10 тайни на любовта

11. Десет тайни на любовта - Осма тайна

Печат

Осма тайна

СИЛАТА НА ПРЕДАНОСТТА

 

На следващия ден младият човек имал среща с осмия човек от списъка. Стенли Конран бил директор на голямо училище, разположено в беден квартал на стария град, в който показателят на престъпността и безработицата били изключително високи. Къщите били занемарени, магазините заковани с дъски, а тротоарите покрити с боклуци. Това явно не било този район, където младият човек би искал да работи или живее. Когато обаче той пристигнал в училището, му се сторило, че влиза в друг свят. Чисти алеи, минаващи между безупречно подстригани треви и цветни лехи били пълна противоположност на общата разруха на околните квартали.

Когато младият човек пристигнал, го завели в кабинета надиректора. Мистър Конран, висок едър човек с очила с широки стъкла, зад които очите му изглеждаха малки в сравнение с лицето, се надигнал от стола и топло се здрависал с младия човек.

-   Лесно ли намерихте пътя? – казал той.

-   Без никакви проблеми – отговорил младият човек.

-   Моля, седнете – казал мистър Конран. – Кажете ми кога се срещнахте със стария китаец?

-   Преди няколко седмици – отговорил младият човек. – А кой е той?

-   Аз всъщност не зная кой е той и откъде е. Знам само, че не бих бил днес тук, ако не беше той.

-   Защо? – попитал младият човек, който бил любопитен да узнае нещо ново.

-   Аз се срещнах със стареца преди двадесет години – обяснил мистър Конран. – Това беше точно преди Рождество, аз седях сам привечер, на работа, бавно довършвайки бутилка вино, когато неочаквано до мен се оказа старият китаец. Аз му предложих чаша вино, но той учтиво отказа.

Започнахме да разговаряме и доста скоро аз започнах да изливам душата си пред него. Моят живот беше в задънена улица. Независимо от това, че бях малко повече от тридесет, аз просто плувах по течението от една работа на друга, от едни взаимоотношения към други. Именно тогава старикът спомена за тайните на Истинската Любов. Тогава ми изглеждаше, че всичко това е просто една шега, а на следващата сутрин смътно си спомнях нашия разговор. В един момент даже помислих, че съм сънувал, но когато пребърках джобовете на костюма си, с който бях облечен вечерта, намерих листче хартия със списък от десет имена и телефонни номера.

Младият човек се усмихнал - рова вече било позната история.

-   Няма нужда да казвам, че любопитството взе връх. Прииска ми се да узная повече за тайнствения китаец, така че се срещнах с хората от списъка и именно  от тях узнах за тайните на Истинската Любов.

Поглеждайки към миналото, виждам как тези тайни са повлияли на живота ми. Те изцяло промениха моето отношение към живота и това, как съм живял. Видях в друга светлина себе си и другите хора. Светът сякаш се превърна от мръсно-сив в ярък и многоцветен.

Младият човек започнал да си записва бележки, а мистър Конран разказвал своята история.

-   Но тайната, която тогава ми помогна най-много, беше силата на предаността. Хората често считат, че любовта е само романтика и нежни чувства, но тя е много, много повече. Любовта – това е преданост.

-   Не бихте ли могли да обясните по-подробно? – попитал младият човек, вдигайки очи от бележките си.

-   Разбирате ли, това всъщност е много просто; ако действително искате истинска любов, ако искате да обичате и да бъдете обичани, ако действително желаете трайни, изпълнени с любов отношения, вие трябва да сте предани на това, за да се отнасяте с любов към другия. Оказва се, че една от причините, поради които аз нямах трайни взаимоотношения, е била просто това, че съм се страхувал от задължения.

-   Защо? – попитал младият човек.

-   Ще ви отговоря с една дума. Страх!

Тази дума младият човек я бил чувал вече много пъти през последните няколко седмици. Той си спомнил как старецът казал: „Страхът – това е най-голямото препятствие за любовта. И се оказало, че повечето от тайните на Истинската Любов са свързани с преодоляване на страха, било то страх от отказ, страх от присмех или страх от загуба.

-   Навярно корените на това с в моето детство – обяснил мистър Конран. – Моите родители се разведоха, когато бях само на десет години, и аз виждах и чувствах болката от раздялата. Така и не разбрах какво е това здрав, надежден дом, какво е това семеен живот. Мислех, че това е изиграло не малка роля за моя проблем, и аз не мога на нищо да се отдам изцяло – било то работа, занимания или взаимоотношения.

