26. Животът на Учителите 2-1

Животът на Учителите

Втора част

 

1

 

Сутринта на първи януари ни намери рано станали и в добра форма. Всеки един от нас имаше чувството за едно събитие, което предстои да се случи, което ще направи така, че да разглеждаме нашите минали преживявания като обикновени случки по пътя на тези, които ще дойдат.

Докато се събирахме около масата за закуска, видяхме да се присъединява към нас приятелят, който бяхме срещнали на покрива на къщата на Емил, в малкото село, където се бяхме спрели по пътя, идвайки насам. Ще си го припомняме като този, който беше обяснил моя сън. След като си разменихме поздрави, той каза: "Вие бяхте с нас повече от една година. Пътувахте и живяхте с нас. И понеже ще останете тук до месец април или май, дойдох да ви поканя да дойдете в храма на Големият Кръст като буквата "Т", издълбан, както го видяхте, в скалната стена, точно на излизане от селото."

По-късно си дадохме сметка, че стаите на този храм бяха издълбани в скалата, която образуваше вертикална стена, с височина повече от двеста метра. Кухините бяха достатъчно дълбоки, за да остане една достатъчно дебела стена от външната стена на скалата. Навсякъде, където се чувстваше нужда от прозорци за светлината или проветряване, бяха изрязани отвори в стената, които гледаха на юг. Те бяха около един квадратен метър и всяка стая имаше два отвора, освен първата, която се намираше на долното ниво. Тази стая имаше само един изход, който беше в близост с една голяма цепнатина, образувана от ерозията, в каменната стена на изток от храма. Не можеше да се влезе в тази стая, освен през един тунел, издълбан направо в скалата, и тръгващ от цепнатината. По-късно е бил издълбан прозорец и на тази стая. В началото, входът на тунела е бил скрит от един голям камък, който е бил част от един сипей на стената. Този камък беше поставен на един перваз и беше сложен по такъв начин, че можеше да падне навътре. Тогава той затваряше входа, и когато беше сложен, не можеше да се премести от външната страна. На този перваз можеше да се достигне само по една около двадесет метрова стълба, която се повдигаше и спускаше от високо. Отворите, които служеха за прозорци, бяха снабдени с големи плоски камъни, които бяха поставени в едни жлебове по такъв начин, че можеха да се плъзнат и така да затворят прозорците. И тогава никакъв отвор не можеше да се види от наблюдател, намиращ се в селото. Информираха ни, че са използвали този начин на строителство, за да предпазят храма от бандите от мародери, поразяващи страната по на север.

Нашите приятели не бяха построили самите те този храм. Те го бяха получили от селяните, за да запазят много архиви, на които придаваха голяма стойност. След придобиването му от Учителите, нападенията на бандитите бяха спрели, селяните не бяха повече притеснявани, и всички живееха в мир. Те претендираха, че някои от тези архиви, датират от идването на земята на цивилизованите хора и произлизат по права линия от Майчината Земя. Те са тези Наакали (Naacals) или Светите Братя (Frères Saints), които се появиха в Бирмания и образоваха Нагасите (Nagas). Изглежда, че тези архиви доказват, че предците на тези хора са били авторите на Sourya Siddhanta и на примитивните Веди (Vedas). Sourya Sidhhanta е най-античното познато произведение по астрономия. Архивите, за които става дума, му дават античност от тридесет и пет хиляди години. А примитивните Веди датират от четиридесет и пет хиляди години. Това не означава, че всички документи от манастира са оригинали, тъй като много от тях са били копирани от същите източници на вавилонските архиви и са донесени тук, за да се пазят. Примитивните документи са оригинали, датиращи от времето на Озирис и на Атлантида.

Стаите на манастира бяха разположени една върху друга на седем етажа и се свързваха с една стълба, издялана в камъка. Излазът към стълбите се намираше в един от ъглите на всяка стая. Всяко стълбище се изкачваше на четиридесетте и пет градуса до следващата площадка, където се намираше следващата стая. Имаше горе долу два и половина метра дебелина на скалата от тавана на едната стая, до пода на по-горната. Тавана на стаята на седмия етаж се намираше на около четири метра под един широк издаден корниз, намиращ се на тридесетина метра от върха на пропастта. Една стълба тръгваше от стаята на седмият етаж и стигаше до централната стая на една серия от пет хоризонтални стаи, издълбани в стената на корниза. Имаше две от ляво и две от дясно на централната стая, така че графиката на цялата конструкцията образуваше едно огромно "Т".

