14. Животът на Учителите 1-13

 13.

 

Малко по-късно през деня, Емил, Джаст, и аз, тръгнахме за храма, където пристигнахме в пет и половина часа на другия ден следобеда. Намерихме двама служители, които ни настаниха удобно за през нощта. Храмът се намира на един висок връх. Построен от необработен камък, той датира от преди дванадесет хиляди години. Той е много добре запазен. Това е един от първите храмове построен от Учителите на Сиддха. Те са го направили за да притежават едно убежище, където биха се радвали на една съвършена тишина. Мястото не може да бъде по-добре избрано. Това е най-високия връх на тази област, на три хиляди и петстотин метра височина и на хиляда и петстотин метра над долината. През последните дванадесет километра, пътеката ми се стори почти вертикална. Тя минаваше през мостове, висящи на въжета. Те бяха вързани по-нависоко за големи камъни и след това хвърлени в пространството. Гредите, образуващи моста, служеха като пътека на двеста метра във въздуха. По-нататък трябваше да се качваме по стълби, закрепени на въжета, висящи от високо. Последните сто метра от пътя бяха абсолютно вертикални. Преминахме ги благодарение на стълби от този род. Пристигайки, имах чувството че се намирам на върха на света.

На следващия ден се вдигнахме преди изгрев слънце. Стъпвайки на терасата, която образуваше покрива, напълно забравих трудното изкачване от предишния ден. Храмът е бил построен на ръба на една скала. Гледайки надолу, не можеше да се види нищо от първите хиляда метра, така че мястото изглеждаше като висящо във въздуха. Трудно можех да се освободя от това усещане. Три планини се виждаха надалеч. Казаха ни, че на върха на всяка от тях има един подобен храм. Но те бяха толкова далече, че не можех да различа тези храмове дори и с бинокъла.

Емил ми каза, че групата на Томас, нашия шеф, би трябвало да пристигне в храма на най-отдалечената планина, горе долу по същото време като нас. Той ми каза, че ако искам да се свържа с Томас, мога да го направя, тъй като той се намира с придружителите си на покрива на храма, също като нас тук. Аз взех моят бележник и написах: "Аз съм на покрива на един храм, на три хиляди и петстотин метра над морското равнище. Храма ми дава усещането че вися във въздуха. Часовникът ми показва точно 4 часа 55 сутринта. Днес е събота, 2 август."

Емил прочете посланието и остана мълчалив за един момент. След това дойде и отговора: "Моят часовник показва 5 часа 01 сутринта. Място висящо във въздуха: две хиляди и осемстотин метра над морското равнище. Дата: Събота, 2 август."

Емил каза тогава: Ако искате, аз ще отнеса вашата бележка и ще донеса отговора. Ако нямате нищо против, бих искал да отида да поприказвам с тези, намиращи се в другия храм. Аз ще им предам бележката, и изчезна. След 1 час и 45 минути той пристигна с една бележка от Томас, пишейки, че Емил е пристигнал в 5 часа 16 минути и че неговата група е прекарала един прекрасен момент, мечтаейки за нашите бъдещи авантюри. Разликата в нашите часовници беше поради различието в географската ширина.

Прекарахме в храма три дни, през които Емил направи посещение на всички групи от нашата експедиция, носейки моите бележки и донасяйки отговори от другите.

Сутринта на четвъртия ден, ние се приготвихме да се върнем в селото, където оставих моите другари в търсене на снежните хора. Емил и Джаст искаха да посетят едно малко село, намиращо се в долината, на петдесет километра по-далеч от разклонението на нашия път. Бях съгласен с техния проект и им предложих да ги придружа. Ние се спряхме тази нощ в една колиба на един овчар. Тръгнахме рано сутринта, за да можем да пристигнем навреме докато е светло на следващия ден, защото пътувахме пеша. Поради невъзможността да пътуваме до храма с коне, бяхме ги оставили в селото на нашите приятели.

 

Тази сутрин към десет часа, започна силна електрическа буря, с опасност от проливни дъждове. Но не падна нито капка дъжд. Преминавахме през една силно залесена област. Земята беше покрита с висока и дебела суха трева. Всичко ми се стори изключително сухо. Светкавиците запалиха тревата на няколко места, и преди да си дадем сметка, бяхме заобиколени от горски пожар. За много малко време, пожарът се разпростря с голяма сила и се насочи към нас от три страни наведнъж, с бързината на експресен влак. Пушекът се разстилаше на гъсти облаци така, че бях объркан и започна да ме обзема паника. Емил и Джаст бяха спокойни и съсредоточени, което ме успокои малко.

Те казаха: Има два начина да се освободим. Първият е да опитаме да се приближим до един ручей, който тече наблизо в една дълбока клисура. Трябва да преминем осем километра. Ако успеем, е възможно да се скрием на сигурно място, докато пожарът се угаси от само себе си. Вторият начин е да преминем през пожара, но трябва вие да имате вяра в нашите способности да ви прекараме през зоната на огъня.

Дадох си сметка, че тези мъже се бяха показвали винаги на висотата на обстоятелствата, и веднага спрях да се страхувам. Хвърлих се с душа и тяло под тяхната закрила и застанах между двамата. Ние тръгнахме в посоката, в която пожарът гореше с най-голяма сила. Изведнъж ми се стори, че една голяма арка се отваря пред нас. Минахме направо през пожара, без да бъдем ни най-малко обезпокоени от пушека, топлината, или въглените, които покриваха пътя. Преминахме по този начин най-малко десетина километра. Струваше ми се, че ние следвахме пътя си спокойно, като че ли пожара не бушуваше около нас. Това продължи до преминаването на една малка рекичка, след което се намерихме извън зоната на пламъците. При завръщането ми, имах достатъчно време да наблюдавам така изминатия път.

Докато преминавахме през зоната на огъня, Емил ми каза: Не виждате ли колко е лесно, в случай на абсолютна необходимост, да се позовете на висшите закони на Бог и да замените низшите закони? Ние сме повдигнали сега вибрациите на нашите тела в един ритъм, който е по висок от този на огъня, и той не може повече да ни вреди. Ако един обикновен смъртен би могъл да ни наблюдава, той би помислил, че сме изчезнали, въпреки че нашата идентичност не се е променила. Всъщност, ние не виждаме никаква разлика. Концепцията на материалните сетива е тази, която е загубила контакт с нас. Един обикновен човек ще повярва в нашето Извисяване, и това е всъщност, което стана. Ние сме се издигнали на едно ниво на съзнание, на което смъртните губят контакт с нас. Всеки може да ни имитира. Използваме закон, който Отец ни е дал да си служим с него. Можем да си послужим да транспортираме нашето тяло на всякаква дистанция. Това е закона, който използваме да се появим и изчезнем от очите ви, да унищожим пространството, както вие казвате. Ние просто побеждаваме трудностите, повдигайки нашето съзнание над тях. Това ни позволява да победим всички ограничения, които човек си е наложил сам на себе си в смъртното си съзнание.

 Струваше ми се, че само докосвахме земята. Когато излязохме от пожара и се намерихме от другата страна на реката, ми се струваше в началото като че ли съм се събудил от един дълбок сън, и че бях сънувал. Но осъзнаването на събитията се увеличаваше прогресивно и яснотата на тяхното истинско значение започна да осветява бавно моето съзнание.

 Намерихме едно сенчесто място на брега на реката, хапнахме, починахме си един час, и тръгнахме за селото.

 

Превод Цветанка Бернард

Следва...

 

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017