10 тайни на любовта

13. Десет тайни на любовта - Десета тайна

Печат

Десета тайна

СИЛАТА НА ДОВЕРИЕТО

 

Вече минало повече от месец, откакто младият човек срещнал стария китаец и чул за пръв път за тайните на Истинската Любов. Нямало никакви съмнения, че неговият живот ще се промени към по-добро... но той все още бил сам, без да се е приближил до това, да намери онези единствени специални отношения, на които така се надявал. Той все още понякога се съмнявал дали изобщо ще ги намери. Искало му се да вярва, че някой някъде го чака, но той просто не можел да се довери на това.

Последният човек в списъка била Дорис Купър, възрастна жена, която живеела в малка къщичка на двадесет километра северно от града. Младият човек заминал там с колата рано сутринта и пристигнал след 45 минути.

Мисис Купър, независимо от нейните 87 години, все още работила като семеен консултант. Тя била енергична жена, изпълнена с живот и, очевидно, силно обичаща своята работа. В много отношения тя напомняла на младия човек за стария китаец. Имала широка усмивка и светли очи с цвят на морски вълни, които искрели и светели от добро здраве. Но в нея имало нещо много познато. Младият човек бил сигурен, че някъде я е виждал, но не можел да се сети къде.

Мисис Купър посрещнала младия човек с отворени обятия.

-   Благодаря, че дойдохте – казала тя. – Надявам се добре пътувахте.

-   Прекрасно. Пътуването ми отне по-малко от час – уверил я младият човек.

-   Моля, влезте и се чувствайте като у дома си – казала мисис Купър, придружавайки младия човек в дома си.

-   Вие ми се струвате много позната – казал младият човек – Срещали ли сме се някъде преди?

-   Струва ми се, че не – казала мисис Купър. – Аз понякога пиша статии в списания за жени.

Мисис Купър поканила младия човек в своя кабинет, който служил и като стая за консултация на клиенти.

-   Искате ли нещо за пиене? – попитала тя. – имаме ябълков и портокалов сок, различни чайове, само кажете какво.

-   Благодаря, ако може, бих искал портокалов сок – отговорил младият човек.

Мисис Купър отишла за напитки и оставила младия човек сам. Оглеждайки стаята, той бил впечатлен от количеството книги, които запълвали лавиците по стените. Повечето от тях били свързани с психология, взаимоотношения и любов. Стаята била мебелирана в топли цветове, имало голяма дъбова маса, диван и три меки стола. Висели картини, изобразяващи изгрев и изглед на океана, а на по-отдалечената стена имало голяма декоративна дъска, надписа на която младият човек недовиждал. Той вече се канел да стане и да отиде да го прочете, когато мисис Купър влязла отново, носейки поднос с кана портокалов сок и две чаши.

Тя седнала на мекия стол до младия човек и му подала чаша сок.

-   За пръв път аз узнах за тайните на Истинската Любов преди около петдесет години – казала мисис Купър, когато те седнали един срещу друг. – Аз бях омъжена едва от две години, но се чувствах много нещастна. Не ми харесваше, когато моят съпруг ме оставяше сама, макар и за кратко. Колкото и да е смешно, аз се огорчавах, ако той искаше да прекара вечерта със свои приятели или да изиграе партия голф в неделя. Струваше ми се, че по този начин той ме отхвърля. Ние винаги спорехме за това; аз смятах, че той се отчуждава от мен щом предпочита да прави нещо без мен, а той казваше, че не му давам да диша свободно.

Спомних си уикенда, когато почивахме два дни на брега на морето. Не минаха и десет минути откакто бяхме пристигнали и той вече разговаряше приятелски с рецепционистката, много симпатична блондинка. Естествено, аз много се разстроих и ние направихме скандал във фоайето на хотела – аз понякога излизам от кожата си. Изскочих навън и тръгнах из парка до хотела. В края на парка имаше пейка с изглед към морето. Аз седнах там и се разридах. Ние излязохме на почивка, за да подобрим някак си отношенията си, но не минаха и десет минути и се скарахме.

