10 тайни на любовта

06. Десет тайни на любовта - Трета тайна

Печат

Трета тайна

СИЛАТА НА ДАРЕНИЕТО

 

За мисис Джералдин Уйлямс борбата за щастие и любов започнала още тогава, когато се появила от утробата на майка си без крака и само с една ръка. Тя била едно от хилядите бебета, осакатени в трагедията с талидомид през шестдесетте. Оказало се, че успокоителното лекарство, което се изписвало на бременни жени, предизвиквало ужасни уродства в бебетата.

Младият човек не могъл да не изпита неудобство, когато седящата в инвалидната си количка мисис Уйлямс му протегнала своята протезирана ръка, за да се здрависа с него.

- Бях толкова радостна, че позвънихте – казала мисис Уйлямс, без да обръща внимание на неловкостта на младия човек и водейки го в своята стая. – Минаха вече десет години от онзи момент, когато се срещнах със стария китаец, но така ярко си спомням тази среща, сякаш беше вчера.

Мисис Уйлямс дала знак на младия човек да седне на дивана и спряла своята количка срещу него.

- Аз го срещнах една лятна вечер в парка. Това беше вечер за танци в колежа. Помня как седях по залез слънце и мислех, че никой, освен родителите ми, никога няма да ме обича такава, каквато съм. Просто не можех да си представя, че поне веднъж някога някой ще ме покани на танц. И тогава се разплаках.

Изведнъж чух мъжки глас, който ме питаше дали съм добре. Повдигнах очи и го видях... стария китаец, който стоеше до мен. Той ми подаде кърпичка, за да си избърша сълзите и седна на пейката до мен. Той протегна ръка, докосвайки леко моята, и каза:

- Мога ли да ви помогна с нещо?

- Никой не може да ми помогне – промърморих аз.

- Но защо? – попита той.

- Няма човек, който да може да реши моя проблем – казах аз.

- В моята страна – каза той – се счита, че всеки нов проблем носи още и голям подарък, който може да обогати живота.

- Уверявам ви, в моя проблем няма нищо, което да може да обогати живота ми – казах аз.

- Аз имам приятел – каза той, - забележителен човек. Преди десет години карал мотоциклета, когато пред него на пътя изведнъж излетял товарен камион. Нямало време да отклони, за да избегне сблъсъка и, за да спаси живота си, можело единствено да се опита да мине странично под камиона. Той успял, но когато се плъзгал по пътя, изхвърчала тапата на резервоара и след части от секундата бил обхванат от пламъци. Събудил се след три дена със страшна болка и обгаряния трета степен, които покривали повече от 70% от тялото му. Лицето му било обезобразено, ръцете му като чуканчетаи парализиран надолу от кръста.

Но той притежавал това, което на много хора липсва – неукротим дух.  Даже след като жена му го напуснала, защото не искала да живее, както се изразявала, със „сакат грил”, той пак се изхитрил да продължи живота си и, в края на краищата, станал милионер. Той бил чудовищно обезобразен човек, прикован на инвалидната количка, нямал дори пръсти на ръцете, защото били изгорели ...

Трудно е човек да си представи по-тежко осакатяване. Никой от неговите познати не вярвал, че той ще може да води нормален живот или, още повече, ще намери своята любов. Разбира се, казвали те, той ще се озлоби, ще бъде обиден и ядосан на своята съдба. За какво му е такъв живот? Но знаете ли, всички те са се излъгали. Той не се ожесточил, не бил обиден и ядосан, защото знаел, че вътре той си е същият, какъвто винаги е бил. Останали му мечтите, към които може да се стреми,  и той се стремял към тях. Станал много успешен бизнесмен и източник на вдъхновение за всички, които го познавали. И даже повече от това – срещнал жена, който той описвал като жената на своите мечти, и се оженил за нея.

Аз се обърнах към стария китаец.

- Действително ли съществува такъв човек? – попитах аз.

- Този човек се отнасяше към живота просто и правилно: могъл е да избере или живота, или смъртта. Той не е бил готов да умре.

   Тогава аз попитах стареца как е успял неговият приятел да открие любовта. И старецът отговори, сякаш се разбираше от само себе си:

   - Както и всеки друг. Той се придържал към тайните на Истинската любов.

