29. Животът на Учителите 2-4

4

 

Разговорът достигна до момента, в който един от нас попита къде се намира адът и какво означава дяволът. Исус реагира бързо и каза: Адът и дяволът нямат свое място извън смъртната мисъл на човека. Те двамата се намират точно на това място, където ги е сложил човекът. Вие, като учени хора, можете ли да намерите на единия или на другия една географска позиция в някоя точка на земята? Ако небесното е всичко и обхваща всичко, ще намерим ли в етера едно място за адът или дяволът? Ако Бог управлява всичко и е всичко, къде има място за един от тях в съвършеният план на Бога?

В областта на естествените науки, една легенда, която е разпространена тук, казва, че цялата топлина, цялата светлина, много други естествени сили се намират в недрата на земята. Слънцето не притежава в себе си нито топлина, нито светлина. То има възможността да черпи топлината и светлината от земята. След като слънцето е извлякло светлите и затоплящи лъчове от земята, топлината е отразена наново към земята чрез атмосферата, която плува в етера. Горе долу същото се случва и със светлинните лъчи, отразени към земята от етера. Дебелината на атмосферата е сравнително малка. Значи, ефектът на затоплящите лъчи варира между повърхността на земята и външните граници на атмосферата. И така, когато въздухът става по-лек, отражението намалява. Съответно топлината намалява и студът се увеличава с височината. По същия начин, всеки светлинен лъч, извлечен от земята и отразен към нея, пада отново на земята и се регенерира. Когато се достигнат границите на въздуха, стигаме границите на топлината. Светлинните лъчи, извлечени от земята си приличат с тези, които са отразени от етера. Тъй като етера се простира много по-надалеч от въздуха, светлинните лъчи трябва да преминат един много по-дълъг път, преди да бъдат отразени. Като достигнем границите на етера, достигаме границите на светлината. Когато границите на топлината и светлината са достигнати, стигаме до големия студ. И той е безкрайно по-твърд от стоманата. Той компресира етера и атмосферата с непреодолима сила и така осигурява тяхното сближаване. Адът се представя като изгарящ и Негово Сатаническо Величие мрази студа. Значи там няма място нито за едното, нито за другото.

Сега, след като въпросът за висшата област е разрешен, да се обърнем към другата научна легенда, тази на низшата област. Според тази легенда, земята е разтопена на малко разстояние от повърхността. Тя е толкова топла, че всяка материя се стопява. Централното ядро се върти с разтопената част по-бавно, отколкото солидната земна повърхност. И от това се получава едно търкане на мястото на допиране. Точно от там са произлезли естествените сили и където ръката на Бог командва всичко. Значи и там няма възможна резиденция за Негово Сатаническо Величие и неговият ад. Ако той се опита да живее в най-топлото място или в най-студеното място, би се почувствал много по-удобно, тъй като студът разяжда така добре, както и топлината. Ние сега търсихме из целия свят и никъде не намерихме място за дявола. Тогава сме насилени да признаем, че той се намира там, където е човекът и че той има мощта, която човекът му придава. 

Това е само собственият враг, който аз изгоних. Представяте ли си, че ще се забавлявам да изгоня дявола навън от независимо кой човек, за да му позволя след това да влезе в едно стадо прасета, които, те самите, после ще се втурнат към морето? Аз никога не съм видял дявола в нито един човек, освен ако този човек не го е вкарал сам в себе си. Единствената сила, която съм му признал е тази, която самият човек му е дал. 

Малко по-късно разговорът се завъртя към Бог и един от нас каза: Бих искал да знам, кой е Бог или кой е той наистина. Тогава Исус взе думата и каза: Мисля, че разбирам обхвата на вашия въпрос. Вие искате да си изясните вашата собствена мисъл. Днес светът е разтревожен от много идеи, които се сблъскват. Ние не говорим за произходът на думите. Бог е принципът, залегнал във всичко, което съществува днес. Или, този принцип в едно създание е дух, и духът е всемогъщ и всезнаещ. Бог е единствената Мисъл, която е причината, едновременно водеща и управляваща всичкото добро, което е около нас. Бог е причината за живота, който виждаме около нас. Бог е източникът на цялата истинска любов, която поддържа и свързва всичките форми. Бог е един безличен принцип. Бог никога не е личен, освен в момента, когато той се превръща в един любещ Баща, личен за всеки индивид. За всеки човек, Бог може, наистина, да стане като майка и баща, обичащ и даващ всичко. Бог никога не става едно голямо Същество, което живее някъде в небесата, на едно място, което се нарича рай, където седи на един трон и съди хората след смъртта им. Тъй като Бог е самият живот и животът не умира никога. Представената преди фигура е фалшива концепция, родена в мислите на незнаещите. 

