01. Животът на Учителите - Предговор

Животът на Учителите

(LIFE AND TEACHING OF THE MASTERS OF THE FAR EAST )

Бърд Т. Спалдинг

(BAIRD T. SPALDING)

Увод от преводача

към осмото издание на френски език

 

Беше през 1928 когато М. Пол Дюпюи(М. Paul Dupuy), тогава директор на вестника Малкият Парижанин (Le Petit Parisien), ми подари оригиналното американско издание на "Живота на Учителите". Тази книга ме грабна до такава степен, че не мислех дори за ядене и за спане по време на трите дни, които ми бяха необходими за първоначалното й прочитане. Веднага след това писах на автора и издателите, без да получа отговор още дълги години, въпреки моите и на мои американски приятели усилия.

Преведох книгата през 1937 и пуснах една дузина копия да циркулират. Разбирайки по този начин, че френската публика ще й направи добър прием и че наистина има нужда, аз публикувах през 1946 първото издание без разрешението на Спалдинг(автора), казвайки си, че единственият риск е да му платя процент от печалбите, което бях готов да направя.

Една година по-късно, през 1947, след 19 години търпение, се намирах сам в моето бюро в Париж, когато един глас от невидимия свят ме информира, че ако тръгна веднага за Съединените Американски Щати, ще мога да се срещна със Спалдинг, и че ако не отида, няма да имам друга възможност до края на живота си. Гласът се повтори в следващите три дни в един и същи час, с настойчива авторитетност, което ми даде сигурността, че това беше свръх човешки възможно. Тогава направих един голям жест на доверие и тръгнах с първият свободен полет.

Не бях разочарован. Една изненадваща верига от "неочаквани"съвпадения ми позволи да срещна Спалдинг в Ню Йорк, да го представя на скептичните си приятели, и да прекарам една хубава седмица с него. Той беше съгласен с моята преведена на френски публикация, като единственото му условие беше да отговарям на всичката кореспонденция на френски език и да приемам всички хора, които са наистина заинтересувани.

От тогава са публикувани четири издания, след които получих голяма кореспонденция. Един от най-често поставяните въпроси е следният: "Книгата е една фикция или разказ за едно истинско пътуване?" На което Спалдинг систематично отговаря: "Нека всеки да вземе от моята книга това, което е добро за него и да вярва това, което отговаря на неговата степен на еволюция."

Като инженер и като човек, свикнал да контролира всеки път, когато е възможно, материалността на нещата, засягащи новите разбирания, направих едно изследване по три принципни начини, чрез материално доказване, доказване чрез свидетел и доказване чрез духа, и в пролога на четвъртото издание на книгата, аз описах голямата важност на доказването  чрез духа. Колкото до "Живота на Учителите", моето първо заключение беше, че и трите начина на изследване се покриваха в доказателството за верността на разказа.

Но малко по малко едно съмнение се промъкна в духа ми. В края на краищата, аз нямах никакво друго материално доказателство, освен съществуването на една мрежа от персоналности, една от които ме беше завела до трудно достъпния Спалдинг. Колкото до доказването чрез свидетел, нямах такъв, тъй като Спалдинг отказваше да потвърди истината за своя разказ. Той ми каза, че ако отида в Индия, ще открия следите от неговото пребиваване при един Учител, който живее в планините близо до пристанището Коканада (Cocanada), в Бенгалския залив.

"Живота на Учителите" беше взела такава важност в мислите ми, че започнах да обмислям проекта да отида да проверя на място разказаното от Спалдинг. Трябваха ми още десет години на търпение, за да се представи възможността да реализирам този проект, или 29 години след първото прочитане на книгата и моето първо желание да участвам в едно подобно приключение. Един ден, обядвах с един възрастен Французин (голямо Ф в оригинала), който е бил в Индия и ми каза, че познава Коканада, че е срещал Учители, и че ако отида, един мъж в бяло ще дойде да ме води и че той е Джаст (Jast), един от Учителите, за които е разказано в книгата.

