22. Животът на Учителите 1-21

 21.

 

 На следващия ден преди обяд, всички групи от нашата експедиция бяха пристигнали. Прекарахме следобеда да съпоставяме бележките си, които си съвпадаха точно. Липсата на място не ми позволява да ги представя тук. Когато свършихме, бяхме помолени да отидем направо в хана за вечеря. Пристигайки, ние намерихме близо триста човека, седнали на дълги банкетни маси. Имахме запазени места в единия край на залата така, че да можем да виждаме всичко. Всички маси бяха покрити с прекрасни бели ленени покривки, със сребърни и порцеланови съдове, като за истински банкет, и все пак имаше само една малка лампа, за да освети всичко. След като останахме седнали около двадесет минути и всички места бяха заети, с изключение на няколко празни тук и там, настана една дълбока тишина в залата и една весела светлина я заля. Светлината се увеличи малко по малко, като че ли хиляди добре прикрити електрически лампи се запалваха една след друга. Залата скоро беше осветена, и всичките предмети започнаха да блестят. По-късно разбрахме, че в селото няма електричество.

След осветяването, тишината продължи още четвърт час, след това изведнъж, изглеждаше че една мъгла се сгъстява, и ние чухме същото фру-фру като преди, когато се появи Мария, майката на Емил. Мъглата се разнесе и ето че видяхме прави в залата, на различни места, Мария и единадесет други човека, девет мъже и две жени. Не мога да намеря думи, за да опиша сияйната красота на тази сцена. Няма да преувелича ако кажа, че те се появиха като група ангели, но без крила. Те останаха един момент неподвижни, с наклонена глава, в поза на очакване. Скоро избухнаха гласовете на един невидим хор, придружен от най-великата музика, която можехме да си представим. Бях чувал да се говори за небесни гласове, но не ги бях чувал до този ден. Бяхме, така да се каже, повдигнати от нашите места.

 Около края на песента, дванадесетимата персонажа заеха местата си. Отново забелязахме, че не издаваха никакъв звук при ходене, макар че не правеха никакво усилие да ходят безшумно. Когато бяха седнали, същата мъгла се появи, и когато се разнесе, се появиха нови дванадесет персонажа, една жена и единадесет мъже, между които нашият приятел от архивите. Те останаха неподвижни и невидимият хор запя за втори път. Към края на песента, дванадесетимата отидоха на местата си без ни най-малък шум. Едва седнали, и мъглата се появи за трети път, и когато се разпръсна, тринадесет човека се появиха в ред, шест мъже и седем жени, в отсрещната страна на залата.

В центъра беше една млада жена, на по-малко от двадесет години, с трима мъже и три жени от ляво и от дясно. Всички дами, които се бяха появили дотогава, бяха много хубави, но тази млада жена надминаваше всички по хубост. Тринадесетимата застанаха неподвижно с наклонена глава, и музиката избухна наново. След няколко такта и хорът запя. Вдигнахме се, и докато мелодията продължаваше, ни се стори че виждахме хиляди мистични форми, които еволюираха, пеейки в унисон. Нямаше никакъв тъжен припев, никаква миньорна тоналност. Музиката избухваше в свободни и весели звуци, идвайки от душата и докосвайки душите, повдигайки ги все повече и повече, докато имахме чувството, че губим контакт със земята.

На края на хора, тринадесетимата се отправиха към техните места и седнаха, но нашите погледи не можеха да се отместят от централната фигура на младата жена, която се отправи към нашата маса, с една жена от всяка нейна страна. Тя седна с двете си придружителки в края на нашата маса. Наслагаха бързо чинии до нея от ляво. Светлините намаляха в един момент, и ние видяхме около всеки един от тридесетте и шест човека да се появява една светлина без източник, която все още ни интригуваше, докато един прекрасен ореол блестеше над главата на нашата главна домакиня. Бяхме единствените в асамблеята, дълбоко впечатлени от тази сцена. Другите я намираха нормална.