Не знам колко дълго съм седяла там, когато един глас зад мене каза:

„Извинете, всичко наред ли е?“

Аз се огледах и видях стария китаец, който стоеше до мен.

Аз промърморих в отговор: „Благодаря, всичко е наред“.

Той погледна към морето и каза: „Прекрасно е, нали?“

Аз повдигнах очи и видях, как морето на хоризонта се оцветява в лилаво. Това беше прекрасен изглед, но аз не бях в подходящото настроение, за да оценя по достойнство вечерното небе. Бях твърде разстроена.

И тогава старецът каза: „В моята родина има пословица: всяко преживяване носи в себе си урок, който може да обогати живота.

Аз продължих да мълча, но той все пак продължи по-нататък.

„Даже, когато имаме проблеми в отношенията с другите, винаги има урок, трябва само да го открием”.

Аз повдигнах очи към стареца. Той, навярно, е чул скандала с мъжа ми.

„Слушайте – казах аз, - аз не се съмнявам, че имате добри намерения, но аз на практика…”

„Аз някога имах позната – прекъсна ме той, - прекрасна жена, която се омъжи за чудесен човек. Те безумно се влюбиха един в друг, но след няколко години започнаха да се карат почти всеки ден. И знаете ли какъв е бил всъщност проблемът? Тя не му се доверявала и затова придобила собственическо отношение, тя ревнувала, веднага щом той изчезвал от погледа й или говорел с други жени. В резултат на това той започнал да чувства, че не му дават свободно да диша и че се намира в капан. Чрез собствения си страх тя отблъсквала този, когото обича”.

Аз се обърнах към стареца.

„Защо е правила това?” – попитах аз. – Навярно е имала някакви основания”.

„Не, не е имала. Мъжът й не я е лъгал. Тя просто била много несигурна в него. И това било разбираемо; нейният баща обичал жените и след няколко странични връзки напуснал майка й. Най-важният мъж в живота й напуснал майка й и нея, и затова подсъзнателно тя нямала доверие и в другите мъже”.

В гърдите си усетих болка. Старецът сякаш преразказа моя живот.

„Знаете ли нещо интересно – каза той, - нашите трудности в отношенията често са резултат от тези проблеми, които сме съхранили от детството”.

„Възможно е да сте прав – казах аз. – ние всички се намираме във властта на своите детски преживявания”.

„Само когато позволяваме да бъдем във властта на миналото – отговори той. – Това беше и онзи важен урок, който извлече тази жена от проблемите  в брака си. Не е задължително бъдещето да бъде такова, като миналото. Каквото и да е било миналото, какъвто и да е бил жизненият опит, всеки от нас има способността да се променя”.

Аз го попитах, успяла ли е тази жена да се промени. Оцелял ли е бракът й. и той каза, че бракът не просто е оцелял, а започнали да се обичат още по-силно, отколкото в деня, когато се оженили.

„Как е постигнала това?” – попитах аз. „Тайните на Истинската Любов” – отговори ми той. Аз нямах представа за какво говори, но тогава ми подаде лист хартия. Аз го погледнах и видях, че на него има списък от десет имена и телефонни номера, а когато повдигнах очи, китаецът вече го нямаше.

Аз се върнах обратно във фоайето на хотела, за да изясня в коя стая е отседнал старият китаец. Жената, с която преди малко разговаряше моят мъж, все още беше дежурна. Аз се извиних за истериката си, и тогава тя ми каза, че моят мъж я попитал, може ли да му препоръча добри ресторанти наблизо. Той искал да ми направи сюрприз и да ме покани на вечеря! Старецът беше прав. Именно страховете ми бяха причина за моите проблеми.

Аз я попитах може ли да ми каже в коя стая е отседнал старият китаец, и тя отговори, че в момента в хотела няма китайци. Даже сред персонала няма китайци!