Няколко месеца по-късно, към края на 1957, реших да опитам приключението, изоставяйки живота и работата си за два месеца. Взех билета си в агенцията "Кук"(Cook) като обикновен турист с маршрут, който обикаля Индия от Бомбай до Бомбай, минавайки през Хималаите и Коканада. След десетина дни след пристигането ми в този континент, където не познавах никой, няколко щастливи случайности и необясними съвпадения, ми позволиха да срещна големи и известни йоги. Разбрах, че една мрежа от невидими същества работи за мое добро и аз се оставих, наблюдавайки колкото можех по-добре, всичките сигнали, които намирах по пътя. Имах, например, възможността да бъда приет от първият помощник на Далай-Лама в един манастир в една област, която не беше включена в маршрута ми. Бях също посрещнат от един от четирите най-главни представители на духовността в Индия, Шанкарачария на Канчи, за който дори не знаех че съществува преди да напусна Франция. И колкото до Коканада, мъжът в бяло дойде да ме намери един час след пристигането ми и се грижи за мен през по-голямата част на седмицата. Когато го попитах кой го е довел до мен, той ми отговори просто: "Това разбира се е Господ". Аз не можах да измъкна никакъв друг отговор от този персонаж, който беше оповестен в Париж като Джаст и който притежаваше най-добрия характер, който ми беше дадено да срещна някога на нашата планета.

Той се представи с името Крупа Рао и ме заведе в близките планини при един голям Йога, шеф на един Ашрам. Този голям Йога ме посрещна много приятелски, питайки ме дали ще остана десет дена или десет години с него, за да ме научи да надмина човешката мисъл и да влезна в екстаза на самадхи. Бях задължен да отговоря, че едно такси ме очаква, че нямам никакъв багаж с мен, и че семейните ми и професионални задължения ме карат да се върна скоро във Франция. Все пак приех гостоприемството му до следващия ден, 1 януари 1958, и прекарах прекрасни следобед и нощ под неговия покрив. Той познаваше Спалдинг и ми показа документи доказващи неговото пребиваване около 1935.

Този увод по-скоро има ролята да помогне на читателя да си състави едно мнение върху литературната истина на разказа на Спалдинг, отколкото да разкаже за моето пътуване, искам все пак да подчертая, че никога не видях хора да се дематериализират и да се материализират наново пред очите ми. Въпреки това, аз съм вътрешно сигурен, че такива феномени са възможни. Нашите традиции разказват много такива. Да цитираме между другите появяването на Ангела, който се явява на Мария, майката на Исус и на Елизабет, майката на Йоан Кръстител, идването на Мелхизедек по времето на Абрахам, ангелите, които отместиха камъка, който затваряше гробницата на Исус, тези, които отвориха като по чудо вратите на затвора на апостолите Петър и Павел, без да считаме тези, които се появиха само с гласовете си на Исус и Жана Д'Aрк.

Възможно е сцени от този характер да са били показани на Спалдинг от хора, способни да издигнат неговото виждане до астралния свят, или да са му помогнали да изпадне в екстаз, да го накарат да сънува, или просто да му разкажат неща, които той е записал, или, още веднъж, да му покажат неща по непознат за нас начин. Моето пътуване не ми донесе никакво доказателство на свидетел за това, но просто сигурността, че съществува една фундаментална йерархия от невидими персонажи, свързани в една мрежа и способни да водят един обикновен човек като мен през трудности, където можех със сигурност да загубя живота или здравето си. В няколко селища моето пристигане беше известено, така да се каже, предварително и в две места, отдалечени на две хиляди и петстотин километра, моите посрещачи ме нарекоха с едно и също индийско име Нараяна, без да съществува най-малката материална връзка между тези места, като минимум, аз не знаех за такава.

Това име означава "Този, който търси да достигне най-високо". И това е точно това, което търсих, предлагайки на френската публика следващите страници.

Луис Коломбел ( Louis Colombelle )

Превод от френски език Цветанка Бернард

Tuesday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017