Стаите, намиращи се най-високо, бяха издълбани по такъв начин, че корниза им служеше за балкон. Влизаше се през този балкон. Скалата беше от мек едрозърнест гранит. Виждаше се, че работата е била извършена на ръка с елементарни инструменти, и неговото извършване сигурно е отнело много години. Нямаше нито една дървена част използвана в конструкцията.

След придобивката на манастира, нашите приятели са използвали дърво за подреждането на стаите, които бяха всички много приятни, преди всичко през слънчевите дни.

Ние научихме, че оттогава никога не са затваряни прозорците или входа. Обаче и посещенията са били изключително редки, с изключение на тези, имащи някое познание за истинското духовно просветление.

 

Нашият приятел продължи: Този ден за вас е началото на една нова година. От вашата гледна точка, годината, която изтече, е излязла от вашия живот, за да не се върне повече, само, може би в мислите, като спомен от нейните удоволствия, тъги и постижения. Абсорбиращите мисли от сегашната ви работа се завръщат на талази. С изключение на това, миналата година е забравена, заминала завинаги. Една годишна страница от вашата книга на живота е откъсната.

Нашата гледна точка е съвсем различна. Ние разглеждаме тази година като един период на напредък и постижения, които допълват нашите успехи. Тя образува един съюз, който ни води към реализация и едно по-прекрасно развитие, към време на просветление и по-големи обещания, към време, в което всеки следващ опит ни позволява да станем по-млади, по-силни и по-обичащи.

Вие си мислите: Как така ? Ние отговаряме: Извадете си вашите собствени изводи, изберете си вашият собствен живот.

Без да иска да се налага ни най-малко, нашият шеф каза: Искаме да видим и да разберем.

Нашият приятел заговори наново: От сега нататък има точни уроци за тези, които не виждат, не познават и не разбират пълното значение на смисъла на един добре живян живот. Тук не става въпрос за един живот на аскетизъм, лишения, изолиране или на тъга, а на един живот на постижения в радост, от където всяка мъка и болка са изгонени завинаги.

След това той заговори с по-мек тон: Вие изказахте желанието да видите и да разберете. Виждайки ви така събрани, ми идва мисълта, която е изказана в един стих от Библията ви: „Когато двама или трима от вас са събрани в мое име, аз съм там, между тях.“ 

Колко пъти сме разглеждали този стих като обикновена игра на думи, вместо да го приемем и да го направим реален! Направили сте една голяма грешка с ученията на Исус, като сте ги изпратили в едно тъмно и мъгливо минало. Приели сте ги като митологични, мистични, неефективни преди смъртта. Вместо това, трябвало е да знаете, че всеки може да прилага тези уроци в ежедневният си живот, тук и сега, ако го иска.

Разберете ме добре: Ние не казваме, че Исус, като Христос, представлява един план на живот, реализиран само от него, план, който не би могъл да бъде достигнат от голям брой гадатели и профети, в други епохи при други народи. Поставяме акцент върху неговия живот, защото той е най-добре разбираем за вас.

Както е посочено специално, животът му не може да има друг смисъл и друга цел, освен тази, да вдъхнови вярата, чрез единствения факт, че съществуването и делата на Исус са били живата демонстрация на неговото учение. Не трябва да преписваме на автора на „Проповедта на Планината“ и на притчата за „Блудният Син“ спекулативната доктрина за изкупителната жертва, догма, която опорочава християнската мисъл в продължение на векове.

Водачите на западната мисъл са отклонили правоверните от практическото използване на учението на Исус и от учението на мощта на Бог. Те са ги научили да объркат неговото учение с преживяванията на Апостолите. Трябвало е да ги научат, че основните законите, на които се опират тези преживявания, образуват една точна наука, податлива да бъде изучена и използвана в ежедневния живот.

Ориенталците взимат за висша цел на тяхното учение и на тяхната реализация научната част на тяхната религия. Правейки го, те отиват в друга крайност. И в двете страни, религията е изпаднала в една чудотворна и свръхестествена сфера. Западняците са се оставили изцяло да бъдат погълнати от морала, Ориенталците от религиозната наука. И едните и другите са се затворили за духовната истина.

Манастирският живот на изолиране и аскетизъм, отделянето от света в християнски и будистки манастири, не представлява никаква необходимост. Той не позволява да се достигне истинското духовно просветление, да се реализира перфектния живот на истинска мъдрост и на сила, такъв, какъвто Исус го преживява вътрешно и го е въплътил.

