10 тайни на любовта

14. Десет тайни на любовта - Епилог

Печат

ЕПИЛОГ   

 

Младият човек седеше сам, оглеждайки сцената на сватбата. Тя не бе толкова великолепна или екстравагантна като някои сватби, на които е присъствал, но тук имаше приятелска, оживена атмосфера, и около стоте гости бяха весели и радостни. Когато започна  да свири оркестърът, младият човек се върна в мислите си в онази сватба преди две години, на която срещна стария китаец. Не можеше да не се усмихне, спомняйки си колко цинично се отнасяше тогава към любовта.

Той се усмихваше, спомняйки си как е посещавал хората от списъка на стария китаец. Макар че всички те говориха искрено и вдъхновяващо, някъде дълбоко в душата му си оставаше сянката на съмнението. Той не беше уверен ще му помогнат ли тайните на Истинската Любов. Но те безусловно са помогнали на хората, които, както и той, са търсели любовта и истински любовни отношения, на хората, които били разочаровани и са водели сив, самотен живот, и даже на хората, които са се оказали в нещастни, неблагополучни взаимоотношения.

Младият човек направи в малък бележник три отделни списъка, които съдържат тайните на Истинската Любов и тяхното приложение в различни жизнени ситуации и носеше със себе си навсякъде този бележник, за да черпи от тях вдъхновение в трудни минути и да ги споделя с други хора.

Изводите бяха следните:

Десет тайни на Истинската любов – създавайте любов в своя живот.

1.    Предпочитайте пълни с любов мисли.

2.    Научете се да уважавате себе си и другите.

3.    Обръщайте внимание не на това, което можете да получите, а на това, което можете да дадете.

4.    За да намерите любов, първо намерете приятел.

5.    Прегръщайте хората. Разтваряйте обятия, а заедно с това разтваряйте сърцето си.

6.    Освободете се от страховете, предубежденията и оценките.

7.    Изразявайте своите чувства.

8.    Бъдете предани – нека любовта има най-висок приоритет.

9.    Живейте със страст.

10.         Доверявайте се на другите, на себе си и на живота.

 

Десет тайни на Истинската Любов – как да разпознаем своя партньор за цял живот.

1.    Има ли в него (нея) физически, емоционални, интелектуални и духовни качества, които са ви нужни за цял живот?

2.    Уважавате ли го (я)?

3.    Какво можете да му (й) давате, за да удовлетворите неговите (нейните) потребности?

4.    Явява ли се той (тя) най-добрия ви приятел? Имате ли общи цели и стремежи, общи ценности и убеждения?

5.    Когато се прегръщате, чувствате ли, че сте едно цяло?

6.    Давате ли си взаимно пространство и свобода за израстване и учене?

7.    Можете ли честно и открито да общувате?

8.    И двамата ли сте предани на взаимоотношенията си?

9.    Отнасяте ли се с решимост и страст към вашите отношения? Означава  ли той (тя) за вас повече от всичко останало?

10.    Напълно ли се доверявате един на друг?

 

Десет тайни на Истинската Любов – как да върнем любовта в настоящите си отношения.

1.    Мислете за потребностите и желанията на партньора си не по-малко, отколкото за своите собствени.

2.    Научете се да уважавате себе си и своя партньор. Задайте си въпроса „Какво уважавам в себе си?” и „Какво уважавам в своя партньор?”.

3.    Обръщайте внимание не на това, какво очаквате от отношенията, а на това какво вие не внасяте в тях.

4.    Сприятелете се с партньора си. Търсете общи интереси, общи стремежи.

5.    Нежно се докосвайте един друг и взаимно разтваряйте обятията си.

6.    Освободете се от миналото и прощавайте. Започнете отново да живеете.

7.    Открито и честно изразявайте чувствата си.

8.    Посвещавайте себе си изцяло на своите взаимоотношения. Поставете партньора си на първо място в списъка с приоритетите си.

9.    Върнете страстта в отношенията си.

