08. Животът на Учителите 1-7

| Печат |

 7.

 

Когато се завърнахме, намерихме много чужденци, събрани в Асмах. Те идваха от околностите. Известен брой от Учителите се готвеха да тръгнат на поклонение към едно място, отдалечено на близо четиристотин километра. Това ни изненада, защото бяхме пътували в тази посока и бяхме забелязали, че след сто и двадесет километра, пътят навлиза в една пясъчна пустиня. Тази пустиня беше по-точно едно високо плато, покрито с дюни, движещи се под силата на вятъра, и където растителността е много рядка. По-нататък, пътеката изкачваше една малка планинска верига, която образуваше едно от подножията на Хималаите. Вечерта бяхме поканени да се присъединим към поклонението. Трябваше да тръгнем следващия понеделник. Бяхме предупредени, че е излишно да вземем целия си багаж, тъй като щяхме да се върнем в Асмах, преди да пресечем основната верига на Хималаите.

Джаст и Непров, разбира се, бяха приготвили всичко, и в понеделник, рано сутринта, ние се присъединихме към тръгващите триста души. По-голяма част страдаха от болести, които очакваха да се излекуват. Всичко протичаше добре до събота. И тогава се разрази най-страшната буря, на която сме били свидетели. Цели три дена и три нощи валя голям пороен дъжд, който беше, както разбрахме, предвестник на лятото. Ние лагерувахме на едно много удобно място и бурята не ни притесни с нищо. Страхувахме се повече за хранителните ни запаси, знаейки, че един по-дълъг престой би бил обезпокоителен за повечето от присъстващите. И наистина, повечето от тях бяха предвидили точно необходимата храна за пътуването, без да вземат предвид, възможността от евентуални забавяния. Забавянето ни се струваше двойно по-сериозно, тъй като не виждахме друго решение, освен да се върнем в Асмах, за да попълним провизиите си. А това означаваше още близо двеста километра, голяма част от които през пясъчната пустиня, която описахме.

В четвъртък сутринта изгря ярко слънце в един ясен ден, и решихме да тръгнем. Обаче ни информираха, че е за предпочитане да изчакаме изсъхването на пътя и падане нивото на реките. Пътуването щяло да бъде по-лесно. Един от нас сподели за общото ни притеснение, че провизиите ни намаляват. Емил, който беше отговорен за хранителните запаси, дойде да ни каже: Ненужно се страхувате. Не се ли грижи Бог за своите създания, малки и големи, и не сме ли ние негови създания? Погледнете тези няколко зърна от жито, семена на житото. Аз ги посаждам. Този жест показва, че имам нужда от жито, аз създадох жито в съзнанието си. Изпълних закона и житото ще покълне когато трябва. Процесът на природата за поникването на житото е дълъг и труден. Необходимо ли е за нас да се подложим на това болезнено очакване на този бавен растеж?

Защо да не използваме един по-висш и съвършен закон, за да направим житото да поникне? Достатъчно е да се съсредоточим в себе си, да видим житото като идеал, и ето житни зърна, готови да бъдат смлени. Ако се съмнявате, съберете ги, направете брашно и опечете хляб.

И наистина, пред нас имаше зряло и изчистено жито, което ние взехме да смелим и да направим хляб. Емил продължи: Видяхте и повярвахте. Но защо да не се обърнем към един още по-съвършен закон и да не направим едно още по-съвършено нещо, или така казано, точно това, което ни трябва: хляба? Ще видите, че този по-съвършен закон, по-фин, бихте казали, ми позволява да направя точно това, от което имам нужда: от хляб.

Докато ние бяхме там, омагьосани, един голям хляб се появи в ръцете на Емил, после и други, които той поставяше на масата, дотогава, докато станаха четиридесет. Емил отбеляза: Виждате, че има достатъчно за всички. Ако няма достатъчно, ще дойдат и други, докато има в излишък.

Всички ядохме от този хляб и много ни се услади.

Емил продължи: Когато Исус попита Филип в Галилея "Къде ще купим хляб?" е било за да го изпита. Исус е знаел добре, че е излишно да купи хляба, от който тълпата е имала нужда, или да го намери на пазарите, които са съществували тогава. Той се възползва от възможността да покаже на учениците си силата на втасалия или омесен благодарение на Духа хляб. Колко пъти хората имат същото материално разбиране като Филип! Те пресмятат така, както го правят съзнателно и днешните хора: Имам толкова хляб, толкова провизии, толкова пари, които се виждат.