Всичките тези системи са съществували хилядолетия. Обаче учението на Исус, през няколкото къси години на неговото преминаване на земята, е направило един безкрайно по-голям принос за осъзнаването на хората от народа.

Добре известно е, че Исус е познавал всичките монастични учения, бил е минал през посвещения, изучавал е мистериите, наречени свещени, така както и ритуалните форми и церемониите, и достига накрая до ученията на Озирис. Тези последните са му били коментирани от един свещеник, който самият се е бил държал настрана от всички форми на ритуално, монашеско и материално поклонение. Този свещеник е бил ученик на крал Тот (Thoth), от първата династия на египетските крале. Империята, позната преди това под името египтяни, е била издигната до това високо ниво на култура и реализация при Озирис и неговите наследници. Тези хора са принадлежали на чистата бяла раса. По късно те са били познати под името Израилтяни, свързани с расата на ивритите.

Когато кралят Тот провъзгласява Египетската империя, той го е направил като диктатор, узурпатор на правата на народа. Благодарение на директивите на Озирис и неговите наследници, живеещите там са били изградили и поддържали векове наред една прекрасна цивилизация на единство и братство. Тот управлява мъдро и прави усилие да поддържа доктрината на Озирис. Но материалните и тъмни концепции се появили, когато Египтяните, или черните орди от юг, които били довели Тот на власт, усилили тяхното влияние. Следващите династии се отдалечили от учението на Озирис. Те приели прогресивно тъмните концепции на черната раса, и накрая практикували предимно черна магия. Кралството не се забавило да падне, тъй като този тип кралство трябва да падне.

След като Исус е изслушал внимателно този свещеник, той почувствал дълбокия смисъл на доктрината. Общите познанията, които Исус е имал върху будисткото учение и които е приемал от мъдреците на Изтока, му позволили да види голямата прилика в основата на всички доктрини. Той решил тогава да отиде в Индия, проект, който е можел да се реализира перфектно по пътя на керваните, поддържан в тази епоха.

След като изучил будистките учения, запазени с известна степен на чистота, Исус е видял приликите. И разбрал, че въпреки ритуалните форми и догмите, наложени от хората, религиите имали само един източник, който е Бог. Той го назовава свой Отец и Отец на всичко.Тогава той изхвърля всичките форми на вятъра и отива директно към Бог, направо към сърцето на своя любещ Отец. Последвало едно прекрасно осъзнаване. Исус скоро намерил за ненужно да търси по времето на дълги години документите, ритуалите, вярванията, формулите и посвещенията, които свещениците налагали тайничко на народа, за да го държат в незнание и подчинение. Той видял, че предметът на неговото търсене е в него самия. За да бъде Христос, му трябвало да провъзгласи, че той е Христос, след което с чисти подбуди в живота си, мисълта си, думите си и делата си, да живее живота, който е търсил, за да може накрая да го включи в своето физическо тяло. След което той е имал смелостта да формализира и обяви всичко това пред лицето на света.

Малко значение имат източниците, от които той е учил. По-важна е била Неговата работа, а не работата на другите. Обикновените хора, на която кауза той е бил привърженик, го слушали с удоволствие. Той не е взел назаем предписанията на Индия, на Персия, нито на Египет. Вътрешните доктрини го довели просто да види своята собствена божественост и представянето на това, че Христос съществува във всеки, не само при някои, ами във всички.

Озирис се е родил в Атлантида преди повече от тридесет и пет хиляди години. Дълго след неговата епоха изучаващите живота му, са го обожествили, поради неговите великолепни дела. Той е потомък на хора с извисена мисъл, които в Майчината Земя на Човека, са били запазили яснотата на своите концепции. Това е било случая на по-голяма част от митологическите същества, за които разказите са запазени до наши дни. Техните дела и техният характер са били деформирани в следствие на последвалите издания и преводи. Тяхната работа и постижения са били приети като свръхестествени от всички, които не са искали да посветят нужното време, за да се задълбочат в смисъла им, нито да направят усилието за необходимото мислене, за да открият, че всичко е божествено натурално за човека, който работи в истинската си среда.

След като са обожествили Озирис, историците започнали да репродуктират неговите черти. В началото, неговият образ е бил символ на това, което той представлявал, но постепенно се фиксира прогресивно в умовете. Идеалът бил забравен и останал само идолът, изпразнен от значението му.

Буда е бил също обожествен от изследователите дълго време след неговата епоха. Забележете броя на изображения, които са му направени, като резултатът е, че обожаваме изображението вместо идеала. Той е станал отново един празен идол. Това става по същия начин с всички знаци и символи.

