24. Животът на Учителите 1-23

23.

 

На следващата сутрин ние напуснахме селото и три дни следвахме един път, който пресичаше насечен планински район, където населението беше толкова нарядко, че ни се наложи да спим всяка нощ в палатките. Не бяхме си взели провизии, но в момента, в който имахме нужда от храна, тя беше там, на една ръка разстояние. Тъкмо се разполагахме да се нахраним, и се появяваше храна в изобилие за нашите нужди. Никога не видяхме тя да се свърши, винаги оставаше по малко.

Вечерта на третия ден, пристигнахме на височината на една широка долина, по която трябваше да слезем, за да достигнем до селото, което беше целта на пътуването ни. От този момент нататък, нашият път пресичаше една плодородна и населена местност. Бяхме избрали това село, за да направим нашия зимен лагер, защото то се намираше в центъра на местността, която ние посещавахме. Очаквахме, че това ще ни даде желаната възможност да запазим по-продължително ежедневен контакт с Учителите. Голяма част от хората, които бяхме срещали на различни места, живееха в това село, и ни бяха поканили сърдечно да ги посетим. Имахме чувството, че прекарвайки зимата, ще имаме добри шансове и да наблюдаваме от по-близо техния ежедневен живот.

Пристигнахме на 21 ноември и направихме, използвайки селото като изходна точка, една серия от пътувания, докато падането на снеговете не направи трудно придвижването. Бяхме настанени много удобно, хората бяха прекрасни, и ние се приготвихме да станем част от живота на хората от селото. Всичките домове бяха отворени за нас, и ни информираха, че резетата не се слагат никога, тъй като жителите приемат всички хора като братя.

Бяхме поканени да делим дома на една забележителна жена от селото, която вече бяхме срещнали на границата. Тъй като вече бяхме добре настанени, не чувствахме желанието да я притесняваме, но тя настоя, казвайки, че не я притесняваме. Тогава се преместихме в къщата с всичкия си багаж и нейната къща стана наша за остатъка от нашето пребиваване.

Никога няма да забравя първата ни среща с нея в едно малко село на границата. Когато ни я представиха, ние всички си помислихме, че тя не беше на повече от осемнадесет години и че беше прекрасна. Читателят ще разбере нашата изненада, когато разбрахме, че тя е на повече от четиристотин години и че е една от най- обичаните, даващи образование в тази страна. Целият й живот е бил посветен в служене на другите. След като живяхме у тях и прекарвахме нашето ежедневие с нея, ни беше лесно да разберем защо беше така обичана. По време на нашето първо запознанство, я бяхме видели за около петнадесет дни, но нейният характер се прояви истински, само след като живяхме при нея. За който и да е, беше невъзможно да не я обича или да не я уважава.

Между другото, колкото повече опознавахме Учителите, толкова повече ги обичахме и ги уважавахме.

Имахме възможност да направим двойна проверка на техните изявления за съответната им възраст, благодарение на документи, също толкова неоспорими, както тези бележки от пътуването. Ние живеехме у тази жена, и се хранехме на нейната маса от началото на декември 1895, до месец април 1896. Можахме продължително да наблюдаваме нейния живот в къщи, и този на много други Учители, живеещи в селото. За нас те всички бяха идеални.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017