   - Тогава аз за пръв път чух за тези тайни; за десетте принципа, с помощта на които всеки – както твърдеше старият китаец – може да внесе в живота си не просто любов, а любов в изобилие.

   - Звучи твърде хубаво, за да бъде вярно – казал младият човек.

   - Аз също мислех така, но тези тайни реално ми помогнаха. А щом са помогнали на мен – казала мисис Уйлямс, -  мисля, че могат да помогнат на всеки.

   Тайната, която най-много повлия на моя живот, беше... силата на дарението.

   - На дарението? – повторил младият човек.

   - Да. За мен дарението е най-забележителната от всички тайни, нали е толкова просто – ако искате да получите любов, единственото, което е нужно, е да я раздавате. И колкото повече раздавате, толкова повече получавате.

   - Не улавям изцяло смисъла на вашите думи – казал младият човек, изваждайки своя бележник и писалката. – Можете ли да дадете някакъв пример?

   - Естествено. Когато се усмихвате някому, какво обикновено се случва?

   - Усмихват ми се в отговор – отговорил младият човек.

   - А когато прегръщате някого, той задължително ви прегръща. Добрата дума, подарък, телефонен звън, писмо... всичко, за което се сетите, за да покажете на човека, че се грижите за него, ще се върне при вас стократно.

   - Но нали не всеки ще откликва по този начин – казал младият човек.

   - Не всеки, но повечето. Любовта прилича на бумеранг, винаги се връща обратно. Може би не винаги от този човек, комуто сте я дали, но тя все едно  ще се върне при вас. И ще се върне стократно.

   Но винаги трябва да се помни това, че за разлика от материалното имущество и парите, запасът от любов в нас е неограничен. Ние не губим, когато даваме. Всъщност, единственият начин да загубим любовта в себе си е да не я подаряваме на другите.

   - Но да се опитваш да обичаш някои хора е напразна загуба на време и енергия – казал младият човек.

   - Защо? – попитала мисис Уйлямс.

   - Ами... защото повечето хора са изпълнени с ненавист.

   - Позволете ми да попитам нещо – отговорила мисис Уйлямс. – Ако имахте семена, които израстват във възхитителни цветя, къде бихте ги посадили? В прекрасните гори, на пищни зелени ливади или на голите поля?

   - Не разбирам за какво намеквате – казал младият човек.

   - Тоест, каква земя е най-нужна на семената, и на каква земя те ще дадат най-добър резултат?

   - На голите поля.

   - Именно. А ако семената са любов – къде те са нужни най-много? В сърцата преизпълнени с любов, или в ожесточените сърца на самотните хора?

   - Разбирам за какво говорите – казал младият човек, - но това не винаги  е толкова просто.

   - За да се усмихваш, е нужно точно толкова усилие, колкото и да се мръщиш; за да кажеш приятелска дума за подкрепа, е нужно точно толкова време, колкото и за критика. Можем да изберем да се отнасяме към другите толкова лесно, както и да изберем да бъдем лоши или безразлични.

Един от проблемите е в това, че много от нас не искат да даряват първи, ние даваме, само когато вече са ни дали. Любовта твърде често се дава с уговорки; казваме: „Ще те обичам, ако и ти ме обичаш”. Ние през цялото време чакаме някой друг да направи първата крачка. И това е една от причините, заради която хората рядко изпитват любов – те очакват първо някой друг да ги обикне. Но това прилича на музикант, който казва: „Аз ще свиря, само когато хората започнат да танцуват”.

Истинската любов е безусловна, тя нищо не проси в замяна. Аз веднъж прочетох една прекрасна история за малко момиче, което се нуждаело от присаждане на костен мозък. За късмет, малкият й брат бил подходящ за това. Лекарите обяснили на малкото момче, че неговата сестра ще умре, ако не получи нова кръв. Но не каква да е кръв, а точно неговата. Без ни най-малки колебания момчето се съгласило да помогне на своята сестра. Но преди упойката, малкото момче погледнало хирурга и попитало: „А когато умра, ще боли ли?”. На по-малко от седем години, момчето мислело, че дава своята кръв, а значи и своя живот, за да спаси по-голямата си сестра. Днес едва ли ще намерите такава чиста любов, като на това момче към сестра му.