Когато всички седнаха, имаше един момент на тишина, после по-голяма част от присъстващите запяха като един свободен и весел хор, под водачеството на тридесет и шестте пристигнали. Когато  музиката свърши, главната домакиня стана, протегна ръце, и ето че се появи един малък хляб, около пет сантиметра в диаметър и тридесет и пет дълъг. Всеки един от тридесет и шестте, които бяха пристигнали преди малко, стана, приближи се до нея, и получи един подобен хляб. Те обиколиха масите, за да дадат на всеки един от поканените по едно парче хляб. Прекрасната дама направи същото на нашата маса. Давайки на всеки от нас неговото парче, тя каза: Не знаете ли че Христос се намира във вас, както и във всеки един? Не знаете ли, че вашето тяло е чисто, перфектно, младо, винаги хубаво и божествено? Не знаете ли, че Бог ви е създал точно по свой образ и подобие, и ви е дал власт над всички неща? Във вашата същност, вие сте винаги Христос, съвършения син на Бога, единствения син, на който Отец и Майката се наслаждават. Вие сте чисти, съвършени, свети, божествени, свързани с Бог, който е тоталността на Доброто. И всяко дете има правото да провъзгласи това родство, тази божественост.

След като ни даде на всички по едно парче хляб, тя зае своето място. Нейният хляб имаше същата големина както преди да започне раздаването. След като тази церемония беше завършила, яденето започна да пристига. То пристигна в големи супници, покрити с капак, и те се появиха пред дамите, като сложени от невидими ръце. Прекрасната жена отмести капаците настрана и започна да сервира. Всеки път като напълнеше една чиния, тя я подаваше ту на своята съседка от дясно и ту на своята съседка от ляво. Те ги подаваха по-нататък и по този начин беше сервирано на всички. Тогава те започнаха да ядат и изглеждаше, че харесват много яденето.

 Още от началото на вечерята, Томас попита дамата кой атрибут на Бога тя приема като най-важен. Без да се колебае, тя отговори: Любовта. След това продължи по този начин: Дървото на Живота се намира в центъра на рая на Бог, в дълбочината на нашата душа. Изобилният и богат плод който расте и зрее, с най-голямото от съвършенствата, най-завършеният плод, най-съживителният, това е Любовта. Тези, които разбират нейния истински характер, са го определили като най-голямото съществуващо нещо на света. Аз ще прибавя, че е най-голямата сила на изцеление на света. Любовта никога не оставя без отговор една молба на човешкото сърце. Можем да си послужим с божествения принцип на Любовта, за да посрещнем всички нужди на човечеството и да разпръснем всичката тъга, болести, или мизерни ситуации, които го измъчват.

Благодарение на разбирането и на доброто използване на Любовта, благодарение на нейното фино и неограничено влияние, всички рани на света могат да бъдат излекувани. Меката пелерина на небесното състрадание може да покрие всяка дисхармония, невежеството и грешките на човечеството. Когато Любовта разпери крилата си, тя търси сухите места в човешкото сърце, местата на живота, които са изгубени. Нейният контакт откупва човечеството и трансформира света като  магия. Любовта е Бог, вечен, неограничен, неизменен, простиращ се до безкрайност, отвъд всяко въображение. Колкото до неговата кулминация, ние можем да я познаем само чрез видения.

 Любовта изпълнява закона на своя собствен дух, свършва своята работа в съвършенството, и събужда Христос в човешката душа. Любовта търси непрекъснато вход, за да се излее в човешкото сърце и да се разпространи в полезни неща. Ако перверзността и дисхармоничните мисли на човека не я отклонят, вечният и неизменен поток на Любовта на Бог тече непрекъснато, отнасяйки в големия океан на забравата всяка проява на дисхармония и на грозота, способна да развали спокойствието на хората. Любовта е съвършеният плод на духа. Тя се приближава да превърже раните на човечеството, да приближи нациите в хармония, и да донесе на света мир и процъфтяване. Тя е пулсацията на света, туптенето на сърцето на вселената. Трябва това любовно течение на големия вездесъщ живот да изпълни човечеството, ако то иска да изпълни делата на Исус.

Силен ли е натискът на живота върху вас? Имате ли нужда от сила и смелост за да се изправите срещу проблемите си? Болен ли сте, страхувате ли се? Ако да, повдигнете сърцето си и се молете на Този, който показва пътя. Нетленната любов на Бог ви обгръща, няма повече нужда да се страхувате. Учителят не каза ли: "Преди да попитате, аз ще ви отговоря, преди да започнете да говорите, ще съм вече чул?"