Това се е получило и с много други деформации, както вие можете да видите в света, който ви заобикаля. Бог не е нито един съдия, нито един цар, който може да ви наложи своето присъствие и да ви представи пред един съдебен трибунал. Бог е един любящ щедър баща, който разтваря ръцете си и ви обгръща, когато се приближите до него. Хич не го интересува кой сте вие и какъв сте бил. Вие сте винаги неговото дете, ако го търсите с искрено сърце и подбуди, дори и когато сте блудният син, отвърнал лицето си от бащината къща и който е уморен да храни прасетата с обелките на живота. Можете винаги да се обърнете отново към бащината къща със сигурността за доброжелателно посрещане. Пирът ви очаква винаги, масата е винаги сложена. И когато се върнете, никога няма да чуете нито един укор от някой брат, който се е завърнал преди вас.

Любовта на Бог прилича на чистата вода, която извира от планината. Ручейчето е чисто при извора, но става мътно и се зацапва по дължината на пътя си. То се влива накрая в океана толкова измърсено, че не прилича на нищо от това, което е било в началния си произход. При вливането си в океана, глината и калта започват да се утаяват на дъното. Чистата вода се вдига на повърхността, вляла се в морето щастлива и свободна, на разположение да подхрани наново извора.

Можете да видите Бог и да му говорите във всеки момент, точно както го правите с вашите родители, с един брат или един приятел. Истината е, че той е много по-близък до вас, отколкото който и да е смъртен, по-предан и верен, от който и да е приятел. Той не е никога мъчител нито ядосан, нито обезкуражен. Бог никога не унищожава, не ранява, не засрамва някое от своите деца, нито някое създание или творение. Ако го правеше, той не би бил Бог. Един Бог, който съди, унищожава, отказва нещо добро на децата си, създания или творения, е само едно пресъздаване на един невеж мислител. Няма защо да се страхувате от такъв бог, освен ако го правите съзнателно. Истинският Бог протяга ръка казвайки:“Всичко, което притежавам, е ваше.”Един от вашите поети е казал, че Бог е по-интимен от дишането и по-близък до нас от ръцете и краката ни. Той беше вдъхновен от Бог. Всички са вдъхновени от Бог, когато се търси доброто или справедливостта. Всеки може да бъде вдъхновен от Бога във всеки момент, разбира се, ако го иска.

Когато казвам:“Аз съм Христос, единственият Син на Бог”, аз не известявам това само за мен самия. Ако съм го направил, не съм могъл да стана Христос. Видях ясно, че за да изразя Христос, беше необходимо за мен, както и за всеки един да го обяви, и после да живее свят живот. След което, Христос ще се появи по необходимост. Ако не живеем свят живот, можем да обявяваме Христос колкото си искаме, но той никога няма да се появи. Скъпи приятели, представяте си, че всички обявяват Христос и живеят свят живот в продължение на една година. Какво изумително пробуждане! Не можем да си представим резултатите. Ето прозрението, което имах.

Скъпи приятели, не можете ли да бъдете на моето мнение, и да имате същото прозрение? О, защо ме заобикаляте с калната тъмнина на суеверието? Защо не повдигнете очи, не повдигнете мислите си и не погледнете с една светла представа? Ще видите, че няма нито чудо, нито мистерия, нито страдание, нито несъвършенство, нито смърт, вън от това, което са си сътворили хората. Когато аз казах: “Аз победих смъртта”, аз знаех за какво говорех, но трябваше да има разпъването, за да се просветят тези, които са ми скъпи. 

Много от моите приятели са се събрали, за да помогнат на света. Това е работата на животът ни. Имало е епохи, където е имало нужда от комбинирането на всичките енергии, за да отклоним вълните от лоши мисли, от съмнение, от неверие и суеверие, които за малко щяха да погълнат човечеството. Може да ги наречете лоши сили, ако искате. Според нас те са лоши, докато човек не ги направи такива…

Обаче сега, ние виждаме да расте една светлина все повече и по-брилянтна, докато скъпите създания отхвърлят оковите си. Това освобождение може да ги направи да потънат известно време в материализма. Но това ги приближава до целта, тъй като материализмът не противопоставя на духът същото съпротивление, както суеверието, митовете, и мистериите. Денят, в който ходих по водата, мислите ли, че моят поглед беше отправен към дълбочината, към материята? Не. Той беше неотклонно фиксиран върху мощта на Бог, която надминава всичките сили на бездната. От момента, от който аз съм синът, водата става твърда като камък, и аз можех да ходя по нея по най-сигурния начин. 

