28. Животът на Учителите 2-3

3

 

Ден след ден в продължение на два месеца, съсредоточихме вниманието си върху една серия от таблетки, които се занимаваха изключително с букви и символи, тяхното положение, плана и значението им. Възрастният мъж ни служеше като инструктор. Това продължи така до една сутрин от първите дни на март, когато ние отидохме, както обикновено, в стаята на храма. Пристигайки, ние намерихме стареца легнал на леглото, като заспал. Един от нас се приближи, сложи си ръката върху него, за да го събуди, но бързо се отдръпна, викайки: „Той не диша. Мисля, че е мъртъв.“

Събрахме се около леглото, толкова погълнати от мислите си за смъртта, че не чухме да влиза никой. Бяхме измъкнати от това състояние от глас, който каза: „Добър ден.“ Обърнахме се към вратата и видяхме Емил. Неговото появяване ни изуми, тъй като ние предполагахме, че той е на хиляда и петстотин километра далеч от нас. Преди да имаме време да дойдем на себе си, той се беше приближил и ни подаваше ръка за поздрав. 

В следващия момент, двама от нас се отстраниха и Емил се приближи до леглото. Слагайки ръката си върху главата на старецът, той каза: Ето тук един скъп брат, който е напуснал тази земя без да е бил способен да довърши своята работа между нас. Както го е казал един от вашите поети, той се е обвил в наметалото си и се е излегнал, обърнат към по-приятни мечти. С други думи, вие отсъдихте, че той е починал. Първата ви идея беше да потърсите един гробар и един ковчег и да приготвите един гроб, за да скриете неговата смъртна обвивка докато се разложи. 

Скъпи приятели, помислете за миг. Към кого се обръщаше Исус, когато казваше : „Татко, аз ти благодаря за това, че ти ме чу“? той не е говорил на външната личност, на себе си, на външната обвивка. Той е разпознавал и въздигал вътрешната и безкрайна личност, която чува, знае и вижда всичко, великия и мощен вездесъщ Бог. Не виждате ли къде е бил фиксиран погледа на Исус, когато се е намирал пред гроба на Лазар? Правел ли е той като вас, гледал ли е той е този гроб, и виждал ли е той Лазар как се разлага? Не. Докато вие сте се съсредоточили върху смъртта, той е бил съсредоточен върху живия, единствения Божи син. Неговият поглед е бил фиксиран върху неизменния живот, вечен, вездесъщ, отвъд всичко. 

Сега, с нашия неотклонно насочен поглед към винаги присъстващата реалност на Бог, ние можем да видим изпълнена задачата на този скъп брат, който никога не се е опирал напълно на Бога. Той се е опирал отчасти върху своята сила и е дошъл до тази точка, където го виждате. Той се е отказал. Той е направил грешката, която толкова от вас правят днес, грешката, която вие наричате смърт. Тази скъпа душа не беше способна да изостави съмнението и страха. Нашият приятел се опря върху своята собствена сила и не можа да изпълни задачата, която се пада на всеки един от нас. Ако го оставим така, неговото тяло ще се разпадне. И той ще бъде изпратен на земята да изпълни своята човешка задача, която е почти свършена. Фактически, тази задача е толкова близо да бъде постигната, че ние можем да му помогнем да я завърши. Ние считаме за голяма привилегия да можем да му дадем нашата помощ в този случай. 

Вие попитахте дали той може да се събуди и да си върне пълното съзнание. Да, той може, и всички онези, които са си заминали по този начин, могат да го направят. Въпреки, че вие го мислите за умрял, ние другите, които сме споделили малко неговия живот, ние можем да му помогнем. Той веднага ще разбере и ще стане способен да вземе своето тяло с него. Не е необходимо да изоставим тялото на предполагаемата смърт и на изчезването му, дори и след извършването на най-голямата грешка. 

Емил спря за момент и изглеждаше потънал в дълбока медитация. Малко след това, четирима от нашите приятели от селото, влязоха в стаята. Те се събраха един до друг и на свой ред потънаха в дълбока медитация. След това двама от тях протегнаха ръце и ни поканиха да се присъединим към тях. Приближихме се и сложихме ръцете си един друг на рамената, образувайки по този начин един кръг около леглото, където лежеше мъртвото тяло.

