32. Животът на Учителите 2-7

7

 

 

На следващата сутрин, Чандър Сен възобнови разговорът. Той каза  : Показаха ми, че човешката интелигентност може да се превърне в Божествена интелигентност. Съмнението не ми е позволено повече. Докато тези неща ми бяха обяснени, аз открих, че можех да влезна в Божието царство и че царството е вътре. Аз знам сега, че Бог е единствената вездесъща и всезнаеща сила. Грехове, раздори, болести, старост, смърт принадлежат на преживяното в миналото. Сега мога да видя реалността и знам, че бях загубен в мъглата на илюзията. Времето и пространството са изчезнали напълно. Знам, че живея в субективният свят и че той принадлежи на обективният свят. Ако можех да се придържам към предложенията и просветленията, които получавах от време на време, благодарение на моите вътрешни чувства, колко ли часове на тревога и умора щях да си спестя.

По времето на младостта ми, аз имитирах голямата част от човечеството.  Вярвах само в един живот, този, на личното възползване във всички области. Затова реших да се възползвам максимално. Направих от егоизма моя основна цел в живота. Освободих животинските си страсти, като по този начин унищожих всички жизненоважни флуиди, докато направих от моето тяло празната черупка, която познавахте преди. Позволете ми да направя една картина, която да илюстрира мисълта ми.

Чандър Сен остана притихнал един момент. Скоро се появи на една от стените на стаята една картина, подобна на тези, които вече бяха описани. Това беше неговият собствен портрет от времето, когато се запознахме, картината на един стар, трудно ходещ човек, подпрян на своята тояга. Последва една друга картина, с приликата на човека от тази сутрин. 

Чандер Сен продължи : първата картина представя човекът, който употреби жизнените енергии и флуиди на тялото си, докато не остави след себе си само празната му черупка. Другата картина показва този, който е запазил своите жизнени енергии и флуиди, вътре в тялото си. В моя случай, вие мислите, че е имало почти веднага едно пълно подмладяване, което е вярно. Но аз виждам нещата под един друг ъгъл. Колко хора биха имали същият шанс като мен и биха получили помощта, симпатията и подкрепата на тези скъпи велики души ?

За повече яснота, нека да разгледаме продължителността на един човешки живот от раждането му до края, който толкова хора наричат смърт. Детето се ражда. То няма съзнание за флуидите, които му дават живот и се движат през тялото му. Органите, които по-късно ще поставят начало на жизненоважните флуиди, подчинени на контрола на волята, още не са развити. На този стадий, ако детето е нормално, то е превъзходно и кипящо от живот. Жизненоважните флуиди се усилват все повече и повече до етапа на развитие, в който детето става съзнателно и може да ги изразходи. И ако това изразходване е станало, детето показва признаци на стареене. След няколко години, мозъкът на зрелият човек губи силата да координира движенията, и тялото започва да прилича на това на един грохнал старец. Остава само празната черупка на първоначалната личност. 

Направете сравнение с човека, който е запазил жизненоважните си флуиди, карайки ги да се движат нормално през тялото му. Виждате ли колко е силен и енергичен. Може би той вижда един по- висок идеал от този да се роди, поживее един кратък период от време на тази земя и след това да умре. И тогава, в зависимост от това, че той запазва жизненоважните си флуиди, неговият живот ще бъде три или четири пъти по- дълъг от този на разточителя. Но, може би, той вижда, че Божият план го предназначава за една по- голяма мисия. Тогава, от момента, в който той открие, че неговите жизненоважни флуиди са един необходим елемент за неговото съвършено развитие, той ще ги пази непрекъснато в своето тяло. 

Нашите учени, не от дълго време, познават деликатната мрежа от артерии и вени, които съставят кръвоносната система. Остава им да докажат, че съществува една друга система, безкрайно по- деликатна и по- фина, която носи жизнената сила до всеки атом на тялото. Чрез нервната система, жизнената сила е отправена към една група мозъчни клетки, които реагират на свой ред като разпределители, и я отнасят до всички атоми на тялото, с които си съответстват и са в хармония. Тази жизнена сила се предава по дължината на нервите и действа като техен защитник. Ако я консумираме прекалено, клетките се стабилизират и не могат повече да бъдат заменени от нови заместващи клетки, които се формират непрекъснато. 

