07. Животът на Учителите 1-6

 6.

 

 

Тъй като имахме доста работа преди да преминем Хималаите, селото Асмах ни се стори най-добрата главна квартира. Приятелят, който бяхме оставили в Потал да наблюдава Емил, се присъедини към нас. Той ни докладва, че е говорил с Емил почти до четири часа следобеда в деня, в който Емил трябваше да ни посрещне в Асмах. В този момент, Емил е казал, че необходимо да иде на срещата. Тялото му станало веднага неподвижно, полегнал като заспал върху една кушетка. Той остава в тази позиция близо три часа, после постепенно станал неясен и изчезнал. Това беше часът на вечерта, в който Емил ни посрещаше в жилищата на Асмах.

Сезонът не беше достатъчно напреднал, че да предприемем пресичането на върховете. Аз казвам ние, членовете на нашата малка група, които се виждахме като тежест. Нашите трима големи приятели биха преминали етапите за много по-малко време от нас, но никой от тях не се оплакваше. Умишлено ги наричам големи, тъй като наистина те бяха големи по характер.

Правихме много екскурзии, или с Джаст, или с Неправ. При всяка възможност, те ни даваха доказателство за техните забележителни качества. Една от тези екскурзии имаше за цел едно село, където се намираше един храм, наречен Храма на Тишината, или Храма Не Построен от Ръце. Това село е съставено от храма и къщите на служещите в храма. То е построено върху предишното място на едно селище, почти изцяло поразено от епидемиите и дивите животни. Емил, Джаст и Непров ни придружиха и ни казаха, че като посетили това място, Учителите намерили само малко оцелелите измежду трите хиляди жители. Те ги излекували, след което дивите животни и епидемиите изчезнали. Няколкото оцелели дали обет, в случай че са пощадени, да станат служители на Бога и да му служат по начина, по който Бог би избрал. Учителите си заминали. По-късно, при тяхното завръщане, те намерили построения храм и служителите заети с техните задължения.

Този храм е великолепен, намиращ се на една височина, от където можем да наблюдаваме голяма част от областта. Той е построен от бели камъни и датира от шест хиляди години. Никога не е имало нужда от поправки. Ако откъртим едно парче от един от камъните, той се поправя сам.

 

Емил каза: Ето храма на Тишината, Мястото на Мощността. Тишината е синоним на мощта, когато ние достигнем мястото на тишината в нашата мисъл, ние сме в мястото на мощта, където всичко е едно, една едничка мощност, Бог: "Бъдете мълчаливи и знайте, че аз съм Бог". Разпръснатата сила е равна на шума. Концентрираната сила е равна на тишината. Когато се концентрираме, когато съсредоточим нашите сили в един единствен център на енергия, ние правим контакт с Бога в тишината. Ние сме съединени с Него, значи, съединени с цялата мощност. Такова е наследството на човека. "Моят Баща и аз, ние сме едно".

Единственият начин да бъдем свързани с мощта на Бог, е да влезем съзнателно в контакт с Него. Това не може да се направи от вън, тъй като Бог идва от вътре. "Господ е в своя свещен храм. Нека цялата земя замълчи пред Него".

Да се обърнем от вън към вътрешната тишина. Без това ние не можем да очакваме съзнателното съединение с Бог. Ние ще разберем, че неговата мощност е на наше разположение и ние ще я използваме непрекъснато. Тогава ще знаем, че сме свързани с неговата мощност и ще разберем човечеството. Човека ще се откаже от илюзиите на собственото си себелюбие, ще установи своето невежество и ограниченост, и ще бъде готов най-накрая да се образова. Той ще види, че на нищо не можем да научим гордите и че само смирените по дух могат да приемат Истината. Неговите крака ще са стъпили върху камъка и той няма да се спъне повече, той ще придобие чувството на равновесие и на решение.

Първоначално е трудно да се разбере, че Бог е единствената мощ, единствената субстанция, единствената интелигентност. Но в момента, в който човек разбере истинската натура на Бог и я екстернализира активно, той придобива навика да си служи непрекъснато от тази мощ докато яде, докато тича, диша и докато извършва големите задачи на живота си. Човека не се е научил да прави големите дела на Бог, понеже не е могъл да разбере необятността на мощта на Бога и да знае, че можем да използваме тази мощ и за по малките дела.