   - Да. Но нали е по-лесно да обичаш членовете от семейството си? – казал младият човек.

   - Не е задължително. Някои хора не само не обичат собственото си семейство, те дори ненавиждат членовете на семейството си.

Младият човек кимнал. Той си спомнил Мили Хопкинс, която не зачитали и не й обръщали внимание, когато била малка, и която пораснала с ненавист към цялото си семейство.

   - Ние всички сме създадени от един бог – продължила мисис Уйлямс. – Вътре всички сме от една кръв и плът. Ние всички на практика сме членове на едно семейство. И на мен ми се струва, че в това е и същността на любовта – способността да виждаш себе си в другите.

   Така че, както виждате, ако искате да почувствате Истинска любов, вие трябва да сте готови да дарявате безусловна любов, без очакване на нещо в замяна. Иначе не би било любов. Подаръкът не е подарък, ако не се дава безплатно, а любовта не е любов, ако се дава с условия. Ето защо един от най-чудесните начини да изпитваш радост от даряването на любов – това е практикуването на добри дела просто така.

   - Какво имате предвид? – попитал младият човек.

   - Просто така да правиш добри дела, да даряваш спонтанно, без никакви причини, освен радостта от живота. Виждайки на улицата човек, който изглежда тъжен, да му подариш букет цветя. Или да похвалиш нечия външност или работа. Всичко, което ще удиви човека и ще предизвика усмивка на неговото лице, е проявление на доброта просто така, и тя създава любов. И тази любов ще остане в човека, комуто сте я подарили, за цял живот.

Младият човек направи кратки бележки. На него му хареса тази фраза: „Практикувайте добри дела просто така”.

- Вие действително ли смятате, че даряването и практикуването на добри дела „просто така” е помогнало да създаде любов във вашия живот? – попитал той.

- Разбира се.

Той си спомни случая, само преди няколко седмици, когато беше видял как млада майка с труд бута количката нагоре по стълбището. Беше час пик и хората, без да я забелязват, минаваха покрай нея. Той спря и помогна на жената да изкачат количката по стълбището.

- Как се почувствахте? Бяхте радостен от постъпката си, нали?

Младият човек отново кимна. Той много се радваше на себе си. Помощта към жената сякаш му даде енергия.

- Това е силата на даряването – казала мисис Уйлямс. – И тя помага не само да почувстваш любов, но и да построиш истински любовни отношения. Тя никога няма да те подведе. Дарението – това е истинска гаранция за щастие и любов между двама души за цял живот.

- Защо? – попитал младият човек.

- Много просто: ако обръщате внимание на това, което можете да дадете във взаимоотношенията, а не на това, което можете да вземете, никога няма да сгрешите. Същността на всички взаимоотношения е в това – да давате и получавате, съгласен ли сте?

- Да.

- Ако искате да вземете повече, отколкото искате да дадете, неизбежно ще се срещнете с проблеми във всяка връзка. От друга страна, мислейки за това, какво можете да дадете на партньора си, никога няма де сгрешите. Преди да встъпят във взаимоотношения за цял живот повечето хора мислят само за това, какво може да им даде партньора. Ако бяха погледнали от друга страна и вместо това се запитат: „Какво мога аз да дам на моя партньор?”, биха си насочили вниманието към това, какъв принос имат във взаимоотношенията, а не просто към това, което могат да вземат. И само такова любящо отношение може да създаде любов в партньорството.

Младият човек помислил за това, и колкото повече мислил, толкова по-разумно му изглеждало. Той винаги смятал, че получаваш любов от другите хора. Никога не му минавало през ум, че може да чувства любов, раздавайки я. Възможно е именно в това да е допускал грешка в миналите взаимоотношения; да е мислил само за това, че му е нужна партньорка, а не за това, че той може да даде нещо на някой друг.

