17. Животът на Учителите 1-16

16.

 

На следващата сутрин станахме рано и бяхме готови в шест и половина за закуска. В момента, в който преминавахме улицата, която разделяше нашата къща от мястото където се хранехме, ние срещнахме нашите приятели Учителите, които отиваха на същото място. Те се движеха и си приказваха като обикновени смъртни. Те ни поздравиха и ние изразихме нашето учудване от начина, по който вървяха и си говореха.

Те отговориха: Ние сме само хора, като вас. Защо настоявате да ни разглеждате като различни? По нищо не се различаваме от вас. Само сме развили повече силата, която Бог ни е дал на всички.

Тогава ги попитахме: Защо ние сме неспособни да направим същите дела като вас? Отговорът пристигна: И всички тия, с които влизаме в контакт, защо те не ни следват и не правят същите неща като нас? Ние нито искаме, нито желаем да натрапим нашите методи. Всеки един е свободен да живее и да върви по своя път както му харесва. Само искаме да покажем лесният и прост път, който сме опитали и намираме много задоволителен.

Седнахме на масата и разговорът се пренесе към нещата от ежедневието. Бях прехласнат и възхитен. Четирима мъже бяха седнали срещу нас. Единият от тях беше завършил преди около две хиляди години усъвършенстването на тялото си и можеше да го занесе където си поиска. Той беше живял повече от хиляда години на земята и запазваше подвижността и младостта на един мъж на тридесет и пет години.

 До него беше един мъж, произхождащ от същото семейство, но по-млад с пет генерации. Макар и да беше живял повече от седемстотин години на земята, не изглеждаше да е достигнал четиридесет годишнината си. Той и неговият прародител можеха да се държат помежду си като двама обикновени хора и те го правеха.

След това идваше Емил, който беше живял вече повече от петстотин години и изглеждаше на шестдесет. И накрая Джаст, който беше на четиридесет години и външният му вид отговаряше на възрастта му. Четиримата разговаряха като братя, без ни най-малко чувство за превъзходство. Въпреки вежливата простота, всяка една от думите им беше логически съвършена и показваше, че познават предмета на разговора в дълбочина. В тях нямаше и следа за мит или мистерия. Те се представяха като обикновени хора в обичайната си дейност. Въпреки това ми беше трудно да повярвам, че това не беше един сън.

След закуската, един от другарите ми се надигна да плати сметката. Емил каза: Вие сте наши гости тук. И той протегна на жената едната си ръка, която мислехме за празна. След проверка видяхме, че тя съдържаше точната сума на сметката. Учителите не носят пари с тях и нямат нужда  някой да им даде. Когато имат нужда, парите са на разположение, взети направо от Универсалната Субстанция.

На излизане от хана, Учителя, който съпровождаше петата секция, ни стисна ръка и ни каза, че трябва да се върне в групата си и изчезна. Записахме си точният час на неговото тръгване и можахме по късно да проверим, че беше пристигнал в групата си десет минути след като ни беше оставил.

Прекарахме деня с Емил, Джаст, и нашия "приятел от архивите", както го наричахме, да се разхождаме из селото и околностите му. Нашият приятел ни разказа с много детайли известни обстоятелства за дванадесетгодишния престой на Иван Кръстител в това село. Наистина, тези истории ни бяха представени толкова живо, че имахме чувството че преживяваме едно далечно минало, говорейки и ходейки с Иван. Дотогава бяхме приемали тази голяма душа, като един митичен характер. От този ден нататък, той се превърна в един истински жив характер. Аз си го представям, като че ли мога да го видя да се разхожда из селото и наоколо, получавайки от тези велики души учение, на което той не успява да разбере напълно основните истини.

През целия ден ходихме нагоре надолу, слушахме интересни исторически разкази, слушахме четенето и превода на документи на същото място, на което разказаните неща се бяха случили стотици години по-рано. След което влязохме в селото точно преди падането на нощта, изтощени от умора.

Нашите трима приятели не бяха направили нито една стъпка по-малко от нас, но не показваха признак на умора. Докато ние бяхме покрити с кал, в прах и пот, те оставаха свежи и на разположение, и белите им дрехи оставаха безупречни, както преди тръгването. Вече бяхме забелязали по времето на нашите пътувания, че дрехите на Учителите не се цапат никога, и ние често им бяхме казвали това, но без да получим отговор.

Тази вечер въпросът беше подновен и нашият приятел от архивите отговори: Това ви учудва, но ние сме още по-учудени от факта, че една част от една субстанция, създадена от Бог, може да се присъедини към едно друго създание на Бог, към което тя не принадлежи, на едно място, на което е нежелана. При една точна концепция, това не може да се случи, тъй като нито една част от Субстанцията на Бога не може да се намира на едно неправилно място.

Една секунда по-късно, видяхме че нашите дрехи и нашите тела бяха така чисти като на Учителите. Трансформацията - и това беше една такава - стана едновременно за мен и другарите ми. Всяко чувство на умора ни беше напуснало и се почувствахме така отпочинали, като че ли бяхме току що станали и взели един душ. Такъв беше отговорът на всичките ни въпроси.

Мисля че ние се прибрахме тази нощ с чувството на дълбоко спокойствие, което не бяхме изпитвали от началото на нашето пребиваване с Учителите. Нашето страхопочитание се превърна бързо в една дълбока обич към тези обикновени и добри сърца, които правеха толкова добро на човечеството. Те приемаха всички хора като братя и ние започнахме също да ги приемаме така. Те не си приписваха никакви заслуги, казвайки винаги, че  Бог е този, който се изразява чрез тях.

 "От самия себе си, аз не мога нищо да направя. Отец, който се намира в мен, върши сам делата."

Превод Цветанка Бернард

Следва...

 

Sunday the 17th. Spiralata.net 2002-2017