Исус прекъсна за момент и един от нас попита: Разговорът с нас не ви ли притеснява и не прекъсва ли той вашата работа? Исус отговори: Вие не можете да притесните нито един от нашите приятели в нито един момент и мисля, че съм се наредил измежду тях.

Някой каза: Вие сте наш брат. 

Лицето на Исус се огря в усмивка и той каза: Благодаря ви, аз винаги съм ви наричал братя. 

Един от нас се обърна тогава към Исус и го попита: Всеки ли може да изяви Христос? 

Той отговори: Да, има само едно съвършенство на постижението. Човек е произлязъл от Бога и му трябва да се върне в Бога. Това, което е слязло от небето, трябва да се върне на небето. Историята на Христос не е започнала с моето раждане, и още по-малко е свършила с разпъването ми на кръста. Христос е съществувал, когато Бог е създал първия човек по свой образ и подобие. Христос и този човек са едно. Всички хора и този човек са едно. По същия начин както Бог беше неговият Отец, по този начин Бог е Отца на всички хора, на всички деца на Бога. По същия начин, както децата притежават всичките качества на родителите си, по този начин Христос се намира във всяко едно дете. Дълги години детето е живяло, имайки съзнанието за качеството на Христос, или казано по друг начин, на единството му с Бог, посредством Христос в него. Тогава започва историята на Христос, датираща от произхода на човека. 

Христос означава повече от човека Исус. Няма противоречие в това. Ако не бях разбрал тази истина, не бих могъл да изразя Христос. Тя е за мен безценната перла, старото вино, между другите нови вина, истината, която много други бяха изразили, идеалът, който аз усъвършенствах и можах да изразя. 

През повече от петдесетте години след деня на моето разпъване, аз живях с моите ученици и с много от тези, които обичах нежно. Аз ги учих. В онези дни ние се събирахме на едно спокойно място извън Юдея. Ние бяхме в безопасност от любопитните суеверни. Там е, където много от тях придобиха големи способности и извършиха прекрасна работа. Тогава разбрах, че като се оттегля, ще мога да влезна в контакт с целият свят, за да му помогна. И тогава се оттеглих. Обаче, моите ученици ми се доверяваха повече на мен, отколкото на себе си. За да ги освободя, трябваше да се оттегля от тях. Тяхната връзка с мен беше много тясна, не можеха ли да ме намерят когато поискат ?

В началото кръстът беше символ на най-голямата радост, която светът е познавал.  Основата на кръста се намира на мястото, където първият човек е стъпил на земята. Неговата марка символизира зората на небесният ден тук на земята. Позовавайки се на това, вие ще видите, че кръстът ще изчезне напълно. И ще остане само човекът, в състояние на преданост, стоящ в пространството, с вдигнати ръце в жест на благословия, изпращащ даровете си на човечеството, и разпръсвайки свободно своите способности във всички посоки.

Знайте, че Христос е животът, адаптиран към формата, раждащата се енергия, която хората на науката разпознават, без да знаят от къде идва тя. Почувствахте със Христос, че трябва да живеете този живот, за да го дадете свободно. Трябва да научите, че постоянното прекратяване на форми, е принудило човек да живее и че Христос е живял, за да се откаже от плътските желания. Научете, че той е живял за едно добро, на което не е могъл да се радва веднага. Ако вие знаете всичко това, вие сте Христос.

Разгледайте себе си като една част от безкрайния живот. Приемете да се жертвате за общото благо. Научете се да реагирате добре, без да се притеснявате за последствията. Научете се да се откажете от физическия живот и от всичките земни блага. Направете го свободно. Това не е ни себеотрицание, нито бедност. Колкото повече давате това, което идва от Бога, ще откриете, че имате да дадете повече, макар че понякога необходимостта изглежда, че изисква да дадете всичко, даже и в това число и живота. Вие ще разберете също, че който търси да запази живота си, ще го загуби. Ще констатирате тогава, че чистото злато е на дъното на рова. Огънят го е освободил напълно от нечистотиите. Ще откриете с радост, че животът, даден на другите, е точно този, който сте спечелили. Ще знаете тогава, че да получаваш, означава да даваш свободно. Ако жертвате своята смъртна форма, един по-висш живот ще пребъде. Давам ви радостната увереност, че един живот така живян е спечелен за всички.