Аз тръгнах за нашата стая, а там беше мъжът ми. Той все още беше много разстроен. Аз се извиних за постъпката си и му казах колко съм се засрамила когато съм узнала, че той разговарял на рецепцията, само за да намери ресторант, където да ме покани на вечеря. Аз му разказах за срещата си със стария китаец и за тайните на Истинската Любов. Той каза, че трябва нещо да променим, защото не можем да продължаваме да живеем така, както през последните две години – в постоянни скандали и спорове.

Така че през следващата седмица аз позвъних на хората от списъка, за да узная за тайните и да изясня дали е възможно това, за което говореше старецът.

-   Какво именно? – попитал младият човек.

-   Че всеки от нас е способен да се промени.

-   И това действително ли е така? – попитал младият човек.

-   Разбира се. Всичките тайни на Истинската Любов са важни, защото всички те помагат на хората да създадат любов и да построят истински любовни отношения, но най-голяма роля в моя живот оказа… силата на доверието.

-    На доверието? – казал младият човек. – А какво отношение има то към любовта?

-   Ако нямаме доверие на някого, не можем да го обичаме.

-   Защо? – попитал младият човек.

-   Защото без доверие ставаме подозрителни, неспокойни и постоянно се опасяваме да не ни предадат.

Това може да окаже непоносим натиск върху отношенията – единият партньор чувства тревога, вторият се чувства в капан.

Трябва да се помни едно – когато знаете и прилагате тайните на любовта в живота си, шансовете за успех на брака ви нарастват многократно, защото знаете какво трябва да се направи за изграждане на истински взаимоотношения. Вие се жените или омъжвате само тогава, когато сте на сто процента предани на вашите отношения. Партньорът ви едва ли ще почувства тревога, отсъствие на любов или недоверие, ако общувате с него и му показвате, че го обичате.

-   Значи вие твърдите, че ако нямате доверие на някого, то отношенията ви са обречени? – попитал младият човек.

-   Напълно вярно. Ето защо един от най-важните въпроси, които можете да си задавате, ако сте неуверен в избора си е: „Имам ли му доверие изцяло и без уговорки?”. Ако отговорът е „не”, трябва внимателно да обмислите отношенията си, преди да им се посветите. И това, разбира се, е взаимно, другият човек също трябва напълно да ви има доверие.

Един от най-важните уроци, които аз съм извлекла, се състои в това, че доверието е жизнено важно за взаимоотношението между двама души. Трябва не само да имате доверие на другия човек, но е нужно да се доверявате и на самите отношения.

-   Какво искате да кажете с това? – попитал младият човек.

-   Разбирате ли, някои хора се безпокоят от разрив в отношенията. Те си казват: „Това е твърде хубаво, за да е истина. Това не може да продължава дълго. „ в наше време хората нервничат и са несигурни в брака си просто заради големия брой разводи. Те се притесняват за разрив в отношенията, даже още преди те да са започнали.

Младият човек почувствал, че се изчервява. Той каза именно това на стария китаец, когато се срещна с него преди няколко седмици. Той се покашлял.

-   Да, но нали те в нещо все пак са прави, не е ли така?

-   В какво? – отговорила мисис Купър.

-   Нали броят на разводите действително е висок, така че шансовете за успешен брак не са кой знае колко големи.

-   Да, но шансовете за това, че бракът ще бъде успешен, все пак е по-голям, отколкото шансовете за това, че той ще завърши с развод. Насочвайки вниманието си към развода, вие само го правите по-вероятен. Именно затова е нужно да се доверявате на отношенията; да живеете така, че дори да стане пожар, дори да стане потоп – отношенията да не се прекъсват.

-   С какво може да помогне това?

-   Помнете, че мислите и страховете могат да се реализират просто затова, че ги има. Ако си представяте проблеми, страховете ви се отразяват във вашето поведение и по този начин можете да създадете проблеми. Именно това стана с мен. Заради това, че нямах доверие на мъжа си, станах натрапчиво ревнива и почти го отблъснах от себе си.