Буда е получил неговите учения от същият източник като Озирис, но по различен начин. Ученията, които са достигнали до Буда в Бирмания, произлизат от Майчината Земя (Terre Maternelle) и са му били предадени от Наакалите (Naacals). Озирис е получил ученията без посредник, тъй като неговите предшественици са живяли в Майчината Земя, където той е бил изпратен в своята младост да учи. След края на своето учение, той се връща в дома си, става водач на Атлантите, и довежда до авторитета на Бога своя народ, който се отдалечавал прогресивно, под влиянието на неясните разбирания на заобикалящите ги тъмни раси.

Мойсей е бил отново един от водачите, от които неговите последователи и хроникьори са направили един Бог, след неговата епоха. Той е бил израелит. Той е взел неговите учения от аналите на Вавилония, които са една част от вашата Библия. Той е възпроизвел точно наученото като го е написал. Но събитията, които той е разказал, отново са били деформирани от преводачите. Мога да цитирам още много случаи, подобни на тези.

Исус се запознал с всичките тези доктрини. С характерния си стил, той е отишъл направо в сърцевината на значението им, и ги е надминал с една степен, като е прославил своето тяло до такава степен, в която е могъл да позволи на хората да го разпънат. Въпреки това, той го е възстановил в едно триумфално възкръсване.

Ако изучавате учението на Озирис, на Буда, на Исус, вие ще видите, че си приличат. В някои моменти, приликите водят чак до използването на същите думи. Въпреки това, не можем да ги разглеждаме като преписвачи.

Тяхното учение показва пътят от външното към вътрешното. След това им е било необходимо да изоставят всякаква доктрина, всякакво посвещение, и да направят една стъпка в повече. Представяте си, че един от тях се е ограничил да преписва и да учи това, което му е преподавано, но без да е способен след това да усети, че всичко в него самия идва от Бога. Той би могъл да продължава още да учи, и никой нямаше да разказва за неговия живот и делата му.

Те всички са минали през същото преживяване, в смисъл, че техните последователи са пожелали да ги короноват за крале на едно материално царство, но никой от тях не се съгласява. Те изказали същата мисъл, в почти еднакви термини: „Моето кралство не е от този свят, то е духовно.“  В случая с Озирис нещата отиват толкова далече, че по-късните летописци са го описали като крал на Египет.

Разговора приключи и ние отидохме всички в манастира. Пристигайки в долната стая, нашият приятел пак започна: Качвайки се от стая в стая в този манастир, спомнете си, моля ви, че никой човек не може да си предоставя права над друг човек. Развивайки вашето разбиране, ще откриете, че те са равни. Който и да се опита да утвърди правата си или неговата позиция над вас, е много лековат, тъй като вие притежавате същото нещо като него. Той се опитва да даде, което няма. Можем да се опитаме да покажем пътя на нашия брат, за да може да разшири своя мироглед и да приеме доброто, но не можем да му прехвърлим това, което притежаваме.

В този момент бяхме стигнали до втората стая. Намерихме четири от нашите приятели от селото, които ни бяха преварили. След няколко минути на обикновен разговор, ние всички седнахме и нашият инструктор започна: Няма герой от вашата история, който да изпъква така като Исус. Вашият календар смята годините преди и след неговото раждане. Една част от вашите съграждани му се идолопокланят, и това е в което те грешат. Те трябва да го приемат като идеал, а не като идол. Вместо да се правят скулптирани изображения, трябва да го приемаме като съществуващ и жив, тъй като той живее днес в същото тяло, с което е бил разпънат. Той живее и може да ви говори по същия начин както преди неговото разпъване. Голямата грешка на толкова хора е да виждат Исус да свършва в нещастието на смъртта на кръста. Те забравят напълно, че по-голямата част от живота му е протекла след неговото възкръсване. Исус е способен да учи и да лекува днес по-добре, отколкото някога. Може да имате достъп до неговото присъствие във всеки момент, стига да го поискате. Ако го потърсите, ще го намерите. Исус не е един крал, който може да ви накара да приемете неговото присъствие, ами един голям брат, който остава винаги готов да ви помогне и да помогне на света. Когато той живееше в смъртния план или земния, той можеше да достигне само ограничен брой хора. Под формата, която той е приел днес, може да достигне всички тези, които гледат към него. Нали той каза: „Там където се намирам, вие може също да се намирате“. Означава ли това, че той е далече на едно място, наречено небе, и че ви трябва да умрете, за да стигнете там ? Не, той е там, където сте вие, той може да ходи и да говори с вас. Само трябва да го оставите да го направи. Повдигнете малко вашия поглед, прегърнете един по-широк хоризонт и ще го видите, докато в сърцето и мислите си сте искрено с него. Можете да ходите и да говорите с него. Разглеждайки внимателно неговото тяло, ще видите белезите от кръста, от копието и от бодлите напълно излекувани. Любовта и щастието, които се излъчват около него, ще ви кажат, че той знае да забравя, всичко да прости.