10.    Научете се да имате доверие на партньора си, на своите отношения и постъпвайте така, че те никога да не приключат.

 

Постепенно, включвайки десетте тайни на Истинската Любов в живота си, той започна да забелязва промени. Нищо очевидно или осезаемо. В неговата външност нямало никакви особени промени, във всеки случай нищо, за което може да се каже със сигурност, но въпреки това станали важни и дълбоки промени.

Семейството и приятелите му, и даже неговите колеги, забелязали, че поведението му се променило.  Той ги приветствал с разтворени обятия вместо с формално ръкостискане. И започнал по друг начин да разговаря с хората: внимателно, с уважение, гледайки ги в очите. Сега отделял време за другите и проявявал към тях истински интерес и грижа. Той си изработил правило да помни рождените дни на познатите си и да звъни на онези, които отдавна не е виждал, просто за да им каже „здравей!” и да им покаже, че ги помни. Но което е най-странно, той понякога спонтанно правел добри дела просто така. Често купувал букети цвета и, без да каже и дума, ги подарявал на непозната от улицата, само за да види изражението на смущение и удивление на нейното лице. Било му хубаво просто от това, че някой се усмихва.

И неговите близки приятели забелязали, че той вече не е загрижен за това да намери любимата жена. Те не знаели, че е насочил вниманието си към това, да се отнася с любов към другите, вярвайки, че тя ще се появи в нужното време и на нужното място той ще срещне момичето на своите мечти.

Някои от колегите и приятелите му го питали кое е предизвикало тези промени. Това някаква нова религия ли е или е получил много пари? Може би приема някакво хапче за повдигане на настроението? Малко хора му вярвали, когато разказвал историята за малкия стар китаец и за тайните на Истинската Любов. Но имало и такива, които изслушвали неговата история без предубеждения и всички те след няколко месеца му звънели с благодарност, разказвайки колко са променили живота им тези тайни.

След това, като гръм от ясно небе, се случило нещо чудесно. Една вечер позвънили в дома му. Било момиче, което помолило да се срещнат. Тя обяснила, че телефонния му номер й дал старият китаец. „Нещо във връзка с тайните на Истинската Любов” – казала тя. На другия ден той се срещнал с нея и тя веднага му харесала, и не само с топлотата на очите си и красивото си лице. Когато разговаряли, той чувствал, че намерил сродна душа, онази, с която може да говори за най-важното.

И ето че сега тя приближила към него, протягайки ръце, и нейната физическа красота можело да се сравни единствено с нежността и красотата на душата й. Всичко се случвало някак си много бавно. Гледайки я, той за миг спрял дишането си, омагьосан от чувството на любов. Този момент запомнил за цял живот, първия миг, когато разбрал какво значи истинска любов.

Това било онзи миг, за който винаги мечтаел, но до срещата си със стареца не вярвал истински, че може да му се случи. Какво ли не направил младият човек, за да се срещне със стария китаец, просто за да му благодари, поне да му покаже колко е успял да промени живота си. Как искал да го покани на своята сватба!

Всички в залата станали, усмихвайки се и аплодирайки, когато младият човек я хванал за ръка и я повел към дансинга. Той бил облечен в светло-сив безупречно ушит костюм, но когато я държал за ръка, очите на всички се насочили към жената до него. Тя била с проста, но елегантна бяла сатенена рокля с открити рамене, която подчертавала красотата й.

Когато стигнали до средата на дансинга, втренчено се гледали един друг в очите. Възгласите и аплодисментите стихнали, и оркестърът започнал да свири.

Младият човек повдигнал очи към усмихнатите лица на приятели и роднини, които стояли и аплодирали. Но когато обходил с поглед стаята, вниманието му било привлечено от самотна фигура в отдалечения ъгъл на залата до изхода. Това бил той! Старият китаец стоял там и се усмихвал!

 

Превод Петя Стоянова

Monday the 17th. Spiralata.net 2002-2019