Исус е бил разбрал, че живеейки в Христовото съзнание, няма ограничения. Той обръща погледа си към Бог, извор и създател на всичко, и му благодари, че е оставил завинаги на разположение на хората мощта и необходимото вещество, за да задоволи всичките им нужди. Той разчупил хляба и го дал на учениците си да го раздадат. И когато всички били сити, са останали още дванадесет панера. Исус никога не е имал предвид това, което е в повече на съседа, за да се нахрани или да нахрани другите. Той учи, че нашите провизии са на наше разположение в Универсалното Вещество, където има запаси от всичко. Остава ни само да въплътим това вещество, за да създадем всичко.

По същия начин се случило, когато Елисей умножава олиото на вдовицата. Той не помолил олио от някой собственик на олио, тъй като би му ограничил ресурсите. Той е влязъл във връзка с Универсалното и само големината на съдовете е била ограничение на изобилието. Олиото е могло да тече чак до наши дни, ако е имало съдове да го поберат.

Емил продължи: Тук няма никакъв хипнотичен феномен. Никой от вас няма усещането да е хипнотизиран. Но има автохипнотизъм от първа ръка във вашите вярвания, че никой не може да изпълни нито съвършената работа на Бог, нито да създава околната среда или нещата, които желае. Нуждата не е ли желанието да създадем? Вместо да процъфтявате и да създавате в съответствие с волята на Бога, вие се свивате във вашите черупки и си казвате: "Аз не мога". Чрез самовнушение, накрая вие вярвате, че сте част, разделена от Бог. Свивате встрани от вашият съвършен път, пропускайки целта на вашето създаване. Не оставяте Бог да се изяви чрез вас, както Той го желае.

Големият Учител Исус не е ли казал: "Творенията които аз правя, вие също ще ги направите, и дори и по-големи"? Човекът в самата си същност е Син на Бога. Истинската мисия на Исус не беше ли да покаже, че в тази си същност човек може да твори така съвършено и хармонично като Бог? Когато Исус кара слепия да си измие очите в езерцето на Силое, не беше ли за да отвори очите на тълпата и да покаже, че той е изпратен от Отца, за да създава точно като Отца? Исус искаше всеки от нас да направи същото, чрез разпознаването на Христос в себе си и в другите.

Мога да направя още една крачка в повече. Хляба, който получих и държах в ръцете си, се изпепели, като че ли е изгорен от огън. Какво се случи? Аз използвах неправилно съвършения закон, който материализира моята идея. Изгорих това, което направих да се роди. Правейки го, аз злоупотребих с този съвършен закон, толкова точен, като тези закони, които управляват музиката. Ако бях продължил да злоупотребявам, не само щеше да изгори това, което съм създал, а ще изгори и мен, неговия създател. Хлябът наистина ли е унищожен? Да допуснем, че неговата форма е просто променена, защото на мястото на хляба, остава само малко пепел. Хлябът не се ли е върнал в Универсала, откъдето се е появил? Не е ли той сега в една непроявена форма, в очакване на едно ново проявяване? Не е ли това случая с всичките форми, които изчезват от обсега на зрението ни чрез огън, немощ или по друг начин? Не се ли връщат те към Бога, Универсалната Субстанция, от която са произлезли? И това не илюстрира ли фразата: "Това, което слиза от небесата, трябва да се издигне в небесата"?

Току що видяхте да се образува лед в чашата, без видима причина. Въпреки това, има една причина, същата, която създаде и хляба. Аз мога да използвам закона, докато си служа с леда и хляба за добро на човечеството, или дотогава, докато работя с любовта на закона, в съгласие с него, или отново, когато аз проявявам моите идеи, в зависимост от желанието на Бога. Добре е да правиш хляб, лед или нещо, което желаеш. Всеки един трябва да побърза към мястото, където може да прави всичките тези неща. Не виждате ли, че трябва да си послужите с най-висшия закон, с абсолютния Божи закон? Вие ще произведете това, от което имате нужда и това, което сте проектирали в мислите си като ваш най-висок идеал. Ще се харесате още повече на Бог, проявявайки се по-пълно, при положение, че знаете, както Исус, че вие сте един съвършен син на Бога.

Нима не виждате освобождението от търговското робство и от всички други форми на обслужване? Виждам търговското робство как се превръща, в следващите няколко години, в най-лошото робство. Ако то напредва с тези темпове, ще управлява и тялото, и душата на човека. След това то неизбежно ще се унищожи от само себе си, с всичките лихви. В началото, търговският дух, се е намирал, най-определено, на едно много високо духовно ниво. Но позволихме на материализма да проникне дотам, че силата, която послужи да се създаде търговията, се превръща в сила, която ще я унищожи. Освен това, всяка съзидателна сила, с която се злоупотребява, става разрушителна.