След като постояхме един момент без да кажем дума, светлината в стаята стана брилянтна. Обърнахме се. Исус и Пилат се намираха прави на няколко крачки от нас. Те се приближиха и се присъединиха към нас. Мина още един момент на дълбока тишина, след което Исус се приближи до леглото, вдигна ръце и каза: Скъпи приятели, предлагам ви да преминете с мен за известно време долината на смъртта. Това не е забранена зона, както вие може да вярвате. Ако искате да я преминете като нас и да я погледнете от другият бряг, ще видите, че тя е формирана единствено от вашите мисли. Там има живот, същият живот като тук. 

Исус остана един момент с протегнати ръце, след което започна отново: Скъпи братко и приятелю, ти си с нас, ние сме с теб и всички ние сме заедно с Бог. Върховната чистота, мирът и хармонията на Бог обграждат, прегръщат и обогатяват всичко. Тяхната реализация се проявява сега в теб по един толкова ярък начин, че ти можеш да се вдигнеш и да бъдеш приет при Отца. Скъпо създание, ти виждаш сега и ти знаеш, че твоето тяло не е нито прах, върнат при прахта, нито пепел, върната при пепелта. Животът е тук, чист и вечен. Не е необходимо да оставиш тялото да се дезинтегрира в смъртта. Ти възприемаш сега великолепието на твоето царство по произход. Можеш сега да се вдигнеш и да отидеш при твоя отец и ти ще чуеш голямата възхвала: „Всички поздравете, поздравете този, който е роден отново, възкръсналият Господ, Христос сред хората.“

Скъпи читателю, когато един смъртен се опита да опише красотата и чистотата на светлината, която изпълваше залата, думите стават пародия. Когато неподвижната форма се повдигна, изглеждаше, че светлината навлизаше във вътрешността на всичките предмети, по такъв начин, че вече нищо нямаше сянка, и тялото на приятелят ни нямаше, както и нашите тела.

След това, като че ли стените се отдалечиха и станаха прозрачни, и накрая, като че ли нашите погледи потънаха в безкрайното пространство. Не е възможно да се разкаже с думи великолепието на тази сцена. Ние разбрахме тогава, че Смъртта е изчезнала и ние се намираме в присъствието на Вечния Живот, неописуемо величествен, и без да се проваля, неуморно увековечаващ се.

Ние, другите смъртни, не можехме да гледаме това, освен със смаяни очи. Бяхме издигнати през време на тези няколко мига повече, отколкото едно болно въображение би могло да предложи за небето и неговата красота. Тук не ставаше въпрос за един сън. Това беше реалност. Която може да надмине всичките сънища. Ние имахме привилегията да видим през тъмнината и по-далеч от тъмнината. 

Този ден, омагьосващият ефект на красотата и на спокойствието на тази сцена, прибавен към голямата вяра, която ни бяха вдъхновили нашите приятели, напълно ни прехвърли през билото, което разделя живота от смъртта. Днес това било за нас е като плоска равнина. Въпреки това, ние ясно разбрахме, по един или друг начин, че трябва всеки от нас да направи необходимите усилия, за да изкачи височините, ако иска да погледне сиянието от другата страна. 

Всякаква следа от старост беше изчезнала в Чандер Сен, който ние разглеждахме като възкръснал от мъртвите. Той се обърна към приятелите си и веднага взе думата. Все още чувам думите, които той каза, като че ли бяха издълбани от злато върху една таблетка, поставена завинаги пред мен. Неговият глас, с неизразимо величие, и без никаква преструвка, притежаваше единствено една светла и дълбока нота на искреност и сила. Той каза: Скъпи приятели, вие не можете да знаете радостта, мирът и голямата благословия, която вие ми дадохте, събуждайки ме по начинът, по който го направихте. Един момент по-рано, всичко беше тъмно. Аз стоях там, страхувайки се да напредвам, и без да мога да отстъпя назад. Не мога да изразя моите усещания, освен по един начин. Бях погълнат в една голяма тъмнина, от която се събудих изведнъж, и сега съм отново с вас. 

След това неговото лице стана толкова блестящо от радост, че беше невъзможно да се съмняваш в неговата искреност. Той се обърна към нас и каза: Скъпи приятели, колко ми е хубаво да мисля за нашето сдружение. Не можете да си представите радостта, която изпитах, стискайки ви ръцете. Какво щастие беше за мен да видя, да опозная, и да почувствам искреността, с която вие приехте намесата на моите скъпи помощници, които аз мога да квалифицирам като божествена. Ако можехте да погледнете през моите очи в този момент, бихте могли да видите благословението, която изпитах. Моята най-голяма радост се състои в абсолютна ми сигурност, че всеки един от вас ще стигне до същия стадий като мен, и ще почувства същата радост като мен. Мога спокойно да кажа, че си заслужава мъката да се преживее цял един живот, за да се насладите на един такъв момент. 

