10 тайни на любовта

08. Десет тайни на любовта - Пета тайна

Печат

Пета тайна

СИЛАТА НА ДОКОСВАНЕТО

 

На следващата сутрин младият човек пристигнал в градската болница, за да се срещне с още един човек от списъка, с доктор Питър Янг. Доктор Янг бил главен хирург на болницата. Той бил висок, красив чернокож мъж с късо подстригана, черна като смола, коса и дълбоки тъмни кафяви очи. Когато младият човек влязъл в кабинета, доктор Янг станал от стола зад бюрото си и приветствал младия човек с меко, но силно ръкостискане.

  • Здравейте, радвам се да ви видя – казал доктор Янг.
  • Аз също – казал младият човек. – Благодаря, че намерихте време за среща с мен.
  • О, благодаря ви – казал доктор Янг, предлагайки с жест на младия човек да седне. – искате ли чай или кафе?
  • Ако може, чай – помолил младият човек.
  • Една минутка – казал доктор Янг, отворил вратата и помолил секретарката да приготви чай за двама.
  • Разкажете ми сега още веднъж – помолил доктор Янг - кога и как именно се срещнахте със стария китаец?

Когато младият човек завършил разказа си, донесли чая. Доктор Янг подал на младия човек чашката.

  • Аз срещнах стария китайски джентълмен преди петнадесет години – казал той. – Тогава тъкмо бях получил диплом за хирург и знаех всичко – поне на мен така ми се струваше. Интересуваше ме само моята работа – да разрязвам пациентите, да отстранявам проблема и да ги зашивам. Получаваше ми се много добре, но нито веднъж не сядах до леглото на пациента, за да поговоря с него.
  • Наистина ли? Защо? – попитал младият човек.
  • Защото считах това за загубено време. Да седят и да разговарят с пациентите беше работа на медицинските сестри. Аз даже наказвах стажантите, ако се задържаха твърде много време при пациентите. Зная, че това звучи смешно, но винаги са ме учили, че майсторството на добрия хирург е в неговите ръце. Беше ми нужен разговорът с необикновения стар китаец, за да мога да разбера, че не съм бил прав – майсторството на добрия хирург не е в неговите ръце... то е в неговото сърце.

Младият човек внимателно слушал, а доктор Янг продължил:

  • Веднъж провеждах сутришната си визитация. Този ден нямаше нищо необикновено, докато не влязох в една стая и не намерих там санитаря, седящ до една пациентка държейки я за ръка.
  • Нима не трябва да се заемете със своята работа? – казах му аз.

Той незабавно се обърна към мен и аз никога няма да забравя неговото изражение. Тези тъмни кафяви очи гледаха право към мен, когато той отвърна:

  • Да. Но щом вие не си гледате работата, кой е длъжен да я свърши вместо вас?

Няма що да обяснявам колко се ядосах.

  • Чуйте ме добре... – казах аз, но преди да мога да завърша той вдигна ръка и каза шепнейки:
  • Не сега, моля... на тази дама й е нужна помощ.

Аз избухнах в ярост. „Как се осмелява санитар да ми говори така“ – мислех си аз. Тази пациентка имаше неизлечим рак. Ние открихме тумор в мозъка й.

  • Тя скоро... – казах аз, но преди да мога да завърша изречението си, старецът отново вдигна ръка и каза още веднъж:
  • Не сега, моля. Не сега.
  • Аз почаках до вратата на стаята, готов да му кажа всичко, което мисля за него, но когато той излезе, ме погледна право в очите и каза:
  • Тя ще живее, докторе.
  • Какво искате да кажете с това „тя ще живее“? – поисках отговор аз. – Тя има тумор в мозъка.
  • Вие някога бил ли сте свидетел на това, как пациент оздравява, въпреки че вие сте мислили, че ще умре? – попита той.
  • Да, разбира се – отговорих аз. – Но...
  • Как мислите, какво е предизвикало тези оздравявания?
  • Нямам и най-малко понятие – отговорих аз с нетърпение. – Това са аномални явления.
  • Не, докторе – каза той. – Това е чудо! А какво върши такива чудеса? Любовта! Любовта – каза той – е най-мощната изцеляваща сила в цялата Вселена, по-силна от всяко лекарство. Без любовта хирургът е механик, а не доктор.
  • Тук той ми връчи лист хартия и каза:
  • Ако искате да се научите да бъдете лекар, трябва да се срещнете с тези хора.

Аз погледнах листчето. Там имаше само списък на десет имена и телефонни номера, а когато повдигнах очи старецът беше изчезнал.

Аз бях толкова ядосан на това, което ми каза старецът, че отидох веднага в кабинета на администратора, за да намеря стареца и да му кажа всичко, което мисля за него. Но той нямаше никаква представа за това, че някакъв стар китаец е работил в нашето отделение. Отначало помислих, че навярно са объркали документите – понякога се случва, компютърна грешка или нещо подобно – но никъде не беше отбелязано нищо за стар китаец, приличащ на описанието ми, така че престанах да се занимавам с това... до следващия ден.

  • Какво се случи? – попитал младият човек.
  • Позвъни ми медицинската сестра да отида веднага... жената с тумор в мозъка седеше на леглото, апетитът й се беше възстановил и тя казваше, че се чувства много по-добре. Не можех да повярвам на очите си; нали много месеци тя е страдала от повръщане и виене на свят, и само преди два дена й беше направена, фактически безполезна, операция на мозъка.

