11. Животът на Учителите 1-10

 10.

 

Когато се върнахме в нашата генерална квартира в Асмах, всичко беше готово за преминаването на планините. След един ден почивка, сменихме носачите и животните за превоз и започнахме втората част от нашето пътуване. Отнасяше се всъщност до преминаването на Хималайската верига.

Събитията през следващите двадесет дена не представляват специален интерес. Емил ни говори за Христовото Съзнание. Той каза: Чрез мощта на нашата собствена мисъл, пусната в действие, можем да изразим, да направим реално Христовото Съзнание. Чрез мощта на мисълта, можем да направим да еволюират телата ни до такава степен, че да не познаваме вече смъртта, или да не трябва повече да претърпим промяната, наречена смърт. Чрез процеса на мисълта, чрез вътрешното Христово съзнание, можем да трансформираме нашата околна среда и нашите условия на живот. Всичко това се прави изцяло чрез мощта, дадена на човека за проектирането на един идеал и реализирането на съответния обект. Трябва преди всичко да се знае, да се възприема, да се има вяра, че Христос е в нас. След това е необходимо да се разбере истинския смисъл на учението на Исус, да задържим обединено с Бога нашето духовно тяло, направено по негов образ и подобие. Трябва да го претопим в съвършеното тяло на Бог, защото така претопени ни вижда Бог. Тогава ние виждаме в мислите си, после проектираме и сътворяваме реално съвършеното тяло на Бог. Ние сме наистина "родени отново" в Царството на Духа на Бог, и ние сме част от него.

Мислейки по този начин, можем да върнем всички неща в Универсалната Субстанция, от където те са дошли, и да ги извадим съвършени, в тяхната външна форма на изява. Задържаме ги в мисълта си в тяхното съвършено състояние, чисто и духовно, после намаляваме тяхното ниво на вибрация и те се проявяват в съвършена форма. По този начин може да възобновим всичките фалшиви вярвания, стари беди, всички грехове на нашия минал живот, добър или лош. Нямат значение купищата от грешки, от съмнения, от недоверчивост, или страхове, които са могли да бъдат издигнати по пътя ни от нас, или от някой друг. На всичките тези неща можем да кажем: Аз ще ви върна в големият Океан на Универсалната Мисъл, в Космическата Субстанция от където всичко произлиза, където всичко е съвършено, и от където всички сте произлезли. Претопете се и станете отново елементите, които са послужили да ви създадат. Сега ще ви извадя отново от това чисто вещество, съвършени и такива, каквито ви вижда Бог. Задържам ви в това положение на абсолютно съвършенство. В старият ред на нещата бях ви извадил несъвършени и вашата проява беше несъвършена. Разбирайки истината, аз ви възпроизвеждам сега съвършени, както вие сте в очите на Бог. Вие сте родени отново в съвършено състояние. "И така да бъде".

Божественият вътрешен алхимик приема това, което вие му носите. Той трансформира, изчиства, усъвършенства това, което вие му връщате, след като сте го изявили в несъвършена форма. Същото е и с вашето тяло, което е трансформирано, изчистено, усъвършенствано. Бог ви го връща нетленно, радостно съвършено, прекрасно свободно. Такова е съвършеното Христово Съзнание във всички и за всички. Това е животът "дълбоко скрит в Христос с Бога".

Сутринта на 4 юли, ние пристигнахме на върха. Предишния ден вечерта, Емил беше преценил, че заслужаваме един почивен ден и че никоя друга дата не беше по-подходяща от тази. На закуска, Емил каза: Днес е 4 юли, празник на годишнината от раждането на вашата независимост. Това идва с прекрасна точност. Аз чувствам, че вие вече имате малко доверие в нас и ще ви говоря свободно. След няколко дни, ще ви демонстрираме категорично, че моите твърдения са точни.

Обичаме да произнасяме името на вашата страна, Америка, и това на нейните жители, американците. Никога няма да узнаете радостта, която ми носят в този толкова важен ден, тези няколко момента на разговор с американци, които мога да видя лице в лице, и които са родени, с малки изключения, върху тази голяма територия. Някои от нас са имали радостната привилегия да видят вашата страна много преди тръгването на незабравимата експедиция на Христофор Колумб. Имало е и други опити за откритие, които не са сполучили. Защо? Просто като следствие от липсата на това божествено качество: вярата. Смелият вярващ, способен да реализира своята мечта още не се е бил появил. Един ден влиза в една душа сигурността, че земята е сферична и че би трябвало да има на противоположната страна една съществуваща площ, еквивалентна на тази, която е вече позната. Много бързо видяхме, че една нова и голяма историческа епоха започва да се развива.

