25. Животът на Учителите 1-24

24.

 

Времето мина бързо до края на декември. Годината щеше да свърши. Забелязахме, че голям брой хора прииждаха в селото, за да присъстват на една церемония, на която само Учителите практически присъстваха. Всеки ден ни представяха непознати хора. Те всички говореха английски, и ние имахме чувството, че сме включени в живота на селото.

Един ден ни информираха, че церемонията ще се състои на Новогодишната вечер и че сме поканени. Също ни казаха, че церемонията не е предназначена за чужденци. Въпреки това, тя не беше лична. Разбира се, никое събиране на Учителите не беше лично. Асамблеята беше предназначена да събере всички ония, които бяха започнали духовния си път, бяха го взели на сериозно, и са достатъчно напреднали, за да утвърдят тяхното желание за един свят живот. Те бяха дошли на мястото, където бяха приели едно по-високо съзнание, и са разбрали какво място то трябва да заеме в живота им. Някои наричаха това събиране Празника на Преминаването или Празника на Пасхата. Едно събиране от този тип се правеше обикновено по това време на годината, на едно предварително избрано място, за да се отпразнува събитието. Тази година, изборът е паднал върху нашето село.

Сутринта на избрания за събирането ден, изгревът беше брилянтен и светъл и термометърът показваше повече от двадесет градуса над нулата. Всички бяхме много нетърпеливи, и с усещането, че тази вечер ще даде една нова опора за многобройните интересни събития от нашето пътуване. Пристигнахме на мястото на церемонията към осем часа вечерта, и намерихме събрани около двеста души. Залата беше прекрасна и осветена по начина, който беше описан преди.

 Научихме, че нашата хазяйка ще бъде водеща на празника. Тя пристигна малко след нас, и при нейното влизане, всички се възхитихме на нейната младост и хубост. Тя беше облечена в прекрасна бяла рокля, но без да иска да изпъква. Качи се на един малък подиум и започна речта си.

Тя каза: "Ние сме събрани тази вечер с желанието де разберем по-добре какво означава Преминаването от едно по- ниско ниво на съзнание, на едно по- високо. Пожелаваме добре дошли на всички онези от вас, които са подготвени. В началото, вие ни бяхте последвали от интерес към нашите дела. Първоначално, вие бяхте учудени и уплашени, приемайки ги като чудеса. Сега, вие ги приемате като правещи една интегрална и натурална част от един живот, живян, както трябва да бъде, както Бог желае да го живеем винаги. В момента, вие сте убедени, че ние не сме извършили никакво чудо. Разбрахте истинския духовен смисъл на това, което правите. Когато съзнанието работи на истинския духовен план, то интерпретира всички проявления и ги свързва с основния идеал. Тогава голямото вътрешно значение е осъзнато, и няма повече мистерия, и значи няма нищо чудно или някакво чудо.

Да се мине от едно състояние на по-низко съзнание, на една по-висока степен на съзнание, означава да отстраниш материалния свят, където всичко е раздор и дисхармония, за да приемеш Христовото Съзнание и да се привържеш към него. Тогава всичко е красота, хармония и съвършенство. Такъв е естествения начин на живот, този, който беше избран от Бог за нас, този, за когото Исус даде на земята един такъв прекрасен пример. Начинът да живееш егоистично, е противоестествен. Това е трудният път. Колко е лесен и естествен пътят на Христос, когато сме го разбрали! Който и да го следва, живее в Христовото Съзнание.

Ние сме пред сервирани маси. Това е единствения случай, когато се събираме за пир. Това не е пир, както го разбират смъртните. Това е пир на интелигентността и постиженията, символ на Празника на Преминаването от времето на Исус, на Празника на Пасхата, на преминаването, което е толкова зле разбрано в наши дни, на преминаването от едно смъртно съзнание, към Христовото. Вярваме, че един ден, всички деца на Бога ще седнат на един подобен пир, разбирайки неговото истинско значение.

Имаме тази вечер за гости няколко същества, които са усъвършенствали телата си до такава степен, че могат да ги отнесат над небесните владения и да получат по-високи учения. Те всички са живели известно време на земята, във видима форма, след това са преминали, отнасяйки тялото си с тях на едно място на съзнанието, където те са невидими за смъртните. Трябва да повдигнем нашето съзнание до Христовото, за да можем да сме в контакт с тях. Но тези същества могат да дойдат при нас и да си отидат, по всяко време и когато искат. Те могат да дойдат да обучат всички тези, които са отворени за тяхната доктрина, да се появяват или да изчезват на воля. Те са тези, които идват да ни научат, когато сме готови да получим уроците им, понякога чрез интуицията, понякога с личен контакт. Петима от тях ще дойдат да разчупят хляба с нас тази вечер. Между тях е една жена, която ние обичаме по-специално, тъй като тя е майката на един от нас и е живяла преди между нас. (Отнасяше се за майката на Емил). Да се съберем сега около масите.

