13. Животът на Учителите 1-12

 12.

 

 На следващият ден, всички детайли бяха уговорени. Моята секция включваше двама от моите другари и мене. Тя беше придружена от Емил и Джаст. На следващата сутрин всяка секция беше готова да тръгне в различна посока. Разбира се, трябваше да наблюдаваме внимателно всичко, което ставаше и да си взимаме бележки. Разбрахме се да се съберем след шестдесет дена в родното село на Емил, на триста и петдесет километра от тук. Връзката между различните секции трябваше да бъде осигурена от нашите приятели. И те се справяха отлично, говорейки всяка вечер едни с други, отивайки от секция в секция.

Когато искахме да влезем във връзка с нашия шеф на цялата група или с някой другар, беше достатъчно да предадем известието на нашите приятели. Отговорът идваше за невероятно кратко време. Когато пращахме такива известия, ние ги записвахме, с датата и часа на изпращане. Отбелязвахме също до отговора датата и часа на пристигането му. Когато бяхме отново заедно, сравнихме нашите записки и установихме, че те съвършено се покриваха. От друга страна, нашите приятели пътуваха от един лагер в друг и приказваха с членовете на всяка секция. Ние записвахме внимателно мястото и часа на тяхното появяване и изчезване, както и сюжета на всеки разговор. И там всичко се покриваше съвършено след по-късната проверка на записките ни.

Случваше се нашите секции да се намират много отдалечени една от друга. Едната беше в Персия, другата в Китай, третата в Тибет, четвъртата в Монголия, а петата в Индия. Значи нашите приятели преминаваха дистанции от около две хиляди километра в невидимото, за да ни държат в течение на случващото се в другите лагери.

 

Целта на моята секция беше едно малко село, намиращо се на едно високо плато, много напред в подножието на Хималаите, на сто и петдесет километра от точката ни на тръгване. Ние не си бяхме взели никакви провизии за пътуването. Въпреки това, не ни липсваше никога нищо, и можехме винаги да се разположим удобно за нощта. На петия ден, в ранния следобед пристигнахме на мястото. Бяхме поздравени от една делегация от селяни и заведени в едно подходящо жилище. Забелязахме, че селяните засвидетелстват на Емил и Джаст един дълбок респект. Емил никога не е идвал в това селище, а Джаст само един път, в отговор на една молба за помощ. Тогава е трябвало да спаси трима селяни от отвличане, от свирепите "снежни хора", които обитават някои от най-дивите райони на Хималаите.

Сегашното посещение отговаряше на едно такова повикване. То беше също с цел да се излекуват болните, които не можеха да бъдат транспортирани. Изглежда, че "снежните хора" са хора извън закона, живяли по времето на много генерации в замръзналите райони на планините и са образували накрая племена, способни да живеят в планинската самота, без контакт с каквато и да е форма на цивилизация. Макар и не многобройни, те са свирепи и войнствени. Те отвличат понякога хора, които са имали лошия късмет да попаднат на тях и ги измъчват. Четирима селяни са били отвлечени по този начин и другите, не знаейки какво да правят, бяха изпратили един пратеник на Джаст, който беше дошъл на помощ, взимайки нас и Емил със себе си.

 

 Разбира се, ние имахме голямо желание да видим тези диви хора, за които бяхме слушали да се говори, оставяйки в същото време скептични за тяхното съществуване. Мислехме, че ще се образува един керван за спасение, към който можехме да се присъединим. Но надеждата ни беше попарена, когато Емил и Джаст ни информираха, че ще заминат сами и веднага. След няколко минути те изчезнаха и се върнаха на вторият ден вечерта, с четиримата освободени. Отвлечените ни разказаха фантастични истории за техните преживявания и техните странни похитители. Изглежда, че тези странни снежни хора живеят напълно голи. Те са покрити с косми като животните с козина и издържат на силният студ на височините. Те се движат много бързо. Претендира се даже, че те могат да преследват и да хващат дивите животни от тяхната област. Те са дали на Учителите името "Хора на Слънцето", и когато дойдат да освобождават техните затворници, те не се съпротивляват.

Бяхме информирани, че Учителите са опитали много пъти да установят контакт с тези снежни хора, но напразно, поради страха, който те изпитват от тях. Когато Учителите ги приближават, тези диви хора не ядат повече, не спят повече и се скриват в пущинаците, толкова е голям страхът им. Те са загубили всякакъв контакт с цивилизацията и дори са забравили, че са имали контакт с други раси, между които са предците им. Тяхното отделяне от света е наистина цялостно.

Емил и Джаст не искаха да ни кажат много за снежните хора. Не успяхме да ги накараме да ни заведат да ги видим. На нашите въпроси те отговориха само с това: Те са деца на Бог, като нас, но те са живяли дълго време в омраза и страх от себеподобните си и са развили тяхната способност да мразят и да се страхуват. Така те са се отделили от другите до такава степен, че напълно са забравили тяхната принадлежност към семейството на човека и се разглеждат като диви животни, каквито са. Тласкайки нещата до крайност, те са успели да загубят дори инстинкта на дивите животни, тъй като последните инстинктивно познават хората, които ги обичат и отговарят на тази обич. Ще ви припомним само, че човек прави да се случат нещата, за които той мисли. Когато той се отдалечава до такава степен от Бог и от другите хора, той може да изпадне по-ниско и от животните. Няма никаква полза да ви заведем да видите снежните хора, и още повече, че това ще бъде лошо за тях. Очакваме че някой ден един от тях ще стане по-възприемчив за нашето учение, и по този канал ще можем всички да докоснем.

Бяхме информирани, че сме свободни да направим това по наша инициатива, един опит да видим тези странни същества, и че Учителите ще ни предпазят със сигурност от всяко зло и могат да ни освободят, ако бъдем пленени. По програмата за следващия ден, трябваше да тръгнем за да посетим един античен храм, намиращ се на около шестдесет километра от селото. Моите двама колеги решиха да се откажат от тази визита, за да проучат по-добре снежните хора. Те помолиха настоятелно двама от селяните да ги придружат, но се сблъскаха с един категоричен отказ. Никой от жителите не искаше да напусне селото, докато беше възможно присъствието на диваците наоколо. Тогава колегите ми решиха да опитат сами да ги намерят. Те се възползваха от указанията на Емил и Джаст за пътя и основното направление, което трябваше да следват. Сложиха портативното си оръжие и се приготвиха да тръгнат. Емил и Джаст ги бяха накарали да им обещаят, че ще стрелят само в екстремна ситуация. Можеха да стрелят на страни или във въздуха, ако искаха да уплашат диваците, но трябваше да дадат тяхната честна дума, че ще стрелят със желанието да убият само ако е невъзможно да постъпят по друг начин.

 Аз бях изненадан, че имаше един револвер в нашия багаж, тъй като никога не ни се беше налагало да си служим с огнестрелно оръжие. Бях изоставил моето отдавна, без дори да мога да си спомня къде. Това което беше станало е, че един от кулитата, които ни бяха помогнали да стегнем багажа си, беше сложил два пистолета, които никой не беше махнал.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

Tuesday the 19th. Spiralata.net 2002-2017