21. Животът на Учителите 1-20

20.

 

По време на следващите пет дни, нашият път мина през областта, където преди беше пътувал Иван Кръстител. На петия ден стигнахме в селото, в което ни очакваха нашите коне. Емил беше там, и от този момент нататък, нашето пътуване мина спокойно, докато стигнахме до неговото родно село. При приближаването към селото, забелязахме, че областта беше по-населена. Пътищата бяха по-добри от тези, по които бяхме пътували до сега.

Нашият път минаваше през една плодородна долина, която преминахме, изкачвайки се до едно плато. Забелязахме, че долината се затваряше все повече и повече. Накрая стените се приближаваха до реката така, че образуваха само една клисура. Към четири часа следобяд, ние стигнахме до една вертикална височина, висока около сто метра, от където реката слизаше във водопад. Пътят ни водеше до едно равно място, в подножието на пясъчна скала, близо до водопад. Един тунел се отваряше в стената и се изкачваше на четиридесет и пет градуса до горното плато. Бяха издълбани стъпала в тунела, така че качването беше лесно.

Големи камъни бяха приготвени да затворят долният отвор на тунела и по този начин да има една прекрасна бариера, в случай на евентуално нападение. Като пристигнахме на горното плато, ние разбрахме, че подземните стълби са единствения възможен вход откъм клисурата. Преди е имало три пътя за влизане, но външната стена на селото е била построена по такъв начин, че е затворила два от тях. Много от къщите бяха облегнати на тази стена. Те обикновено имаха три етажа, но без отвор в стената преди третият етаж. Всеки отвор имаше един балкон, достатъчно широк, където двама или трима човека можеха да се съберат и да наблюдават непрекъснато околностите.

Разказаха ни, че областта е била заселена преди от едно индийско племе, което се било изолирало от света, докато не изчезнало като племе. Малкото останали се присъединили към други племена. Такова беше селото на Емил и мястото на среща с участниците в нашата експедиция, които се бяхме разделили на малки групи, за да покрием по-голяма територия.

Една анкета ни показа, че бяхме първите пристигнали, и че другите ни следваха на двадесет и четири часа. Дадоха ни една къща, облегната на стената, обикаляща селото. Прозорците на третия етаж имаха изглед към планинските гънки. Настаниха ни удобно и ни информираха, че вечерята ще бъде сервирана в приземния етаж. Слизайки, намерихме седнали на масата сестрата на Емил, мъжа й, и техните две деца, които бяхме срещнали в храма, а също така и Емил.

Тъкмо се навечеряхме и чухме шум в малкото дворче, разположено срещу къщата. Един от селяните дойде да ни информира, че една от другите групи е пристигнала. Това беше групата на нашия шеф Томас. Сервираха им да ядат, настаниха ги с нас за през нощта, и после всички се покачихме на терасата. Слънцето беше залязло, но здрачът още продължаваше.

Имахме изглед към един водоем, към който течаха през дълбоки клисури, поточета, идващи от околните планини. Всички тези поточета се сливаха с главната река, точно преди тя да се втурне в каскадата над пясъчната скала, която вече описахме. Голямата река излизаше от една дълбока клисура и преминаваше само стотина метра върху платото, преди да се превърне в каскада, хвърляща се в пропастта. Други малки поточета образуваха каскади от тридесет до шестдесет метра върху вертикалните скали, който заобикаляха главната река. Много от тях бяха пълноводни, докато други имаха много по-малко вода, и други, които бяха издълбали улеи в страничните стени и падаха в пропастта. Много по-високо в планините имаше ледници, които се простираха като пръсти на великани, излизайки от вечните снегове, които покриваха цялата верига.

Външната стена на селото се присъединяваше към стените на пролома на главната река, после продължаваше по дължината на реката до водопада. На мястото на съединяване със стените на пролома, планините бяха почти вертикални около шестстотин метра на височина, и образуваха една естествена бариера докъдето ни стигаше погледа. Платото се простираше от север на юг на около сто километра и от изток на запад на около петдесет. Извън наклонения тунел, единственият вход към платото се намираше на мястото на най-голямата му ширина. Там, един път водеше към проход, защитен от една скална стена, подобна на нашата.

Докато ние коментирахме решаващите предимства на това разположение, сестрата и племенницата на Емил се присъединиха към нас. Малко по-късно дойдоха също и неговият зет и неговият племенник. Забелязахме у тях симптоми на сдържана възбуда, и сестрата на Емил не се забави да ни каже, че тази вечер очаква посещението на майка си. Тя каза: ние сме толкова щастливи, че едва можем да се въздържим, толкова обичаме нашата майка. Обичаме всички, които живеят в най-високите сфери на реализация, тъй като те всички са хубави, благородни и ни помагат. Но нашата майка е толкова хубава, толкова изящна и очарователна, готова да ни помогне и обичаща ни, че ние не можем да се въздържим да я обичаме хиляди пъти повече. И освен това, ние сме от нейната плът и кръв. Ние знаем, че и вие ще я заобичате.