Обаче, видени от друг ъгъл, търговският натиск и неговите задушаващи граници, не ни ли карат да почувстваме, че трябва да триумфираме? И за да го постигнем, не е ли достатъчно да разберем, че нашата роля е да правим съвършените дела на Отца, да си повдигнем съзнанието до това на Христос? Не е ли това, което Исус ни учеше на Земята? Не дава ли за това пример целият негов живот?

Скъпи братя, защо не можете да видите, че в началото беше Словото, че Словото беше с Бог, и че Словото беше Бог? По това време всички същества, създадени по-късно, съществуваха в неизразена форма в Универсалното Вещество. Някои казват, че са били в хаоса. В нейния примитивен смисъл, тази дума иска да каже реалност, тъй като Духът е реалността. Ние го тълкуваме погрешно, придавайки му значението на турбулентност, война на елементите, вместо дълбокия духовен смисъл на реалност, една реалност, която очаква произнасянето на точната и съзидателна дума, позволявайки на съществата да се появят в явна форма.

Когато Бог е решил да създаде света от Универсалната Субстанция, Той остава спокоен и съзерцателен. С други думи, Той е имал идеята за един идеален свят. Той поддържа основната Субстанция на света в мисълта си, през времето, необходимо да намали вибрациите, след това Той произнася Словото, и света e приел форма. Бог е направил един ментален свят, в който първичната Субстанция може да тече, и света е бил създаден според формата, съвършения калъп, модела, който Бог е медитирал.

Но Бог е могъл да пази мисълта за света чак до второто пришествие. Той е могъл да пожелае безкрайно светът да приеме форма и да стане видим. Ако не е казал Словото в безформения етер, нищо нямаше да се създаде или изрази във видима форма. За да донесе видими резултати или да въплъти подредени форми, е необходимо, дори за един Създател, безкраен и всемогъщ, да каже решително точното слово: "Да бъде светлина". Явно значи трябва да направим тази стъпка.

Бог поддържа в мисълта си съвършения и идеален свят в неговите най-малки детайли. Трябва този свят да се въплъти под формата на небе, съвършенo място, където всички негови деца, същества и творения, могат да живеят в мир и хармония. Такъв е съвършеният свят, който Бог е видял в началото и който е побързал да създаде чрез мисълта си, сега и завинаги. Възникването на неговата ефективна изява зависи само от нашето приемане. Да се съберем на единственото място, да знаем, че ние всички сме свързани, образувайки само един единствен човек. Ние всички сме част от тялото на Бог, така както един от крайниците ни е една част от цялото ни тяло. Знаейки това, ще останем в Царството на Бога, част от царството на небето, тук, сега на земята.

За да направите небето да се появи, знайте, че то няма нищо материално. Всичко е духовно. Небето е едно състояние на съвършено съзнание, един съвършен свят на земята, тук и сега. Само трябва да го приемем. Той е тук, около мен, очаквайки аз да отворя вътрешното си око, благодарение на което, моето тяло ще стане светлина. Тази светлина не е нито тази на слънцето, нито тази на луната, ами тази на Отца, и Отец е тук, в дълбината на моето същество. Нищо не е материално, всичко е духовно. За да се постигне този прекрасен свят, който Бог ни е дал, тук и сега, трябва да го знаем в мислите си.

Така е както Бог е създал всичко. Той е станал спокоен и съзерцателен, след това е видял светлината и е казал: "Да бъде светлина". И стана светлина. По същият начин той е казал: "Да бъде". И е станало така, както Той го е казал. И по този начин Той държи здраво всяка форма или идеал в мисълта си, произнася думата, и идеалът се е появил.

Същото е станало и с човека. Бог е казал: "Да направим човека по наш образ и подобие, и да му дадем силата да властва над всичко". Бог, тоталното Добро, създава всички добри неща, и на последно място човека, най-голямото от всички, със сила над останалите същества. И човека е виждал само доброто, и всичко е вървяло добре, докато не се е разделил от Бога и не е забелязал една двойственост. После човека е създал двойствеността чрез мисълта си, от една страна доброто, и от друга страна, противоположното на доброто. Защото ако има двойственост, трябва да има и антоними, доброто и лошото. Лошото значи идва от съвършената способност на човека да създава това, което вижда в мислите си. Ако не беше видял лошото, лошото нямаше да има сила, нямаше да може да се изрази. Само доброто щеше да бъде изразено и ние щяхме също да бъдем съвършени днес, както Бог ни вижда. Небето би било завинаги на земята, както Бог го вижда, и както трябва да го виждаме ние всички, за да го въплътим. Исус имаше съвършеното право да каже, че идва от небето, тъй като ние всички идваме от небето, голямата Универсална Субстанция на Мисълта.

