10 тайни на любовта

09. Десет тайни на любовта - Шеста тайна

Печат

Шеста тайна

СИЛАТА НА ПРИНЦИПА „ДАЙ СВОБОДА“

 

След два дена младият човек седеше в малко кафене в центъра на града срещу шестия човек от списъка, Джудит Реншоу.

Мисис Реншоу беше млада жена на малко повече от тридесет години. Тя беше омъжена и имаше 2 деца. Беше доста висока, добре сложена жена, и макар че не можеше да се нарече класическа красавица имаше приятни черти на лицето – големи очи, малко чипо носле и обезоръжаваща усмивка.

-   За пръв път аз чух за тайните на любовта преди единадесет години – казала тя на младия човек. – Аз имах проблеми: точно се бях разделила с моя любим, след като се срещахме половин година. Когато той ми каза, че му се струва, че трябва да спрем да се срещаме, бях напълно опустошена. Не можех нито да ям, нито да спя, не можех да се концентрирам върху работата си, и така отслабнах, че някои хора не можеха да ме познаят. Даже след като мина месец, все още ми беше невъзможно да се примиря с това, че отношенията ни са приключили.

Веднъж стоях на една пейка на площада пред църквата и към мен се приближи старият китаец. Седна до мен. Извади от джоба си книжен плик и започна да храни гълъбите. Те го обкръжиха и започнаха да кълват трохичките, които им хвърляше. Много скоро те станаха стотици. Той се обърна към мен и ме поздрави.

-   Любувате ли се на гълъбите? – попита ме той.

Аз повдигнах рамене.

-   Не особено – отговорих аз. – но виждам, че вие ги обичате.

Той се усмихна.

-   Когато бях малък, - каза той – в моето село имаше един човек, който отглеждаше гълъби. Той много се гордееше със своите птици и често казваше на приятелите си колко ги обожава. Но веднъж, когато показваше своите гълъби на мен и другите деца, аз си помислих, че не мога да разбера, защо след като той обича своите птици, ги държи в клетки, където те не могат да разтворят криле и да полетят. Аз го попитах за това и той отговори:

-   Ако не бях в клетки, щях да отлетят.

Но все едно – аз не можех да разбера това. Как може да обичаш някого и да го държиш в клетка против волята му? В моята родина има пословица: „Ако обичате някого, пуснете го на свобода. Ако той се върне при вас, той е ваш; ако не, той никога не е бил ваш“.

Младият човек извадил своята писалка и бележника и започнал да си води бележки, а мисис Реншоу продължила.

-   Аз имах много странно чувство, че в разказа на стареца за мен се крие особен смисъл. Без причина, защото нали на практика той нямаше как да знае за моите трудности. Но разказът ме развълнува, защото беше твърде близък до моята ситуация. Аз се опитвах да принудя любимия си да се върне при мен. Винаги съм мислела, че всичко ще бъде много добре, само ако той остане при мен. Поглеждайки назад, аз мисля, че просто не ми се искаше да бъда сама. Но нали това не е любов, така ли е? Това е просто страх от самотата.

Старецът се обърна и продължи да храни гълъбите. След няколко минути, обмисляйки тези думи, аз казах, че не е лесно да пуснеш на свобода онзи, когото обичаш. Той кимна.

-   Но – каза той – ако вие не можете да го пуснете на свобода, значи не го обичате.

Ние поговорихме още малко за това, и именно тогава той спомена за тайните на Истинската Любов. Това звучеше твърде невероятно за мен, аз винаги съм мислила, че любовта или ти е отредена, или не.

Не можех да повярвам, че е възможно някак да се влияе на това, дали да имаме или не любовни отношения.

-   Преди да си тръгне старецът ми даде лист хартия... – продължила мисис Реншоу.

-   На който имаше списък от десет имена и телефонни номера? – прекъснал я младият човек. Мисис Реншоу се усмихнала.

-   Разбира се. Аз се срещнах с всеки един от тях подред и постепенно узнах повече за тайните на Истинската Любов. И колкото да е странно, те наистина ми помогнаха.

-   С какво ви помогнаха? – попитал младият човек.

