10 тайни на любовта

03. Десет тайни на любовта - Среща

Печат

Среща

 

- Сам ли сте тук?

Младият човек се обърна и видя до себе си възрастен китаец. Той беше нисък, с посивели коси, обграждащи плешивината му, и големи усмихващи се кафяви очи, които озаряваха лицето му, когато се усмихнеше. Както и повечето други мъже в залата, той беше облечен в черен смокинг и бяла риза с черна папионка.

- Да, сам съм – отговори младият човек, усмихвайки се в отговор на стареца.

- Аз също – каза старикът. – Може ли да поседна до вас?

- Бъдете мой гост – отговори младият човек.

- Прекрасна сватба, нали?

- Ами, ако ви харесват такива работи...

- Защо, на вас не ви харесва сватбата? – попита старикът.

- В наши дни всичко това е просто комедия, не е ли така? – отговори младият човек, облягайки се назад на стола си.

- Кое именно? – попита китаецът.

- Бракът.

- Бракът е комедия, само ако двамата не се обичат – каза старецът.

- Любовта! – възкликна младият човек. – Какво е това любов? Хората непрекъснато се влюбват и разлюбват. Ту са предани един на друг, ту не могат да се понасят. Ако питате мене, любовта незаслужено се цени така високо, тя предизвиква само болка и страдание.

- Лесно е да бъдеш циничен – отговорил старецът, - но ви уверявам, че няма по-голяма грешка в живота от това да се отнасяш цинично към любовта.

Младият човек се обърна към стареца.

- Защо? – попита той.

- Повярвайте ми – каза старецът, - когато стигнете края на живота си, единственото, което ще има някакво значение за вас, това е онази любов, която сте дали и получили. В своето пътешествие в другия свят единственото, което можете да вземете със себе си, е любовта. Единственото ценно нещо, което ще оставите в този свят, е любовта. И нищо повече. Познавам хора, които с лекота са понесли много трудности в живота си и са били щастливи, но още не съм срещал човек, който може да понесе живот без любов.

- Ето защо любовта е най-големият дар в живота – обясни  старецът.  – Тя придава смисъл на живота. Именно благодарение на нея си струва да живееш.

- Аз не съм убеден в това – промърмори младият човек.

- Защо? – попита  старецът.

Младият човек направи кратка пауза преди да отговори.

- Знаете ли, мисля... Струва ми се, че влюбването – това е романтичен мит. Нас всички ни убеждават в това, че ще срещнем някого и ще се влюбим, но това се случва рядко. А ако се случи, то не е задълго.

- А... разбирам – каза старецът. – Разбира се, вие сте абсолютно прав. Влюбването – това е романтичен мит!

Младият човек се обърна  към стареца:

- Почакайте – каза той. – Стори ми се...

- Любовта не идва при нас сама – продължи усмихвайки се старецът. – Ние я създаваме и всеки от нас притежава тази способност. Хората допускат грешка, мислейки си, че се „влюбват”, те си въобразяват, че както си вървят по улицата, ще видят някого и – бум! Но това не е любов.

- А какво е това? – попита младият човек.

- Физическо привличане, увлечение. Само не и любов. Разбира се, от взаимното физическо привличане може да се развие любов, но истинската любов не можа да бъде само физическа. За да обичаш – да обичаш истински – е нужно да разбираш човека, да го познаваш и уважаваш. Нужно е искрено да се грижиш за неговото благополучие. Това прилича на ябълков сладкиш.

- Какво искате да кажете? – попита младият човек.

- Ами как смятате, можете ли да разберете какъв е вкусът на ябълковия сладкиш, само като го гледате? – отвърна старецът.

- Но моля ви, не, разбира се. Бих искал и да го пробвам.

- Естествено. С други думи, нужно ви е да узнаете какъв е той не само отвън, но и отвътре, съгласен ли сте?

- Да.

- Същото се отнася и до хората – обясни старикът. – Не е възможно да се определи що за човек е пред вас само по външния му вид. За да обичаш действително някого, трябва да го познаваш отвътре – неговата природа, дух или душа. Има неща, които не са видими за очите. В любовта с главна буква най-важното може да се види само със сърцето. Ето защо трайните любовни отношения не са случайни, те не се случват просто така, това не е в резултат на късмет. Те се отглеждат и изграждат.

- Как? – поиска отговор младият човек.

- Когато бях момче, майка ми ме научи на златното правило на любовта – обясни старецът. – „То е много просто – казваше тя, - ако искаш да те обичат, обичай!”. Всеки от нас е способен да обича, да бъде любим и да създава истински любовни отношения в живота си. Затова е толкова печално, ако някой реши да живее без това.

- Как можете да говорите така? -  възрази  младият човек, обръщайки се към стареца. – Как е възможно някой да предпочита да живее без любов?

Старецът погледна младия човек право в очите и  каза:

- Има хора, които предпочитат да не обичат, за да не изпитват болката, която възниква при раздяла или загуба.