  • Позволете ми да разкажа един невероятен случай отпреди пет години. Аз гледах телевизионен документален филм за скандала с лекарства в Мексико – талидомид, който продължава да се изписва 25 години след като е бил забранен в западните страни.
  • Това е възмутително – казал младият човек, клатейки глава.
  • Знам. Не можех да повярвам на очите си. Толкова много малки деца толкова безсмислено и ужасно са осакатявани. Едно малко момиче привлече вниманието ми. Тя беше на седем или осем години, тя, както и аз, се е родила без крака, но при нея в добавка беше обезобразено и лицето. Тя се научила да се справя с това, но всеки ден изпитвала силна болка и бъдещето й се струвало много мрачно.

   Тя била от бедно семейство, което не можело да си позволи медицинско лечение, необходимо за нормалното предвижване на момичето и за козметична операция на лицето. Освен че протезите й били много примитивни, били и зле подбрани и много неудобни. Било болезнено да се придвижва с тях и тя не можела да седне, без да ги свали. Ще повярвате ли, че шофьорът на училищния автобус не й разрешавал да пътува с автобуса, защото не можела да седи, без да си свали изкуствените крака?

Младият човек поклатил глава, неможейки да повярва в това.

  • Аз веднага разбрах, че съм длъжна да й помогна. Веднъж прочетох, че любовта – това е просто откриване на себе си в другите и радостта от опознаване на себе си. До този ден аз не разбирах истински какво означава това. Аз видях не само осакатено и нещастно малко момиче, в нея видях себе си. Ние бяхме свързани с обща травма. За пръв път в живота си помислих, че моето страдание може би има някаква цел.

В следващите няколко месеца започнах кампания, за да събера пари за нови изкуствени крака на това момиче и за необходимата физиотерапия, която да й позволи да сяда. Отчаяно исках да й помогна да направи козметична операция, за да поправи физическите си увреждания. Така че организирах вечеринки, лотарии, благотворителни базари и просех дарения от когото можех и откъдето можех. След 18 месеца събрах пари и даже можех да ангажирам известен хирург-козметолог да направи безплатно необходимата козметична операция.

След лечението и регулирането на новите й крака аз се отправих за среща с нея, и щом тя ме видя, побягна към мен със сълзи на очи, прегърна ме и възкликна: „Благодаря, благодаря, благодаря”, отново и отново. Тогава за пръв път аз изпитах толкова любов, че просто без задръжки се разплаках. Никога дотогава не бях плакала от радост, както в този ден, държейки в обятията си това малко момиче.

Едва тогава започнах да разбирам какво е имал предвид старият китаец, когато ме попита: „Кой е повече осакатен? Този, който не може да ходи или говори, да чува или вижда, или този, който не може да се смее, плаче и обича?” За пръв път разбрах, че даже в моето физическо състояние, вътре аз съм такава, както всички останали. И в този ден разбрах, че независимо от собствените ми трудности и, въпреки цялата лъжа и тежка работа в света, животът може да бъде прекрасен, когато напълним сърцето си с любов.

След година срещнах мъж – добър, нежен, удивителен човек. Той беше социален работник в местния обществен център, в който аз членувах. Ние веднага взаимно се харесахме, аз не знаех какво е това, но нещо се случи от пръв поглед. Скоро станахме близки приятели и след няколко месеца действително стана чудото, за което съм мечтала… той ме покани на танц!

След година се оженихме и сега имаме две прекрасни деца. Така че виждате, старият китаец е бил прав – всеки проблем носи със себе си голям подарък, който може да обогати живота. Докато сте способни да дарявате част от себе си, докато можете с нещо да помагате, вие сте способни да намерите любовта.

Тази вечер младият човек прегледал бележките си, които направил при срещата с мисис Уйлямс.

Третата тайна на Истинската Любов е силата на даряването.

Ако искате да получите любов, трябва просто да я раздавате! Колкото повече любов раздавате, толкова повече ще получавате.

Да обичаш – означава да даваш част от себе си, без отплата и уговорки.

Практикувайте проява на доброта просто така. Преда да влезете във взаимоотношения, попитайте себе си не за това, което другият може да ви даде, а за това какво можете вие да му дадете.

Тайната формула на щастливите любовни отношения за цял живот е в това, винаги да обръщате внимание не на това, което можете да вземете, а на това какво можете да дадете.

Превод Петя Стоянова

 

Wednesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019