Приближете се с дръзновение до престола му на благодат, откажете се от вашата пълзяща и молеща нагласа, молете се с една интелигентна вяра, знайте, че помощта от която имате нужда, ви е вече дадена. Никога не се съмнявайте. Направете повече, поискайте. Възвестете като Исус вашето право на раждане като жив Син на Бога. Знайте, че съществува една невидима и универсална Субстанция, в която ние живеем и еволюираме. В нея се намират всички добри и съвършени неща, които човек може да пожелае. Те очакват само изявата на неговата вяра, за да бъдат получени във видима и материална форма. Прочетете във вашата Библия какво е казал апостол Павел за Любовта в l, Коринтяните 13, употребявайки думата Любов, а не тази за милост.

Разгледайте Соломон през нощта на своето преживяване, когато той позволи на своето лъчисто същество да се простре до вселенските планове на съзнание, където той помоли неговият живот да бъде освободен от егоизъм и да се посвети на служба на другите. Това му донася големи богатства, без да броим почестите, за които не му идва и на ум да претендира. Той беше разпознал мъдростта на Любовта, и любовта го изпълва с неограничените си богатства. Парите на са се броели за нищо по времето на Соломон. Дори сервизите за хранене на този силен цар на любовта са били от чисто злато.

 Да обичаш, е да отвориш неограничените златни съкровища на Бога. Който обича, не може да не дава. Когато даваш, печелиш. Така го изисква изпълнението на закона за любовта. Давайки, ние даваме движение на непогрешимия закон "мера според мера". Давайки без задна мисъл да получим, не можем да избегнем да получаваме, тъй като изобилието, което сме дали, ни е върнато, изпълнявайки закона. "Дайте и ще ви се даде една пълна вибрираща, претъпкана и преливаща мяра. По този начин хората ще препълнят вашия скут. Тъй като ще бъдете премерен със същата мярка, с която вие сте си послужили да мерите".

Ако действаме в духа на любовта, Бог трябва да се намира в нашето съзнание. Да се идентифицираме с Живота, с Любовта, и с Мъдростта, това е да влезем в съзнателен контакт с Бога, това е да получим един приток на изобилие, подобен на притока от храна, който ни беше изпратен тази вечер. Вие виждате, че изобилието царува за всички, и че в негово присъствие никой не е в нужда. Трябва тази идея за изобилие да повдигне духа много по-далеч от границите на ограниченията. За да получим изобилие, трябва да изоставим всяка идея за какъвто и да е конкретен обект. То е толкова обширно, че не остава място на идеите за детайлите. За да я задържим в мисълта, е необходимо на съзнанието да се втурне далеч в Универсала и да се остави на радостта и съвършената свобода.

Въпреки това, не трябва да вземете тази свобода като разрешително, тъй като ние сме отговорни за всички наши мисли и за всички наши дела. Съзнанието ни няма да може да достигне в един миг такава степен на свобода. Разкъсването на последните остатъци от ограниченията може да стане изведнъж, но трябва това победоносно събитие да бъде подготвено. Подготовката се извършва  отвътре в най-малки подробности, по същия начин, както всяко малко листче на едно цвете е перфектно в най-малките си детайли във вътрешността на пъпката. Когато съвършенството е достигнато, пъпката отваря своята обвивка от чащелистчета, и цветето разцъфва в своята красота. По същият начин човекът трябва да счупи своята обвивка от егоизъм преди да процъфти.

 Законите на Бог са вечно същите, сега както и завинаги. Макар че са непроменими, те са полезни, защото те са добри. Ако живеем и се съобразяваме с тях, те стават основните камъни, върху които ние ще построим здраве, щастие, равновесие, успех, и усъвършенстване. Ако останем напълно в закона на Бог, нищо лошо не може да ни се случи. Нямаме нужда да бъдем лекувани, ние сме изцяло здрави.