Младият човек почувства как при тези думи лицето му почервенява и нещо го стиска за гърлото. Стана му неловко, сякаш старецът четеше мислите му.

- Уверявам Ви – каза старецът, - че любовта е възможна за всеки, но е нужно да се направи избор.

Старецът кимна с глава към двойката на съседната маса, която възбудено спореше.

- Ето ви един добър пример: двама души, които искат да победят в спора, а не в любовта. Животът е пълен с избори. Можем да направим избор: да бъдем прави или да бъдем обичани; можем да изберем: да простим или да отмъстим; можем да направим избор – да бъдем самотни или сред хората. Всичко това са избори. Хората, които нямат любов в този живот, много често – съзнателно или не – избират своята жизнена ситуация сами.

- Хората сами избират своята жизнена ситуация? – повтори младият човек.

- Разбира се. В какъвто и етап от живота да се намирате, каквато и да е била вашата жизнена ситуация, тя е такава, защото сами сте си я избрали. Дали сте самотни или не, щастливи или не, има само една единствена причина – вие сами сте си го избрали. И да промените това отново можете единствено вие! Много хора грешат, считайки, че в живота си могат да имат любов, само ако я открият в някой друг. Те считат, че изпитват любов, само когато в живота им се появи този единствен човек. На практика те никога няма да намерят любовта в околните, докато не я намерят първо в самите себе си. Ние получаваме от живота това, което му даваме. Не отношенията ни носят любов, а ние влагаме любов в отношенията. Когато се научим да обичаме, неизбежно се раждат отношения, изпълнени с любов. Ето защо всеки може да обича и да бъде любим, и всеки – каквито и да са жизнените обстоятелства около него – може да създаде истински любовни отношения.

- Може би е така – каза младия човек, - но все пак трябва да си късметлия, за да срещнеш подходящия човек, не е ли така?

- Късметът няма значение – каза старецът.

- Добре, тогава съдбата.

Старецът се усмихна.

- Съдбата може да протегне ръка за помощ, обикновено така и става, но вие също трябва да изпълните своята роля. Едва ли ще се срещнете с някого, седейки в ъгъла на стаята, ще ви се наложи да станете, за да се случи това.

- Това не винаги е толкова просто – възрази  младият човек.

- Никой не казва, че е просто – отговори  старецът. – Но ако искате любов, ще трябва да отхвърлите всичките си страхове и да се възползвате от възможностите, които ви предоставя животът.

- Какви са тези възможности? – попита  младият човек.

- В моята страна има една история за човек, когото през нощта бил посетен от един ангел, който му разказал за великите дела, които го очакват: ще има възможност да натрупа огромни богатства, да заслужи достойно положение в обществото и да се ожени за най-прекрасната жена. През целия си живот този човек очаквал обещаните чудеса, но нищо не се случило, и, в края на краищата, умрял в самота и нищета. Когато застанал пред вратата на рая, видял ангела, който го посетил на младини, и му заявил:

„Ти ми обеща огромни богатства, достойно положение в обществото и прекрасна жена. През целия си живот аз чаках... но нищо не се случи.”

„Аз не ти обещах това – отговорил ангелът. – Аз ти обещах възможности за богатство, високо положение в обществото и среща с прекрасна жена, която може да ти стане съпруга, но ти ги пропусна”.

Човекът бил озадачен.

„Не мога да разбера за какво говориш” – казал той.

„Ти помниш ли, че веднъж ти имаше идея за рисковано търговско предприятие, но се изплаши от неуспех и не посмя да действаш?” – попитал ангелът.

Човекът кимнал.

„Заради това, че не посмя да я осъществиш, идеята беше дадена след няколко години на друг човек, който не позволи на страха да го спре, и, ако си спомняш, той стана един от най-богатите хора в царството”.

„И още, помниш ли – казал ангелът, - имаше случай, когато голямо земетресение разтресе града, разруши много домове и хиляди хора не успяха да се измъкнат от руините. Ти имаше възможност да помогнеш да се намерят и спасят оцелелите хора, но ти се страхуваше, че при отсъствието ти в твоя дом ще нахлуят мародери и ще откраднат имуществото ти, така че не обръщаше внимание на призивите за помощ и си остана вкъщи”.

Човекът кимнал, спомняйки си за своята срамна постъпка.

„Това беше твоята великолепна възможност да спасиш стотици човешки животи, така че да те уважават всичките останали живи в града” – казал ангелът.

„И ти помниш жената, прекрасната жена с рижави коси, която много ти харесваше. Тя не приличаше на нито една от тези, които изобщо си срещал и дотогава, и после, но ти мислеше, че тя никога няма да се съгласи да се омъжи за такъв като теб и, страхувайки се да не бъдеш отритнат, мина покрай нея мимоходом”?

Човекът пак кимнал, но сега в очите му имало сълзи.

„Да, приятелю – казал ангелът, - тя би станала твоя жена, с нея би имал щастието да имаш много прекрасни деца, и с нея би бил истински щастлив цял живот”.