-   Навярно, самото разбиране на това, което мога да променя, че аз не съм жертва, а стопанка на своята съдба, ми помогна извънредно много.

Всички тайни, така или иначе, ми помогнаха, но най-много ми помогна, особено в онзи период от живота ми... силата на принципа „дай свобода“.

Невъзможно е да заставиш някого да обича. Трябва да пускаме на свобода хората, които обичаме. Иначе не сме нещо повече от този любител на гълъбите. Ако обичаш някого, трябва да му позволиш да бъде свободен. Свободен да взима собствени решения, свободен да живее така, както той иска, а не така, както искаш ти.

Не винаги е лесно да пуснеш на свобода онзи, когото обичаш, но друг начин няма. Ако не направиш това, ще се окажеш ожесточен, зъл и потиснат. Но аз говоря не само за това, да пуснеш на свобода, когато отношенията са приключили – трябва да го направиш, когато все още имате взаимоотношения.

-   Какво имате предвид? – попитал младият човек. – Ако има взаимоотношения, защо да пускаш на свобода другия човек?

-   Защото на всеки от нас е нужно пространство.

Хората трябва да са свободни във взаимоотношенията си, защото иначе се чувстват в капан. Ако наистина обичаш някого, трябва да уважаваш неговите желания и потребности.

Когато се привързваме към някого, можем емоционално да го задушим, и това обикновено се прави от ревност, неувереност или страх, а не от любов.

-   Така че под думите „да го пуснеш на свобода“ имате предвид „да предоставиш на човека свобода“ – казал младият човек.

-   Да. Макар че това още не е всичко. Нужно е да се освободиш не само от физическата привързаност; трябва да се освободиш от всичко онова, което пречи на любовта.

-   Например? – попитал младият човек.

-   Например, трябва да се освободиш от своите предубеждения и осъждането на хората.

-   Не съм убеден, че разбирам – казал младият човек, повдигайки поглед от бележника.

-   Нали ако имаш предубеждения към даден човек или категория хора, това неизбежно ще повлияе на поведението ти към него. Едва ли ще се отнесем с любов към този човек, ако държим да запазим своите предубеждения. Да бъдеш предубеден означава да съдиш някого преди да го познаваш. Във всеки случай, повечето предубеждения са неверни, те са смешни обобщения на някои категории хора. Просто е невероятно колко много предубеждения има у хората.

-   Например?

-   Например, „всички негри са престъпници“, или „всички ирландци са глупави“. Или „всички жени са лоши шофьори“, или „всички евреи са скъперници“, или „всички не-евреи са антисемити“. Всичко това са глупости! И това пречи да се отнасяме към другите с любов.

Нужно е още и да се освободиш от своето его. Малко са онези, които разбират, че егото е едно от най-големите препятствия за Истинската Любов.

-   По какъв начин именно? – попитал младият човек.

-   Колко ваши познати яростно спорят за празни работи? Даже ако предметът на разногласията е съвсем маловажен, те спорят до последно, даже забравяйки за какво точно спорят! Те са готови да докажат своята правота даже с цената на разрушени отношения.

-   Но нали понякога е нужно да поправиш човека, не сте ли съгласни? – казал младият човек. – Ако той греши в нещо, редно е да му се каже.

-   Аз не казвам, че никога не бива да изказваш своето мнение – отговорила мисис Реншоу, - особено по повод на това, което е важно за теб, но ако няма особено значение кой е прав, защо да се прахосва енергия за спор? Какво може да получиш от това, освен доказателство на своята правота и неправотата на другия? Трябва да попиташ себе си, действително ли има значение това, в което е убеден другият човек? И струва ли си да попречиш на отношенията, доказвайки своето мнение? Ако отговорът на тези въпроси е „не“, то защо напразно да се прахосват сили за спор?

Младият човек забелязал логика в това. Било толкова просто. Той се свил, спомняйки си, колко пъти е спорил с приятели и познати за дребни празни неща.

