10 тайни на любовта

10. Десет тайни на любовта - Седма тайна

Печат

 Седма тайна

СИЛАТА НА ОБЩУВАНЕТО

-   Един от най-големите проблеми за хората не е в това, че не могат да обичат, а в това, че не умеят да изразят своите чувства. Това явно е бил и моят най-голям проблем. Ето защо за мен една от най-важните тайни на Истинската Любов стана силата на общуването.

Младият човек седял срещу седмия човек от списъка, който се казвал Крис Пламър. Мистър Пламър бил таксиметров шофьор – не висок, слаб човек със сребристо-сиви коси и светло-сини очи – на вид около петдесетте.

Било по обяд и те седели на улична пейка до стоянките за таксита и хапвали сандвичи.

-   Удивителното е, че аз даже не подозирах, че имам проблем, докато не се срещнах със стария китаец – казал мистър Пламър. – Аз вече се прибирах късно през нощта, когато той ми помаха да спра. Попита, мога ли да го закарам до гарата, трябвало да хване влака в 11:20 за Ню Йорк. Макар че това не беше в моята посока, аз се съгласих да го закарам.

Започнахме да разговаряме, не за нещо конкретно, просто за обикновени неща – новини, времето, спорта.

Но неусетно преминахме към темата за отношенията между хората и любовта. Аз му казах, че не желая да говоря на тази тема – с жена ми имахме трудни времена и аз не исках да мисля за това. И тук той каза нещо, което запомних и досега. Той каза:

-   Една от най-разпространените болести, от която страдат хората, е неумението да общуват помежду си.

Естествено, аз го помолих да обясни, тогава той се обърна към мен и каза:

-   Познавам човек, който не помни кога за последен път е казал на жена си, че я обича. Той даже не помни кога за последен път й е благодарил за това, което тя прави за него. Този човек се мисли за много силен, но той няма смелост дори за това, да каже на жена си, че я обича. Можете ли да си представите?

Аз мога да си го представя, защото описанието е сякаш за мен.

-   Но аз съм убеден, че жена му знае колко я обича – казах аз.

-   Може да знае, а може и не – отговорил той. – Може би на нея й е нужно понякога да й се напомня за това. Няма да повярвате колко е важно да чуеш от някого „благодаря“ или „обичам те“. Това е част от човешката природа, всеки има нужда да чувства, че е ценен.

Аз казах, че никога не съм мислил за това по такъв начин. Той ме погледна и каза:

-   Това е една от тайните на Истинската Любов... силата на общуването.

Аз бих го помолил да обясни, но ние бяхме стигнали до гарата. Старецът излезе, обърна се към мен и каза:

-   Благодаря, че ме докарахте. Вие шофирате прекрасно. Беше приятно да пътувам с такъв шофьор.

Бях объркан. За всичките тези години, когато съм карал такси, никой така искрено не ми е благодарил и не ме е похвалил за това, че шофирам добре. Тогава той ми плати и каза: „Благодаря ви още веднъж“. Но когато преброих парите, открих, че ми е платил двойно. Аз го повиках и казах, че ми е платил повече, той се обърна, усмихна се и каза: „Не, за какво говорите...“, обърна се и продължи нататък.

Тогава погледнах парите и открих бележка със заглавие „Тайните на Истинската Любов“, в която имаше списък от десет имена и телефонни номера. Аз изскочих от таксито и побегнах след стареца, мислейки, че тази бележка може би е важна за него. Влязох в сградата на гарата и веднага отидох до информация, за да разбера  от кой коловоз тръгва влакът в 11:20 за Йорк, надявайки се, че ще успея да го хвана. След като прегледаха добре информацията, на гишето ми отговориха, че няма никакъв влак в 11:20 за Йорк! „Всъщност – казаха ми, - следващият влак за Йорк е чак утре сутринта“.

На следващия ден позвъних на всички хора от списъка на стареца и се учудих на това, че всички знаят за него и за тайните на Истинската Любов. През следващите няколко седмици се срещнах подред с всеки човек от списъка и узнах за тези тайни. Тогава бях много скептично настроен, но тези тайни действително ми помогнаха. Те промениха много неща към по-добро, особено силата на общуването.

Вие например знаете, че, когато попитат хората, които имат проблеми във взаимоотношенията, какви са причините за техните неуредици, всички дават един и същ отговор: имаме трудности с общуването. И това е вярно: ние не споделяме с другия чувствата си, не слушаме това, което в действителност другите се опитват да ни кажат. Много хора не разговарят даже когато се хранят заедно, а вместо това седят и ядат пред телевизора. Така, ден след ден, преставаме истински да общуваме, като в резултат на това преставаме и истински да обичаме.