 Как добре ние разбираме дълбоката "мъка по дома", която човечеството чувства в своето голямо сърце! Нищо не може да я излекува, освен едно ясно осъзнаване, едно ясно съзнание за Бог, нашия Отец. Никакво друго желание не е по-силно в човешката душа от това да познае Бог. "И неговото истинско знание, е вечният живот".

 Ние виждаме хора да пърхат непрекъснато в надеждата да намерят спокойствие в завършването на някакво дело, или почивка в придобивката на някакъв рядък материален предмет. Виждаме ги да преследват тези цели и да ги постигат, и въпреки това да не са доволни. Някои си представят, че имат нужда от земя и къщи, други от едно голямо богатство, други от едно голямо съзнание. Имаме привилегията да знаем, че човек притежава всички тези неща в самия себе си.

Исус, големият Учител, се е опитал да покаже това на всички. Колко го обичаме! Той блести красив и триумфиращ със своите дела, и ние обичаме всички тези, които са достигнали същите височини на съзнание като него. Не ги обичаме само заради техните дела, но заради това, което са. След неговото преображение, Исус никога не си позволи да остане навън, Той задържа всичките си мисли в центъра на своята същност, която е Христос, централната искра, Бог във всички нас, живеещ днес в нас. Исус направи да свети Христос, за да го покаже в своето съвършенство, който излиза извън човека от плът, надминава физическото тяло. По този начин той е постигнал всичките свои чудотворни дела, а не защото е бил различен от вас в някаква степен. Неговите правомощия не са били по-големи от вашите днес. Не трябва да го приемате като син на един Бог, на който ние само ще се кланяме. Отец е вложил във всяко дете същата божествена душа. Но Исус я разгаря в един по-ярък пламък със своите усилия, за да се задържи в съзнателно общуване с Бог в него, извор на целия Живот, на цялата Любов, на цялата Мощ.

Исус е бил човек подобен на нашите съвременници. Той е страдал, бил е изкушен и изпитан, както вие страдате от вашите изкушения и изпитания. По време на неговия престой на земята, във физическо тяло, е прекарвал ежедневно по няколко часа насаме с Бог. Той е преминал своето юношество, както ние нашето, и вие вашето днес. Всеки един трябва да триумфира над материята, над плътските желания, над съмненията и страховете, за да достигне до съвършеното съзнание на вътрешнoто присъствие, до разпознаването на Отца в нас, Отец, на който Исус приписва заслугата за всичките си дела.

Трябвало е да се научи като нас, като вие се учите днес. Било му е необходимо да опитва и да започва отново като вас и нас, да издържа, да стисне юмруци и зъби, казвайки си: "Ще успея, защото знам, че Христос живее в мен." Ние признаваме, че това е вътрешния Христос, който направи от Исус, което той беше преди и което е днес. Но всеки може да достигне до същия резултат. Не казваме това за да го омаловажим, тъй като ние го обичаме с една неизразима любов. Той е преживял съвършеното разпъване на собственото си аз, за да заведе своя народ при Бога, да му покаже пътя, водещ извън греха, болестта и нещастията, за да помогне на неговите ученици да проявят Отца в тях, за да предадат на другите, че Отец живее във всички и обича всеки един. Никой не може да прегърне отблизо живота и доктрината на Исус, без да го обича. Той е нашият съвършен голям брат.

Но ако ние продаваме нашето първородство, ако пренебрегнем или третираме с презрение Всемилостивите закони на Бога, ние обръщаме гръб на дома на Отца и се изгубваме в далечни страни. За какво ни служат тогава топлината и радостта, с които е пълна родната къща? Когато сме претрупани с проблемите на живота, когато сме уморени, когато ни е мъчно за дома, можем да се върнем със залитайки крачки в Бащината къща. Но ние можем да се върнем или по пътя на горчивия опит, или чрез радостното изоставяне на материалните придобивки. Няма значение начина, по който получаваме интелигентност и знание, в крайна сметка винаги се движим към целта, към която сме извикани от високо. С всяка крачка ставаме по-силни и смели. Накрая спираме да залитаме и да се колебаем. Търсим в себе си нашето просветление и разбираме, че сме си у дома в така събуденото съзнание. Такава е божествената вездесъщност в която живеем и еволюираме. Вдишваме я с всеки дъх, живеем я с всеки удар на сърцето.