Светлината се намали за момент и всичките седнали гости останаха в съвършена тишина, с наведена глава. След което светлината стана отново силна. Петимата бяха там, в залата, трима мъже и две жени, всички облечени в бяло, всички блестящо красиви и заобиколени от един мек светлинен ореол. Те се приближиха спокойно, и всеки един седна на мястото, оставено свободно за него, в края на една от петте маси. Мари, майката на Емил, зае почетното място на нашата маса, с нашия шеф отдясно и Емил от ляво на нея. Когато бяха вече седнали, храната започна да пристига. Яденето беше много обикновено, но прекрасно, съчетано от хляб, зеленчуци, плодове и ядки.

Разговорите, които последваха, бяха преди всичко инструкции, насочени към тези, които бяха дошли заради това събиране. Инструкциите бяха дадени на местен език, и Джаст ни превеждаше. Няма да ги пиша тук, тъй като голяма част от тях вече беше представена.

Мари заговори първа. Тя го направи на един прекрасен английски език, с чист и ясен глас. Ето какви бяха нейните думи: ние използваме ежедневно сили, които смъртните превръщат в посмешище. Имайки привилегията да ги усещаме и да ги използваме, правим всичко, което е в наша сила, за да ги покажем на хората. Те отстраняват от живота си, чрез мислите си, съвършените неща, които се намират на една ръка разстояние и само чакат да бъдат взети. От момента, в който хората ще направят свое притежание тези сили, те ще станат безкрайно по-реални и живи за тях, отколкото материалните неща, към които те се привързват толкова безнадеждно, защото могат да ги видят, почувстват и да влязат в контакт с тях, чрез тяхното ограничено материално възприятие.

Вие забелязвате, че всички удобства на тази зала и на стаите, които вие заемате, като светлина, топлина, и дори храната, която приемате, са получени от тази сила. Наречете го лъч от светлина или по друг начин. Ние я приемаме като една голяма универсална сила. Когато човек влезе в контакт с тази сила, тя ще работи за него много по-ефикасно от парата, електричеството, петрола, или въглищата. Въпреки това, ние я считаме като една от най-малките, между другите източници на сила. Тя няма да се ограничи да даде всичката движеща сила на хората. Ще им предостави също и топлина за всичките им нужди, на всяко място и във всеки момент, и то, без да консумира и един грам гориво. Тя е съвършено безшумна, и когато хората я използват, това ще избегне голяма част от шума и бъркотията, които в момента изглеждат неизбежни. Тя се намира във вашия обсег навсякъде около вас, очаквайки да я използвате. Когато вие започнете да си служите с нея, тя ще ви се стори безкрайно по-проста от парата или електричеството.

Когато хората достигнат да тази точка, ще видят, че всичките мотори и начини за придвижване, които са измислили, са само спомагателни неща, взети от техните материални разбирания. Мислят, че са ги произвели те самите и затова са могли да произведат само осезаеми и несъвършени предмети. Ако са могли да разберат, че всичко идва от Бога, който се изразява чрез хората, те ще произведат само съвършени неща. Въпреки това, в техния свободен избор, те са избрали каменистия път, вместо да разберат тяхната наследствена връзка с Бог, и да използват всичко, което Бог им е дал. Те ще продължат по този път, докато разберат, че има един по-добър път, и че той наистина съществува. Накрая, ще знаят, че пътят на Бога е единственият добър път. Тогава човекът ще изрази съвършенството, което Бог би искал да види изразявано от сега.

Не виждате ли, че трябва да се съсредоточите в Отца, който е във вас, да изтеглите от него всичко, което е добро, и да направите да действат, чрез вашия божествен аз, всичките сили на вашата натура? В началото на всяко изразяване, е Богът Отец, вътре във вас. Ако не е така, вие не бихте могли да го изразите, да го покажете навън.

