09. Животът на Учителите 1-8

8.

 

 

 След пауза от осем дена, един понеделник сутринта вдигнахме лагера и продължихме пътя си. Следобеда на третия ден, стигнахме до брега на една голяма река, широка шест или седемстотин метра, с вода до борда и течаща с бързина като минимум пет метра в секунда. Информираха ни, че при обикновени условия има брод. Тогава решихме да направим лагер на това място до другия ден, за да можем да наблюдаваме как се движи нивото на водата.

 Разбрахме, че можем да преминем реката през един мост, намиращ се нагоре по течението, но това би означавало да направим една обиколка от четири дни по много трудни пътища. Мислехме, че ако водата намалява, ще бъде по-просто да почакаме няколко дни на едно място. Беше ни демонстрирано че няма защо да се притесняваме за храната. И наистина, от деня, в който нашите провизии се свършиха, до завръщането ни в нашата генерална квартира в Асмах, което ще рече, в продължение на шестдесет и четири дни, цялата компания, включвайки повече от триста поклонници, беше нахранена изобилно с храна идваща от "невидимото".

 Дотогава никой не беше разбрал истинския смисъл на събитията, на които бяхме станали свидетели. Бяхме неспособни да видим, че всичко се осъществява в съответствие с един точен закон, с който всеки може да си послужи.

 На следващия ден сутринта, на закуска, имаше петима чужденци в лагера. Представиха ни ги като една част от група, лагеруваща от другата страна на реката и връщаща се от селището, в което ние отивахме. Не обърнахме голямо внимание на тази подробност, предполагайки че са намерили лодка, за да преминат. Един от нас тогава каза: Щом като тези хора имат лодка, защо да не си послужим и ние да минем реката? Вече виждахме един изход на трудностите ни, когато ни информираха, че няма лодка, защото преминаването на това място не е толкова често, че да оправдае поддръжката й.

След закуска всички се събрахме на брега на реката. Забелязахме, че Емил, Джаст, Непров, и четирима мъже от наша страна разговаряха с петимата чужденци. Джаст дойде към нас, казвайки че на тях би им харесало да минат всички реката с петимата чужденци, за да прекарат малко време в отсрещния лагер. Имахме време, тъй като бяхме решили да почакаме до другия ден, за да наблюдаваме намаляването на водата. Разбира се, нашето любопитство се събуди. Оценявахме малко безразсъдно това да искаш да преплуваш едно такова силно течение, само за да кажеш добър ден на един съсед. Не си представяхме, че преминаването може да се постигне по друг начин.

Когато Джаст се присъедини към групата, дванайсетте мъже, всички облечени, се отправиха към брега, и с най-спокойно стъпиха върху водата, не казвам във водата. Никога няма да забравя впечатленията си, виждайки тези дванадесет мъже да минават един след друг от твърда земя върху течащата вода. Затаих дъх, очаквайки да потънат и изчезнат. По-късно разбрах, че всички мои другари са си помислили същото. Но в момента, всеки от нас остана без дъх, докато дванадесетте бяха минали половината на реката, толкова бяхме изненадани да ги видим да ходят спокойно по водата, без никакво притеснение, и без водата да се вдигне по-нависоко от подметката на сандалите им. Когато те преминаха от реката на отсрещния бряг, имах усещането, че ми пада голяма тежест от рамената. Вярвам, че може да се каже същото и за моите другари, ако се съди по усмивките им на облекчение в момента, когато и последният от дванадесетте довърши преминаването. Това със сигурност беше едно безпрецедентно преживяване за нас.

Седмината, които бяха от нашия лагер, се върнаха за обяд. Макар че нашата свръхвъзбуда беше по-малка по времето на второто преминаване, всеки един от нас въздъхна с облекчение, когато всички бяха стъпили на нашия бряг. Никой от нас не беше се отдалечил от брега на реката тази сутрин. Не коментирахме много събитията, задълбочени в нашите собствени мисли.

След обед разбрахме, че трябва да направим голямата обиколка до моста, за да минем реката. Вдигнахме се рано на другия ден сутринта, готови да направим обход. Преди да тръгнем петдесет и двама човека от нашия лагер тръгнаха спокойно към реката и я преминаха, както дванадесетте предишния ден. Казаха ни, че можем да преминем с тях, но никой от нас нямаше достатъчно вяра, за да опита. Джаст и Непров настояха да направят обиколката с нас. Опитахме се да ги разубедим, казвайки, че можем много добре да следваме колоната и да им спестим това досадно пътуване. Те не се отказаха и ни придружиха, казвайки, че това не представлява никакъв проблем за тях.

През четирите дни, които ни отне да се присъединим към тези, които бяха преминали, ходейки по водата, нямахме друг сюжет за разговор, нито за размисъл, освен забележителните събития, на които бяхме свидетели по време на нашия кратък престой с тези прекрасни хора. На втория ден, изкачвахме мъчително един стръмен склон в най-голямата горещина, когато началникът на нашия отряд, който беше нещо мълчалив от четиридесет и осем часа, извика изведнъж: Момчета, защо човекът се е задължил да пълзи и да се влачи по земята?

 Отговорихме в хор, че той е изразил точно нашите мисли.

Той продължи: Как е възможно някои да могат да правят това, което видяхме, и другите да не са способни да направят същото? Как е възможно, хората да са доволни да пълзят, и не само доволни, но и насилени да пълзят? Ако човека е получил мощта да властва над всичките същества, той трябва сигурно да може да лети по-високо от птиците. И ако е така, защо той не е затвърдил своята власт отдавна? Грешката е сигурно в човешката мисъл. Всичко е могло да стане като следствие на материалната представа, която човека има за себе си. В мисълта си, той се вижда само като пълзящ. И той може, значи, само да пълзи.

 Джаст хвана топката в полет: Вие сте напълно прави, всичко идва от съзнанието на човека. В зависимост от това, което мисли, той е ограничен или неограничен, свободен или роб. Вярвате ли, че мъжете, които видяхте да вървят вчера по водата, за да си спестят досадната ни обиколка, са специални същества или с привилегии? Не, те не се различават по нищо от вас по своето създаване. Те не са надарени с нито един атом на мощ повече от вас. Те просто са развили тяхната божествена мощ чрез доброто използване на тяхната сила на мислене. Всичко, което ни видяхте да правим, вие можете също да го направите, в цялата му пълнота и със същата свобода, тъй като всички наши действия са в хармония с един точен закон, с който всяко човешко същество може да си служи на воля.

Разговора след това завърши. Ние се присъединихме към петдесет и двамата, които бяха преминали, и се запътихме към селището, което беше и нашата цел.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017