Откакто човекът е бил създаден по прилика и подобие на Бог, той е получил мощта да създава точно като Бога: И Бог очаква, че човекът ще използва своята мощ също така свободно като него, и точно по същия начин. Трябва предварително да забележим нуждата, след това да решим какъв е добрия идеал, отреден да запълни формата, която е задържана в съзнанието, след това да я напълним с Универсалната Субстанция на Мисълта. Накрая трябва да произнесем Словото, да кажем, че формата е пълна, и това е така, и е добре.

По време на разпъването, Исус дава своята плът, външното и виждащо се тяло, за да покаже реалното съществуване на едно духовно тяло, намиращо се по-надълбоко. И това e точно тялото, което той показва при излизането от гроба си. Същото, за което говори, казвайки: "Разрушете този храм и аз ще го построя отново за три дена". Той е искал да ни покаже, че ние притежаваме същото духовно тяло като него и можем да правим същите неща като него. Безсъмнено, Исус е могъл да избегне кръста, ако го е искал. Той бил видял, че една голяма промяна става в тялото му. Хората около него са били неспособни да видят тази промяна и да се възползват от този пример. Те са продължавали да разглеждат тялото единствено като материално. Те биха останали неспособни да видят разликата между материалното и духовното, ако Исус е бил показал духовното си тяло, без да бъде съпроводено от една голяма промяна на физическото си тяло. И за да предизвика тази промяна, той приема пътя на кръста.

Такъв е Христос в човека, който големият учител Исус, световно обичан и уважаван, е дошъл да ни покаже. Не е ли той посветил целият си земен живот за да ни покаже съвършения път към Бог? Невъзможно е да не обичаме този идеален път, след като сме го видели вече, или в посаждането на семената, или в милионите необходими жестове за поддържането на живота. Всичките уроци ни водят към нашето пълно израстване. Ние ще го постигнем един ден, виждайки, че наистина сме деца на Бога, а не роби. Бидейки Син, ние имаме достъп до всичко, което принадлежи на Отца, всичко ни принадлежи и можем да го използваме така свободно както Отца.

Признавам, че в началото това изисква една огромна вяра. Трябва да я увеличаваме малко по малко и да я практикуваме съвестно както музиката или математиката, докато достигнем до стадия на познанието. Тогава сме свободни, величествено, красиво свободни. Няма по-добър пример за такъв начин на живот, от този на Исус. Не можете ли да познаете мощта, включена в неговото име, Исус, Христос станал видим, Бог, превъплътен в плътта на човека? Исус е достигнал до там да разчита изцяло на дълбокия интелект на Бог в него, и по този начин e изпълнявал своите велики дела. Той не е разчитал нито на силата на неговата собствена воля, нито на силната концентрация на собствените си мисли, а на волята на Бог: "Да бъде волята ти, о, Боже, а не моята воля." Исус е искал винаги да изпълнява волята на Бог, да прави това, което Бог иска той да направи.

Казваме често, че Исус се усамотявал върху една висока планина. Аз не знам дали се е изкачвал физически или не, но знам, че ни трябва на всички да се качим във височините, в най-големите височини на съзнанието, за да получим просветление. Тези височини са на върха на главата, и ако способностите не са развити, трябва да ги развием чрез духовни мисли. След това трябва да оставим любовта да се разпространи от сърцето, център на любовта, за да внесе равновесие в мислите. Направено ли е това, Христос се разкрива. Тогава синът на човека забелязва, че е Син на Бога, Единствения Син, в който Отец намира своето удоволствие. И накрая трябва да живеем това с една непрекъсната любов.

Спрете се за един момент и размислете дълбоко. Представете си безбройните песъчинки по плажовете, безбройните капки вода на океаните, безбройните форми на живот във водите, безбройните скалисти частици на земната обвивка, огромния брой дървета, растения, цветя, храсти, които растат на земята, безбройните форми на живот съществуващи върху земята. Всичко това е външната изява на идеала, който е задържан в голямата Универсална Мисъл на Бог.

Представете си сега безкрайните души, които са се родили на земята. Всяка една от тях е израз на идеалната представа на Бога, такъв, какъвто той вижда себе си. Всяка една е получила същата мощ на Бога да властва над всичко. Нима не вярвате, че Бог желае да види човека да развие божествените си способности и да изпълни делата на Бог, благодарение на наследството на Отца, голямата Универсална Мисъл, която е във всичко и над всичко? Разберете, че всеки от нас е един израз (извън невидимото, вън от Духа) в една явна форма, чрез която Бог обича да се изрази. Когато ние знаем това и го приемем, ние наистина можем да кажем като Исус: "Вижте, ето тук един Христос." По този начин той е достигнал контрол над плътския свят. Той е признал, провъзгласил и приел своята божественост, след което е живял един свят живот, както трябва и ние да го живеем.

Превод Цветанка Бернард

Следва....