04. Животът на Учителите 1-3

 3

 

Напуснахме Потал на път към Асмаш, по-малко село, на дистанция около 150 километра. Емил назначи двама, все още млади мъже, да ни придружават. И двамата бяха хубави, добре сложени хора от индийски тип. Те взеха отговорността за цялата експедиция с една лекота и такова перфектно равновесие, че ние никога не бяхме виждали нещо подобно. За леснота на разказа, ще ги наричам Джаст и Непров. Емил беше много по-възрастен от тях. Джаст беше директора на експедицията и Непров, неговият помощник, който наблюдаваше за изпълнението на заповедите.

Емил ни изпрати като направи следващите забележки: Вие тръгвате с Джаст и Непров за придружители. Аз ще остана няколко дена тук, защото, с вашия начин на придвижване, ще са ви необходими приблизително пет дена за да стигнете до следващият важен етап, на сто и петдесет километра от тук. Аз нямам нужда от толкова време за да измина тази дистанция, но ще бъда там, за да ви посрещна. Бихте ли искали да оставите един от вас тук, за да наблюдава и участва в евентуално случващите се неща? Ще спестите време, и закъснелия ще може да настигне експедицията най-много след десет дена. Ние го молим само да наблюдава и да ви предаде това, което ще види.

Тогава ние тръгнахме. Джаст и Непров имаха отговорността за експедицията и се справяха по един прекрасен начин. Всеки детайл беше организиран и идваше на време с ритъма и прецизността на една мелодия. Това, впрочем, беше така и по време на трите и половина години, през които продължи експедицията. Джаст беше надарен с един много добър индийски характер, много извисен, вежлив, ефикасен по време на действие, без блъфове, нито надуване. Той даваше всичките си заповеди с почти монотонен глас, и изпълнението идваше с една такава прецизност и старание, че бяхме възхитени. От самото начало забелязахме добротата на неговият характер и често го коментирахме.

Непров, човек с един прекрасен характер, сякаш бе надарен да бъде едновременно навсякъде. Винаги хладен, той имаше учудващо присъствие, със спокойни, прецизни движения и с възхитителна възможност да мисли и да действа. Всеки един от нас вече беше забелязал тези му възможности и ние говорехме за това непрекъснато. Нашият Шеф каза: Тези хора са прекрасни. Какво облекчение да бъдат способни да разсъждават и в същото време да действат.

На петият ден, към четири часа и половина, пристигнахме в Асмах. Както беше уговорено, Емил беше там да ни посрещне. Читателят може да си представи нашето изумление. Ние бяхме сигурни, че сме дошли по единственият възможен път и по най-бързия начин. Само националните вестители, които пътуват ден и нощ сменяйки се, биха могли да вървят по-бързо. И ето тук един мъж, който мислехме за възрастен и абсолютно неспособен да направи един преход от сто и петдесет километра по-бързо от нас, вече беше там. Всички едновременно нетърпеливо го затрупахме с въпроси.

Ето и отговора: При вашето тръгване, аз ви казах, че ще бъда там, за да ви посрещна, и ето ме. Аз искам да привлека по-специално вашето внимание върху факта, че човекът е без граници, когато той еволюира в истинската си същност. Той не е подвластен на ограниченията на времето и пространството. Когато той познава себе си, той не е задължен да се влачи по пътя пет дена, за да измине сто и петдесет километра. В неговата истинска природа, човек може да премине изведнъж всичките дистанции, колкото и големи да са те. Преди няколко минути аз бях в селото, което вие напуснахте преди пет дена. Тялото ми  все още почива. Приятелят, когото оставихте в това село, ще ви каже, че аз говорих с него до четири часа без няколко минути, казвайки му, че заминавам да ви посрещна, тъй като вие трябва да сте вече в момента на пристигане. Вашият приятел вижда там моето тяло, което му прилича на неподвижно. Аз просто направих това, за да ви покажа, че ние можем да напуснем нашето тяло, за да отидем да ви намерим без значение къде и кога. Джаст и Непров биха могли да пътуват като мен. Но вие разбирате така по-добре, че ние сме обикновени хора като вас. Няма мистерия. Ние просто развихме повече нашите възможности, които са ни дадени от Отца, Големият всемогъщ . Тялото ми ще остане там, докато стане нощ. След което, аз ще го прибера тук, и вашият приятел ще тръгне насам по същият път като вас. Той ще пристигне тук в своето време. Ние ще си дадем един ден почивка, след това ще посетим едно малко село, отдалечено на един ден път. След това ще се върнем тук да посрещнем вашия приятел, и ще видим какво ще ви разкаже. Ще се съберем тази вечер там, където сте настанени. С очакване, аз ви казвам довиждане.

Тази вечер, когато вече се бяхме събрали, Емил се появи между нас, без да беше отворил вратата, и каза: Вие ме видяхте да се появявам в тази стая по един начин, който квалифицирате като магически. Въпреки това, няма магия вътре. Ще ви направя едни малък експеримент, на който ще повярвате, тъй като бихте могли да го видите. Бихте ли се приближили. Ето една малка чаша с вода, която един от вас току що донесе от извора. Един малък леден кристал се образува по средата на водата. Виждате ли как расте с прибавянето на други кристали. И сега цялата вода в чашата е заледена.