Знайте, че голямата душа на Христос може да слезе в реката на кръщението. Нейното слизане във водата означава голямата симпатия, която вие чувствате към големите нужди на света. И като я почувствате, вие ставате способни да помогнете на вашите спътници, без да се възгордявате от добродетелите си. Можете да предадете хляба на живота на огладнелите души, които се обръщат към вас, без да намалее никога този хляб, въпреки раздаването му. Знайте напълно и прострете напред вашата способност да лекувате, чрез Речта, която гарантира пълнотата на душата, тези, които се обръщат към вас, болните, уморените, всички тези, които са натоварени с тежко бреме. Можете да отворите очите на слепите доброволно или не доброволно. Няма значение процентът на падение на една душа. Тя трябва да почувства, че душата Христос се намира до нея. Тя трябва да открие, че вие стъпвате с човешки крака по същата земя като нея. Ще видите тогава, че истинското единство между Отца и Сина е вътре, а не отвън. 

Ще трябва да останете спокойни, когато външният Бог е отстранен и остане само вътрешният Бог. Бъдете способни да задържите вашия вик на любов и на страх, когато отекнат думите: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“Когато дойде този час, въпреки всичко, не трябва да се чувствате сами, но да знаете, че се намирате до Бога, че сте по-близки от всякога до любещото сърце на Отца. Знайте, че часът на вашето най-велико отчаяние е този, в който започва вашият най-голям триумф. Знайте в същото време, че мъките не могат да ви докоснат.

От този час, вашата вяра ще зазвучи в една чудесна песен на свободата, тъй като вие ще знаете, че сте Христос, светлината на когото трябва да блести между хората и за хората. Ще познаете тъмнината, която съществува в една душа, неспособна да намери една приятелска ръка в курса на пътуването по трудният път на откриването на вътрешният Христос. 

Знайте, че сте наистина божествени. Като такива, вие ще видите наистина, че всички хора са като вас. Ще знаете тогава, че съществуват тъмни преходи, които трябва да преминете със светлината, която сте се наели да занесете на върха. Душата ви ще изригне във възхвала, защото можете да помогнете на всички хора. Тогава, с един силен вик на радост, ще се изкачите до върха на вашето единение с Бога. 

Не можете да смените вашия живот с този на другите, нито да изкупите с вашата чистота греховете на другите хора, тъй като всички хора са със свободен дух, свободни в себе си и свободни в Бога. Вие ще видите, че можете да ги достигнете, тогава, когато те не могат да се достигната едни с други. 

Тук не става въпрос да се помогне на една душа, ами да дадете живота си за нея, та тя да не погине. Но трябва стриктно да спазваме да не изпратим към нея един поток от живот, освен ако тя не се отвори да го приеме. Но вие ще излъчвате щедро към нея в един поток на любов, на живот и на светлина, по такъв начин, че ако една душа отвори прозореца си, Божията светлина ще се разпростре и ще я освети. 

Знайте, че с раждането на всеки Христос, човечеството се издига с едно стъпало. Вие всички притежавате това, което притежава Отца, и тъй като вие притежавате всичко, това е за доброто на всички. Когато се издигате в лоялността си, вие повдигате светът с вас, тъй като минавайки по пътя, вие го изравнявате пред вашите спътници по този път. Имайте вяра в себе си и знайте, че тази вътрешна вяра съществува с Бога. Накрая, знайте, че вие сте един храм на Бога, една къща, която не е построена от човешки ръце, един безсмъртен дом на земята и в небесата. Тогава ще бъдете приети с пеене Алелуя: „Той идва, Царят, ето го, той е с вас за винаги.“ Вие сте в Бог и Бог е във вас.

След това Исус каза, че трябва да отиде тази вечер в къщата на още един друг брат от селото. Цялата компания стана. Исус ни благослови всички и напусна стаята с двама мъже.

 

Превод от френски Цветанка Бернард

Следва продължение

 

Thursday the 29th. Spiralata.net 2002-2017