20. Животът на Учителите 1-19

19.

 

На следващата сутрин, в пет часа, всички бяхме събрани на терасата на храма. След нормалните поздрави, ние се настанихме в кръг, и, според обичая, четохме части от свещени писания. Тази сутрин, те бяха избрани измежду документите на храма. Джаст ги превеждаше. Изненадахме се, констатирайки, че първия цитат отговаряше на първата глава на Евангелието на Свети Лука. Помолихме да потърсим нашите библии, за да направим сравнение. Позволиха ни го с удоволствие. Джаст ни помогна да направим сравненията, и ние всички бяхме изненадани от сходството на двете Писания.

Тъкмо бяхме свършили, и камбаната за сутрешната закуска звънна. Всички влязохме вътре. След закуска, ние се приготвихме да слезем до селото и не мислехме вече за сходството. В селото намерихме една голяма асамблея от хора от околностите. Джаст ни каза, че това са преди всичко овчари, които водят стадата си през лятото във високите пасбища, и че момента на слизане към ниските долини бързо наближаваше. Имаше обичай да се събират веднъж годишно тези хора малко преди да тръгнат надолу.

Минавайки през селото, срещнахме племенника на Емил, който ни предложи да се разходим преди обяд. Приехме с удоволствие, тъй като имахме желание да опознаем околностите. По време на разходката, той ни показа в далечината различни села от долината, които представляваха специален интерес за нас. Преводът на техните имена приличаше много на тези, от първите глави на Библията. Но видяхме истинското значение на ансамбъла по-късно, след като се бяхме върнали в селото, бяхме обядвали, и бяхме седнали на събранието.

Имаше събрани около двеста човека, когато нашите приятели от храма се появиха. Племенникът на Емил се запъти към двама мъже, които държаха нещо голямо, приличащо на една дебела книга. Когато го отвориха, видяхме че беше една голяма кутия, с формата на книга. Тя съдържаше пакети от листа, приличащи на страници от книга. Бащата на племенника на Емил избра един пакет и остави кутията на земята. Той я даде на първия мъж, който го отвори. След това, той му подаваше страниците една по една. След прочитането, той ги подаваше на втория мъж, който ги прибираше отново в кутията.

Четенето започна и Джаст превеждаше. Веднага забелязахме, че историята приличаше твърде много на Евангелието на Свети Иван, но с много повече детайли. Последваха подобни страници на Евангелието на Лука, след това други подобни на това на Марк, и накрая други подобни на това на Матей.

След четенето, слушателите се събраха на малки групи. Колкото до нас, с Джаст, ние потърсихме Емил, за да го попитаме за обяснение на прочетеното. Той ни информира, че тези документи се четат на всяко годишно събиране, и че селото е център на областта, която е била преди театър на тези сцени. Ние му посочихме голямата прилика с историите, разказани в Библията. Той ни каза, че много истории от Стария Завет бяха извадени от документите, които ние видяхме току-що, но по-новите сцени, като тази на разпъването на кръста, са се случили на друго място. Но въпреки това, всичко беше съсредоточено върху раждането и живота на Христос. Най-важната тема беше за търсенето на Христос в човека, и искаше да покаже на изгубилите се, отдалечени от този идеал, че Христос живее още в тях. Емил дори каза, че мястото на случилото се няма никакво значение, защото желанието на Учителите беше да продължат духовния смисъл на събитията.

Използвахме останалата част на деня и следващия ден да правим съпоставки и да си водим бележки. Поради липса на място, не мога да ги напиша тук. Читателят ще разбере духовния смисъл на историята на страниците, прочитайки споменатите по-горе части от Библията. Открихме, че бащата на племенника на Емил, който беше чел, произлизаше по права линия от бащата на Иван Кръстител. Беше обичай един член от неговото семейство да чете документите на тези събирания. Храмът, където бяхме настанени, беше едно място на почит на Иван и Захария.

Нашите приятели искаха да тръгнат. Разбрахме се, че Джаст ще остане с нас, а другите ще си отидат. На другият ден свършихме с четенето на документите, и на по-следващия ние също тръгнахме. Макар че беше много рано сутринта, почти всички жители на селото бяха станали, за да ни пожелаят приятен път.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

Friday the 20th. Spiralata.net 2002-2017