 Само големият Всемогъщ Бог, който вижда всички неща, е могъл да възбуди това семе на вяра в душата на Колумб. Ето първите думи на изследователя в деня, в който се представя пред кралицата на Испания, отказвайки да се поклони пред органите на властта: "Скъпа Кралице, аз съм твърдо убеден че земята е кръгла и желая да отпътувам, за да го докажа." Не знам дали си давате сметка, но тези думи са били вдъхновени от Бог, и Колумб е бил избран между хората, които са решени да изпълнят това, което са започнали.

Тогава започва развитието на дълга поредица от събития, за които сме имали прозрението няколко години по-рано. Не ни беше показано всичко, но имахме достатъчно, за да следваме нишката. Разбира се, не си представяхме дори на сън почти невероятните чудеса, които трябваше да се извършат за толкова малко години. Но тези от нас, които са имали привилегията да живеят целия този период разбират, че много по-невероятни чудеса са държани в резерва за вашата нация. Моментът е дошъл за нея да се събуди за знанието на нейната истинска духовна роля. Ние имаме желанието да направим всичко възможно да ви помогнем да го постигнете. (Аз мисля, че ако Учителите се интересуват от нас, причината е тяхното голямо желание да видят Америка да приеме Христовото Съзнание и да разберат за неговите възможности. Те вярват, че тази страна е основана върху наистина духовна база, и следователно тя е предназначена да води света в своето духовно развитие.)

Емил продължи: Помислете си, че откриването на Америка е малкото зърно от вяра, посадено в душата на един единствен човек и оставена да се развива свободно. Последствията са невъобразими. Колумб е бил смятан в своето време за един стерилен мечтател. Но ние всички се приближаваме до мястото, където вярваме и знаем, че мечтите от вчера се превръщат днес в реалности. Кой може да се похвали с един голям успех, без преди това да е бил наричан мечтател? Колумб наистина ли мечтаеше? Не ставаше ли въпрос за идеалите на Голямата Космическа Мисъл, приети в душата на този, който ги изявява като силни истини? Колумб е тръгнал по един неизследван океан, имайки в съзнанието си ясна представа за отвъдморските земи. Не знам дали е видял видното бъдеще на континента, който щял да открие, нито дори името Америка, което щял да носи. Това е било по-скоро задачата на работниците дошли по-късно. Но въпросът остава: в началото това е било една мечта или едно разкритие, идващо от Бог?

Виждаме вече една част от реализираните чудеса, но нашето видение за следващите чудеса остава обвързано с първоначалното видение на Колумб. Можем да си спомним по този начин, многобройните разкрития, които направиха земята по-добра за пребиваване. Чрез тях се изразява Бог, проявява се чрез всяко едно от тях. Хората, които са успели, са тия, които имаха, съзнателно или не, най-голяма вяра в Бога. Представете си тази душа, тръгваща по един още неизследван океан, нейните мъки, нейните изпитания, обезсърченията й, но помислете си също че тя е живяла с една водеща идея в мислите си: тази на целта, която трябва да постигне.

 Събитията са следвали една винаги възходяща линия до деня, в който една шепа мъже се качват на "May flower", търсейки свободата да обожават Бог по свой начин. Помислете си: по свой начин. В светлината на духа и на последвалите събития, започвате ли да схващате истината? Делото на тези хора не е ли надминало тяхната мисъл? Не забелязвате ли ръката на Великият Всемогъщ да кръжи над сцената? След това са дошли тъмните дни, когато е изглеждало, че първите колонии ще бъдат унищожени. Но когато Бог се е захванал с една работа, трябва да триумфира. После идва големият ден, в който беше подписана Декларацията за Независимост, денят на избор между Бог или потисниците. Кой надделя, кой е длъжен винаги да надделее? Борбите на едно малко ядро от хора по време на тези паметни дни и слагането на техните подписи върху документа, отбелязват една от най-големите дати в историята от времето на идването на Исус на Земята.

Тогава първите удари на Камбаната на Независимостта проехтяха. Дали вие го вярвате или не, ние го почувствахме така сигурно, все едно че бяхме близо до камбаната. Тя усили и разпространи вибрациите, излъчвани от този малък център, с една сила, която ще ги направи да проникнат един ден в най-тъмните и най-отдалечени ъгли на земята. Най-мрачните съвести ще бъдат осветени.