Бог не слуша нито нашия поток от приказки, нито нашата шумна врява напразно. Трябва да го потърсим чрез нашия вътрешен Христос, невидимата връзка, която ние притежаваме с него в себе си. Обожаван в дух и във вяра, той чува вика на искрено отворената за Него душа. Който и да влезе в контакт с Отца тайно, ще почувства неговата мощ чрез реализирането на всичките си желания. Защото Бог се отплаща публично на който го търси в тайната на душата си и остава там. Колко ли пъти Исус е подсказвал за този индивидуален контакт с Отца. Той го задържа непрекъснато и съзнателно за себе си. Той е говорил на Бог като един присъстващ събеседник. Каква сила му даде тази вътрешна тайна връзка. Той беше разбрал, че Бог не говори чрез огъня, бурята или земетресенията, ами в най-голямата дълбочина на душите ни с едни спокоен глас.

Това разбиране ни дава умствен баланс. Научаваме се да отидем чак до края на една идея. Старите идеи изчезват, новите се адаптират. Бързо откриваме колко е проста и ефективна системата. Придобиваме навика да съберем всичките деликатни проблеми, за да ги медитираме в часа на тишината. Може би няма да ги разрешим всичките, но ще се запознаем по-отблизо с тях. Няма да е вече необходимо да бързаме и да се борим целия ден с чувството, че целта се изплъзва.

Няма по- голям чужденец за човека от самия себе си. Ако той иска да опознае този чужденец, да влезе в своя работен кабинет и да затвори вратата. Той ще намери най-опасния си враг и ще се научи да го контролира. Ще намери също и истинския си Аз, своя най-верен приятел, своя най-мъдър учител, своя най-сигурен съветник…всичко това е отново той. Това е олтарът, където гори вечния пламък на Бога, изворът на всичката доброта, на всичката сила, на всичката мощ. Той ще знае, че Бог се намира в най-дълбоката тишина. Там е мястото, дълбоко в него, където живее Светият на Светиите, където всяко желание на човека съществува в Мисълта на Бога и се смесва с едно желание на Бога. Чувстваме, разпознаваме интимността на връзката между Бога и човека, между Отца и Сина, между духа и тялото. И виждаме, че явната двойнственост съществува само в човешкото съзнание, тъй като, истината е, че има единство.

Бог изпълва небесата и земята. Такова е откровението, което идва на Яков в тишината. Той е бил заспал върху камъка на материалността. В едно ярко духовно просветление, той възприема, че външността е изражението на една картина, проектирана от вътре. Той е бил толкова впечатлен, че се провиква: "Господ (Закона) е наистина тук (на земята и в тялото) и аз не го знаех. Ето Дома на Бога и вратата към небето." Подобно на Яков, хората ще разберат, че вратата към небесата се отваря чрез тяхното собствено съзнание.

Преди да може да влезе в това тайно и тихо място на Най-Високото, трябва всеки един от нас да изкачи тази "стълба на осъзнаване", показана на Яков в едно прозрение. Трябва да открием, че ние сме в центъра на всичките създания, съединени с всичките видими и невидими неща, окъпани във вездесъщността и произлезли от нея.

В своето прозрение Яков е забелязал стълбата да свързва небето и земята, с ангелите на Бога, които се изкачвали и слизали. Това са идеите за Бога, слизащ от понятието към формата и след това качвайки се отново към понятието. Същото прозрение получава и Исус, когато "Небесата се отвориха за него" и му откриха великолепния закон на изразяването, който гласи, че идеите, проектирани в Божествената Мисъл, излизат за да се проявят във форми. Този закон му беше открит с едно такава прецизност, че той веднага забеляза възможността да трансформира, да измени всичките форми, променяйки състоянието на съзнанието си към тях.

В началото той е бил изкушен да промени формата на камъка в хляб, за да успокои собствения си глад. Но в същия момент на прозрението, той получи и точното обяснение на закона на проявлението. Камъните, както и всички видими форми, са произлезли от Веществото на Универсалната Мисъл, или Бог. Те са истинските изражения на Мисълта. Всяко пожелано нещо, но което е лишено още от форма, съществува в това Универсално Вещество готово за създаване, готово да се въплъти, за да удовлетвори всяко желание. Нуждата от хляб е послужила да покаже, че материята, която съдържа хляба, е на една ръка разстояние и е налична в неограничени количества. Тази материя или есенцията на всички неща, може да се превърне в хляб или камъни. Когато Човек желае доброто, неговото желание е това на Бог. Универсалното Вещество, което ни заобикаля, съдържа, значи, един непресъхващ извор от това, което е необходимо да задоволи твоето добро желание. Достатъчно е само да се научим да си служим с това, което Бог е създал предварително за нас. Неговото желание е ние да си служим, за да избягаме от ограниченията и да станем "безкрайно свободни".

Когато Иисус казваше: "Аз съм вратата", той искаше да каже, че "АЗ СЪМ" във всяка душа е вратата през която Бог, големият "АЗ СЪМ" изразява своя живот, своята мощ и своето вещество чрез индивида. "АЗ СЪМ" се изразява по един неповторим начин в четири етапа: понятието, мисълта, думата и действието. Тази мощ, това вещество, този интелект, ВЕЧНОТО, са моделирани от съзнанието. Ето защо Учителят беше казал: "Да бъде направено според вашата вяра". И също: "Всичко е възможно за този, който вярва".