Аз не знаех, че докато не посветиш себе си изцяло на взаимоотношенията, не можеш да създадеш трайни, истински любовни отношения. Когато действително обичате някого, вие сте предан на него и на отношенията с него. Вие правите всичко възможно, за да бъдете готови винаги да помогнете на този човек, и го поставяте по-високо от всичко останало. Аз съм убеден, че ако искаш нещо в живота – продължавал мистър Конран, - и особено в любовта, трябва да се стремиш да преодолееш опасенията си и да бъдеш готов да посветиш себе си на всичко онова, което ти е скъпо.

Знаете, че липсата на преданост е разпространен проблем. Нали ако сте преживяли отказ, присмех или болка в миналото, вие, естествено, избягвате повтарянето на този опит. Затова хората, на които са причинили болка в миналото, подсъзнателно решават да не си позволяват да встъпват в твърде близки отношения с друг човек. Те не са готови да тръгнат към риск от емоционална травма от раздяла и загуба.

Техният страх от болка е по-силен от желанието им за любов, така че те живеят в сивота, лишени от любов, без да изпитват болката от загубата, нито пък радостта от любовта. В края на краищата, те умъртвяват своите чувства и предпочитат да живеят в тихо отчаяние, знаейки, че любовта е възможна, но опасявайки се от риска от болка и загуба.

-   Но нали те за нещо са прави? – казал младият човек.

-   Всъщност, не са. Те приличат на дете, което казва, че не са му нужни никакви подаръци за Коледа, защото го е страх, че може да ги загуби. Лично аз мисля, че неспособността на хората да бъдат предани е един от основните проблеми във взаимоотношенията.

-   Това за какво? – попитал младият човек.

-   Във всички взаимоотношения има полети и падения, добри и лоши периоди, това е така.

Младият човек кимнал в знак на съгласие.

-   Жизнеността на отношенията зависи от това, как се справяме през такива периоди. Например, ако всеки път, когато двама спорят, единият от тях заплашва да скъса отношенията, рано или късно тези отношения ще стигнат до своя край, защото те не са ценени. Тези хора на са предани на любовта като на най-ценното, което притежават.

За да бъдат успешни взаимоотношенията, те трябва и за двамата да са по-важни от всичко останало – по-важни от кариерата и парите, по-важни от колата и дрехите. Накратко казано, раздялата не бива да се допуска като вариант. Не е важно колко е горещ спорът, нито една от страните не бива да заплашва с раздяла. Веднага щом раздялата стане една от възможностите – няма значение колко отдалечена – занапред се очакват неприятности.

Ако сте предани на нещо, каквото и да е то – работа, отношения или даже футболен отбор, това означава, че даже когато стане трудно, раздялата не е вариант. Проблемът е в това, че понякога ние просто не сме предани и затова се предаваме.

Всеки иска любов и истински любовни отношения, но проблемът е в това колко сте предани на другия, за да се отнасяте с любов към него и да намерите единствените специално отношения.

-   Какво имате предвид? – попитал младият човек, повдигайки поглед от своя бележник.

-   Хайде да кажа за това така: достатъчно ли сте предани, за да противостоите на своите страхове за  отказ или неуспех и да направите всичко, което е по силите ви, за да създадете любов в живота си? Защото, ако искате любов и истински отношения в живота си, само вие можете да го постигнете. Затова, когато вземете решение за това, подхождат ли ви отношенията, можете да си зададете един много прост въпрос: „Предан ли съм аз на този човек и на тези отношения?“

Виждате ли  - предаността е важен елемент от живота. Нали любящата майка не казва на детето си: „Днес ще те обичам, но не знам какво ще чувствам утре“. Не, тя винаги обича своето дете, и когато е лошо, и когато е добро. Проблемите се появяват само тогава, когато ние не можем да обезпечим такава преданост.

Позволете ми да приведа пример: аз имах двама познати, и двамата имаха съпруги и две деца. Единият от тях прекарваше времето си на работа или игра на голф, а другият специално търсеше работа, която би му позволила да прекарва повече време с жена си и децата си. Не са нужни особени умствени способности, за да се отгатне, кой от двамата може да създаде истински любовни отношения в своето семейство.

-   Тоест – казал младият човек, - трябва да бъдеш способен да посветиш себе си на това, което е важно за теб, ако искаш да създадеш любов и надеждност в живота си и в живота на хората, които обичаш и които те обичат.

