02. Животът на Учителите 1-1

ПЪРВА ЧАСТ

 

1

Духовната литература е актуалнa толкова много, има едно такова събуждане, едно такова търсене на истината засягаща големите инструктори на света, че аз съм предизвикан да представя моето преживяване с Учителите от Далечния Изток. В тези глави, аз не търся да разкажа за един нов култ или нова религия. Давам само резюме на нашите преживявания с Учителите, показвайки по този начин фундаменталните истини на тяхното учение.

Би било необходимо почти толкова време за доказването на тези записки, колкото времето, което ни зае за работата на експедицията. Наистина, Учителите са пръснати върху една голяма територия, и нашите метафизични изследвания покриваха една голяма част от Индия, от Тибет, от Китай и от Персия.

В нашата мисия участваха единадесет научно подготвени мъже, на които голяма част от живота им беше посветен на изследователска работа. Имахме навика да не приемаме нищо без доказателства и нищо като истина a priori. Ние пристигнахме напълно скептични. Обаче си тръгнахме напълно сигурни и променени до такава степен, че трима от нашите се върнаха там, решили да останат докато не бъдат и те способни да живеят живота на Учителите и да могат да постигнат същите неща като тях.

Тези, които ни помогнаха безкрайно в нашата работа, ни молеха винаги да ги наричаме с псевдоними, ако публикуваме нашите спомени. Аз съм съгласен с тяхното желание. Ще разкажа само станали неща и ще си служа по възможност само с думи и начини на изразяване, които са употребявани от хората, които срещнахме и с които споделихме ежедневието по време на тази експедиция.

Между предварителните изисквания за нашите договорни отношения, беше ни наложено да приемем за сега като даденост, всичките неща, на които ще бъдем свидетели. Не можехме да искаме никакво обяснение преди да сме навлезли добре във важността на сюжета, да сме получили уроците им, и да сме живели и наблюдавали тяхното ежедневие. Трябваше да придружаваме Учителите, да живеем с тях, да ги наблюдаваме ние самите. Имахме правото да останем с тях колкото ни харесва, да задаваме без значение какви въпроси, и да задълбочим по наше усмотрение всичко което видим, и после да извадим нашите заключения в зависимост от резултатите. След което сме свободни да приемем всичко, което сме видели като направено или като илюзия.

Никога нямаше усилие от тяхна страна да ни влияят върху нашето съдене за нещата. Тяхната доминираща идея беше, че ако не сме видели достатъчно, за да бъдем сигурни, те не искаха да прибавяме вяра за станалото. Аз ще постъпя по същия начин с читателя, молейки го да вярва или да не вярва това което следва, според неговото желание.

Ние бяхме в Индия от приблизително две години, вършейки нашата изследователска работа, когато срещнах Учителя, който ще нарека Емил. Един ден като се разхождах по улиците на града, моето внимание беше привлечено от натрупването на много хора. Интересът на тълпата беше съсредоточен върху един амбулантен магьосник или факир, толкова често срещани в страната. Приближих се и скоро забелязах близо до мен един мъж на средна възраст, който явно не принадлежеше към същата каста като другите зрители.

Той ме погледна и ме попита от дълго време ли съм в Индия. Аз отговорих: "От две години приблизително". Той ми каза: "Англичанин ли сте?" Аз отговорих: "Не, американец."

Изненадан и доволен да срещна някой, който говори майчиният ми език, аз го попитах какво мисли за това представление. Той отговори " О, има често подобни в Индия. Наричаме тези хора факири, магьосници или хипнотизатори, и то заслужено. Но под всичките им номера, има един дълбок духовен смисъл, който е разбран само от малко хора. Няма съмнение, че ще излезе нещо добро някой ден. Но това, което виждате, е само сянката на оригиналната реалност. То повдига много коментари, но по-скоро коментиращите никога не са разбрали истината. И все пак, сигурно има една зад всичко това."

След което, ние се разделихме и се срещахме само случайно през следващите четири месеца. Тогава възникна един проблем, който ни причини големи притеснения. Няколко дена по-късно срещнах Емил. Той ме попита за причината на моите притеснения и ми заговори за проблема, срещу който бяхме изправени. Учудих се, защото бях сигурен, че никой не беше говорил за това извън нашия малък кръг. Той беше така добре осведомен за ситуацията, че имах чувството, че е запознат добре с цялата работа. Тъй като вече всичко се знаеше, нямаше причина да не говоря свободно, и точно това направих. Той ми каза, че има известни познания върху нещата и ще направи усилие да ни помогне.

Един или два дена по-късно, всичко беше изяснено, и проблема не съществуваше повече. Ние бяхме учудени, но скоро това беше забравено и скоро изхвърча от главите ни. Възникваха и други проблеми и аз свикнах да говоря фамилиарно с Емил. Сякаш нашите трудности изчезваха веднага след като ги споделях с него.