Младият човек записал нещо в бележника си, а мистър Палмър продължавал:

-   За да се научим да обичаме, трябва първо да се научим да общуваме, а аз никога не съм умеел да правя това. Аз задържах своите проблеми вътре в себе си и рядко споделях чувствата си. Ден след като срещнах стареца, реших да кажа на жена си, че я обичам. Не мога даже да си спомня кога за последен път съм й казвал тези думи. Няколко пъти се опитвах да го направя, но незнайно защо не се получаваше. В края на краищата, вдишах по-дълбоко и изстрелях: „Обичам те!“. Жена ми ме погледна така, сякаш е в шок. Тя беше толкова поразена, че ме помоли да го повторя. Този път ми беше по-лесно. В очите й се появиха сълзи, прегърна ме и каза: „И аз те обичам“.

Това беше толкова приятно, че, макар да беше късно вечерта, позвъних на сина си, който учеше в колеж, за да му кажа и на него, че го обичам. Не мисля, че съм му казвал тези думи откакто престана да бъде дете. Той вдигна слушалката и аз казах: „Саймън, позвъних ти просто да ти кажа, че те обичам“. На другия край на жицата увисна тишина, а после той каза: „Тате, ти какво, да не си пил? Знаеш ли колко е часът?“ Бях забравил, че та са два часа напред. Аз казах: „Извини, че те събудих, сине. Съвършено трезвен съм, просто исках да ти кажа, че те обичам“. И тогава той каза: „Зная това, тате, но все пак е приятно да го чуя. И всъщност, аз също те обичам. А сега мога ли да поспя?“

Някои хора биха казали, че е смешно да вярваш, че тези три думички могат много да променят, но те, очевидно, не са пробвали да ги кажат.

Младият човек дълбоко въздъхнал. Той бил един от тези хора. Той не можел да каже тези думи дори на майка си, и, естествено, никога на приятелката си.

-   Ако не умеем да общуваме и да изразяваме своите чувства – продължил мистър Пламър, - ние не умеем да даваме и да получаваме любов. Колкото повече мислех за това, толкова повече разбирах колко е важно това. Аз проучих своето поведение и открих, че не само на никого не съм казвал, че го обичам, аз даже рядко съм правил комплименти или съм казвал на хората колко ги ценя. Моята жена повече от 20 години се занимаваше заради мен с парцала и тенджерите, а аз нито веднъж не й казах благодаря.

И знаете ли, случи се нещо удивително - веднага щом започнах да изразявам своите чувства и показах на жена си и близките си колко ги ценя, се промени тяхното отношение към мен. Те започнаха да ми казват колко ме обичат и ценят и много скоро всички мои взаимоотношения се промениха, и всичко заради това, че започнах да общувам честно и открито.

-   Вие казвате, че никога не сте споделяли своите преживявания – казал младият човек.  – Това важно ли е?

-   Да. Аз се радвам, че ми напомнихте. Да обичаш – значи да споделяш и общуваш. То не се ограничава само с това, което чувствате към някой друг. Това се отнася до вашите надежди, опасения и проблеми изобщо. Когато държите чувствата си затворени в себе си, не само ставате затворени и потиснати, но и не давате възможност на близките си да ви предложат помощта си, симпатията и поддръжката си.

Младият човек си спомнил думите на стария китаец:

„Всеки проблем носи със себе си подарък, който може да направи живота по-богат“. Мисис Уйлямс също говореше за това. Той помислил, че може би в това действително има някакъв смисъл.

-   Аз ни най-малко не се съмнявам – продължил мистър Пламър, - че, за да почувстват любов и да подобрят своите взаимоотношения, хората трябва да се научат да общуват. Хората трябва да знаят, че са ценени, за да се чувстват обичани. Моето най-важно откритие се състои в това, че любовта не е нещо фиксирано. Хората често предполагат, че ако обичаш някого, това е достатъчно, че занапред в живота предстои само пълно щастие. Но на практика любовта не е неподвижна, тя прилича на растение, което или израства, или цъфти, или вехне и умира. Всичко зависи от това какво правим с нея. Общуването прилича на водата, без него растението на може да оцелее.

Младият човек погледнал встрани, спомняйки си за онези случаи, когато твърде много се е страхувал да каже на своите любими същества с какво внимание се отнася към тях.