Съзерцайте, че аз виждам цялата вечност да преминава с подобни благословения. Не се учудвайте ако ме чуете да казвам, че моите очи са почти слепи и че откровението ме заслепи. Изпитвам безкрайно желание да прожектирам това, което изпитах, не само пред вас, ами и пред всички мои братя и сестри от безкрайният Божи свят. Скъпи братя, ако можех да протегна моите трансформиращи ръце към вас и да ви повдигна на моята висота, струва ми се, че моето сегашно щастие ще се увеличи многократно. Но ми казват, че не трябва да го правя. Трябва вие сами да протегнете трансформиращи ръце. Когато сте го направили, вие ще срещнете ръката на Бог, готова да стисне вашата. Ще можете да вървите и да говорите с Него, и той ще ви благослови вечно, както благославя всеки. Най-голямото щастие във всичко това е, че кастите, вярванията, или Църквите нямат значение. Показват ми, че всеки човек е добре дошъл. 

 Един момент след това, Чандер Сен го нямаше. Стори ни се, че просто изчезна. Всичко това беше само една ефирно проявление? Моите сътрудници единодушно решиха, че не, тъй като двама от тях му бяха стиснали ръката. Оставям на читателя възможността да реши. 

Тогава един от нашите приятели от селото се обърна към нас и каза: Знам, че вие се съмнявате. Но трябва да разберете, че всичко това не беше подготвено заради вас. Това е просто един случаен инцидент в живота ни. Когато дойде един критичен момент, ние сме способни да триумфираме над обстоятелствата. Само със своите собствени сили, този скъп брат не би могъл да се изкачи на билото. Фактически, както можахте да видите, той беше умрял, оставяйки тялото си. Но понеже той вече беше достигнал една по-висока степен на просветление, ние можахме да му помогнем в решаващия момент. В този случай, душата се връща, тялото свършва усъвършенстването си, и човек може да отнесе тялото си със себе си. Страданието на този брат идваше от много голямото му желание да умре. Той изостави тялото си точно в момента, когато само няколко крачки в повече щяха да бъдат достатъчни, за да му помогнат да се изкачи на билото и да завърши своето усъвършенстване. Това беше голяма привилегия за нас да можем да му помогнем, когато това се случи. 

Ние бавно прибрахме ръцете си и останахме една минута в абсолютна тишина. Един от нас наруши тишината, казвайки: „Господи и Боже мой.“ Що се отнася до мен, ми се струваше, че не бих имал никога повече желание да говоря. Исках да помисля. В рамките на един час, аз изживях цял един живот. Всички седнахме. Няколко от нас, възвърнали си говора, говореха тихо. 

Четвърт час по късно, когато ние бяхме ангажирани в един общ разговор, един от нас отиде до прозореца и ни съобщи, че изглежда, че чужденци са дошли в селото. Заинтригувани, всички слязохме да ги посрещнем. Фактически беше много рядко чужденци да посещават по това време на годината селището, и то пеша, тъй като беше зима. 

Пристигайки в селището, видяхме, че се отнасяше до една малка група, дошла от едно по- малко селце, намиращо се на около петдесет километра по течението. Тези хора бяха донесли един мъж, който се е бил загубил три дни преди това в една снежна буря и почти целия замръзнал. Приятелите му го бяха донесли на една носилка и бяха преминали цялото разстояние пеша в снега. Исус ги приближи, сложи си ръката върху главата на мъжът и остана така един момент. Изведнъж мъжът отхвърли завивката си и се изправи. Тогава неговите приятели го погледнаха с изблещени очи, след което се разбягаха ужасени. Не можахме да ги накараме да се върнат. Излекуваният мъж беше объркан и нерешителен. Двама от приятелите ни го убедиха да ги придружи у тях, за да си почине известно време. Останалата част от групата се върна към нашите домове, където останахме чак до полунощ да коментираме събитията от този ден. 

Превод от френски Цветанка Бернард

Следва продължение

Tuesday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017