Не вярвайте, че вие трябва да дойдете при нас. Идете у вас, във вашата църква, във вашия дом за молитви, сами в мястото, в което пожелаете. Може да получите помощ от Исус, големия Учител на любовта, и помощта на всички заминали си, които получават най-висше учение. Всички се опитват да ви помогнат там, където се намирате във всеки момент. Как ясно виждаме Исус и другите винаги готови да помогнат на тези, които ги викат! Необходимо е само да повикате, те ще отговорят преди края на повикването ви. Те са до вас и ви придружават във всеки момент на деня. Повдигнете си само съзнанието да видите и знаете, че се движите до тях, и тогава няма да се препънете. Те ви протягат ръка и казват: "Елате при мен и аз ще ви дам почивка." Това не означава: Елате след смъртта, ами: Елате сега такива каквито сте, повдигнете вашето съзнание на височината на нашето, и така, вие се намирате там, където сме ние тази вечер, над цялото материално ограничение, свободни и в изобилие.

Мирът, здравето, любовта, радостта, и благоденствието са тук. Това са плодовете на Духа, Божиите дарове. Не може да бъде наранен този, който гледа Бог, нищо лошо не може да му се случи. Ако гледаме само Бог, ние сме излекувани от нашите болести в името на трансцеденталния закон, тоест на Исус Христос.

Бог е сред вас, деца на безкрайността, безсмъртни духове. Нищо не би могло да ви накара да треперите, да се отчайвате, или да се страхувате. Вие сте създадени от Бог. Това е диханието на Всемогъщия, което е направило от вас една жива душа. "Преди Абрахам да е бил, вие вече сте съществували. Възлюблени, ние сме сега Синове на Бога, сънаследници с Христос." Силата на Исус е и във вас. Имайте едно правилно разбиране, и ще откриете, че нищо не може да ви отнеме живота по никакъв начин, още по-малко старостта и смъртта, или злополуките.

Можем да се загърнем толкова стегнато в това манто, че нищо повече да не може да го пробие, нито да ви докосне. Всички начини на унищожение, всичките необуздани от човека сили могат да бъдат изпратени срещу вас. Въпреки това, вие ще излезете невредими от изпитанието. Дори и случайно вашето тяло да бъде разрушено, то ще се възстанови чрез духа, запазвайки своя предишен външен вид. Ние притежаваме една броня, много по-ефикасна от най-научните блиндажи, измислени от човека, и можем да си послужим с нея безплатно във всеки момент. Представете си се тогава такъв, какъвто сте, живия син на Бога.

Исус е можел да знае това и да избегне своето Разпятие. Ако е искал да си послужи със своята мощ, никой не би бил способен да го достигне. Той си е дал сметка за голямото духовно изменение настъпило в неговото тяло, и не е искал да види тази промяна изявена без преход пред хората, които е обичал. Била е необходима голямата външна проява на смъртта, за да може тълпата да разбере духовната важност на трансформацията, а не да го идолопоклонства личността. Познавайки своята сила да триумфира над смъртта, Исус е искал да покаже на любимите си ученици, че всеки притежава същите възможности. Ето защо той е избрал пътя на Разпятието, за да могат да го видят, и виждайки го да повярват.

Той е искал също да им покаже, че е усъвършенствал своето тяло до такава степен, че да може да позволи на своите врагове да му вземат това, което те са вярвали, че е живота. Те са сложили неговото тяло в един гроб и са го затворили с един голям камък, стигайки по такъв начин до крайност в човешката си жестокост. Въпреки това, истинският аз на Исус е могъл да отмести камъка и да повдигне истинското си духовно тяло над всякакво материално ограничение. Исус е могъл да изчезне, вземайки тялото си, но той е искал да покаже, че нищо не може да унищожи неговата нетленна форма, нито едно материално произшествие или случайни обстоятелства, нито дори загубата на физическия живот от насилието на другите.