Тук, един от нас попита какво влияние оказват нашите мисли и нашите думи върху живота ни. Мари протегна ръка и един малък предмет се появи след момент. Тя каза: Ще пусна това камъче в тази купа с вода. Точката на падане във водата, оформя един център, от където тръгват концентрични кръгове. Тези ондулации се уголемяват, докато стигнат до стената на купата, която оформя външната граница на водата. На пръв поглед, изглежда че кръговете губят своята сила и се спират. Но реално, в момента, в който са достигнали края на купата, те тръгват към мястото, на което камъка е докоснал водата, и не се спират, преди да са достигнали този център. Това е точното представяне на всички наши мисли и на всяка сума, която произнасяме. Мисълта и думите предизвикват известни вибрации, които отиват надалеч във постоянно нарастващи кръгове, докато прегърнат света. След това се връщат към този, който ги е издал. Всичките ни мисли и думи, добри или лоши, се връщат при нас толкова сигурно, както е сигурно, че сме ги издали.

Това връщане към нас, е денят на Страшния Съд, за който говори вашата Библия. "Всеки ден ще им бъде ден на съд." Съдът ще бъде добър или лош в зависимост дали издадената мисъл или дума е била добра или лоша. Всяка идея (мислена или изразена) става едно зърно. Това зърно от идея е издадено, посадено в душата (държано в мисълта), и става една програма, която ще се изрази по-късно във физическа форма. Идеите за съвършенство произвеждат съвършенство. Идеите за несъвършенство произвеждат несъвършенство.

Слънцето и земята в комбинация произвеждат със същата добра воля силното бананово дърво, или най-мъничкото цветенце, тъй като семето на техния вид е посадено. По същия начин отговарят душата и духът на вика на човека. И той е получил това, което е поискал чрез мисълта или думите си, това му е било дадено. Мъглата на материалните мисли, с които човекът е обгърнал небето, е единственото нещо, което го отделя от това небе. Това е, което е родило мистицизмът, заобикалящ всичките божествени неща. Но воалът на мистерията се повдига постепенно и виждаме, че няма мистерия.

Основателите на различни духовни организации са намерили за удобно да облекат в мистерия нещата за Бога, очаквайки по този начин да наложат своят авторитет над хората. Но всеки намира сега, че дълбоките неща за Бога са просто нещата от реалния всекидневен живот. Ако не, за какво биха служили? Всички разбират, че Църквата представя Христовото Съзнание в човека, Бог в центъра на човечеството. Виждаме идеала, вместо да обожаваме идола, построен от смъртната мисъл.

Разгледайте големия брой неправоверни организации, които се появяват от всички страни. Те са широко различаващи се днес, но водят неизменно до единството. Тези различия, не са ли те произведени точно, за да могат да доведат Църквите до истинската реализация на единството ?

Ние другите, които сме усъвършенствали нашето тяло, до точката да можем да го вземем където поискаме, имаме привилегията да видим Царството Небесно и да останем там. Много хора познават това царство под името "седмо небе" и го приемат като мистерия на мистериите. Смъртните тук също грешат. Няма никаква мистерия. Ние просто сме стигнали до мястото на съзнание, където можем да възприемаме висшите знания. Там е, където Исус се намира днес.

Това е едно място на съзнание, където ние знаем, че отхвърляйки смъртта, можем да облечем безсмъртието. Човек е безсмъртен, без грях, непроменим, вечен, като Бог, такъв, какъвто го вижда Бог. Това е едно място, където ние познаваме дълбокия смисъл на Преображението, където можем да общуваме с Бог и да го видим лице в лице. Всеки може да дойде, да получи своето наследство и да бъде като нас. Не след дълго, общото съзнание ще се повдигне до там, че да можем да говорим на човечеството лице в лице и да го гледаме в очите. Нашата невидимост е само повдигането на съзнанието ни над смъртния план. Ние сме невидими само за смъртните.

Искаме да разгледаме специално три случили се неща. Първото се случи отдавна и за вас това представлява раждането на Христовото Съзнание в човека. Това е раждането на детето Исус. Виждаме да се показва второто. Това е интелигенцията и приемането на Христовото Съзнание от вашата голяма нация. Накрая ние обичаме да наблюдаваме третото и последно, най-голямото от великолепията, второто и последно идване на Христос, денят, когато всеки от вас ще приеме вътрешния Христос, ще живее и ще се развива в това съзнание, и ще расте като полските кремове. Това е крайното Общение.

 

Докато Мари свършваше да говори, невидимият хор започна да пее. Залата беше в началото напълнена с музика, която свърши с един тържествен погребален химн. След това имаше момент тишина и хорът започна отново с един радостен изблик на музика, където всеки такт завършваше с един бум, като този на удара на една голяма камбана. След дванадесет такта, ние изведнъж разбрахме, че е полунощ, и че Новата година е започнала.

Така завърши нашата първа година на престой с тези прекрасни хора.

Превод Цветанка Бернард

Очаквайте продължение...

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017