-   Има една поговорка – продължавала мисис Реншоу. – Понякога в живота трябва да избираш между това да те обичат или да бъдеш прав.  Можеш да насочиш своите усилия или в това да победиш в спора, или в това да завоюваш любовта. Ако предпочиташ любовта, то не е нужно да доказваш, че някой друг не е прав, а ти си прав в дреболиите. Може да се освободиш от това.

Помнете, че за да има любов, трябва да се освободите от всичко, което й пречи. Нашето его е само едно от препятствията. Аз мисля, че най-важното е да се освободиш от злобата, обидата и жестокостта.

-   Но как да се освободиш от злобата или обидата? - Попитал младият човек.

-   Отговорът е в една думичка: „прошка“. Ако искаш Истинска Любов, трябва да умееш да прощаваш.

-   Не е ли по-добре да се изравни резултатът, да отмъстиш. Око за око, зъб за зъб.

-   Ако всички следвахме такава философия, целият свят щеше да бъде пълен със слепи и беззъби.

Обидата разрушава душата, а прошката освобождава място за любовта.

Никой на Земята няма да започне да твърди, че е съвършен, но, учейки се да прощаваш, могат да се построят съвършени отношения. Всеки от нас допуска грешки, и, ако поискаш другите да ти прощават, трябва да си готов ти също да прощаваш. Даже най-закоравелият престъпник е започнал живота си като невинно дете. Кой от нас може да каже, че ако е имал същото възпитание, би бил поне в нещичко по-добър?

Разбира се, да дадеш свобода – това е само една от десетте тайни, и всичките те са важни, но силата на освобождението помага да се отнасяме към другите с любов тогава, когато това е по-нужно от всичко.

-   Но нали не твърдите, че хората са длъжни да се стараят да потискат своята злоба и страх?

-   Разбира се, че не – казала мисис Реншоу. – Завистта, страхът и обидата – всички те са естествени човешки емоции и те имат своето място в живота. Аз говоря само за това, че, ако искаш да почувстваш любов, трябва да си готов се освободиш от отрицателните емоции. Когато ги задържаме, ние създаваме свой собствен емоционален затвор, който ни пречи да обичаме. 

Силата на освобождаването не само ми помогна да преодолея емоционалната болка от разбитите отношения в онова далечно време, но тя ми помогна и после в много трудни ситуации. Помня онзи ден, когато баща ми умря в болницата. Той беше с последен стадий на рак и имаше силни болки. Това беше най-тъжния ден в живота ми и отчаяно исках той да не умре, но и точно толкова силно исках да не страда. Дълбоко в сърцето си знаех, че любов означава да „пуснеш на свобода“.

Тази вечер след срещата младият човек седнал и прочел записките си. Изплували спомени; разводът на родителите му, когато бил на 6 години, неудачните отношения с момичета през последните няколко години. След срещата си със стария китаец той осъзнал, че той не само се страхува изцяло да се посвети на взаимни отношения с някого, но не по-малко се боял и от самотата. Той не можел да продължава да живее с болката от миналото. Дошло време да се освободи от болката и страха и всеки ден да започва като чист бял лист. Но как? Той отново погледнал записките си, които направил на срещата си с доктор Пачиа и намерил начин да преодолее придобитите в миналото негативни подсъзнателни убеждения! И тогава, като по чудо, в главата му изведнъж дошла афирмацията: „Днес се освобождавам от всички мои страхове, миналото няма власт над мен – днес е началото на нов живот.“

Той записал тази афирмация в края на бележките, които направил при срещата си с мисис Реншоу, а после още веднъж ги прочел:

Шестата тайна на истинската любов – силата на принципа „дай свобода“.

Ако обичате някого, дайте му свобода. Ако се върне при вас, той е ваш, ако не, то той никога няма да бъде ваш.

Даже в истинските любовни отношения на хората им е нужно лично  пространство.

Ако искаш да се научиш да обичаш, трябва първо да се научиш  да прощаваш и да се освободиш от миналите обиди и тъга.

Любовта означава да се освободиш от страховете, предубежденията, егото и резервите.

„Днес аз се освобождавам от всички мои страхове, миналото няма власт над мен – днес е начало на нов живот.“

 

Превод Петя Стоянова

 

Wednesday the 26th. Spiralata.net 2002-2019