможности на нашата сила. 

Чандлър Сен обясни, че Багет Иранд е дошъл, за да ни покани да минем през неговото село, при завръщането ни към лагера на нашата отправна точка. В тази част от годината пътуването ще бъде по-късо от един ден. Поканата беше приета с желание и Багет Иранд ни каза, че ще ни придружи. По-късно разбрахме, че той е потомък на проспериращото население, което е населявало преди областта на пустинята Гоби.

Превод Цветанка Бернард,

Следва продължение

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017