Нашият приятел замълча и настъпи дълбока тишина, която продължи около пет минути, след което едно сияние, което ние още не бяхме виждали, освети стаята. Чухме глас, който в началото беше далечен и неясен. След като предизвика вниманието ни и нашите мисли бяха насочени към него, гласът стана перфектно ясен и резонира в светли тонове, като звън на камбани.

Един от нас попита: Кой говори? Нашият водач отговори: Запазете тишина, това е нашият скъп учител Исус, който говори. Един от нас каза: Имате право, който говори, е Исус.

Тогава гласът продължи: Когато казах: „Аз съм пътят, истината и животът“ нямах намерението да покажа на човечеството идеята, че съм аз единствената истинска светлина. Аз казах също: „Толкова, колкото са водените от духът на Бога, толкова има синове на Бога“. Когато аз казах: „Аз съм перфектният син, Единородният Син, в когото Отец благоволи да се въплъти“ очаквах да утвърдя пред цялото човечество, че едно от децата на Бог вижда, разбира и обявява своята божественост. Това дете виждаше, че живота му, действията му и неговото съществуване, пребивават в Бога, великият принцип Отец-Майка на всички неща. След това обявява, че Той е Христос, Единородният Син на Бога. И живеейки свят живот с искрено сърце и постоянство, става това, което прокламира, че е. Поддържайки вперени очите си в този идеал, той изпълни цялото си тяло, и търсената цел беше постигната.

Защо толкова хора не са ме видели? Защото те са ме положили на един пиедестал и са ме поставили в рамките на недостъпното. Заобиколили са ме с чудеса и мистерии, и са ме сложили далече от народа, към който изпитвам една неизказана любов. Аз не съм се оттеглил от тях, ами те са се оттеглили от мен. Те са издигнали воали, стени, разделение и медиатори, и също така мои изображения и на близките, които са ми скъпи. Всеки един от нас беше заобиколен от мит и от мистерия, докато стана толкова отдалечен, че вече не се знаеше как да бъде достигнат. Молят се и просят от скъпата ми майка и моят антураж и ни държат така в смъртни мисли. Истината е, че ако искат да ни познаят такива, каквито сме, ще пожелаят да ни стиснат ръката, както е прието днес, и ще го направят. Ако искат да се откажат от всякакви суеверия, могат да ни говорят, както вие го правите сега. Могат да ни видят неизменно такива каквито сме. Колко би ни се искало целият свят да го знае! Какво пробуждане, каква среща, какъв празник!

Вие сте ни заобиколили толкова дълго време от мистерия, че не е за учудване, че съмнението и неверието са започнали да доминират. Колкото повече фабрикувате изображения и идоли, и повече ни обграждате със смърт, толкова повече ни правите недостъпни. Колкото повече се проектира надълбоко съмнението и сянката, толкова повече бездната на суеверието ще стане широка и трудна за преминаване. Ако бихте искали дръзко да ни стиснете ръцете и да кажете: „Аз ви познавам“, тогава всеки един би могъл да ни познае такива, каквито сме. Няма мистерия около нас, нито около тези, които обичаме, тъй като обичаме целият свят.

Повечето от хората осъзнават само тази част от моя живот, която свърши на кръста. Те забравят, че по-голямата част е изживяна в настоящата форма. Те забравят, че човекът продължава да живее, дори и след една очевидно насилствена смърт. Живота не може да се унищожи. Той продължава отново и винаги, и един добре изживян живот не дегенерира и не изчезва никога. Даже самата плът може да стане безсмъртна и да не се изменя повече.

Когато този добър Пилат си изми ръцете и каза: „Отнесете го и разпнете го вие самите, аз не намирам никаква вина в Него“, той не знаеше много от историческия елемент, в който вземаше участие, нито от пророчеството, което изпълняваше. Той и антуражът му са страдали повече от мен. Но всичко това е минало, забравено, простено, както вие ще видите от нашето събиране на едно и също място.