 Помислете за изпитанията и превратностите, които са подготвили това събитие. Не се ли отнася това за раждането на едно Божествено Дете? Вижте големите души, които са се осмелили да излезнат в подкрепа на това дете. Какво би се случило, ако бяха загубили смелост? Но те не са загубили смелост и какво е станало? Раждането на най-голямата нация на цялата земя. Нейните изпитания и нейните премеждия показват тесния съюз с голямата душа на Исус от Назарет в своето разрастване. Можем да сравним тези, които са подписали Декларацията за Независимост, с Маговете от Ориента, който видяха звездата, символизираща раждането на детето в яслите, Христовото съзнание в човека. Модерните хора видяха звездата със същата сигурност като тези от Античността.

Когато си спомняме документа, е извън всякакво съмнение, че всяка дума е била вдъхновена от Бог. Размислете за момент. Декларацията за Независимост няма подобна в историята. Няма никакъв друг подобен документ, от който тя е могла да бъде копирана. Може ли да се съмнявате, че тя е взета от Субстанцията на Универсалната Мисъл? Тя е част от един голям съзидателен план във време на изява. И има несъмнено едно продължение в изпълнението на този голям план.

Девиза "E pluribus unum" възприет по време на драматичните дни от последователните етапи на еволюцията на страната, е фигуративно изразяване, взето направо от Духа на Истината. Той не се излъчваше, разбира се, механично от материалната мисъл на Американците. След това емблематичната фраза "In God we trust" (Доверие в Бог) показва най-пламенното доверие, вярата в Бог, създател на всички неща. Накрая, орела е избран за емблема, птица от мъжки и от женски пол, в пълно единство. Това отразява дълбоката духовност на тези хора, или тяхната способност да строят по съвършено, отколкото са го мислили. Никакво съмнение, че те са били водени от творческата активност на Духа на Бога. Това не предсказва ли, че Америка е предназначена да води целия свят ?

 Историята на вашата нация няма паралелна на земята. Можем да забележим всичките следващи етапи, които я водят към нейната съвършеност. Никой не може да предизвика едно подобно развитие, освен един Майстор на Мисълта. Съмнявате ли се, че съдбата на тази страна е водена от Големия Всемогъщ Бог?

Синаповото зърно е измежду най-малките от семената. И въпреки това, то има вярата да знае, че притежава в себе си мощта да изяви най-голямото от всички храсти. Когато то порасне, се превръща в едно дърво и птиците могат да кацнат на завет в клоните му. Както семето знае, че може да изяви растението, по същия начин ни трябва да опознаем нашата вътрешна мощ, способна да изяви нашата по-голяма вътрешна същност. Разказвайки тази притча, Исус говореше за качеството на вярата, а не за нейното количество. "Ако имате вяра колкото едно синапово зърно, ще кажете на планината: Помести се от тук и иди там. И тя ще го направи, и нищо няма да ви е невъзможно. "

Най-крехките макови семена, семето на най-голямото бананово дърво, луковиците, резниците и всичките истински семена знаят чрез вярата, че те могат да изразят по-голямата същност на техния вид. Всяко едно от тях си представя образа, който трябва да изяви. Така и ние трябва да си представим точния образ на това, което искаме да изразим. Той трябва да се усъвършенства от час на час чрез една вътрешна подготовка, преди да се изрази неговото съвършенство. Никога едно прекрасно цвете не се е развило напълно, без едно подготвително усилие за вътрешно съвършенство. В един момент, пъпката е ограничена до вътрешността на чашелистчетата, на чувството за себе си, на егоизма. И след завършването на вътрешното й усъвършенстване, тя се отваря в своята хубост.

 На семето, сложено във земята, му трябва да се откаже от себе си за да порасне, да се развие, да се размножи. Трябва и ние да се откажем от себе си, за да достигнем до нашето развитие. За да може семето да порасне, трябва обвивката му да се разкъса. Същото е и за нас, за да започне нашето израстване, трябва да разкъсаме нашата обвивка от ограничения. Когато нашето вътрешно усъвършенстване е завършено, ние се развиваме усилено в собствената ни красота, също като цветето.

Този закон важи както за една нация, така и за един индивид. Можете ли да си представите една нация, където Христовото съзнание е достигнало до своето пълно развитие и където жителите предприемат нещо колективно? Това би се превело сигурно като едно генерално добруване, тъй като сърцето на едно правителство се вкоренява истински в съзнанието на управляваните.