Бог е значи в душата като мощ, вещество, интелект. Паралелно, Той е в духа като мъдрост, любов и истина. Ние видяхме, че Бог приема форма чрез съзнанието. Съзнанието е човека. То се къпе в безкрайната мисъл на Бога. То следва от понятието, от вярата, която съществува в мисълта. Вярата за разделението с Духа е, която предизвиква старостта и смъртта на тялото. Знайте, че Духа е всичко и че формата е непрекъснато извлечена от Духа. Вие разбирате тогава, че което е родено от духа, е дух.

Съзнанието ни разкрива една втора голяма истина: всеки човек, бидейки едно понятие в Божествената Мисъл, е държан в тази мисъл като една съвършена идея. Никой не се е проектирал сам себе си. Ние всички бяхме съвършено проектирани. Оставаме винаги съвършени същества в съвършената мисъл на Бога. Когато тази идея завладее нашето съзнание, ние влизаме в контакт с Божествената Мисъл и можем да проектираме ние самите това, което Бог е проектирал вече за нас. Това е, което Исус наричаше едно ново раждане. Такъв е големият дар, който ни подарява Тишината. Нашата връзка с Мисълта на Бог, ни позволява да мислим чрез нея и да се опознаем такива каквито сме наистина. Човека се свързва с Мисълта на Бога чрез истинската медитация и след това образува истинската й изява.

Понастоящем, чрез нашите неверни вярвания, ние сме образували неверни изяви. Но дали формата е съвършена или несъвършена, Същността на формата остава мощта, веществото и съвършения интелект на Бога. Това не означава да променим Същността на формата, ами формата, която е дадена на Същността. За това трябва да подновим нашите мисли, да преобразуваме несъвършеното понятие в съвършено, да сменим мисълта на човека, в Божествена мисъл. Има, значи, един огромен интерес да намерим Бог, да се свържем с него, да се обединим с него, и да го въплътим в изявите си.

Тишината не е по-малко важна. Трябва да насилим собственото си въображение да замълчи, за да позволим на Мисълта на Бога да озари съзнанието с целия си разкош. Тогава разбираме как слънцето на правосъдието (на добра употреба), изгрява, носейки излекуването на крилете си. Мисълта на Бог наводнява съзнанието, както слънцето осветява една тъмна стая. Универсалната Мисъл прониква в индивидуалната мисъл като чист въздух в едно затворено място. Осъществява се между по-голямото и по-малкото една смес, благодарение на която по-малкото става едно с по-голямото. Нечистотата идва от разделянето между по-голямото и по-малкото. Чистотата идва от тяхното обединение. Има само един чист въздух, добър и здрав. Такова е обединението с Бога и обединението на всички неща с Него. Раздялата е предизвикала грях, болест, мизерия и смърт. Обединението е причина за здраве.

Слизането на ангелите по стълбата на съзнанието, това е разкъсването на съединението. Изкачването им е неговото възстановяване. Слизането е добро, тъй като Единното може да се изрази чрез разнообразието, без да има понятие за разделяне. Грешим, когато гледаме от вън, от собствена гледна точка, разнообразието и го вземаме за разделяне. Всяка душа има за главна цел да издигне собствената си гледна точка на една такава висота на съзнание, че да се слее с всичко. Всички могат да се съберат в едно съгласие и на едно и също място. Това е мястото на съзнанието, където ние разбираме, че всичките видими и невидими същества произлизат от Бога. Тогава се задържаме на Планината на Преображението. В началото виждаме Исус и със него Мойсей и Елиас, или, с други думи, Христос, (човешката мощ да познаем Бога), Закона и Пророчеството. Помисляме си да им построим три храма. Но се показва дълбоката същност на видението. Дадено ни е да забележим безсмъртието на човека. Разбираме, че неговата идентичност не се губи никога, че Човека - Бог е безсмъртен и вечен. Тогава Мойсей (Закона) и Елиас (Пророчеството) изчезват и Христос остава прав, сам и върховен. Разбираме, че трябва да построим само един храм, този на Бог, живеещ вътре в нас самите. И Светият Дух изпълва съзнанието и чувствените илюзии за греха, болестта, мизерията, и за смъртта престават да съществуват. Такова е голямото предназначение на Тишината.

Този храм, където можете да отчупите едно парче и да видите, че пукнатината се поправя веднага сама, е символ на нашето тяло, за което Исус е говорил, храмът, който не е построен от човешка ръка, вечен в небесата, този, който трябва да въплътим тук, на земята.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

 

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017