Какво се случи? Аз задържах в Универсала централните молекули на водата, докато те се втвърдиха. С други думи, аз намалих вибрацията им, докато станат на лед, и всички странични частици се втвърдиха, така че да направят заедно един блок от лед. Същият принцип може да се приложи на една чаша за пиене, една вана, едно блато, върху едно езеро, на морето, на цялата водна повърхност на нашата планета. Но какво би станало? Всичко ще замръзне, нали, но с каква цел? С никаква. С позволението на каква власт? За да се изпълни един перфектен закон, но с какъв край? С никакъв, тъй като резултатът не може да бъде добър.

Ако аз бях продължил до края, какво щеше да се случи? Една реакция. Върху кого? Върху мене. Аз знам закона. Това което изразявам се връща толкова сигурно към мен, както го изразявам. Аз изразявам значи само добро и то ми се връща като такова. Вие виждате тогава, че ако бях настоявал върху моят опит да замразявам, студът би реагирал върху мен много преди края, и щях да замръзна, получавайки по този начин реколтата на моето желание. Докато изразявам доброто, аз получавам завинаги неговата реколта.

 Моето появяване тази вечер в тази стая се обяснява по същия начин. В малкото помещение, където вие ме оставихте, аз повдигнах вибрациите на моето тяло, докато то се върне в Универсала, където аз го задържах. Ние казваме, че ние връщаме телата си в Универсала, където съществува всяко вещество. След което, с помощта на моя Христос, аз държах тялото си в моята мисъл, докато понижа вибрациите и му позволя да заеме форма точно в тази стая, където вие можете да го видите. Къде има мистерия? Не изпълнявам ли властта, закона, който ми беше даден от Отца чрез обичният Син? Този Син не сте ли вие, не съм ли аз, не е ли цялото човечество? Къде е мистерията? Няма такава.

Спомнете си за синапеното зърно и вярата. Тази вяра ни идва от Универсала чрез Вътрешния Христос, който вече е роден във всеки от нас. Като една миниатюрна частица, тя влиза в нас чрез Христос, нашата свръхсъзнателна мисъл, мястото на възприемането в нас. Тогава, трябва да я транспортираме върху планината, най-високата точка в нас, върха на главата, и да я държим там. И след това трябва да позволим на Светият Дух да слезе. Тук се изпълнява заповедта: Ти ще обичаш Господ Бог от цялото си сърце, от цялата си душа, с цялата си сила, с цялата си мисъл. Размислете. Там ли сте? Сърце, душа, сила, мисъл. Стигайки до тази точка, какво трябва да се направи, ако не да се остави всичко на Бога, на Светия Дух, на живия Дух, с който съм изпълнен?

Този Свети Дух се показва по много начини, често на малки части, които чукат на вратата и искат да влязат. Трябва да ги приемем, и да позволим на Светия Дух да се събере с това миниатюрно семе на вяра в нас. Той ще се завърти около него и ще се съедини, точно както видяхте частиците на леда да се лепят за централния лед. Всичко ще расте, парче по парче, обвивка след обвивка, като леда. Какво ще стане по необходимост? Вярата ще излезе навън, ще се изрази. Ние продължаваме, ние умножаваме и изразяваме кълна на вярата, докато можем да кажем на планината от трудности: "Махни се от там и се хвърли в морето", и това ще бъде направено. Наречете това четвърто измерение, или по друг начин ако искате. Ние го наричаме "Бог, който се изразява, чрез Христос във нас".

Христос е роден по този начин. Мария, майката модел е познала идеала, задържала го е в мисълта си, след това го е получила в душата си. Той е бил задържан там известно време, след това е бил изразен като перфектното Дете Христос. Първородният, единствен Син на Бога. Неговата майка го храни, пази го, давайки му най-доброто от нея, грижи се и го обича, до неговото преминаване от детството до младостта. По този начин Христос идва в нас, първоначално като един идеал посаден в душата ни, в централната област, където се намира Бог. Държан след това в мисълта като безгрешен идеал, той се ражда, изразен като Безгрешното Дете. Исус, новороденият.

Вие видяхте това, което беше постигнато тук и не вярвате на собствените си очи. Аз не ви обвинявам. Виждам идеята за хипнотизиране в мислите на някои от вас. Братя мои, има значи между вас, които не вярват че могат да притежават всичките вродени възможности от Бога, които видяха да се проявят тази вечер. Помислихте ли си за един миг, че аз контролирам вашата мисъл или вашето зрение? Вярвате ли, че ако исках, аз можех да ви хипнотизирам всичките, като вие видяхте всичко? Не е ли написано във вашата Библия, че Исус влиза в една стая, на която вратите са били затворени? Аз направих като него. Можете ли да допуснете за момент, че Исус, големият Учител, е имал нуждата да прибегне до хипноза? Той използваше възможностите, които Бог му беше дал, както аз го направих тази вечер. Аз направих това, което всеки от вас би могъл също да направи. И вие не сте единствените. Всяко дете, родено преди или сега в този свят, притежава същите сили и възможности. Иска ми се всичко да е ясно в съзнанието ви. Вие сте индивидуалности, а не персоналности, нито автомати. Вие имате вашата свободна воля. Исус не е имал повече нужда да ни хипнотизира. Съмнявайте се в нас колкото си искате, докато вашето мнение за нашата честност, или нашата нечестност, се наложи напълно. Отстранете за момента идеята за хипноза, или поне я оставете пасивна, дотогава, докато задълбочите работата. Ние просто ви молим, да оставите съзнанието си отворено.

Превод Цветанка Бернард

Следва...

 

Thursday the 29th. Spiralata.net 2002-2017