10 тайни на любовта

02. Десет тайни на любовта - Гостът на сватбата

Печат

ГОСТЪТ НА СВАТБАТА

 

Вие навярно не бихте го забелязали, никой от останалите двеста гости не му обръщаше внимание. Той седеше сам на масата в отдалечения ъгъл на стаята; млад човек, около тридесетте, среден на ръст, телосложение и външност, облечен като повечето други мъже  в стаята, в черен смокинг.

Обаче на него му се струваше, че се откроява твърде много, останал самотен на масата. Всички останали гости, които седяха на неговата маса, вече танцуваха, а тъй като младият човек беше срамежлив по природа и беше дошъл сам, без момиче, реши да остане на масата и да наблюдава празника.

Във всяко отношение това бе  великолепен прием, скъп и разкошен. След коктейлите с шампанско сервираха вечеря от шест блюда. В паузите между блюдата гостите танцуваха на музиката на весел джазов оркестър от седем музиканти. Самото място беше достатъчно ефектно – „Кралската банкетна зала”, един от най-престижните хотели в центъра на града. И все пак, въпреки цялото това великолепие, младият човек не се радваше на случващото се. Той никога не е бил особено общителен и по друг начин си представяше развлеченията, различни от присъствието в една стая с двеста непознати  човека.

Единственият, когото той познаваше тук, беше женихът, стар приятел, когото не беше виждал много години. Даже беше изненадан, че изобщо бе поканен.

Той погледна своя приятел, който танцуваше, държейки в обятията си своята невеста. Те изглеждаха толкова щастливи заедно, и младият човек не можеше да не им завиди и да се запита дали и на него някога ще му се случи ли това.

„Защо се получава така - помисли той за себе си, - че другите хора се женят, създават семейство и се сдобиват с деца, а аз не мога да поддържам отношения с момиче повече от няколко месеца?”. Не че му беше трудно да намира момичета, с които да се среща – проблемът беше в това да намери онази, единствената, с която да преживее целия си живот.

Понякога самата мисъл за това го потискаше. Той си мислеше, че с него нещо не е наред, щом не може да създаде продължителни и значими отношения. А понякога си казваше, че просто не му върви. Може би, както му казваха приятелите, всичко това е работа на случайността. Любовта или е предначертана от звездите, или не. И не можеш нищо да направиш, за да промениш предначертаното – любовта или един ден ще дойде, или няма да дойде.

Имаше един такъв случай, преди две години, когато му се стори, че се е влюбил сериозно, но даже този роман продължи само три месеца. Тогава беше невъзможно да го утешат, беше съвършено опустошен, няколо седмици не можеше нито да яде, нито да спи. И след този случай той решително  се настрои да не позволи повече на никого да го нарани така.

Седеше и наблюдаваше всички двойки в стаята – как седят, как се държат се за ръце и как се смеят, а други танцуват и пеят – той си каза, че е най-добре да остане ерген. В края на краищата колко често отношенията са трайни? Колко често хората остават заедно? Ако остане ерген, поне няма да му се наложи да понесе болката от раздяла  и загуба. Той е независим, свободен, може да отиде където и когато си поиска.

Но, оглеждайки залата, младият човек видя това, което наруши хода на мислите му, напомни му, че любовта е възможна и че трайните, истински любовни отношения все пак съществуват – в центъра на дансинга имаше възрастна двойка, те танцуваха прегърнати, усмихваха се и се гледаха в очите. Наблюдавайки ги как танцуват, той си помисли, че все пак като някакво чудо някъде съществува онази, единствената, която го чака.

 

Преведе за вас Петя Стоянова

 

Wednesday the 26th. Spiralata.net 2002-2019