10. Животът на Учителите 1-9

 9.

 

Храмът на изцелението се намираше в това село. Претендира се, че от както е построен този храм, се произнасят само думи на живот, на любов, и на мир. Вибрациите са толкова мощни, че по-голяма част от поклонниците се излекуват веднага. Претендира се също, че думите на живот, любов и на мир са били повторени толкова пъти и те се излъчват от храма от толкова отдавна, че техните вибрации са достатъчно силни, за да унищожат всяка нехармонична и несъвършена дума, която ще бъде произнесена. Това илюстрира какво става в човека. Ако се упражняваме да изпращаме само послания на живот, любов, хармония и съвършенство, скоро няма да сме способни да произнесем никаква противоречива дума. Опитахме да кажем неприятни думи, но всеки път виждахме, че не можем дори да ги произнесем.

Храмът беше целта на поклонници, които искаха да бъдат излекувани. Учителите, които живеят в околностите, са свикнали да се събират на определени интервали от време в това селище, за да се посветят на тяхната вяра и на хората, които искат да се възползват от тази възможност, за да се обучат. Храмът е изцяло посветен на изцелението и винаги отворен за хората. И когато хората не могат винаги да се срещнат с Учителите, те ги подтикват да посещават храма във всеки сезон с цел да се излекуват. Ето затова Учителите не бяха излекували в началото нашите поклонници. Те ги бяха придружили, за да им покажат, че не са по-различни от тях и че всеки притежава в себе си същите сили, дадени от Бога. Давайки им пример с преминаването на реката, аз мисля, че те искаха да покажат на поклонниците, а и на нас самите, тяхната способност да побеждават всяка трудност и да ни предизвикат да ги имитираме.

Oт местата, от които е трудно да се достигне до храма, който и да поиска помощ от Учителите, ще извлече големи ползи. Има винаги и обикновени зяпачи и невярващи, които не получават видима помощ. Ние присъствахме на няколко събирания от двеста до две хиляди човека, където всички, които искаха да бъдат излекувани, биваха излекувани, като просто декларираха вътрешно, че го желаят. Имахме възможността да наблюдаваме, по различно време, много голям брой хора, излекувани по този начин. В 90% от случите, изцелението беше трайно, и за тези, осъществени в самия храм, процентът стигаше 100%.

 Обясниха ни, че храмът е едно конкретно нещо, разположено на едно определено място. То символизира божествения център, индивидуалния Христос. Всичките църкви трябва да представят същия символ. Храмът е винаги достъпен за тези, които искат да отидат. Можем да ходим толкова често и да останем толкова дълго време, колкото пожелаем. Така се формира един идеал в мисълта на посетителите и се фиксира в техния дух.

Емил каза: Тук изниква идеята, която води до идолопоклонството в миналото. Хората са търсили да гравират върху дървото, камъка, златото, среброто, или бронза образа на техния идеал. Тъкмо образа (идола) е направен, и идеалът вече го надминава. Трябва, значи, да имаш представата, да обичаш и да идеализираш това, което идва от вътрешността на душата, а не да дадеш една непременно идолопоклоннически осезаема форма на идеала, който ние желаем да изразим. Значи, трябва да обожаваме само изразения идеал, а не персоналността, която го изразява. Исус решава да си отиде, защото е виждал, че народа започва да го превръща в идол, вместо да обича идеала, който той изразява. Те са искали да направят от него един крал. Народа е виждал само едно - това, че Исус осигурява всичките свои нужди.

 Никой не е признавал, че има в себе си способността да осигурява всичките си нужди. Никой не е виждал, че трябва да си послужиш с тази мощ като Исус. Той казва тогава: "По-добре е да си отида, защото ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас". С други думи, докато сме съсредоточени в персоналността на Исус, не можем да опознаем мощта, която притежаваме в нас самите. Трябва абсолютно да погледнем вътре в самите себе си. Ако разчитаме на другия, ние правим от него един идол, вместо да изразим неговия идеал.

Станахме свидетели на изключителни изцеления. Беше достатъчно някои болни само да преминат през храма, за да бъдат излекувани. Други прекарваха вътре един значителен период от време. Никой не извършваше служба никога. Беше, явно, безсмислено да се извършва служба, тъй като вибрациите на живата Дума бяха толкова ефикасни в храма, че всеки човек, влизащ в периметъра на зоната на влиянието им, чувстваше ползата от тях. Видяхме да донасят един парализиран човек. Надебеляванията на костите му бяха излекувани изцяло за един час, и той стана и започна да ходи. Той работи след това четири месеца за нашата експедиция. Един друг беше загубил всичките пръсти на едната си ръка и ги видя да порастват. Едно малко дете с деформирано тяло и с парализирани крайници беше излекувано незабавно и изтича навън от храма. Прокажените се изчистваха мигновено, слепите проглеждаха, глухите връщаха слуха си и много други бяха излекувани. Всъщност всички влезли в храма бяха излекувани. Имахме възможността да наблюдаваме един голям брой от тях две или три години по-късно. Тяхното изцеление бе трайно. Обясниха ни, че ако болестта се връща, причината е в липсата на истинско духовно виждане.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

 

Tuesday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017