Младите клетки са възпирани, докато старите се разлагат прогресивно и умират. 

И обратното, когато цялата жизнена сила е запазена, клетките се подновяват също така лесно както на петстотин години, така и на десет. Тогава тялото може да се зареди с живот до такава степен, че да може да вдъхне словото на живота на всички форми. Можем да нарисуваме една картина, да моделираме една статуя, или да започнем независимо каква да е ръчна работа, която изразява един идеал, после да и вдъхнем словото на живота и да я съживим. Предметът ще ви говори и ще говори на всеки един от тези, които могат да видят жизненото вдъхновение, което сте му вдъхнали. Той ще бъде активен, защото Господ Бог във вас е говорил, и е станало по неговата воля. 

Но тези форми няма да вземат човешки аспект, освен ако не ги издигнем до божественият живот. Ако им дадем живот, трябва да ги подкрепяме до края и да ги извисим чак до чистият божествен живот. Тогава ще са идеални форми, като вас. Вашата отговорност пада и вие ще откриете, че в тях се съдържа истинският дух. 

Бих искал, все пак, да ви обърна внимание върху една основна грешка. Когато една такава личност започне да се развива, тя притежава, съзнателно или не, способността да пази жизненоважната си енергия в чисто състояние и да я кара да се движат по натуралните и канали. Тялото  и нейните съзидателни способности също са анимирани в съответствие. Тази личност знае, че тя има за мисия да изрази нещо, което надминава обикновеното. Докато пази жизненоважните си сили, слагайки им юзда, тя се движи от успех на успех.

Но ако похотливите идеи се настанят в нея, тя губи бързо своята съзидателна сила. Под въздействието на първоначалните жизненоважни сили, клетките, изграждащи тялото, са придобили по-фина текстура от обикновените клетки. В този момент, личността е достигнала славата си. Но тъй като все още не е развила по- дълбокото си разбиране за силата на Бог, тя се оставя да бъде отнесена от гордостта на слава си. Тя изоставя своята водеща светлина, поради липса на пълно просветляване. Нуждата от по-голямо възбуждане я кара да изразходва своите животворни сили, и тя скоро загубва цялата си мощ. В действителност, ако човекът първо доминира животинските си желания до там, че да предостави  на тялото си една по-фина текстура, неговото падане е много по-бързо, отколкото ако не се е бил събудил изобщо. 

И обратно, ако сме се събудили до там, че да запазим всичките си жизнени сили и да ги разпределим нормално чрез нервите, без да ги деформираме с похотливи и страстни мисли, просветлението ще бъде постоянно. Усещанията, които произлизат от това, далече надвишават всички сексуални удоволствия. Змията е издигната. Няма повече нужда да пълзи по корем през калта на похотта и страстта. 

Ако хората можеха да разберат, че този флуид съдържа безкрайно по-висша енергия от тази на чистата кръв, те биха го пазили, вместо да го изразходват. Но те си затварят очите за този факт. Те продължават да живеят или в слепота, или в невежество, до момента на пристигане на Жътваря. И тогава избухват оплакванията, тъй като Жътварят не е доволен от реколтата. Вие уважавате старостта и разглеждате белите коси като една корона на честта, за което аз не искам да ви възпирам. Но ви моля да се задълбочите. Аз ще ви оставя вие да решите кой е по- достоен за чест : Човекът, с къдрици, бели като снега, който е предизвикал собствената си немощ от невежество, ако не от истинска перверзност, или този, чиято жизненост е заредена със зрелост, който става по-силен и по-добре подготвен да се изправи пред годините, и да увеличи в съответствие добротата и щедростта си. Аз признавам, че трябва да съжаляваме човекът, който е достигнал до смъртта поради невежество. Но какво да кажем за този, който е достигнал до същият резултат, знаейки истината ?

 

Превод Цветанка Бернард

Следва продължение

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017