Тя даже ми благодари и каза, че навярно операцията е преминала успешно. Това беше невероятно. Това беше чудо! Не мога да си представя какво е направил за тази жена старият китаец, но зная, че той непременно е направил нещо. В главата ми проблесна един начин да разбера това: да се срещна с хората от списъка, който той ми даде.

Разбира се, всички тези хора са се срещнали със стария китаец и те разказаха за тайните на Истинската Любов. Аз никога дотогава не бях чувал за тези тайни, и, естествено, бях много скептично настроен, но в същото време ми беше любопитно да узная за това, как старецът се е изхитрил да излекува моята пациентка. Аз никога не бях мислил за ролята на любовта за здравето и лечението; нали в медицинския институт не са ни учили, че има някаква връзка  между любовта или нежните чувства и оздравяването. Но тя съществува. Старецът беше абсолютно прав, любовта е най-голямата изцеляваща сила..

  • Действително? – казал младият човек.
  • Да, така е. И били проведени изследвания, за да се докаже това. Например, изследванията показали, че при хора със щастливи семейни отношения показателят на сериозните болести е десет пъти по-нисък, от този на хората без тях, и било показано, при пациентите, които чувстват, че са обичани, възстановяването става много по-бързо и по-успешно.
  • Това е невероятно – казал доктор Янг. – И много радостно за тези, които, също като мене, се занимават професионално с лечение.

Когато аз узнах за тези тайни на Истинската Любов, постепенно започнах да забелязвам промените в собствения ми живот.

  • Какво по-точно?
  • В най-различни неща. Подобриха се отношенията ми със семейството и приятелите ми, оправих отношенията си с приятелката си, но, навярно, най-големите промени станаха в моята работа. Започнах да виждам в пациентите хора, а не просто номер на историята на заболяването, но най удивителното беше, особено в областта на медицината, беше една от тайните... силата на докосването.
  • Какво общо има докосването с любовта? – попитал младият човек.
  • В докосването има невероятна сила. То сплотява хората и разрушава бариерите, както нищо друго, и всички ние реагираме на него. В докосването има енергия, която прави чудеса.

Не много отдавна изследователи провели интересен експеримент в една клиника в Лондон. Главният хирург обикновено посещавал всеки от своите пациенти вечерта преди операция, за да отговори на всякакви въпроси и да обясни общия характер на операцията. А по време на експеримента хирургът държал ръката на всеки пациент по време на разговора с него. Ще повярвате ли, тези пациенти оздравявали три пъти по-бързо от останалите!

Виждате ли, когато грижливо се докосваме към някого, се променя и нашата, и неговата физиология – намалява се нивото на хормоните на стреса, отпуска се нервната система, подобрява се състоянието на имунната система, и това даже влияе на нашите емоции и настроение.

Когато аз узнах това, започнах програма „усмивка“ в болницата. Поощрявах всеки, който работи с пациенти, да се докосва до тях, да ги държи за ръка или прегръща. Тази програма беше толкова успешна, че се разпространи даже в психиатричните отделения. Помня един пациент, малко момче, което имаше церебрален паралич. То беше приковано към инвалидна количка.

Когато се срещнах с него, го прегърнах, и изведнъж то се опита да заговори, очите му се напълниха със сълзи, и то ме прегърна в отговор. Персоналът каза, че за пръв път от три години момчето е отговорило на някого.

  • Това е удивително – казал младият човек.

Доктор Янг се усмихнал.

  • Факултетът по психология толкова се заинтересува от силата на докосването, че те проведоха още един експеримент преди няколко години, на оживена улица. До телефонна будка стояла жена имолела минувачите да й дадат дребни да позвъни. Само малък на брой минувачи  предложилипомощта си. След това същата жена започнала да докосва ръката на човека, когато моли за помощ, и представете си само, повечето хора, които тя помолила, мъже и жени, охотно се съгласили да й помогнат.

Така че, сега ви е ясно защо докосването, прегръдката и контакта с ръце са толкова важни, когато искаме да дадем или да получим любов в изобилие.

Младият човек кимнал и погледнал настрани, спомняйки си за това, колко малко физически контакти имал със семейството и приятелите си. Много малко докосване и прегръдки. Той обикновено целувал майка си по бузата при среща и стискал ръката на баща си, но в това нямало топлота или нежни чувства.

  • Да докосваш и прегръщаш не е просто – казал той, обръщайки се към доктор Янг.
  •  Защо? – попитал доктор Янг. – Нужно е само да разтвориш обятията си. Всеки може да направи това.
  • Да, но не е ясно как ще отреагира човек. Той може да те отблъсне или даже да се отнесе враждебно към твоя жест.
  • Още една причина да се постараеш да разрушиш бариерите му. Помните ли, че за любовта е нужна храброст. Нужно е да си готов да рискуваш, че може да бъдеш отблъснат или да ти причинят болка, но най-често ти ще побеждаваш. Хората ще се разкриват пред теб. Ако всички чакахме кога другият човек ще направи първата крачка, какво щеше да стане?

Нужно е само да разтвориш обятията си пред хората, и ще се окаже, че по този начин си разкрил сърцето си. Тогава ще почувстваш енергията на любовта, възпламенена от силата на докосването.

Тази вечер след срещата младият човек прочел своите бележки:

Петата тайна  на Истинската любов е силата на докосването.

Докосването е едно от най-мощните проявления на любовта, разрушаващо бариери и укрепващо взаимоотношенията.

Докосването променя физическото и емоционалното състояние и прави хората по-възприемчиви за любовта.

Докосването може да помогне да се излекува тялото и да се стопли сърцето.

Когато разтваряш обятията си, разтваряш сърцето си.

Превод Петя Сттоянова

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019