След неговото Разпятие и Възнесение, духовното му тяло се e усъвършенствало до такава степен, че Исус е трябвало да повдигне нивото на съзнание на тези, които го заобикалят, на такова ниво, което ще им помогне да го видят. По същия начин ние трябва да повдигнем нивото на съзнание на почти всички присъстващи днес. Когато близките на Исус жени се приближили до гроба му сутринта, те видели, че камъкът е отместен настрани и погребалните дрехи са паднали на земята. Но те не са познали Учителя, преди той да повдигне съзнанието им на ниво, на което са могли да го видят. По-късно, когато Исус е отишъл да говори с двамата поклонници на пътя на Емаус, те не са го познали, докато не е разчупил хляба с тях. В този момент тяхното съзнание се повдигнало на нивото, на което са можели да го видят. Това се е случило и при другите му появявания. Той е говорил и вървял с приятелите си, без те да го познаят, защото тяхното съзнание не е работило на нивото, на което той е бил видим. Но когато то се издигнало, те го познавали.

Тогава някои от тях започнали да разбират духовната важност на реалността. Те разбрали дълбокият и скрит смисъл. Те имали познанието. Въпреки това, голяма част от тях не са вярвали на Исус, поради липса от достигане на достатъчно ниво на съзнание, за да възприемат основната духовна истина.

Но воала на мистерията, сложен от материалните сетива на човека, е бил вече отметнат. "И воалът на храма се разкъса на две от горе до долу." Хората са станали съзнателни за победата над смъртта. Още повече, те разбрали, че може да се надминат всичките човешки ограничения, вдигайки се над тях, чак до ниво на съзнанието, където се вижда, че те не съществуват. Достатъчно е само да обичаш и да се грижиш за едно такова съзнание, за да може то да се изяви.

Такова беше откровението на Яков, основаващо се върху материализма. Състоянието на съзнание, върху което човек съсредоточава своето внимание, се изявява в него. Това накара Яков да сложи пръчки на петна в коритото на кравите, и те раждат потомство на петна, което освобождава Яков от материалното му робство.

Можем да прожектираме нашия идеал толкова прецизно в безформената Универсална Субстанция, невидима за смъртното съзнание, че този идеал приема форма, направо от безформието. Водата от коритото символизира огледалото, благодарение на което идеалът, задържан в мислите, е отразен към душата, в най-дълбокото у човека, после приет и изразен.

Същото е и с приятелите, събрани тук тази вечер. Само една малка част от сериозни хора възприемат идеала, вървят напред, развиват се, и изпълняват истинското дело на Бога. Други започват добре, но не могат да задържат техните усилия до преминаването на първата материална стена. Те решават, че е по-лесно да се носят по течението на приливите и отливите, и напускат сцената. Ние всички сме живели тук долу във видимия материален план. Всъщност, никога не сме напускали земята. Ние сме невидими само за хората, съсредоточени в материалното съзнание. Винаги сме видими за тези, достигнали едно по-високо ниво.

Всеки кълн от идея, сложен в душата, се превръща в едно понятие. Мозъчната активност му дава една мисъл-форма, след това идеята се проявява във физически вид. Идеите за съвършенство произвеждат съвършенство, несъвършените идеи произвеждат несъвършенство. По същия начин както осветената от слънцето земя отглежда със същото добро желание най-високото дърво или най-нежното цвете, в зависимост от семената, които са посадени, така и осветената от духа душа, отговаря на човека. Това, което човек желае, това, за което е помолил с вяра, той вече го е получил.

Душите, излезли от видимия диапазон през вратите на смъртта, продължават да се проявяват на същия психически план, както преди тяхното тръгване. Това е и причината да съществува голямото психическо царство, да свързва материалния и видим свят с истинския духовен свят. Всички души, които се стремят към втория свят, трябва с усилие да си проправят път в първия свят, преди да забележат духовността. Трябва да си проправят техният път през психичното царство, в права линия към Бог.

Смъртта остава духа да работи свободно само в психическия свят, където се е намирал, преди да напусне тялото. Умрелият не е разбрал, че съществува само един Дух, само една Мисъл, едно единствено Тяло, и че всички сме произлезли от там и трябва да се върнем. Духът, произлязъл от Бога и притежаваш едно съвършено тяло, е част от единствения Дух, както нашата ръка е част от нашето тяло. Духът не е отделен, както не е отделена всяка една част от нашето тяло. Крайникът е едно с тялото и трябва да бъде добре сложен, за да образува един ансамбъл. По същия начин, всички духове трябва да са добре адаптирани един към друг, за да образуват едно пълно и съвършено цяло.