-   Аз ви разбирам – казал младият човек.

-   Много хора създават проблеми в живота си преди те действително да съществуват. Но такова отношение не спомага за любовта и щастието.  Единственият начин за решаване на този проблем е да се научите да се доверявате на себе си, на своя партньор и на живота. А от друга страна – толкова е важно да заслужиш доверието на околните със своето поведение, така че у партньора ви да няма никакво основание да се съмнява във вас.

-   Но как е възможно да се научим да се доверяваме на хората, след като корените на проблема се намират в нашето детство? – попитал младият човек.  Навярно е нужна години терапия.

-   Не е задължително. Елате тук – казала мисис Купър, канейки го с жест да тръгне с нея към другия край на стаята. Тя посочила декоративната дъска, която младият човек бил забелязал по-рано. На нея било написано: „Животът се променя, когато се променяме ние.”

Този надпис е един от най-ярките цитати, които аз изобщо съм срещала, защото в него се казва, че не е задължително да бъдеш роб на миналото. Всеки от нас е способен да се промени. Както ми каза старецът: „Бъдещето не е задължително да бъде такова, каквото е миналото”. Ние сами пишем книгата на „Живота”. Следващата страница не е задължително да бъде като предишната. Можем да започнем нова глава, и именно това позволяват да направим тайните на Истинската любов – да се променим! Няма значение какво се е случило в миналото; имате проблеми в отношенията или ви е трудно да откриете истински любовни отношения – с помощта на тайните на Истинската Любов можете да се промените.

Аз съм срещала толкова много хора, които са били изключително потиснати поради своята самота и са мислели, че никога няма да намерят трайни любовни взаимоотношения. И знам много хора, които са се чувствали в капана на лишени от любов, нещастни отношения. Понякога те са губели надежда, оставали а разочаровани, ожесточени и цинични. Смятали са, че са жертва и затова са се превръщали в жертва и са водели живота си, чувствайки себе си отчуждени и самотни или в капан, надявайки се, че някой ден нещо необикновено ще се случи в живота им и всичко ще се промени. Но на практика единственият човек, който  може да промени нещо в живота ви – това сте вие самите и никой друг.

В този момент входната врата се отворила и влязъл възрастен мъж с дълго палто. Мисис Купър представила своя съпруг на младия човек. Когато той свалил палтото си, младият човек разбрал къде е виждал мисис Купър и мъжа й.

-   Сега си спомних – казал той, щраквайки с пръсти. – Вие двамата бяхте на сватба преди месец? Марк Елкин и Соня Пайд.

Миси Купър вдигнала вежди.

-   Да, бяхме там. А защо питате?

-   Аз ви видях там. Забелязах как вие танцувате заедно. Помня, че си помислих колко влюбени изглеждате и ми стана интересно каква може да е тайната ви.

-   Сега вече знаете – казала усмихвайки се мисис Купър.

-   Така че вие също сте видели  на сватбата стария китаец – казал младият човек.

-   Старият китаец е бил на сватбата на Марк и Соня? – възкликнала мисис Купър.

-   Именно там аз го срещнах – казал младият човек.

По-късно вечерта той прегледал своите бележки:

Десетата тайна на любовта е силата на доверието. Доверието е жизнено важно за истинските любовни отношения. Без него човек става подозрителен, тревожен и пълен със съмнения, а другият се чувства в емоционален капан, струва му се, че не му дават свобода да диша.

Невъзможно е действително да обичаш някого, ако му нямаш пълно доверие.

Постъпвайте така, че отношенията ви с любимия човек никога да не се прекъснат.

Един от начините да разберете подхожда ли ви даден човек е да се запитате: „Имам ли му доверие изцяло и без уговорки?” Ако отговорът е „не” – внимателно помислете, преди да се ангажирате.

Превод Петя Стоянова

Sunday the 25th. Spiralata.net 2002-2019