Всички нас всеки ден ни заобикалят подобни възможности – сред тях и възможността за любов – но често, подобно на човека от тази история, позволяваме на страха да ни попречи да ги използваме.

- На страха? – въпросително повтори младият човек.

- Да. На страха. Ние не тръгваме към другия заради страха от болка и загуба.

Младият човек не можеше да не си спомни всички онези случаи, когато неговият страх му беше попречил да поговори с момичетата, които му харесваха. Той въздъхна дълбоко, разстроен от всички пропуснати възможности.

- Но – продължи старецът – ние имаме едно преимущество пред човека от тази история.

- Какво? – промърмори младият човек.

- Ние още сме живи. Можем да започнем да се ползваме от тези възможности.

Младият човек разбра, че много от това, което каза старият китаец, се отнася непосредствено до него. Той винаги е смятал, че любовта и истинските любовни отношения – това е въпрос на късмет или съдба. Или ще срещнеш такъв човек, или не. Забелязваш някое момиче, то веднага ти харесва, и ти се влюбваш. Той винаги е мислел, че това се случва именно така, но сега, слушайки стареца, не беше много уверен в това.

Старият китаец стана.

- Невъзможно е да се създадат любовни отношения, ако сам не се научиш да обичаш. Веднага щом започнеш обичащ, ще се появят и отношенията.

- И вие твърдите, че всеки може да се научи да обича – каза  младият човек.

- Разбира е – усмихнал се старецът. – Да обичаш – това е най-естественото състояние – да обичаш себе си, да обичаш другите и да обичаш живота. Каквито и да са обстоятелствата, каквото и да е положението в живота, всеки има способността да обича и да бъде обичан, и да се наслаждава на истинска любов. Трябва само да се познават тайните.

- Какви тайни?

- Тайните на Истинската Любов!

- Тайните на Истинската Любов? – възкликна младият човек. – Какво е това?

- Тайните на Истинската Любов за пръв път са били разкрити пред хората от древните мъдреци преди хиляди години. Това са десет принципа, с помощта на които може да се създаде не просто любов, а такова изобилие от любов, че тя да бъде с теб до края на живота ти.

- Навярно се шегувате? – каза младият човек. – Вие твърдите, че всеки може да открие любовта и отношения, изпълнени с любов?

- Не. Аз твърдя, че всеки може да създаде любов и истински любовни отношения – отговори  старецът.

- Защо сте толкова уверени в това? – попита  младият човек.

- Ако аз плесна с ръце, нали те ще издадат звук? Ако аз блъсна стола, нали той ще падне? Има закони на Природата, универсални закони, които управляват всичко – от движението на вълните до залеза на слънцето. Всичко се подчинява на точни, безпогрешни закони. Учените са открили много от тези закони – закони на физиката, закона за движение, за гравитацията. Но има и други закони – закони, отнасящи се до природата на човека, здравето, щастието и... има закони, отнасящи се до любовта.

- Закони за любовта? – възкликна  младият човек. – Ако има такива, както ги наричате вие „закони”, то защо нищо не знаем за тях?

- Защото понякога губим своя път в живота си. Понякога стигаме до отчаяние и се разочароваме, забравяме и ни е нужно напомняне.

- Без любов в живота – каза старият джентълмен – светът би бил много студено и тъжно място. Но когато има любов, светът става рай. Торнтън Уайлдлър, един от великите американски писатели, е написал: „Има страна на живите и страна на мъртвите и мостът между тях е любовта – любов... единственият начин да живееш, единственият смисъл”. Придържай се към тайните на Истинскта Любов и ти ще намериш този смисъл, променяйки напълно своя свят и своя живот.

- Как? – попита младият човек.

Старикът се усмихна и му подаде лист хартия. Младият човек внимателно погледна листа, но там имаше само списък от десет имена и техните телефонни номера. Той го обърна, очаквайки нещо повече, но обратната страна беше празна.

- Какво е това? – каза  той и повдигна  очи, но... старецът вече го нямаше. Младият човек стана  и огледа стаята, даже се качи  на стола, за да огледа по-добре, но старецът никакъв не се виждаше. Той остана на масата, все още очаквайки, че старецът може да се върне, но след половин час разбра, че тази вечер едва ли повече ще види стария китаец.

Преди да си тръгне, младият човек се сбогува  с невестата и жениха. Благодари  им за поканата, пожела им всичко най-доброи ги попита познава ли някой от тях стария китаец. Младоженците бяха сигурни, че в списъка на поканените няма никакъв китаец. Младият човек си помисли, че китаецът вероятно е бил келнер, затова, излизайки, попита  главния келнер къде може да намери един от келнерите – възрастен китаец. Но главният келнер също не бе чувал никога за такъв човек, и при него не работел никой, който да отговаря на това описание.

Младият човек беше заинтригуван. Кой е старият китаец? Откъде? И що за тайни на Истинската любов са тези, за които той говореше? Напускайки сватбата и стискайки в ръката си листчето хартия с десет имена и десет телефонни номера, той знаеше, че има само един начин да разбере това.

Превод Петя Стоянова

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019