 Поради неразбиране на своята собствена духовна важност, вашата нация е допуснала големи грешки по пътя на историята си. В по-голямата си част, тя е потънала все още в материализма. Аз знам добре, че големи души са водели нейното развитие, но знам също, колко малко те са били ценени докато са живяли. До тук, вашият път беше труден, твърд и обрасъл, защото вашите съграждани са имали ограничени разбирания и са се подпирали върху материални мисли, за да го прокарат. И въпреки това, какви ли не чудеса са направили ?

Но какви по-големи успехи биха постигнали, ако бяха разбрали и приложили дълбокия духовен и завършен смисъл на посланието? С други думи, какви невероятни чудеса биха се разкрили днес, ако Христос е бил поставен на кърмата на вашия правителствен кораб и ако всеки е могъл, като Исус, да види, че наистина Христос е във всеки и че всички сме едно. Този ден на слава ще дойде, когато разберем дълбокият духовен смисъл на девиза "E pluribus unum". Един за всички, всички за един, това е един от най-големите закони на Бог. Той е, който е изразен от мнозинството. Разгледайте всички нации, които са съществували по-дълго време. Те биха съществували завинаги, ако не бяха позволили на материализмът да се промъкне и прогресивно да развали тяхната структура. Дошло е време, когато те са пропаднали по вина на собствената си тежест или са били загинали, поради неправилното използване на закона, който ги е създал.

 Какво става по времето на едно такова пропадане? Принципът, частта на Бог, се запазва докато последователните фалити позволят да се различи едно постепенно изкачване, едно побутване нагоре във всеки стадий. Накрая всичко трябва да завърши в Бог, един за всички. Скъпи братя, не е необходим един профет, за да разберете всичко това.

Вижте испанската нация в епохата на тръгване на Христофор Колумб за своето откривателско пътуване, и вижте каква е станала сега. Не след дълго, тя ще бъде във война със своето собствено дете. Вие ще констатирате нейната слабост и нейното безсилие. Тя едва ще бъде в състояние, с нестабилната си походка, да предприеме една добра битка или да се оттегли от една лоша. Трябва да отдадем нейното безсилие на крайният й разпад. Това се случва винаги с едно тяло или една страна, когато са наситени. Желанията и страстите предизвикват същия ефект. Може да има очевиден успех, но това не продължава дълго. Свидетелство за това е грохналата, измършавяла, губеща структура на страната, както колебливото и несигурно ходене е идентифицирано със стареенето. Един човек, който пази и развива своята духовна сила, запазва своята гъвкавост и своята активност и на петстотин години, на пет хиляди, на десет хиляди, и дори вечно, такава, каквато е по времето на пламъка на юношеството.

Ние се стремим към чистата бяла светлина от Епохата на Кристала. Виждаме да се показва зората, която се развива малко по малко. Светът ще види скоро великолепието и пълната й яркост. Няма да има повече тъмнина нито ограничения, а един вечен прогрес, чрез който всичко ще се завърне в рамките на Универсалната Субстанция. Трябва да вървим напред или да се върнем. Няма среден път, нито възможно спиране. Когато вашата нация признае своята област, своята истинска мисия, тя ще протегне ръка на духа, ще се изрази в зависимост от желанието на Бог, и ще остави духа да расте от вътре. Вашата голяма страна тогава ще стане едно чудо, надминаващо всякакво описание.

 Без съмнение, са били необходими голямата сила на клюна и ноктите на орела, за да поддържа сближаването на вашата нация, но истинската духовна светлина ще дойде. Ще си дадем сметка, че гълъбът е по-мощен от орела, и гълъбът ще защитава това, което орелът е пазил. Вижте думите, гравирани върху монетите, които вие изпращате по всичките пътища на световната търговия, "In God we trust". "E pluribus unum". Всички за един, това е девизът на Духа, когато гълъбът замести орела в рамките на един такъв народ.

Емил се спря, казвайки, че ще ни напусне за няколко дена, за да се присъедини към приятели, които се събират в едно селище, отдалечено на около триста-четиристотин километра. Той обеща да ни намери на стотина километра от тук, в едно малко селище на границата, където ние щяхме да пристигнем след четири дни. След това изчезна. Той пристигна с точност на срещата, придружен от четирима от своите приятели.

 

Превод Цветанка Бернард

Следва...

 

 

Sunday the 26th. Spiralata.net 2002-2017