Хората, които ме придружаваха, бяха представени на Емил, но аз почти не им говорех за него. По това време, вече бях чел доста книги, избрани от Емил, върху индуските традиции, и бях напълно сигурен, че той е един адепт. Моето любопитство беше събудено и интересът ми нарастваше от ден на ден.

Една неделя следобед, се разхождах с него по поле, когато той ми обърна внимание върху един гълъб, който правеше кръгове над главите ни. Каза ми, че гълъбът го търси. Той застана перфектно неподвижен и скоро птицата кацна на опънатата му ръка. Емил ми съобщи, че птицата му донесе едно съобщение от брат му, който живее на Север. Адепт на същата доктрина, той още не бил достигнал нивото на съзнание, позволяващо му да направи една директна връзка. За това използваше този начин. По късно открихме, че Учителите имат способността да контактуват директно и незабавно едни с други чрез предаване на мисли, или, според тях, чрез една сила много по-фина, отколкото електричеството или безжичния телеграф.

Аз започнах да задавам въпроси. Емил ми показа, че той можеше да повика птиците при него и да дирижира полета им, че цветята и дърветата се навеждаха към него, че дивите животни се приближаваха до него без страх. Той раздели два чакала, които се бореха за трупа на едно малко животно, което бяха убили. При неговото приближаване те престанаха да се бият, сложиха главите си с голямо доверие върху протегнатите му ръце и след това спокойно започнаха да ядат. Той ми даде дори един от тези хищници да го държа в ръцете си.

След което той ми каза: " Морталният Аз се вижда и е неспособен да прави тези неща. Това е един истински и по-дълбок Аз, който вие наричате Бог. Този Бог в мен, е всесилния Бог, който се изразява чрез мен, който прави нещата. Чрез себе си, чрез морталният Аз, не мога нищо да направя. Трябва да се освободя напълно от външното, за да оставя да говори и действа истинското ми аз, " АЗ СЪМ". Оставяйки да се разрасне голямата любов на Бога, аз мога да правя това, което видяхте. Оставяйки любовта да се разпростре през нас върху всички създания, никой не се страхува от нас и нищо лошо не ни се случва.

По това време взимах ежедневно уроци с Емил. Случваше се да се появи изведнъж в стаята ми, дори когато внимателно бях заключил вратата. В началото този начин да се появява по желание у дома ме притесни, но скоро видях, че той приема моето съгласие като нещо придобито. Свикнах с неговите маниери и оставях вратата отворена, за да му позволя да влиза и излиза когато поиска. Струваше ми се, че моето доверие му харесваше. Аз не можех да разбера цялото му учение, нито да го приема напълно. Разбира се, въпреки всичко което преживях в Ориента, никога не бях способен да приема нещата изведнъж. Трябваха ми години на медитация, за да разбера дълбокия смисъл на живота на Учителите.

Те вършеха работата си непретенциозно, със съвършена детска простота. Те знаеха, че силата на любовта ги предпазва. Те я култивираха дотогава, докато природата се влюби и се настрои приятелски към тях. Змии и хищници убиват всяка година хиляди хора от народа. Но тези Учители така могат да покажат своята вътрешна сила на любовта, че змиите и хищниците не им правят никакво зло.

Те живеят понякога в най-дивите джунгли. Понякога те просто остават легнало тялото си пред някое село, за да го предпазят от нападенията на хищниците. На тях нищо им няма и селото е предпазено. Когато е необходимо, те ходят по водата, минават през пламъци, пътуват в невидимото и правят много други неща, които са чудеса за нашите очи и които може да извърши само едно същество, надарено със свръх естествени възможности.

Има една очебийна прилика между живота и доктрината на Исус от Назарет и тези, за които Учителите дават ежедневен пример. Приемаме за невъзможно получаването на хляба ни от Универсала, да победим смъртта и да направим същите чудеса като Исус през неговия живот. Учителите прекарват живота си така. Това, от което имат нужда през деня, включвайки храна, дрехи и пари, те го взимат от Универсала. Те са победили смъртта до там, че много от тях живеят от преди повече от петстотин години. Ние имахме сигурни доказателства чрез техните документи. Може би, различните индийски култове са произлезли от тяхната доктрина. Учителите са много малко на брой в Индия. Разбира се, броят на техните ученици също трябва да бъде много ограничен. Но те могат да докоснат един голям брой в невидимото. Изглежда, че по-голяма част от работата им е да се разпрострат в невидимото за да помогнат на всичките души, отворени за тяхното учение.

Доктрината на Емил ни послужи за основа на работата, която трябваше да предприемем години по-късно, по време на нашата трета експедиция по тези места. Тя продължи три години и половина, през които ние живяхме с Учителите, пътувахме с тях и наблюдавахме техния живот и тяхната работа ежедневно в Индия, в Тибет, в Китай и в Персия.

Превод Ц. Бернард

Следва...

 

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017