-   Аз сам не бих могъл да изразя това по-добре – усмихнал се мистър Конран. – всичко се свежда до това, че любовта и истинските любовни отношения трябва да бъдат по-важно от всичко останало. Именно предаността отличава любовта от доброто отношение. Аз веднъж гледах телевизионно интервю със сенатора, който разказа за един случай с него през Втората световна война. Той бил ранен тежко в гърба. Когато разказваше тази история, в очите му се появиха сълзи. „Моят баща – казал той, - повече от три дена пътувал с влак, за да ме види. Той беше стар и краката му бяха поразени от артрит, и въпреки това той пътувал три дена с влака, при това му се налагало почти през цялото време да стои прав – в този момент гласът на сенатора се разтреперил. – Навярно... изпитвал ужасни болки, когато пътувал, когато пристигна, глезените му бяха подути и покрити с мехури... но въпреки всичко той се добрал до болницата“.

Ето това е преданост! Но не повече, отколкото у милиони родители, които ден след ден жертват себе си, за да направят всичко, което е по силите им, за своите деца. За тях потребностите и желанията на децата са по-високо от техните собствени и по-високо от всичко останало. Предаността – това е една от истинските проверки на истинската любов.

Простата истина се състои в това, че, ако не сте предани на даден човек, вие всъщност не го обичате.

-   Това е интересно правило – казал младият човек. – а то има ли изключения?

-   Не мога да си представя изключения. Тук аз трябва да се върна към това, защо аз станах учител.

Вече споменах, че плувах по течението, без да съм свързан с някакви задължения към никого и към нищо. След като се срещнах със стареца и узнах за тайните на Истинската Любов, реших, че искам да направя нещо стойностно в живота си и да споделя тези знания, които ми помогнаха.

-   Когато се захванах с тази работа, имах някакви съмнения – признал мистър Конран. – в онези години – преди двадесет години – ние имахме ужасни проблеми; някои деца даже приемаха и продаваха наркотици, ежедневно имаше стълкновения на банди на територията на училището и извън него, и повечето деца едва умееха да четат, когато завършваха училище. Но именно затова поисках да дойда тук.

-   А защо поискахте да преподавате в такова училище? – попитал младият човек.

-   Защото това беше пробив на силите. Много исках да променя живота на тези деца. Прочетох  Историята за изследователки проект, проведен в един от най-лошите гета на Балтимор. Професор по социология от градския университет се договорил неговите студенти да посетят училищата в този район и да напишат оценка за бъдещето на всяко дете. Всички отчети без изключение били върнати с характеристика „Безнадежден“. Но след 25 години друг професор по социология решил да доведе докрай първоначалното изследване и възложил на своите студенти да проучат какво се е случило с тези деца. Двадесет от тези бивши деца заминали и не могли да ги открият, но от останалите сто и осемдесет „деца“ сто седемдесет и шест постигнали големи успехи, получавайки дипломи на юристи, лекари и уважавани професионалисти. Професорът бил толкова удивен, че решил да изследва това по-дълбоко. В разговора си с всеки един от тях той задавал въпроса: „Кому дължите своите успехи?“. Във всички случаи отговорът бил един и същ: „На моята учителка“.

Невероятно, но учителката била още жива и, независимо от своите почти 90 години, била здрава жена с жив ум. Професорът се срещнал с нея и я попитал какво е правила, обучавайки децата, благодарение на което 176 от 180 – всички от гетото – постигнали такива успехи, независимо от жизнените обстоятелства.

-   Това всъщност е много просто – казала възрастната дама, засмивайки се весело. – аз обичам тези деца!

-   Когато прочетох тази история – казал мистър Конран, - тя трогна сърцето ми и ме вдъхнови да последвам примера на тази учителка. Аз знаех, че с помощта на силата на предаността може да се постигне всичко, така че аз се върнах към образованието и станах преподавател, а после започнах работа в училище в гето. Отначало беше трудно и много пъти бях готов да се предам, но винаги помнех, че когато си предан на нещо, отстъплението не е вариант. И сега, както виждате, с нашето училище човек може да се гордее. Тези деца имат поне шанса да постигнат успех в живота, не защото имат добро образование, а защото се грижим за тях, обичаме ги и сме предани на това да им помогнем да реализират своя настоящ потенциал.

Вечерта след срещата младият човек препрочел записките си, които направил:

Осмата тайна на Истинската Любов е силата на предаността.

За да бъде истинска любовта, трябва да й бъдеш предан, и тази преданост да се отрази в мислите и действията.

Предаността – това е истинска проверка за любовта.

За да имаш истински любовни отношения, трябва да си им предан.

   Когато си предан на нещо или някого, да го изоставиш не е вариант.

Предаността отличава здравите отношения от крехките.

Превод Петя Стоянова

 

Sunday the 17th. Spiralata.net 2002-2019