-   Разбирам, за какво говорите – казал младият човек, обръщайки се към мистър Пламър, - но как може човек да се научи да общува, ако никога не го е умеел?

-   Аз самият не можех особено добре да общувам. Така че, когато научих за силата на общуването, моите отношения толкова се подобриха, че животът ми изцяло се промени – казал мистър Пламър. – Но аз ви уверявам, че всеки може да се научи да общува. Нужно е единствено да преодолее своите страхове. Някои хора се опасяват, че думите им ще звучат глупаво или другият човек ще ги отблъсне. На мен ми дадоха много добър съвет и аз винаги го помня. Трябва само да си задаваш въпроса: „Ако знаеш, че скоро ще умреш и можеш да позвъниш на онези, които поискаш, на кого пи позвънил, какво би казал... и защо не правиш това сега?“

Помнете винаги, че всеки път, когато се срещате с някого, може би е за последен път. Така че говорете за онова, което искате да кажете, докато можете. Едно от най-големите огорчения в живота е съжалението по повод на това, че не си казал на човека, как се отнасяш към него и колко той е важен за теб преди той да умре.

И трябва да общувате, за да предотвратявате проблемите, натрупващи се в отношенията. На практика причината за повечето такива проблеми се състои в неспособността на единия или и двамата партньори да изказват своите мисли и чувства пред другия. В резултат на това се натрупват обиди и злоба, и в края на краищата някой избухва. Ако се научим да общуваме, с малките проблеми можем да се справим, докато още не са станали по-големи. Това означава да се научим да споделяме мислите и чувствата си с тези, които обичаме, да умеем да слушаме това, което другите хора говорят за своите чувства. Хората слушат думите на другите, но често не чуват какво точно се говори.

И, разбира се, ако не изразяваме своите чувства - обяснил мистър Пламър, - ние не можем да създадем отношения. Тоест, трудно е да се срещнете с момиче, ако не го поканите, нали?

Младият човек кимнал и отново отклонил поглед встрани. Колко възможности бил пропуснал, страхувайки се да заяви своите чувства?

-   Всичко ли е наред при теб? – попитал мистър Пламър след миг тишина, когато младият човек с отсъстващ поглед гледал отсрещната страна на улицата.

-   Да, всичко е добре. Просто мисля – отговорил младият човек, обръщайки отново вниманието си към мистър Пламър.

-   Знаеш ли – казал мистър Пламър, - когато се учим да общуваме, открито и честно да споделяме своите чувства и преживявания, животът се променя. Това прилича на историята за човека, който се е загубил в гората.

- Каква е тази история? – попитал младият човек.

- Един човек се заблудил в гората, и макар да се насочвал по различни пътеки, всеки път надявайки се, че ще го изведат от гората, всички го връщали обратно на същото място, откъдето тръгвал.

Оставали още няколко пътечки, които не бил пробвал, и човекът, изморен и гладен, приседнал, за да обмисли коя пътечка сега да избере. Когато размишлявал над своето решение, забелязал, че към него се приближава друг пътешественик. Той му извикал: „Можете ли да ми помогнете? Аз се заблудих!“. Другият въздъхнал с облекчение: „Аз също се заблудих“. Когато разказали един на друг за това, което се случило с тях, станало ясно, че те били изминали много пътечки. Те могли да си помогнат, избягвайки грешните пътечки, които всеки от тях вече преминал. Скоро те се смяли над своите заключения и, забравяйки за умората и глада, заедно тръгнали из гората.

Животът прилича на гора; понякога се губим и не знаем какво да правим, но ако споделим своите преживявания и опит, пътешествието ще стане не толкова трудно и ще намираме най-добрите пътечки, най-добрите начини.

Тази вечер младият човек препрочел бележките си, които направил през деня:

Седмата тайна на Истинската Любов – силата на общуването. Когато се научим да общуваме открито и честно, животът се променя.

Да обичаш някого, означава да общуваш с него.

Покажете на хората, че ги обичате и цените.

Никога не се страхувайте да кажете тези три вълшебни думи: „Аз те обичам“.

Никога не пропускайте възможност да похвалите някого.

Винаги оставяйте думи за обич за този, когото обичате – може би го виждате за последен път.

Ако знаете, че скоро ще умрете и можете да позвъните на хората, които обичате, на кого бихте позвънили, какво бихте им казали и... защо не правите това точно сега?

Превод Петя Стоянова

Friday the 23rd. Spiralata.net 2002-2019