Фразата: "Те се събраха всички на едно място " означава, че ние всички ще бъдем осъзнати за нашето единство с Бог и за нашия произход от този единствен извор. Ето унисона, общото в познанието, че ние сме създадени по образ и подобие на Бога, точно като Него. Това е образът, чрез който Бог изразява идеала, който е предназначен за нас.

Какво означава фразата: "Нека да бъде твоята воля, о Боже, и не моята"? Тя означава, че човек желае Бог да изрази чрез него най-високия идеал, който Бог е предназначил за него. Никой не може да се извиси над материалните идеи, без да приеме, съзнателно или не, волята на Бог.

 Разговорът се прекъсна за момент и после някой зададе въпрос за относителността на материята. Прекрасната дама отговори: Точната дума е субстанция, Относителност на Субстанцията. Да разгледаме за момент петте царства, минерално, растително, животинско, човешко и божествено. Да започнем с най-ниското по стълбата, царството на минералите. Намираме частички от материя, които изразяват целия единствен живот, живота на Бог. Тяхното дезинтегриране и комбинирането им с въздуха и водата, са образували земята, където всички частички притежават все още първоначалния живот на Бог. Това е довело до това, че растителното царство, следващия израз на Бог по скалата на ценностите, е намерило своето място. Растенията, на които всяка клетка съдържа eдинния живот, са взели една малка част от живота на минералното царство и са я увеличили и размножили. Те се изразяват на по-високо ниво във Божието царство.

Това е позволило на животинското царство, следващия израз на Бог, да се появи. Животните, на които всеки орган притежава единния живот, са взели една малка част от живота на растителното царство и са я увеличили и размножили. Те се изразяват на едно по високо ниво във Божието царство. Това е позволило на човешкото царство, следващата проява на Бог, да намери място. Хората, които притежават единния живот във всяка част от тяхното същество, са взели една малка част от животинското царство. Изразявайки го на едно по-високо ниво, те са оставили място за царството на Бога, най-високия начин, чрез който Бог се изразява през човека.

Когато човек достигне това царство, той се намира на едно място, където разбира, че всичко произлиза от един единствен Източник и притежава единния живот, този на Бога. Той е достигнал майсторството върху всички материални явления. Но той не е задължен да спре дотам, тъй като всичко е развитие. Остават още други светове да се покорят. Пристигаме сега на мястото, където разбираме, че цялата необятност на пространството съдържа единния живот на Бог, и че всичко произлиза от Източника и от единствената Субстанция. Тогава всяка субстанция става релативна, или свързана с нейния Източник. Не е ли така ?

Разговорът свърши. След вечерята, освободихме залата от масите и столовете. Тогава започнаха игри и забавления, придружени от песни и танци. Музиката беше предоставена от невидимия хор, и ние прекарахме заедно много приятно. Вечерта завърши с една грандиозна музика. Невидимият хор стана видим. Той се разхождаше между хората, а понякога се и носеше над тях. Накрая имаше един бурен взрив на музика, на песни, и на смях, с участието на всички присъстващи. Изобщо, това беше най-впечатляващата сцена, на която ни е било дадено да станем свидетели до сега.

Информираха ни, че ако останем напълно спокойни, можем да чуем музиката по всяко време, но хорът, който я акомпанира, може да се чуе само при такива обстоятелства. Ние правихме много пъти след това този опит, и всеки път чувахме музиката. Тя беше винаги слаба и изящно мека, но не съдържаше никога радостните изблици на свобода като тази нощ, само ако бяха събрани определен брой Учители. Това е тази музика, която е позната като Хор на Ангелите. Учителите я наричат симфонията на душите, които са в унисон.

Останахме три дена в това селище. През това време видяхме много от нашите приятели. На третия ден вечерта те се сбогуваха с нас, казвайки, че ще ни намерят в нашите зимни лагери и след това изчезнаха.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017