Попитахме дали тя идва често. Отговора беше: О, да, тя идва винаги, когато имаме нужда от нея. Но тя е толкова заета със своята работа в нейната сфера, че идва само два пъти в годината по собствено желание, и сега е деня на една от нейните визити. Този път тя ще остане седмица. Толкова сме щастливи, че не знаем какво да правим докато я чакаме.

Разговорът се ориентира към нашите преживявания след раздялата ни, и дискусията се завъртя оживено, когато изведнъж настана тишина. Преди да си дадем сметка, ние бяхме седнали всички без да продумаме дума, без никой да направи каквато и да е забележка. Вечерните сенки бяха пораснали и снежната верига на далечните планини приличаше на едно грамадно чудовище, готово да хвърли своите ледени нокти в долината. След това ние чухме едно леко фру-фру, родено от тишината, като че ли едно птиче кацваше. Сякаш мъгла се кондензира до северния парапет. Тя прие изведнъж форма, и се появи пред нас една жена, прекрасна, заобиколена от едно толкова силно светлинно излъчване, че едвам можехме да я гледаме.

Семейството се втурна към нея с протегнати ръце и извика в един глас: Мамо! Тя слезе с лекота от парапета върху терасата и целуна членовете на семейството си, както всяка нежна майка би го направила, след това ни представиха. Тя каза: О! Това сте вие, скъпите братя дошли от далечна Америка да ни посетите ? Много съм щастлива да ви пожелая добре дошли в нашата страна. Нашите сърца са отворени към всички, и ако хората само искаха да ни оставят да го направим, струва ни се, че ще прегърнем всички, както направих това с тези, които наричам мои. Защото реално, ние всички образуваме едно семейство, това на децата на Бог Отец. Защо да не можем да се съберем като братя?

Почувствахме, че вечерта става хладна. Но когато жената се появи, излъчването от нейното присъствие, превърна атмосферата в една лятна нощ. Въздуха беше като наситен с парфюми от цветя. Една светлина, подобна на тази на пълната луна, се излъчваше от всичките предмети, и царуваше една лъчиста топлина, която не мога да опиша. Обаче нито един жест на Учителите не беше театрален. Маниерите на тези хора бяха дълбоко приятелски и по детински обикновени.

Някой предложи да слезем долу. Майката и другите дами минаха първи. Ние ги последвахме, а мъжете от къщата вървяха най-отзад. Докато ние слизахме по стълбите по обикновения начин, забелязахме че нашите крака не правеха никакъв шум. Въпреки това, ние не се мъчехме да вървим тихо. Един от нас даже си призна, че се опитал да направи шум, но не е успял. Струваше ни се, че нашите крака не влизаха в контакт нито с пода на терасата, нито със стъпалата на стълбата.

На етажа на нашите спални, влезнахме в една стая, която беше прекрасно обзаведена, където седнахме. Веднага почувствахме една лъчиста топлина, и стаята беше осветена от една мека светлина, необяснима за нас. Настана дълбока тишина за няколко минути, след това Майката ни попита дали сме настанени добре, дали се грижат за нас, и дали нашето пътуването ни харесва.

Разговорът се спря върху нещата от обикновения живот, с които тя изглеждаше добре запозната. След това се ориентира за нашия семеен живот. Майката ни цитира имената на нашите родители, братя и сестри, и ни изненада, разказвайки в детайли нашия живот, без да ни зададе никакъв въпрос. Тя ни каза в кои страни сме били, работата, която бяхме свършили, и грешките, които бяхме допуснали. Тя не говореше смътно, което би ни заставило да адаптираме нашите спомени. Всеки детайл се открояваше, както ако преживявахме отново съответните сцени.

Когато нашите приятели ни пожелаха лека нощ, можехме само да изразим нашето учудване, мислейки, че никой от тях нямаше по-малко от сто години, и че Майката беше на седемстотин, от които шестстотин беше прекарала на земята в своето физическо тяло. Въпреки това, те всички бяха ентусиасти и имаха леко сърце, като на двадесет години, без да бъдат афектирани от възрастта. Сякаш живеехме с млади хора.

Преди да се оттеглим тази вечер, те ни бяха предупредили, че на следващия ден вечерта ще има много гости в хана на вечеря и че ние също сме поканени.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

Thursday the 29th. Spiralata.net 2002-2017