Двама персонажа се появиха, и Исус ги разцелува. Слагайки си ръката върху рамото на един от тях, той каза: „Този скъп брат е изминал целият път с мен. Колкото до този другият, той е изживял още доста изпитания, преди да се отворят очите му, но когато бяха напълно отворени, той се присъедини към нас бързо. Той е също така искрен като другите, и ние го обичаме със същата любов.“

Тогава вторият персонаж се приближи бавно и застоя за момент прав. Исус се обърна към него с отворени ръце и каза: „Скъпи Пилате“. Нямаше никаква възможна грешка за благосклонността на техните мисли.

Тогава Пилат взе думата и каза: „Аз се мъчих и страдах в продължение на много години след присъдата, която издадох в деня, в който отхвърлих с лека ръка възложената ми тежест. По време на техния физически живот, много малко от нас си дадоха сметка за ненужните тежести, които натрупват върху други, в техния опит да избегнат задължения си. Но когато очите ни са се отворили, ние разбираме, че колкото повече се опитваме да избягаме от нашите задължения и да прехвърлим тежестите си върху другите, толкова повече тежестите натежават върху нас. Трябваха ми много печални години, за да видя ясно това, и каква радост ме обзе, след като се отвориха очите ми!

Тогава невидимият хор избухна в песнопение. Мелодията беше предизвикателство за всички описания. След няколко такта, Исус пристъпи и каза:  Учудвате ли се на това, че аз простих отдавна на всички, които ме заковаха на кръста ? Тогава, защо светът не е простил като мен ?

Колкото до мен, аз простих напълно в момента, в който казах: „Това се извърши.“ Защо не ме виждате такъв, какъвто съм, не закован на кръста, ами издигнат над всичко, което е смъртно ?

Невидимият хор отново запя: „Здраве, здраве на всички, вие, които сте синове на Бога. Поклонете се и възхвалете го, неговото царство е установено за винаги между хората. Да, Той е с вас за винаги“. Докато хорът пееше, думите се изписваха върху стената на стаята.

Тук не ставаше дума за една далечна и конфузна или неясна сцена. Бяхме присъстващи и говорехме на нашите събеседници. Стиснахме им ръцете и ги снимахме. Те бяха между нас и ние бяхме около тях. Единствената разлика между тях и нас беше специалната светлина, която ги обкръжаваше. Тази светлина като че ли беше източникът на осветяването на стаята. Нямаше никъде сянка. Тяхната плът като че ли имаше една специална полупрозрачност. На пипане, се усещаше като алабастър. Но въпреки това, имаше топли и симпатични отражения, и топлината се излъчваше около тях.

След като те излезнаха, самата стая като че ли запази топлината и светлината им. Всеки път след това, като влизахме в тази стая, един от нас го отбелязваше. Един ден, в който няколко члена от нашата група се бяха събрали, ние споделихме нашите впечатления и водачът ни каза: „Тази стая е възвишена“. Той беше изразил нашето общо чувство, и ние не говорихме повече. Когато се върнахме през есента, стаята приличаше на едно светилище и прекарахме дълги часове там.

На края на тази първа среща, изчакахме нашите събеседници да напуснат стаята. Докато Пилат се приготвяше да тръгне, той помоли нашият водач да го придружи. Всички заедно слязохме по стълбата до по-долната стая. След това хванахме подземният проход до пукнатината и до стълбата. Продължихме към селото и стигнахме до нашата къща, където си говорихме до полунощ. След това всички се разделихме, като че ли по навик и като че ли тази среща беше напълно естествена.

След заминаването на гостите, се събрахме около домакинята ни, и всеки от нас на свой ред й стисна ръката, за да й благодари за тази изключителна вечер. Един от нас каза: Единственият начин да изкажа мислите си и моите чувства, би било да кажа, че моите тесни и материални разбирания бяха така добре разбити на парчета, че не очаквам да видя никога повече дори най-малкия фрагмент от тях.

Май че той беше докоснал точно нотата, която вибрираше във мозъците на всеки един от нас. Колкото до мен, аз не направих никакъв опит да предам това, което чувствах, и никога не се опитах да го разкажа. Оставям тази възможност на въображението на читателя. Напускайки нашата домакиня, никой не каза нищо повече. Всеки имаше чувството, че един тотално нов свят се беше отворил. Оттеглихме се тази нощ с чувството, че сме прекарали най-добре изживения новогодишен ден от цялото наше съществуване.

Превод от френски Цветанка Бернард

Следва…

Tuesday the 24th. Spiralata.net 2002-2017